Решение по дело №206/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗдр).

Образувано е по жалба на Р. Д. Д. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], против Решение № 90026/04.01.2024г. на Специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по вътрешни, белодробни и ССЗ, с което е отменено Експертно решение (ЕР) на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) № 92488/19.10.2023г. на ТЕЛК – I състав, и е върнато заявлението за издаване на ЕР на ТЕЛК за ново произнасяне с указания. Посочва се в жалбата, че Решение № 90026/04.01.2024г. е неправилно. Сочи се, че в уводната част по т.14 не е отразена датата на инвалидност – 25.06.2013г., както и краен срок за степента на увреждане за инвалидност. Твърди се, че заболяванията на жалбоподателката датират от 1986г.-2023г., а датата на инвалидност не е определена съобразно медицинската документация и изискванията на чл. 62 и чл.63 от Наредбата за медицинската експертиза и Приложение №1 към нея. Посочва се в жалбата, че неоснователно са отхвърлени сърдечно съдови заболявания и ендокринни болести на щитовидната жлеза от допълнителен лист 1, както и липсва уточнение в ЕР за етапна епикриза и медицинско направление от личен лекар към заявление до РЗИ – РКМДЕ гр.Плевен от 26.01.2021г. с представени медицински документи вх.№ 15202101264270/21г. Твърди се, че дадените указания на Състава по вътрешни белодробни и сърдечно съдови заболявания са неправилни и не е обосновано за какъв срок да бъде новото освидетелстване. Сочи се още, че указанията за нови изследвания относно кардиологични заболявания са противоречиви. Счита, че неправилно съставът се е произнесъл по заболяванията от част 1 за оценка процента на трудова неработоспособност, а именно по Раздел т.1 и т. 2 по МКБ диагноза 25.5 Раздел 5 ритъмни нарушения към част 4 и част 5 в Раздел 6 – артериална хипертония диагноза по МКБ 11.0 и 1.+ и Раздел 8 – неуточнени заболявания на сърцето- доказана аритмия. Относно заболявания на щитовидната жлеза на допълнителен лист 1 не са вписани установени усложнения от еднокринолог- възел и киста и провеждано лечение с L-тироксин. Неоснователно не е присъдена оценка за доказана по МКБ диагноза Е 06.2 и Е 03.8, като не се уточнява по раздел 2 част 9 по т.1 и т.2. Твърди се, че неоснователно не е съобразена медицинската документация за потвърдените диагнози исхемична болест на сърцето, исхемична кардиомиопатия с давност от 2000г., като през 2004, 2013, 2014, 2015 и 2023г. са провеждани лечения в тази насока. Посочва се , че при изготвянето на ЕР не са използвани всички събрани и приложени медицински документи относно други заболявания , свързани с болести на други органи. Твърди се още, че във връзка с 30% ТНР по т.15.2 част 7 , диагноза М50.1 относно заключение – двустранна шийна радикулопатия при цервикална спондилоза и спондиоартроза, диагнозите неправилно са от два раздела във връзка с увреждане и фунционален дефицит на гръбначния стълбо, а именно диагнози по МКБ М54.2 и М.51.1., която оценка е обобщена от 30 % по т.15.2. Оценката не е отразена и в уводната част по ЕР към кои заболявания попада по т.15 и т.15.1 . Твърди се още в жалбата, че в допълнителен лист 2 по ЕР №90026/04.01.2024г. са вписани неверни обстоятелства относно доказани очни диагнози от 2012г. , които са вписани като водещо заболяване, наследствено заболяване и придружителни заболявания с диагнози по МКБ след извършен очен преглед на 03.10.2023г. от очен специалист и направени изследвания на очни дъна и визос. Счита, че неправилно е отхвърлена оценката по ТНР по част 5 раздел 1 и раздел 2. Данните били вписани от 2018г. без терапия , като не са взети данни от прегледи. Оспорва се истинността на данните в документа, както и основание за отмяна на приетата диагноза, предвид обстоятелството, че хиперметропията е възрастово физиологично състояние, като влошаването на зрението е не от възрастта, а от придружаващи заболявания. Посочва се, че в ЕР няма отразени данни относно заболелите органи на жалбоподателката, както и съществуващи заболявания – високо кръвно налягане, бъбречни смущения, бъбречни кризи и проблеми със щитовидната жлеза, бъбречни заболявания, алергични, онкологични и болести на кръвта ( имунологични) – тиреодит на лимфоматозата. Твърди се в жалбата, че не става ясно въз основа на кое медицинско досие е издадено, като сочи за проведен правен спор с УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ – гр.Плевен от 2016г. по повод неправилно освидетелстване пред ТЕЛК. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 90026/04.01.2024г. на Специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и ССЗ.

В съдебно заседание оспорващата, редовно уведомена, се явява лично и моли съда да уважи жалбата.

Ответникът - Специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и ССЗ, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Заинтересованите страни - ТЕЛК I състав при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД – Плевен, ТП на НОИ-Плевен, Агенция за хората с увреждания, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ –Плевен, редовно призовани, не се представляват и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

Безспорно е по делото и се установява от представеното заверено копие на ЕР №2076/154/13.09.2013г. на ТЕЛК I състав при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ – гр.Плевен, че ТЕЛК-Общи заболявания I състав при „УМБАЛ Д-р Г.Странски“ ЕАД- Плевен определил на Р. Д. Д. 30% трудова неработоспособност за срок от две години до 01.09.2015г., като била определена водеща диагноза – исхемична кардиомиопатия, общо заболяване: исхемична кардиомапатии ИКМП СН- I –II ФК АХ-IIСТ; хроничен тиреоидит хипотиреоидизъм компенсиран медикам. С ЕР №0795/153/24.10.2014г. на НЕЛК – сърдечно съдови болести, с което потвърждава ЕР на ТЕЛК по ценката на работоспособността, датата на инвалидизиране и степента на инвалидизиране, но е поставена водеща диагноза есенциална (първична хипертония, на основание общо заболяване: артериална хипертония II степен, умерена стопене, камерна екстрасистолия от I клас по Лаун, надкамерна екстрасистолия; тиреоидит на Хашимото, нодонозен мариант, алергична реакция. С Решение №331/06.07.2016г. по адм.дело №125/2015г. по описа на АС-Плевен ЕР на НЕЛК е отменено и преписката е върната за ново произнасяне на ТЕЛК – сърдечно-съдови болести. С ЕР №0765 от 155 от 06.10.2016г. на НЕЛК първи специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания ЕР на ТЕЛК е потвърдено по оценката на работоспособността и по ДИ - есенциална (първична), като е определена 30 % ТНР. С ЕР НЕЛК отменя в частта за срока за инвалидност и определя нов срок от три години.

Не се спори и се установява от заверено копие на ЕР №3811/186/02.11.2015г. на ТЕЛК III състав при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ – гр.Плевен, че ТЕЛК- III състав при „УМБАЛ Д-р Г.Странски“ ЕАД- Плевен определил на Р. Д. Д. 31% трудова неработоспособност за срок от две години до 01.11.2017г., като водеща диагноза била вписана: хипертонична болест на сърцето, а в т.3.1. общо заболяване - хипертонична болест на сърцето АХ-IIСТ, умерена степен; ритъмни нарушения; камерна и надкамерна екстрасистолия I кл. по Лоун СН 0-1 ФК; тиреоидит на Хашимото, хипотиреоиден вариант, медикоментозно компенсиране; начална цервикоартроза; радикулопатия С7-ТН1; полипус ендометрии, състояние след абразио пробиторио; алергична болест; хиперметропия ок.утр. ЕР на ТЕЛК №3811/02.11.2015г. е отменено с ЕР №0163/01.03.2017г. на Първи специализиран състав по сърдечно съдови болести при НЕЛК, като е определен краен процент ТНР-34%, отменено е ЕР на СИ и е определен пълен СИ – три години и е потвърдено ЕР на ТЕЛК по ДИ с определена водеща диагноза: есенциална (първична) хипертония. С Решение № 71/15.02.2019г. АС-Плевен отхвърлил жалба на Р. Д. против ЕР на НЕЛК № 0163/01.03.2017г. С Решение №2139/11.02.2019г. на ВАС по адм.дело № 5233/2019г. по описа на VI отделение на ВАС решението е потвърдено. Въз основа на молба по реда на чл.237 от АПК било образувано адм.дело №5389/2020г. по описа на ВАС СД решение № 12457/08.10.2020г. ВАС отхвърлил молбата за отмяна на влязло в сила Решение № 2139/11.02.2020г. по адм.дело № 5233/2019г. по описа на ВАС като неоснователна.

Безспорно по делото е и, че с ЕР №2451/121/30.06.2017г., че ТЕЛК- III състав при „УМБАЛ Д-р Г.Странски“ ЕАД- Плевен приел, че в единната информационна система на медицинската експертиза лицето няма влязло в сила експертно решение с 50 и над 50% ТНР, както и Р. Д. Д. на длъжност „санитар“ страда от следните заболявания: ертериална хипертония, двустранна шийна радикулопатия, външен отит, синуит; цервикална и тораколумбална спондилоартроза; миома на матката, ст.постаброзио по повод хеморагична метропатия и ендометриален полип, подостър и хр.вагинит; далекогледство на двете очи; състояние след алергична реакция; бъбречно-каменна болест; автоимунен тиреодит на хашимото – хипотиреоидна фаза, като за нито едно от изброените заболявания лицето не попада под закрилата на Наредба №5/20.02.1987г. и защитата по чл.333 КТ.

По повод искова молба за отмяна на незаконно уволнение било образувано гр.д.№2451/2015г. по описа на РС-Плевен, което приключило с Решение №3022/29.07.2015г., потвърдено с решение № 539/09.11.2015г. по в.гр.д.№ 745/2015г. по описа на ОС-Плевен, с което Р. Д. Д. била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „санитар“ в Отделение за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания с консултативно-диагностични кабинети и дневен стационар в УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД-Плевен.

Безспорно е и се установява от ЕР №3576 от 192/13.11.2018г. на трети състав към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД-Плевен – 30% ТНР по документи за срок от 2 години от 01.11.2020г. с водеща диагноза есенциална хипертония. Обжалвано и постановено ЕР №2356 от 139/04.08.2020г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и ССЗ – 40% ТНР от 01.11.2020г. с водеща диагноза хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност.

Безспорно е, че на 19.10.2023г. ТЕЛК I състав при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ – гр.Плевен издал ЕР № 92488/201/19.10.2023г., в което жалбоподателката била освидетелствана по документи с 46% трудова неработоспособност за срок от 2 години до 01.10.2025г. като дата на инвалидизиране била вписана датата 25.06.2013г., водеща диагноза: исхемична кардиомиопатия с код I25.5, в т.13.1 от ЕР била вписана исхемична кардиомиопатия I25.5, а сред придружаващи заболявания: хроничен тиреоидит с преходна тиреотоксикоза Е06.2; хиперметропия Н52.0; други видове стенокардия I20.8; цервикалгия М54.2; увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия М51.1. В мотивната част на експертното решение било прието, че ЕР се взема въз основа на ЕР на НЕЛК №2356/04.08.2020г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ. ТЕЛК определил 46% ТНР, както следва 40% за гореипасаната АХ – III сърдечна форма- умерена степен, довела до хипертонично сърце, ритъмни нарушения и хемод. от IIФК по Ч.4.Р.1.Т.2.1 и 30% за шийната радикулопатия по изразена в дясно при цервикоартроза Ч.7.Т.15.2., а за заболяването на щитовидната жлеза не се следва %ТНР. ЕР било получено от Р. Д. Д. на 19.10.2023г.

Срещу решението в законовия срок била подадена жалба с вх.№ 97-498/31.10.2023г. от жалбоподателката.С писмо №019473/18.12.2023г. Р. Д. Д. била уведомена за образуваното пред НЕЛК производство по чл.112 от Закона за здравето.

С Експертно решение № 90026/2/04.01.2024г. Специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и ССЗ, на основание чл. 50 , ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи е отменено ЕР на ТЕЛК № 92488/19.10.2023г. на ТЕЛК –I състав, и заявлението за издаване на ЕР на ТЕЛК било върнато за ново произнасяне с указания.

ЕР на НЕЛК било връчено на ТП на НОИ, РДСП, ТЕЛК и АХУ на 24.01.2024г. , а на на Р. Д. Д. на -09.02.2024г.

С жалба вх.№ 1065/21.02.2024г. е инициирано настоящето производство.

Спорният въпрос по делото е - каква е водещата диагноза на лицето, както и извършените изследвания и амбулаторни прегледи били ли са достатъчни за произнасянето на НЕЛК; необходими ли са допълнителни изследвания за установяване на вида и характера на заболяванията на освидетелстваното лице и какви изследвания следва да бъдат извършени; налични ли са документи за заболявания, които не са обсъдени в решението на ТЕЛК И НЕЛК и не са констатирани и квалифицирани по отправните точки в приложенията и оценени от ТЕЛ/НЕЛК, в кои отправни точки от приложенията към НМЕ попада определеният функционален дефицит на освидетелстваното лице към датата на изготвяне на ЕР на ТЕЛК и ЕР на НЕЛК в съдържанието на отправните точки от Приложение №1 и Приложение №2 към чл.63, ал.1 от НМЕ, съвпадат ли с определеното от ТЕЛК и НЕЛК, по коя точка следва да бъде определен крайният му процент ТНР, има ли заболяване, което да е с водеща диагноза.

За установяване на спорни по делото обстоятелства са изискани и приобщени писмени доказателства.

Установява се от писмо с вх.№ 2275/24г. на НЕЛК, че при НЕЛК не са налични печати „Вярно при НЕЛК -1“ и „Вярно при НЕЛК-2“ , като двата печата са с идентично предназначение, а именно удостоверяват „вярно с оригинала“. Печатите са с цифри, поради обстоятелството, че единият се съхранява в деловодството на НЕЛК, а другият при техническия сътрудник на Правен отдел при НЕЛК.

Видно от справки с изх.№ 1056-14-398/1/24г., писмо с вх.№ 2275/24г., писмо с вх.№ 2333/24г. в НЕЛК, ТП на НОИ- Плевен и АХУ не се съхранява медицинско досие на Р. Д. Д..

По делото е назначена съдебно медицинска експертиза. Видно от заключението на вещите лица по нея, към датата на освидетелстването от ТЕЛК- 19.10.2023 г. лицето е страдало от следните документирани хронични заболявания: хиперметропия, интрамурален лейомиом на матката;ендометриален полип и хроничен екзоцервицит; хроничен тиреоидит; артериална хипертония II ст. хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност; ритьмни нарушения; радикулопатия на шийните коренчета; синдром на раздразненото дебело черво.

От заключението на вещите лица се установява, че медицинската документация на освидетелстваното лице е разглеждана многократно от НЕЛК - на 24.10.2014 г., 01.03.2017 г.,04.08.2020 г. , като последното разглеждане е от 04.01.2024г. Проведените амбулаторни прегледи и изследвания към 04.01.2024 г. не са били достатъчни за произнасяне на НЕЛК по отношение на състоянието на сърдечносъдовата система на освидетелстваното лице. Последното холтер ЕКГ изследване е от 2014 г. На документа за проведена ехокардиография от м. 10.2023 г. е коригирана стойността на ФИ на 39% без да е означено от кого е нанесена корекцията. Вещото лице е категорично, че документацията от проследяването на състоянието на сърдечно-съдовата система не е пълна и достатъчна. На амбулаторните листове от прегледи при кардиолог през 2020 г. и 2022 г. водещата диагноза е хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, като остава неясно дали е имало нови епизоди на ритъмни нарушения и дали е имало прояви на исхемична болест на сърцето. Изводът на вещото лице е, че правомерно НЕЛК е препоръчал настаняване на пациентката в специализирано кардиологично отделение за провеждане на допълнителни изследвания с оглед оценка на актуалното състояние на сърдечно-съдовата система, както и че е в интерес на лицето да се проведат подробна ехокардиография, Холтер ЕКГ изследване и ВЕТ, а за обективизиране наличието на исхемична болест на сърцето е уместно провеждане и на инвазивно изследване - коронарография. Вещите лица установяват, че в досието на лицето няма документи за други заболявания, за които да се следва процент трайна неработоспособност съгласно отправните точки в приложението на наредбата за медицинската експертиза , а за итрамурален лейомиом на матката, хроничен екзоцервицит, ендомет- риален полип и синдром на раздразненото дебело черво без диария не се следва процент трайно намалена работоспособност. Вещите лица приемат, че водещата диагноза на освидетелстваното лице е артериална хипертония от II стадий, сърдечна форма с ехокардиографски критерии за хипертонично сърце, ритъмни нарушения и хемодинамични нарушения отговарящи на СН от II ф. к., като въз основа на това ТЕЛК е определил 40% т.н.р. по ч.4, р. 1, т.2.1 от НМЕ. Тази оценка е на базата на степента на функционален дефицит.

При оценка на база вид на заболяването, за артериалната хипертония с един белег на органно ангажиране (лекостепенна левокамерна хипертрофия) се следват 20% съгл. ч. 4 р. 6, т.2.1. вещите лица констатират, че като водеща диагноза на освидетелстваното лице в решението на ТЕЛК от 19.10.2023 г. е вписана диагноза исхемична кардиомиопатия, но в мотивите на втора страница на същото решение подобна диагноза не се описва, а за основно заболяване се приема артериална хипертония. Диагнозата исхемична кардиомиопатия е водеща при първото явяване на лицето пред ТЕЛК на 13.09.2013 г. Вероятно е поставена на базата на епикриза от м. I 1.2004 г. от Кардиологична клиника на МБАЛ - Плевен с водеща диагноза - ИБС. Стабилна стенокардия II ф.к. Камерна ексграсистолия. Артериална хипертония. Тиреоидит на Хашимото. Цервикоартроза. Когато лицето обжалва решението на ТЕЛК от 13.09.2013 г. и се явява пред НЕЛК на 24.10.2014 г. НЕЛК по ССЗ приема, че се касае за водещо заболяване артериална хипертония и променя кодовата диагноза. Вещите лица приемат, че ТЕЛК правилно е определил краен процент т.н.р. - 46% на освидетелстваното лице на базата на 40% т.н.р. за артериална хипертония и 30% т.н.р. за шийна радикулопатия по-изразена в дясно /40+20% от 30 = 46%.

Съдът кредитира заключението на вещите лица като компетентно, обективно и безпристрастно, съответно на писмените доказателства по делото.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на оспорващия като адресат на акта.

Съдът приема, че жалбата срещу решението на Специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и ССЗ е допустима.

Съгласно чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, при заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към момента на постановяване на експертното решение, НЕЛК трябва да отмени и върне експертното решение на ТЕЛК за ново произнасяне. Тази специална процесуална разпоредба на ПУОРОМЕРКМЕ следва да се прилага само в случаите дефинирани в закона. Принципът на чл. 11 от АПК за процесуална икономия, налага процесуалните действия да се извършват в законовите срокове и за най-краткото време, според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. С ЕР на НЕЛК се възстановява висящността на административното производство пред по-долустоящия орган без да бъде определен срок за произнасяне от ТЕЛК и без да бъде издаден административен акт за резултатите от експертизата на трайно намалената работоспособност, които са от значение за упражняване на претендираните от освидетелстваното лице права на осигурителни и социални плащания, поради състояние на инвалидност. Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) обжалванията на решенията на НЕЛК се правят пред Административен съд по реда на АПК. От съдържанието на разпоредбата на 112 ЗЗ е видно, че решенията на НЕЛК са единствените актове на органите на медицинската експертиза на работоспособността, които могат да бъдат обжалвани пред съда. В разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗ не е посочено кои решения на НЕЛК подлежат на обжалване по съдебен ред, поради което следва да се приеме, че предвидената възможност за обжалване се отнася за всички експертни решения на НЕЛК, стига да са налице останалите процесуални предпоставки, включително да е налице правен интерес от обжалването.

В случая за жалбоподателката е налице правен интерес от обжалването на ЕР на НЕЛК, тъй като с него неблагоприятно се засягат нейните права и законни интереси, доколкото в жалбата се навеждат доводи за поставени неправилни указания към ТЕЛК и необсъждане на заболявания, от които страда Р. Д..

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 103, ал. 4 от ЗЗ във вр. с чл. 3, ал. 1 от НМЕ и в предписаната писмена форма.

Актът съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал.1 т.1-7 от АПК.

Обжалваният административен акт има характер и на медицинско заключение, като същото е постановено при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице. Събраните по делото доказателства са индиция, че в случая е налична медицинска документация, даващи представа за реалното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, което е обсъдено и от НЕЛК. В тази насока е и заключението на вещите лица по назначената съдебно медицинска експертиза.

Спазен е както общия принцип в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая /чл. 35 от АПК/, така и на специалните изисквания по чл. 62 от НМЕ в сила към датата на издаване на решението, а именно определяне на вида и степента на увреждането въз основа на представената медицинска документация, обективираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболели органи и/или система. В случая административният орган е приел, че са необходими лабораторни и функционални изследвания за изготвяне на експертна анамнеза. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателката.

Решението е законосъобразно и издадено в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация. А съгласно чл. 51 от ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна лекарска комисия може: 1. да потвърди решението на ТЕЛК; 2. да го отмени и да издаде ново решение; 3. да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението.

В случая е явно, че специализираният състав на НЕЛК е издал решение при наличието на третата хипотеза на чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, тъй като е установил допуснати пропуски и грешки в решението на ТЕЛК, отменил го е изцяло и го е върнал за ново освидетелстване с указания. Видно от мотивите на оспореното решение констатациите на НЕЛК са, че ТЕЛК се е произнесла без налична и достатъчна, т. е. без необходимата медицинска документация. В решението на НЕЛК е посочено, че медицинското досие не са приложени обективни изследвания и медицински документи. По делото не се представят доказателства за представени от оспорващата пред ТЕЛК и НЕЛК допълнителни медицински документи, освен съдържащите се в МЕД. Констатациите за липсата на допълнителни изследвания не са оспорени от жалбоподателя. Обратно в хода на цялото съдебно производство оспорващата твърди, че е нужно провеждането на допълни изследвания за установяване на здравословното й състояние.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал. 1 и ал.2 от НМЕ при определяне на неработоспособността установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1, а когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка ..." и се прави подробна обосновка. В ал.3 от същата норма е регламентирано определянето на процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) при наличие на множествени увреждания. В този случай се трайно намалената работоспособност определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2.

В конкретния случая жалбоподателката страда от множество заболявания, поради което на основание чл.63, ал.3 от НМЕ вр. Приложение №2 за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, а оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като към най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане и ако той не е 100 на сто, се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на останалите съпътстващи увреждания. В случай на определена 100 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане съпътстващите увреждания не се добавят в оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение заедно със съответната отправна точка и процент.
Съгласно раздел VIII от Приложение № 2 към НМЕ в експертното решение се вписват съответните МКБ кодове на всички заболявания, обуславящи най-тежкото и съпътстващите увреждания. В конкретния случай видно от заключението на вещите лица при определяне на % ТНР ТЕЛК правилно е определил съответния процент на база на наличната документация, но е в интерес на лицето да бъде настанена в специализирано кардилогично отделение за провеждане на подробна ехокардиография, Холтер ЕКГ изследване и ВЕН, както и за обективизиране наличието на исхемична облест на сърцето е уместно провеждане и на инвазивно изследване – коронография. В този смисъл решението на НЕЛК е правилно и в съответствие с медицинската документация по досието на оспорващата.

Решението е постановено и в срока по чл. 47 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.

Неоснователно е възражението, че дадените указания на Състава по вътрешни белодробни и сърдечно съдови заболявания са неправилни и противоречиви и не е обосновано за какъв срок да бъде новото освидетелстване. Видно от заключението на вещите лица, проведените амбулаторни прегледи и изследвания към 04.01.2024 г. не са били достатъчни за произнасяне на НЕЛК по отношение на състоянието на сърдечносъдовата система на освидетелстваното лице, както и правомерно е възложено на ТЕЛК настаняване на пациентката в специализирано кардиологично отделение за провеждане на допълнителни изследвания. От тук без необходимите изследвания и правилно установяване на състоянието на жалбоподателката е обективно невъзможно да се определи за какъв срок да бъде новото освидетелстване, както и да се дават указания в тази насока.

За заболяването исхемична кардиопатия, което се твърди от Р.Д., че съществува към датата на изготвяне на решенията на органите на медицинската експертиза, НЕЛК в изпълнение на правомощието си по чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ е отменила и върнала експертното решение на ТЕЛК за ново произнасяне. Указанията на НЕЛК са правилни и съответни на наличните доказателства по делото и тези по медицинското досие на Р.Д.. В тази насока е и заключението на вещите лица.

Неоснователно е и възражението, че НЕЛК не е използвала цялата медицинска документация при издаване на решението си. Обратно видно от експертизата по делото решението на НЕЛК се основава на всички приложени по медицинското досие документи. Същевременно в хода на съдебното производство оспорващата не доказа обстоятелството, че в досието са били приложени и други документи.

В хода на съдебното производство жалбоподателката не доказа наличие на грешки и пропуски в експертното решение на НЕЛК, поради което съдът счита, че органа правилно е приложил хипотезата на чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ като е отменил решението на ТЕЛК с указания за ново освидетелстване на Р. Д..

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, девети състав,

ОТХВЪРЛЯ жалба на Р. Д. Д. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], против Решение № 90026/04.01.2024г. на Специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по вътрешни, белодробни и ССЗ, с което е отменено Експертно решение (ЕР) на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) № 92488/19.10.2023г. на ТЕЛК – I състав, и е върнато заявлението за издаване на ЕР на ТЕЛК за ново произнасяне с указания.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му до страните.