№ 22597
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110122847 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от Р. Х. Ц. срещу С. С. Т. осъдителни
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 19 300,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и сумата от 638,62 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение.
Ищецът твърди, че на 07.05.2018г. се разхождал с двете си деца в парк
„Л.“, находящ се в гр. С., ж.к. „Западен парк“, ул. „Н. Ц.“, като по време на
разходката му била причинена средна телесна повреда от страна на ответника.
В резултат на описаното ищецът бил откаран в УМБАЛСМ „П.“ АД. Твърди,
че вследствие на нанесения удар от ответника, са му причинени следните
травматични увреждания: избиване на първи, втори и трети горни леви зъби,
първи долен десен и първи долен ляв зъб, луксация на горен десен зъб,
разкъсано – контузна рана, отток и кръвонасядане на горна и долна устна,
отток в окосмената част на главата, охлузвания на десния и левия лакът, както
и в областта на капачката на лявото коляно. Сочи, че от причинената травма
изпитва затруднения в дъвченето и говора. Твърди, че Софийска районна
прокуратура е повдигнала обвинение срещу ответника на 24.09.2018 г., като
впоследствие СРС е признал ответника за виновен в това, че е причинил на
ищеца средна телесна повреда. Твърди, че присъдата е изменена от Софийски
1
градски съд с решение от 18.02.2021 г. единствено в санкционната част.
Излага, че и към днешна дата изпитва затруднение в говора и храненето.
Аргументира, че деянието е извършено на обществено място пред много хора
и най-вече пред децата му. Описаното твърди, че е било изключително
травмиращо за децата му, както и за него. Излага, че е изпитвал болки и
страдания, както и тревожност по отношение на себе си и на децата му. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищецът е
посочил че претендираните от него имуществени вреди се изразяват в разходи
за лечение, а именно: стоматологични услуги за преглед консултация и
извършване на различни манипулации – 540,00 лв.; ортопантомография –
30,00 лв.; разходи за лечебни препарати – 37,91 лв.; разходи по психологично
изследване – 30,00 лв.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът сочи, че на
07.05.2018 г. около 19:00 часа, страните действително са се намирали в гр. С.,
парк „Л.“. Твърди, че причината поради която той се е намирал в парка, е че е
бил повикан от неговата съпруга, защото последната била наричана с
различни обидни думи от страна на ищеца. По време на разходка М. Й. –
съпругата на ответника, с децата им и кучето, била заплашена от страна на
ищеца с думите „Мършо, хвани този помияр“, както и с думите „Ти си
мършата, хвани този помияр“. Тези обръщения към съпругата на ответника
били причината същата да го извика. Развива съображения в насока, че
провокиращото поведение на ищеца е довело до конфликт между двамата. Не
оспорва, че е причинена средна телесна повреда, но сочи че затрудняването в
дъвченето и говора на ищеца са били налице преди инцидента, което
обстоятелство било установено на втора инстанция в наказателното
производство. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и съобрази правните рапоредби, намира следното от
фактическа и правна страна:
За основателността на иска чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже
следните факти: 1/ деяние; 2/ вредата, а именно, че е претърпял твърдените
2
неимуществени вреди в претендирания размер; 3/ противоправността на
деянието и 4/ причинната връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди.
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
По делото е представена присъда от 15.07.2020 г. от страна на ищеца по
НОХД № 16790/2018 г., НО, 110 състав по описа на СРС, изменена единствено
в частта на наложеното наказание с Решение № 260107 от 18.02.2021 г. по
ВНОХД № 4504/2020 г. по описа на СГС. С присъдата ответникът С. С. Т. е
признат за виновен в това, че на 07.05.2018 г., около 19:00 часа в гр. С., ж.к.
Западен парк, в парк Л., чрез нанасяне на удари с ръка в областта на лицето е
причинил на Р. Х. Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на
първи, втори и трети горни леви зъби, първи долен десен и първи долен ляв
зъб, което е реализирало медико-биологичния признак – избиване на зъби, без
което се затруднява дъвченето и говора.
В тази връзка следва да се подчертае, че съгласно чл.300 ГПК и чл.413
НПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Наказателният съд е установил по
несъмнен начин както автора на уврежданията, характера и вида на самите
увреждания.
С оглед посочената разпоредба съдът приема, че деликтът в настоящото
производство е установен с обективните си характеристики, включително и от
гледна точка на вида и естеството на увреждането като установена е и вината
на ответника.
Страните не спорят относно настъпилите имуществени вреди и техния
размер. Същите се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства. Поради изложеното съдът намира, че този иск следва да се
уважи изцяло.
В настоящото производство предмет на доказване са настъпилите от
деликта неимуществени вреди – преживените от ищеца болки и страдания,
3
техния интензитет и продължителност.
По делото е прието без възражение от страните заключение от съдебно-
медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че към избитите зъби от инцидента затрудняват
дъвченето във фазата на отхапването. Затруднено е говоренето, тъй като се
касае за фронтални зъби. Вещото лице дава заключение, че в първите дни след
получаване на травмите интензитета на болките е по-силен, но с напредването
на оздравителния процес при този вид травма е в порядъка на 25-30 дни.
Експертът посочва, че травматичното избиване на първи, втори и трети горни
леви зъби и на двата първи долни зъби функционално са довели до
затруднение на дъвкателния акт във фазата на отхапването и говоренето. От
СМЕ се установява, че на ищеца са изработени и поставени пластмасови
снемаеми частични протези на горна и долна челюст, които по изкуствен
начин са възстановили липсващите зъби. Към настоящия момент
травматичните увреждания са напълно отшумели, а липсващите зъби са
изкуствено възстановени. Вещото лице дава заключение, че травматичното
избиване на първи, втори и трети горни леви зъби и на двата първи долни
зъби участват в дъвкателния процес във фазата на отхапването, която е
неразделна част от дъвкателния акт, както и в процеса на артикулация на
говоренето, участват в първа фаза – отхапване на храната. Липсата им след
травматичното увреждане е затруднила дъвкателната способност във фазата
на отхапването. От експертизата се установява, че от извършеното рентгеново
изследване от 17.05.2018 г. са налице рентгенови данни за хроничен болестен
процес на пародонта – пародонтоза на наличните зъби, който има хроничен
характер и протичане без остро начало и не може да бъде определено от
медицинска гледна точка началото на заболяването, ако не е регистрирано
първоначално в медицинската документация. Зъбозадържащият апарат –
пародонт е функционално и анатомично свързан с корените на естествените
зъби, както и заболяването – пародонтоза. След отпадане /избиване/
гореописаните естествени фронтални зъби на горна и долна челюст в
конкретния случай, този анатомо-функционален комплекс, наречен пародонт
престава да съществува и не съществува медицински метод за определяне на
неговото датиране.
При така приетите за установени обстоятелства съдът счита, че
предявеният иск за неимуществени вреди е частично доказан по своето
4
основание – изяснени са претърпените от ищеца болки и страдания – в
първите дни след получаване на травмите интензитета на болките е по-силен,
но с напредването на оздравителния процес при този вид травма е в порядъка
на 25-30 дни, като е било затруднено говореното и дъвкателния акт във фазата
на отхапването. Тези неблагоприятни за ищеца обстоятелства представляват
закономерна и естествена последица (в причинно-следствена връзка) от
противоправното поведение на ответника – нанасяне на удари с ръка, т.е.
изживените болки и страдания са в причинно-следствена връзка с
извършеното от ответника спрямо ищеца противоправно поведение, с което са
му причинили болка и страдание. Съдът намира за необходимо да отчете и
наличието на хроничен болестен процес на пародонта при ищеца към датата
на нанасяне н ударите, както и че не се установи по делото при ищеца болката
да е била по-силна от обичайната при такова травматично увреждане.
Установено бе, че към настоящия момент травматичните увреждания са
напълно отшумели, а липсващите зъби са изкуствено възстановени. По делото
не бяха направени доказателствени искания и съответно събрани други
доказателства за интензитета на претърпените болки и страдания от ищеца
освен съдебно-медицинската експертиза. Съдът в доклада ясно е посочил, че е
в доказателствена тежест на ищеца да установи същите. Константна е
съдебната практика, че съдът следва да изхожда и от житейската логика при
установяване на претърпените неимуществени вреди. Съдът счита, че макар
да няма събрани доказателства в тази насока ищецът е изпитвал освен болка,
която бе установено от СМЕ, тревожност и страдания, както по отношение на
себе си, така и на децата си, които са станали свидетели на инцидента, видно
от мотивите на решението на СГС. Това обстоятелство не е и спорно между
страните по делото. Не е и спорно и се установява от влязлото в сила решение
на наказателния съд, че ответникът е пристъпил към противоправното деяние
спрямо ищеца, заради изказана от последния обида към съпругата на
ответника, а именно: „Ти си мършата, хвани този помяр.”
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
5
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Установява се ищецът да е претърпял болки,
страдание, тревожност, затруднения в говора и дъвкателния акт във фазата на
отхапването.
Изхождайки от понятието „неимуществени вреди“, в което според
практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост
представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не
само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият
за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Отрицателните
изживявания на ищеца в случая са установени въз основа на приетото по
делото заключение на съдебно-медицинска експертиза и житейската логика.
Установените в настоящия процес неимуществени вреди са причинени на
ищеца като следствие от процесното противоправно поведение, доколкото
няма доказателства по делото други обстоятелства извън процесните да са
оказали негативно въздействие на получената от ищеца травма. Процесният
инцидент е причинил на ищеца неимуществени вреди, но съдът не счита да е
дал сериозно отражение върху психичното му здраве. Не бе установено
преживените неимуществени вреди да са в по-голям размер от обичайните за
средна телесна повреда. На следващо място, следва да се отчете и
противоправното поведение на ищеца – обида към съпругата на ответника –
предшестващо нанесените удари, както и наличието на заболяване –
парадонтоза към датата на инцидента и обстоятелството, че към днешна дата
болката е отшумяла напълно, а липсващите зъби са изкуствено възстановени.
Поради изложеното и предвид социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната през процесния по делото период, както и с оглед
наличните последици от инцидента, изразяващи се в избити пет броя зъби на
обществено място пред малолетните деца на ищеца, настоящият съдебен
състав намира за справедливо обезщетение, което би репарирало процесните
неимуществени вреди, търпяни от ищеца (доколкото те изобщо могат да се
оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е
достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно
6
обогатяване - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост) в
размер на 10 000 лв., тъй като предназначението на това обезщетение е да
поправи конкретно установените по делото лична болка и страдания от
противоправното поведение на ответника. Настоящият състав счита, че така
определеният размер е справедлив и напълно отговаря на действително
причинените болки и страдания, на техния вид и степен на засягане. Като
съобрази горното, съдът намира че предявеният иск е основателен и доказан
до горепосочения размер, за която сума следва да бъде уважен, а за разликата
до предявения размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. При определянето на този размер, съдът взема предвид и факта, че
самото осъждане на ответника да заплати това обезщетение има основно
репариращо действие - предвид моралния, а не имуществен характер на
процесните вреди.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На ищеца следа да се присъдят направените разноски съобразно
уважената част от исковете. Съдът намира за основателно своевременно
направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, поради което следва да намали същото поради
липса на фактическа и правна сложност до 1500 лв. и да присъди на разноски
в размер на 800,35 лв., съобразно уважената част от исковете.
На ответника не следва да се присъждат разноски, доколкото не
претендира такива.
Ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на съда сумата в
размер на 585,61 лв., представляваща държавна такса и възнаграждение за
СМЕ, съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД С. С. Т., ЕГН **********
да заплати на Р. Х. Ц., ЕГН ********** сумата от 10 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
7
изразяващи се в болка и страдание, ведно със законната лихва от 28.04.2023 г.
до окончателното плащане на вземането и сумата от 638,62 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за
лечение, претърпени от ищеца вследствие нанесени от ответника на
07.05.2018 г., около 19:00 часа в гр. С., ж.к. Западен парк, в парк Л., удари с
ръка в областта на лицето, с които е причинил на Р. Х. Ц. средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на първи, втори и трети горни леви зъби,
първи долен десен и първи долен ляв зъб, което е реализирало медико-
биологичния признак – избиване на зъби, без което се затруднява дъвченето и
говора, ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до окончателното плащане
на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Х. Ц., ЕГН ********** срещу С. С. Т.,
ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата над 10 000,00 лв. до пълния предявен размер, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание, ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до окончателното
плащане на вземането, претърпени от ищеца вследствие нанесени от
ответника на 07.05.2018 г., около 19:00 часа в гр. С., ж.к. Западен парк, в парк
Л., удари с ръка в областта на лицето, с които е причинил на Р. Х. Ц. средна
телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи, втори и трети горни леви
зъби, първи долен десен и първи долен ляв зъб, което е реализирало медико-
биологичния признак – избиване на зъби, без което се затруднява дъвченето и
говора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. Т., ЕГН ********** да
заплати на Р. Х. Ц., ЕГН ********** сумата в размер на 800,35 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. С. Т., ЕГН ********** да
заплати на Софийски районен съд сумата в размер на 585,61 лв.,
представляваща съдебни разноски за държавна такса и възнаграждение за
СМЕ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8