Р Е Ш Е Н И Е
№851
12.12.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1184 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.43, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на Д.Х.Д. ***, с посочен по делото съдебен адрес:*** – адв.Т.В., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, с изх.№02-260-6500/12025 от 04.08.2021 г., издадено от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие”.
С постъпила в съда молба вх.№7432/25.11.2021 г. жалбоподателят твърди, че в 14-дневен срок от получаването му, изпратил до Държавен фонд „Земеделие“ адресирана до Хасковския административен съд жалба срещу Уведомителното писмо, в частта му, в която оторизираната и изплатената му субсидия по подадено от него заявление с УИН 26/020519/85170 за кампания 2019 г. била в по-малък размер от заявената. Вместо жалбата му, входирана в МЗХГ с №94-2018/23.08.2021 г. да бъде администрирана и изпратена на съда, жалбоподателят получил писмо изх.№94-2018/10.11.2021 г. от Директор дирекция „Директни плащания“ на МЗХГ, с която го уведомявали, че изплатената му субсидия била правилно определена по размер. Жалбоподателят уточнява, че подадената от него жалба с регистрационен номер на МЗХГ №94-2018/23.08.2021 г. била насочена срещу Уведомително писмо изх.№02-260-6500/12025 от 04.08.2021 г. и моли същото да бъде отменено в частта му, в която му е отказано заплащането на субсидия по подаденото от него заявление за кампания 2019 г. в размер на 5 048,90 лв., отразена неправилно като намаления в Таблица 1, колона 3, като съдът постанови връщане на преписката с указания за ново произнасяне по заявената субсидия.
Към молбата е приложена жалба с дата 19.08.2021 г., подписана от Д.Х.Д., адресирана до Административен съд – Хасково, в която се твърди, че във връзка с уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г., оторизираната сума, която му била изплатена, била различна от исканата. Изложени са твърдения, че разликата се получила поради подаване на имоти с реални документи за договори за наем, в землището на с.Брястово, общ.Минерални бани, обл.Хасково, застъпени от лица, които нямат документи (договори за наем). Твърди се, че за тези имоти подателят имал договори от 2018 г., 2019 г. и 2020 г., които бил декларирал с правни основания. През тези три години подателят разбрал, че с едни и същи документи не можел да си очертае имотите, тъй като имало и други лица, вероятно със същите договори за същата земя и за същия период. Правят се оплаквания от действия на служител в Общинска служба „Земеделие“ в с.Минерални бани, който приемал за действителни договорите на другите лица, а не приемал за валидни и отказвал да впише и отрази в системата на ДФЗ договорите на подателя, или умишлено подавал по 2 договора за едни и същи земи, и ги застъпвал, за да ощети жалбоподателя. Моли се за назначаване на компетентни лица, които да проверят този служител.
В съдебно заседание (л.270 и сл.), от пълномощника на жалбоподателя, адв.Н., допълнително се навежда и съображението, че оспореното Уведомително писмо, като индивидуален административен акт, не отговаряло на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като в него не се съдържали фактически и правни основания относно начина, по който е извършена корекция в заявените площи, и съответно намалението на финансовото подпомагане.
Ответникът, Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и претендира отхвърлянето й.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
От Д.Х.Д., с УРН: ******, УИН ***************, с входящ номер 18988058/10.04.2019 г. на общо заявление за подпомагане (л.35 и сл.), пред Държавен фонд „Земеделие“ е било подадено Заявление за подпомагане 2019, форма за физически лица от 23.05.2019 г. (л.46 и сл.), с което са заявени следните схеми и мерки за подпомагане: СЕПП; СПП; ЗДП; СМКЮ; ПНДП и Подмярка 13.2/НР2. Приложени са Таблица на използваните парцели 2019 в землища с.Брястово, с.Спахиево и с.Сусам, и други приложения и документи. Приложени са (л.42-45) Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019 и Резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019, с дата на обработка 10.04.2019 г., с които заявителят е запознат срещу подпис на 23.04.2019 г.
Като част от административната преписка са представени карти на блокове на зем.стопанство (л.65-141) и други документи (л.142-150) – декларация, ветеринарномедицинско свидетелство, фактури, приемо-предавателен протокол и експедиционна бележка.
В съдебното производство от страна на жалбоподателя допълнително са представени Договори за наем на земеделска земя (л.172-178), сключени от жалбоподателя Д.Х.Д. като наемател, съответно с №1 от 26.03.2018 г. и с №№2 до 7 вкл., от 30.06.2018 г., с предмет конкретни парцели (общо 15 броя) от съответните масиви в землища на с.Брястово, сумирани под Опис Брястово 2018/2019 г. (л.179) – общо ливади с площ 54.175. Договорите са сключени за 1 стопанска година, считано от 01.10.2018 г. до 01.10.2019 г.
В съдебното
производство от страна на ответника допълнително са представени (л.187-190)
Заповед №РД-09-624/16.11.2018 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, с
която на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ е одобрено разпределението на масивите
за ползване и на имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ в границите на
определените масиви в землището на с.Брястово, общ.Минерални бани, обл.Хасково,
съобразно сключеното споразумение между собствениците и/или ползвателите, за
стопанската 2018/2019 година, карта на споразумението и извлечение от регистъра
(л.190) относно имотите на жалбоподателя. От извлечението е видно, че 15 броя
земеделски имоти, посочени като Ниви, с НТП – орна земя, изброени с номерата си
в КВС, ползвани от Д.Д. с правно основание наем/аренда, по споразумението са с
ползватели по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ различни от жалбоподателя физически и
юридически лица.
С оспореното Уведомително писмо изх.№02-260-6500/12025 от 04.08.2021 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, Зам. изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ уведомява Д.Х.Д. за оторизирана и изплатена субсидия, по отношение на заявените схеми/мерки, базирани на площ в подаденото от него заявление за подпомагане с УИН 26/020519/85170 за кампания 2019.
В писмото е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП.
В Таблица 1: Оторизирани суми, в табличен вид са представени исканата сума, намаленията, редукциите, намаленията поради достигане на таван на субсидията и оторизираната сума, поотделно по заявените схеми/мерки. В колона 6 на таблицата са посочени оторизирани суми, както следва:
- по Подмярка 13.1/НР2 – 1 254.47 лв., при искана сума 2 203.80 лв.;
- по СЕПП – 4 115.88 лв., при искана сума 7 308.42 лв.;
- по СПП – 4 057.62, при искана сума 4 116.60 лв.;
- по ЗДП – 3 759.17 лв., при искана сума 4 607.49 лв.
Посочени са ставките поотделно за всяка схема/мярка в лв./ха за Кампания 2019. По отношение съдържанието на Таблица 1 е посочено, че исканата сума в колона 2 се формира на база произведението на декларираната площ и ставката по всяка отделна схема/мярка. Посочено е, че за колона 3 „Намаления“, се отчитат:
- намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
- намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;
- наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) №1306/2013 и член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) №1307/2013;
- линейно намаление съгласно чл.51, параграф 2 от Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл.6, параграф 2, буква е), т.i) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията;
- линейно намаление съгласно чл.65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл.6, параграф 2, буква е), т.iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията.
За колона 4 „Редукции“ е посочено, че се отчита намалението за неспазване на законоустановените изисквания за управление, на основание изброени с номерата си 4 броя заповеди на Министъра на земеделието, храните и горите („кръстосано съответствие“).
В Таблица 2 от уведомителното писмо са посочени оторизираните и изплатените суми поотделно по всяка схема/мярка, с датите, на които е извършено плащането.
В Уведомителното писмо е вписано, че същото може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му пред министъра на земеделието, храните и горите, или пред административния съд по постоянен адрес на посочения в акта адресат.
Съгласно Известие за доставяне/връчване на Уведомително писмо (л.30), Уведомителното писмо с №02-260-6500/12025 е изпратено на Д.Х.Д. по електронен път, като е удостоверено изтеглянето му от СЕУ на дата 17.08.2021 г.
От Д.Х.Д. е изпратена пощенска пратка от с*** до Министерство на земеделието, храните и горите – гр.София. Видно от копието на съхранения пощенски плик (л.168) и представените допълнително от жалбоподателя Системен бон и Известие за доставяне (л.168), пощенската пратка е с баркод R PS 6343 000QYA V, приета е в Пощенска станция Минерални бани на 20.08.2021 г. и доставена в МЗХГ на 23.08.2021 г.
Съответно под регистрационен индекс 94-2018 от дата 23.08.2021 г. в МЗХГ е регистрирана жалба от Д.Х.Д., с поставена дата 19.08.2021 г., адресирана до Министерството на земеделието, храните и горите гр.София (л.163), която жалба е с идентично съдържание като представената с Молба вх.№7432/25.11.2021 г. друга такава (л.3), адресирана до Административен съд гр.Хасково. Видно от съдържанието й, към жалбата е било приложено и Уведомително писмо от ДФЗ (л.164-167).
Във връзка с жалба с рег.инд. на МЗХГ №94-2018/23.08.2021 г. относно застъпени площи, до Д.Х.Д. е изпратено писмо изх.№94-2018/10.11.2021 г. (л.169-170), подписано от Директор Дирекция „Директни плащания“. В същото на адресата се предоставя цитиран текст от становище от дирекция „Поземлени отношения и комасация“ на МЗХГ, като се сочи, че за стопанската 2018/2019 година Д.Х.Д. е подал заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, прието в общинска служба по земеделие Минерални бани с вх.№306/31.07.2018 г., ведно с договори, удостоверяващи правното основание за ползване на декларираните от него имоти, със заявено желание за участие в процедура по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ, за създаване на масиви за ползване на земеделски земи по споразумение между собственици и/или ползватели, за землището на с.Брястово, общ.Минерални бани, област Хасково. Имотите, включени в посоченото заявление, по силата на сключено доброволно споразумение, одобрено със Заповед РД 09-624/16.11.2018 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, са разпределени на ползвателите в землището, като същото е подписано и от г-н Д.. От направените автоматични справки в сайта на ДФ „Земеделие“ за всеки от посочените в цитираното заявление имоти, се установява, че за кампания 2019 г. жалбоподателят ги е заявил за подпомагане, въпреки, че е подписал споразумението, по силата на което същите са разпределени на други лица и за стопанската 2018/2019 година те са получили правното основание за ползването им. Цитирана е разпоредбата на чл.17 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и е посочено, че в зависимост от наличието или липсата на правни основания за спорните площи, ДФ „Земеделие“ – РА определя дадената площ за допустима или недопустима за подпомагане на даденото заявление, като уведомява кандидата, а уведомителното писмо от ДФЗ може да бъде обжалвано по административен или съдебен ред в 14-дневен срок от датата на връчването му. По делото няма представени доказателства за датата, на която писмо изх.№94-2018/10.11.2021 г. е получено от своя адресат, а върху екземпляра на същото, представен от жалбоподателя (л.9) е поставено саморъчно отбелязване за получаването му на 15.11.2021 г.
С придружителното писмо (л.15-16), с което ответникът по делото представя административната преписка по издаване на процесното Уведомително писмо, по делото е представено и Становище с изх.№02-260-6500/12025#2 от 29.12.2021 г. (л.23-29), подписано от Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, във връзка с образуваното адм.дело №1184/2021 г. на Административен съд – Хасково по жалбата на Д.Х.Д. срещу Уведомителното писмо с №02-260-6500/12025 от 04.08.2021 г.
В
Становището е посочено, че в резултат на извършените административни проверки
са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания
2019 по заявление с УИН 26/020519/85170. За установените застъпени площи са
приложени изискванията на чл.17 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. Посочено е, че
когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени
данни за регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи,
доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, или когато за
никой от кандидатите не са налични такива, Разплащателната агенция им налага
санкции съгласно чл.19, 19а и 28 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. Посочено е, че в конкретния
случай, след преминаване на процедурата за разрешаване на двойно заявените
площи по заявление с УИН 26/020519/85170, площта в размер на 4.63 ха е
отпаднала от допустимите за подпомагане земи на кандидата поради липса на право
на ползване за тях. В табличен вид са представени справка за установените
застъпвания на кандидата Д.Х.Д. за кампания 2019 (включваща имена, УРН и УИН на
отсрещната страна на застъпването и първоначално застъпена площ), и детайлна информация на
данните за „Площи с констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни
плащания за кампания 2019 г., като е посочено, че Дирекция „Директни плащания“ поддържа
становището си, че извършените с оторизации по схемите и мерките за подпомагане
в заявлението на кандидата Д.Х.Д. са коректни и в съответствие с чл.43 от ЗПЗП.
По искане на жалбоподателя по делото беше назначена съдебно-техническа експертиза и изслушано заключението (л.220-263) на вещо лице Т.Г.Н. по поставените задачи.
По допустимостта на жалбата на Д.Х.Д. срещу Уведомително писмо №02-260-6500/12025 от 04.08.2021 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, съдът приема следното:
Като индивидуален административен акт, с който Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания по смисъла на чл.43, ал.3 от ЗПЗП, уведомителното писмо подлежи на обжалване по реда на АПК – съответно по административния ред по чл.81, ал.1 от АПК, в предвидения в чл.84, ал.1 от АПК 14-дневен срок от съобщаването му, или по съдебен ред, в установения с чл.149, ал.1 от АПК срок, който също е 14-дневен срок от съобщаване на акта. Съгласно ал.3 на чл.149 от АПК, когато актът е бил оспорен по административен ред, срокът за съдебното му обжалване започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл – от крайната дата, на която е следвало да се произнесе.
В процесния случай от приложената жалба с поставен рег.индекс в МЗХГ 94-2018 от дата 23.08.2021 г. е видно, че същата е подадена от Д.Х.Д. до Министерство на земеделието, храните и горите, във връзка с уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, като към същата е било приложено Уведомителното писмо с №02-260-6500/12025 от 04.08.2021 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Установява се от доказателствата по делото, че жалбата е подадена на 20.08.2021 г., т.е. в 14-дневен срок от съобщаване на същото уведомително писмо на 17.08.2021 г. Тази жалба обаче не е била разгледана по реда на чл.87 и сл. от АПК – не е извършена преценка дали същата отговаря на изискванията на чл.85 и 86 от същия кодекс, на подателя й не е изпращано съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности, за да посочи изрично кой е обжалвания от него акт, ако това не е било ясно от съдържанието на жалбата, не е проведена процедурата по изискване и изпращане на административната преписка на компетентния да се произнесе орган, в случая на министъра на земеделието, храните и горите, който е посочен в самото Уведомително писмо. В случая няма и произнасяне на компетентния да разгледа жалбата орган, който съгласно чл.97, ал.1 от АПК се произнася с мотивирано решение в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен. Вместо жалбата да бъде разгледана като такава, насочена срещу приложеното към нея Уведомително писмо, и да последва произнасяне на решение на министъра, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен, или нецелесъобразен, или отхвърля жалбата или протеста, на подателя на жалбата е изпратено писмо от Директор Дирекция „Директни плащания“, в което изрично е посочено, че същото не представлява административен акт или произнасяне на компетентен орган, а на обжалване подлежи Уведомителното писмо на ДФЗ.
Ако се възприемат неоспорените от ответника твърдения на жалбоподателя, че със същата пощенска пратка до МЗХГ е била изпратена и жалбата на Д.Х.Д., адресирана до Административен съд – Хасково, и насочена срещу Уведомителното писмо, то тази жалба също се явява подадена при спазване на срока за съдебно обжалване.
Настоящият съдебен състав не приема за доказано по несъмнен начин твърдението на жалбоподателя, че на 20.08.2021 г., с пощенската пратка с баркод R PS 6343 000QYA V, доставена в МЗХГ на 23.08.2021 г., е бил подал и жалба, адресирана до Административен съд – Хасково (и по-конкретно жалбата, приложена към молбата му, подадена в съда под вх.№7432/25.11.2021 г.), тъй като регистрираната с рег.индекс 94-2018/23.08.2021 г. в МЗХГ жалба не е адресирана до съда, а само до Министерство на земеделието, храните и горите гр.София. Въпреки това, приемайки жалба с рег.индекс 94-2018/23.08.2021 г. за подадена в срок по реда на Глава шеста от АПК, при липса на произнасяне на компетентния горестоящ административен орган, и при липса на дата на получаване на преписката, от която да се изчисли срокът, в който този орган е следвало да се произнесе по чл.97, ал.1 от АПК с мотивирано решение, то предвиденият в чл.149, ал.3 от АПК срок за съдебното обжалване на Уведомителното писмо не е бил изтекъл към датата на сезиране на съда – 25.11.2021 г. Възражение за недопустимост на жалбата като просрочена не е направено от страна на административния орган.
По
тези съображения, като подадена в срок, насочена срещу годен за съдебно
оспорване индивидуален административен акт, и изхождаща от адресат на акта,
чиито права са негативно засегнати от този акт, доколкото е видно, че със същия
не му се оторизира в пълнота исканата сума, жалбата срещу Уведомителното писмо
е допустима за разглеждане по
същество.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваното Уведомително писмо е обективирано в писмена форма, подписано е от издателя си и е издадено от административен орган, разполагащ с материална компетентност.
Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая, видно от представената (л.19-21) Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021 г., издадена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – П. Д.С., са делегирани правомощия, включително (по т.1 от заповедта) да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Персоналната компетентност на подписалото Уведомителното писмо лице също е удостоверена по делото с представеното (л.17-18) Решение на Управителния съвет на фонда от 15.06.2017 г., за избирането на П.Д. С. за заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
Съдът приема, че при издаване на оспореното Уведомителното писмо не е спазено въведеното с чл.59, ал.2, т.4 от АПК изискване към неговото съдържание, и същото е немотивирано.
Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.
В настоящия случай в Уведомителното писмо е посочено само, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК. Никъде в акта обаче не е посочено какви факти, от установените от административния орган при извършените задължителни административни проверки, са обосновали намалението на исканите от заявителя суми по всяка една от схемите/мерките. Уведомителното писмо не съдържа позоваване на конкретни резултати от извършени проверки. В поясненията към колона 3 „Намаления“ към таблица 1 от уведомителното писмо са посочени пет хипотези, намиращи отражение в тази колона, първата от които е „намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните за слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МИОСВ“, но липсва конкретизация и изрично позоваване на конкретни проверки и какво са установили същите. В таблица 2 „Извършени плащания“ по всяка отделна схема/мярка се съдържат само суми, без да е посочено фактическото и правно основание за извършените намаления по всички включени в тях схеми/мерки.
В случая само може да се предполага, че административният орган е установил недопустими за подпомагане площи в подаденото заявление, но кои са тези площи, какъв е техният размер и поради какви причини са приети като недопустими, не става ясно от съдържанието на Уведомителното писмо.
Едва в допълнително изготвеното Становище изх.№02-260-2600/12025#2/29.12.2021 г. административният орган е направил разяснение кои от хипотезите, посочени в уведомителното писмо, се отнасят към намаленията за схемите/мерките по заявлението на жалбоподателя, кои са установените застъпвания на кандидата за кампания 2019 и кои са площите с констатирани несъответствия след извършени проверки за допустимост на площите за декларирани парцели по СЕПП, СПП, ЗДП и НР и Подмярка 13.2/НР2 – Други. В тази връзка съдът намира, че не може волята на административния орган да бъде мотивирана за първи път след издаване на административния акт, едва след образуване на съдебно производство по повод оспорване на този акт.
Съдът отчита, че съгласно
незагубилото приложимост и след приемането на АПК Тълкувателно решение №16 от
31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, е допустимо мотивите към акта да се съдържат
в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, като в
същото Тълкувателно решение е
прието и че „Не
съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове
и отказите за издаване на такива. … Също така би следвало да се приеме за
възможно мотивите да бъдат изложени и в препроводителното писмо, с което
жалбата на страната и административното производство се изпращат на по-горния
административен орган за разглеждане…“, като е изтълкувано, че в тези случаи
допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се
запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират
защитата си срещу него, съответно по-горният административен орган и съдът,
пред който актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно
извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания
акт.
Никоя от тези допустими хипотези не е налице в процесния случай, тъй като цитираното Становище не представлява документ, съставен с оглед предстоящото издаване на оспореното Уведомително писмо, нито в последното има извършено препращане към мотиви, съдържащи се в такъв документ. Макар да е издадено от същия административен орган, който е издал и обжалваното Уведомително писмо, Становището, което дава някаква насока за основанията за извършените от административния орган намаления, не може да се приеме за част от административната преписка. Това Становище е изготвено по повод вече депозираната до съда жалба, с която е оспорено издаденото Уведомително писмо, т.е. в случая адресатът на акта не е бил запознат с изложените в това становище фактически основания и съответно не е могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да организира защитата си срещу тях. Даденото в Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ разрешение на този въпрос е свързан с възможността административният орган – издател на акта, да допълни мотивите си със съпроводителното писмо, с което административната преписка се изпраща на по-горестоящия административен орган, т.е. при оспорване на акта по административен ред, тъй като в този случай адресатът на акта би имал възможност да оспори акта и по съдебен ред, след като вече се е запознал с допълнително изложените мотиви при оспорването на акта по административен ред. В случая Становището не е дадено при оспорване по административен ред и адресатът на акта не е бил запознат с допълнително изложените в него мотиви преди да упражни правото си на оспорване на акта по съдебен ред.
Характер
на допълващо мотивите на оспорения акт – Уведомително писмо, няма и изпратеното
до жалбоподателя писмо изх.№94-2018/10.11.2021 г., което не изхожда от
горестоящ административен орган на издателя на акта, и не съдържа конкретизация
по площи и имоти, от която да се установи причината за намаленията на исканата
сума по отделните схеми/мерки в Уведомителното писмо.
Допуснатото в случая нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства както възможността на оспорващия да изгради адекватно защитата си, така и преценката на съда за съответствието на акта с материалния закон, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
В заключението на изслушаната по делото съдебна експертиза вещото лице дава отговори на въпросите: на какво основание са извършени намаленията на оторизираните суми по подмярка 13.2/НР2; СЕПП, СПП и ЗДП, посочени в колона 3 „намаления“ в таблица 1 оторизирани суми в уведомителното писмо, но тези отговори също не могат да заместят липсващите мотиви на обжалвания административен акт. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че само от представеното Уведомително писмо изх.№02-260-6500/12025 от 04.08.2021 г. и таблиците към него не може да се установи за кои площи и на какво основание са извършени намаленията на субсидиите на жалбоподателя Д.Х.Д. във връзка със заявените от него площи за подпомагане за кампания 2019 г.
В отговор на въпрос 2 – Била ли е проведена процедура по изясняване на двойно заявени площи, съгласно чл.17 от Наредба №5 от 27.02.2009 г., вещото лице Т.Н. сочи, че след отправено запитване до ДФЗ – РА гр.София получил информация, че в резултат на извършени административни проверки са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2019, като площта в размер на 4.63 ха е отпаднала от допустимите за подпомагане земи на кандидата поради липса на право на ползване за тях. Оказало се, че ДФЗ – Разплащателна агенция не разполагала с документите, доказващи правното основание за ползване, съгласно чл.41 от ЗПЗП, тай като правните основания за ползване на площите се регистрират в специализиран софтуерен продукт, създаден от Министерството на земеделието и от ДФЗ не предоставили на вещото лице актовете, с които са били обективирани резултатите от проверката, а само Таблица на застъпванията. При извършено проучване в Общинска служба „Земеделие“ – Минерални бани, относно наличието на документи, въз основа на които са били разрешени двойно заявените площи, вещото лице получило информация, че лицата, в чиято полза са били разрешени двойно заявените площи, не са представили документи, даващи им правното основание за ползване конкретно на тези площи и не са заявили конкретно тези площи за подпомагане. Било му обяснено, че тези лица са получили правото на ползване на тези площи в резултат на сключеното споразумение – „Споразумение на масиви за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019 за землището на с.Брястово“. Към заключението на експертизата е приложено (Прил.№5) и Споразумението от 30.08.2018 г., подписано от жалбоподателя Д.Х.Д., в което площта на имотите, ползвани от същия на правно основание; площта на имотите, ползвани на основание чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ и разпределени масиви с общо площ, е отразена като: 0.000 дка. При изслушването му в съдебно заседание на 10.11.2022 г. (л.269-270) вещото лице поддържа, че въпреки, че от ДФ „Земеделие“ му отговорили, че процедура била провеждана, той не установил по никакъв начин да има провеждана някаква процедура по разрешаване на двойно заявените площи и документи за такава нямало.
От заключението на съдебно-техническа експертиза от една страна се потвърждават изводите за немотивираност на оспорения акт, а от друга – съдът достига до заключение, че не може да провери по същество крайния резултат на акта и спазването на административнопроизводствените правила по неговото издаване.
Доколкото в Уведомителното писмо не са конкретизирани площите, възприети като двойно заявени по заявлението на жалбоподателя, а от заключението на вещото лице не се установява по несъмнен начин провеждане на някаква процедура по отстраняване на двойно заявените площи, не може да бъде проверено и правилно ли е станало това. Констатациите на вещото лице, че не са установени други лица, заявили същите площи като жалбоподателя, индикира на различно фактическо и правно основание за намаленията, свързано не със заявяване на една и съща площ от повече от един земеделски стопанин, а с изначалната липса на правни основания за ползване на част от заявените от Д.Х.Д. земеделски земи (по смисъла на чл.41, ал.3 от ЗПЗП), но съдът не може да го обсъжда в случая.
Налице са основанията оспореният административен акт да бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне и излагане от административния орган на конкретни мотиви от фактическа и правна страна.
Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително направените от него разноски по делото – 10 лв. внесена държавна такса, 500 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 25.11.2022 г. и 1 052 лв. внесено възнаграждение за вещо лице, платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, с изх.№02-260-6500/12025 от 04.08.2021 г., издадено от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.
ВРЪЩА административната преписка на Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, за ново произнасяне по подаденото от Д.Х.Д. ***, Заявление за подпомагане с УИН 26/020519/85170 за кампания 2019 г., при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, гр.***, да заплати на Д.Х.Д., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 1 562 (хиляда петстотин шестдесет и два) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: