Решение по дело №67/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от Председателя на Сметната палата на Р България, чрез пълномощник гл. юрисконсулт М. Арсенова, срещу Решение №2/05.01.2024 г., постановено по АНД №287/2023 г. на Районен съд град Нови пазар.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Излагат се доводи, че решаващият съд се е позовал на разпоредбата на чл.49 от ЗОП, която е неотносима към спора, тъй като въвежда специфични условия при определяне на техническите спецификации, регламентирани в чл.48 от ЗОП, а не критерии за подбор относно техническите и професионални способности на участниците в обществената поръчка. По този начин е нарушен материалния закон, тъй като съдът е мотивирал своя акт въз основа на законова разпоредба, която е неприложима в настоящата хипотеза. Касаторът излага доводи, че в случая е установено по категоричен начин нарушение на чл.2 ал.2 във вр. с чл.59 ал.2 от ЗОП - в относимата редакция, тъй като ответникът, в качеството му на възложител на процесната обществена поръчка е ограничила конкуренцията, чрез включване на изисквания, които необосновано ограничават участието на стопанските субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството и обема на обществената поръчка. Позовава се и на относимата разпоредба на чл.163а ал.4 от ЗУТ, определящи лицата, които могат да бъдат технически ръководители при извършване на строителните работи. На соченото основание е отправено искане към касационната инстанция да отмени атакуваното решение на РС град Нови пазар и да постанови ново такова по съществото на спора като потвърди Наказателно постановление №ЗОП-46/07.12.2022 г. на Председателя на Сметната палата на Р България, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна М. Н. Н., редовно призована, се явява лично и заедно с адвокат Г. Г. при ШАК, редовно упълномощен, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно, както и навежда доводи за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Предлага атакуваното Решение на РС град Нови пазар да бъде оставено в сила. Не претендира разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, тъй като атакуваното Решение на РС град Нови пазар е правилно като краен резултата, но не и по изложените мотиви в него.

С атакуваното решение Районен съд град Нови пазар е отменил Наказателно постановление №ЗОП-46/07.12.2022 г. на Председателя на Сметната палата на Р България, с което на ответната страна за нарушение по чл.2 ал.2 във вр. с чл.59 ал.2 от ЗОП и чл.177 от ЗОП – в редакция на нормата към 15.04.2016 г., е наложена глоба в размер на 10 000.00лв., на основание чл.247 ал.1 от ЗОП – в редакция на нормата към 01.03.2019 г., а именно за това, че на 12.06.2020 г. в град Каспичан, в качеството и на кмет на О. К. и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5 ал.2 т.9 от ЗОП – редакция ДВ, бр.13/2016 г., с Решение №РД-25-346 от 12.06.2020 г. за откриване на процедура „публично състезание“ за сключване на рамково споразумение с предмет „Строителство, основен ремонт, реконструкция, рехабилитация и текущ ремонт на пътна и улична мрежа, пътни съоръжения и елементи на техническата инфраструктура за нуждите на Община Каспичан“ е одобрила обявлението за оповестяване откриване на процедурата и документацията за обществената поръчка, с които е ограничила конкуренцията чрез включване на изисквания, които необосновано ограничават участието на стопанските субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. В обстоятелствената част на процесното НП административно-наказващият орган е конкретизирал, че възложителят е поставил критерий за подбор на участниците в процесната обществена поръчка с предмет СМР, който не е съобразен с разпоредбата на чл.163а ал.4 от ЗУТ, която се явява специална, относно квалификацията на „техническия ръководител“. В Раздел III.1.3 „Технически и професионални възможности“ т.2 от обявлението е постановено минимално изискване, че участникът следва да разполага с екип, който да организира и изпълнява дейностите, предмет на ОП, като екипът следва да е съставен минимум от: технически ръководител текущ ремонт с образователна степен – инженер/техник или еквивалентна и технически ръководител пътно строителство с образователна степен – инженер/техник или еквивалентна. Доколкото разпоредбата на чл.163а ал.4 от ЗУТ определя компетентността на лицата, които могат да заемат длъжността „технически ръководител“ – строителен инженер, архитект или строителен техник, то ответника като възложител, стеснявайки кръга на тези лица само до инженер/техник или еквивалентна, е ограничил възможността на потенциалните участници в поръчката да имат в състава си технически правоспособно лице с друга професионална квалификация, отговаряща на чл.163а ал.4 от ЗУТ. Въз основа на това е административно-наказващият орган е приел, че от страна на възложителя – ответник в настоящото производство са нарушени посочените норми, налице е административно нарушение, което е наказуемо по нормата на чл.247 ал.1 от ЗОП – в относимата редакция.

Спор по фактите няма между страните.

Спорът е по приложение на материалния закон.

Решаващият съд, за да отмени атакуваното пред него НП, е приел, че ответникът, в качеството на възложител на процесната ОП, не се е отклонил от принципите, установени в чл.2 ал.2 от ЗОП и чл.59 ал.2 от ЗОП, тъй като по смисъла на чл.49 от ЗОП възложителят разполага с оперативна самостоятелност при въвеждането на определени критерии за подбор, които в настоящия случай са съобразени с предмета на обществената поръчка. Цитирано е съдържанието на правната норма на чл.49 от ЗОП, с оглед на което е отменил процесното НП.

Настоящата касационна инстанция приема, че фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд, но неправилно съдът се е позовал на материални разпоредби от ЗОП, които са неприложими в настоящата хипотеза. Правилно е възражението на касатора, че РС се е позовал на нормата на чл.49 от ЗОП, която е в Раздел II „Технически спецификации. Маркировки. Протоколи от изпитвания регламентира“ и урежда специфични условия при определяне на техническите спецификации на ОП. Тази норма е неприложима, тъй като в настоящата хипотеза се касае за въведени изисквания към кандидатите или участниците в процедурата, регламентирани в чл.54 и сл. от ЗОП. Още повече, че нито в АУАН, нито в НП наказващият орган се е позовал на технически спецификации на поръчката, поради което мотивите на съда в тази част са ирелевантни за спора.

Настоящата касационна инстанция споделя твърдението на касатора, че разпоредбата на чл.163а ал.4 от ЗУТ е специална и урежда лицата лимитативно, които могат да бъдат назначени за технически ръководители.

В случая обаче, за да е съставомерно нарушението по чл.2 ал.2 във вр. с чл.59 ал.2 от ЗОП, освен въвеждането на условия или изисквания, които необосновано ограничават участието на стопанските субекти в обществените поръчки, следва тези условия или изисквания да не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

В настоящият случай в НП административно-наказващият орган е изложил обстойни мотиви единствено и само по отношение на въведеното от възложителя изискване касателно компетентността на лицата, които могат да заемат длъжността „технически ръководител“ по смисъла на чл.163а ал.4 от ЗУТ. В НП липсват каквито и да са факти и обстоятелства, от които наказващият орган е извел извода, че въведените изисквания, а именно техническия ръководител да е с образователна степен инженер/техник или еквивалентна, не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. В НП единствено е цитирана разпоредбата на закона, без да са изложени конкретни обстоятелства в тази насока.

Настоящото производство е с административно-наказателен характер и по силата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН НП следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Доколкото в случая липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, то е нарушено изискването за съдържание на НП, което води от своя страна и до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Недопустимо е съдът в тези производства, които са различни от производствата за налагане на финансови корекции по реда на ЗУСЕФСУ – с оглед цитираната от касатора практика, за първи път да обосновава дали е налице състав на административно нарушение по чл.2 ал.2 във вр. с чл.59 ал.2 от ЗОП, без наказващият орган в НП да е изложил мотиви – точно и конкретно в какво се изразява процесното нарушение в целия му състав, което съставлява липса на описание на нарушението и обстоятелства, при които е извършено. Безспорно това ограничава и правото на защита на санкционираното лице, тъй като то трябва да е наясно към момента на образуване на производството, а това е моментът на съставяне на АУАН, в какво точно е обвинено.

Въз основа на горното настоящата касационна инстанция приема, че НП е издадено в нарушение на императивното изискване на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за съдържание, водещо до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, което обосновава незаконосъобразност на акта.

С тези коригиращи мотиви атакуваното решение на РС град Нови пазар следва да бъде оставено в сила, доколкото е постигнат крайният резултат за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Ответната страна не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

Оставя в сила Решение №2/05.01.2024 г. на Районен съд град Нови пазар, постановено по АНД №287/2023 г. по описа на същия съд.

Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно.