№ 425
гр. Пазарджик, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500516 по описа за 2022 година
І.Развитие на съдебното производство.
Районен съд П. е сезиран с искова молба , подадена от Н. Ц. Д., от град П., ул. „Н.М.“
№21,против „Асарел Транс“ООД, със седалище и адрес на управление: гр.П., площадка
Асарел, представлявано от управителя А.Н.Б.,
С исковата молба са предявени два обективно и кумулативно съединени осъдителни
иска :
- иск за заплащане на обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на 6154, 40лв. и
- иск за заплащане на лихви за забава ,за времето от датата на поканата 09. 07.2018г. до
датата на подаване на исковата молба в съда 04. 04. 2019г. в размер на 435,93 лв.
С Решение № 260058 / 07. 12.2020г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 283/ 2019г.
по описа на същия съд , предявените искове са уважени изцяло.
С Допълнително решение № 260036/ 07.07. 2022г. на районен съд П. , постановено по гр.
д. № 283/ 2019г. по описа на същия съд е отхвърлено направеното възражение за
процесуално прихващане на ответното дружество за сумата от 7990, 19лв. Присъдена е
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане .
Двете решения на районния съд се обжалват с въззивни жалби от ответното дружество ,
подадени чрез пълномощника на страната .Във въззивните жалби се твърди ,че решенията
1
на районния съд са неправилни поради , необоснованост, нарушение на материалния и
процесуалния закони . Искането е да се отменят решенията на районния съд и се отхвърлят
предявените искове, като неоснователни .
В срока по чл.263 ал. І от ГПК са постъпили писмени отговори от противната
страна,подадени чрез пълномощника на страната . С отговорите се оспорват въззивните
жалби ,като се твърди, че решенията на районния съд в обжалваните части са правилни и
законосъобразни . Моли съда да се потвърдят решенията на районния съд , а жалбите да се
оставят без уважение , като неоснователни .
ІІ. Правни изводи .
Решенията на районния съд са валидни ( постановено е от надлежен съдебен състав , в предвидената от
закона писмена форма и в рамките на правораздавателната компетентност на съда . Няма основания за
прогласяване нищожността на съдебния акт, при условията на чл.270ал. І от ГПК ).
Решенията на районния съд са процесуално допустими ( няма основания за обезсилване на
съдебното решение при хипотезите на чл. 270 ал. ІІІ от ГПК ) .
Разгледани по същество решенията на районния съд са правилни и законосъобразни .
По делото е представена Заповед № 72/ 29. 08. 2017г. на управителя на ответното дружество,
от която се установява ,че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено с писмено
предизвестие ,на основание чл. 328 т. 10 от КТ ,поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. В заповедта е посочено ,че на работника следва да се
изплати обезщетение в размер на 7 брутни заплати , на основание чл. 222 ал. 3 от КТ и чл.
38 ал. 2 от КТД.
Преди прекратяване на трудовото правоотношение , работодателя е издал Заповед № 187/
09. 08. 2017г. С тази заповед работодателя е наложил на ищеца ограничена имуществена
отговорност , на основание чл. 210 от КТ , в размер на 7990, 19лв. , за установена липса на
4241, 08 литра дизелово гориво. В заповедта е посочено ,че сумата следва да се удържи от
обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ.
В срока по чл. 210 ал. 3 от КТ, с Възражение вх. № 526/ 31. 08. 20127г. ищеца е оспорил
основанието и размера на ограничената имуществена отговорност.
По делото няма данни работодателя да е предявил иск пред съда ,за да реализира
наложената ограничена имуществена отговорност,след постъпилото възражение от
работника. При това положение обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ се дължи на общо
основание от работодателя .
По отношение дължимостта на обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ следва да се отбележи
,че съвсем неправилно работодателя е постановил ограничената имуществена
отговорност да се реализира чрез удръжка от обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ.
Този извод следва от разпоредбата на чл. 210 ал. 4 от КТ , според която , ако работника или
служителя не оспори основанието или размера на отговорността по чл. 210 от КТ , сумата
може да се удържи от трудовото възнаграждение на работника или служителя , но не и от
обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ . Ако поради прекратяване на трудовото
2
правоотношение или по друга причина отговорността по чл. 210 от КТ не може да бъде
реализирана чрез удръжки от трудовото възнаграждение за работодателя съществува
законовата възможност да събере дължимата сума по реда на чл. 410 от ГПК,чрез издаване
на заповед за изпълнение ( чл. 210 ал. 5 от КТ).
По направеното възражение за процесуално прихващане от ответното дружество.
Възражението е процесуално недопустимо и неоснователно .
Възражението е процесуално недопустимо , на първо място с оглед разпоредбата на чл.
371 от ГПК, ако се приеме ,че спора има търговски характер , поради това,че едната страна
по спора е „търговец „ , по смисъла на чл. 1 ал. 2 т. 1 от ТЗ-търговско дружество . В текста
на чл. 371 от ГПК е посочено ,че възражението за прихващане след срока за отговор е процесуално
допустимо ,само ако за доказването му не е необходимо събирането на нови доказателства или ако вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение. В случая нито една от
посочените хипотези не е налице .
Процесуалната недопустимост на възражението за прихващане следва и от разпоредбата
на чл. 210 ал. 3 от КТ. При положение ,че за работодателя съществува процесуалната
възможност да установи вземането си за ограничена имуществена отговорност по съдебен
ред (при оспорване на заповедта от страна на работника или служителя), не е допустимо вземането да се
установява чрез процесуално възражение за прихващане , в производство по чл. 222 ал. 3 от
КТ.Наличието на специален ред за реализиране вземането на работодателя изключва
приложението на предприетия от ответната страна правен способ.
Разгледано и по същество възражението за прихващане е неоснователно .
По делото е приложено Постановление за прекратяване на наказателното производство
от 26.06.2018г., постановено по Досъдебно производство/ДП/ N 307/2017r. по описа на РУ-
П. при ОД на МВР Пазарджик. От този документ се установява, че досъдебното
производство е образувано срещу ищеца, за това, че през периода 01.01.2016г. до
30.04.2017г., в град П., при условията на продължавано престъпление, в качеството му на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ от НК, комуто е възложена работа,
свързана с пазене и управление на чуждо имущество„Шофьор на товарен автомобил 12 и
повече тона“, в „Асарел - Транс“ООД, е присвоил чужди движими вещи-168,7609 литра на
обща стойност 335,84 лв., собственост на дружеството-ответник по настоящото гражданско
дело. Посочено е, че обвинението е за престъпление по реда на чл. 201 във връзка с чл. 26,
ал.1 от НК. Съгласно постановлението на Районна прокуратура П., от справката на
„Инком“ООД -Пловдив, са установени спадове на гориво по часове и дни, но липсват
доказателства, че спадовете представляват източване на гориво, което е присвоено
именно от Д.. Поради липсата на намерение да присвои липсващото гориво, деянието е
прието за несъставомерно и наказателното производство срещу ищеца Д. е прекратено.В
случая , ако по аналогия се приложи разпоредбата на чл. 300 от ГПК ( макар да не се касае за
влязла в сила присъда ) следва да се приеме липсата на виновност и противоправност на дееца
Д..
На следващо място, по делото е приложена Длъжностна характеристика за длъжността
„Шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“, В буква „ш“ на чл. 2.1.1 от
длъжностната характеристика, е посочено че същият следва да носи отговорност еднолично
и материално за допуснат от него преразход на гориво и смазочни материали, предоставени
му за изпълнение на транспортната задача, както и за виновно недостигнат пробег на
автомобилни гуми. В длъжностната характеристика е посочено, че виновността относно
вида и размера на нанесените на дружеството щети се доказва чрез авариен акт или специален
протокол, издаден по утвърдения ред и в рамките на законовия срок.В случая няма издаден такъв
протокол от работодателя,който да установява по безспорен начин имуществената
3
отговорност на ищеца Д. за допуснат преразход или липса на гориво и смазочни материали
.
По делото са събрани доказателства( виж Справка на „Иком „ООД гр. Пловдив, приложена по ДП ;
Становище на „Иком „ ООД ,изх. № 81/23. 05. 2017г. за отчетен рязък спад на нивото на горивото; Заключение на
СТЕ) , от които се установява рязък спад на нивото на горивото, на товарния автомобил,
който е управляван от ищеца за посочените месеци( За 39 дни автомобила е управляван от ищеца 32
дни ) .По делото липсват данни обаче липсата на гориво да се дължи на виновно и
противоправно поведение на ищеца Н. Д..
Освен това , от заключението на приетата по делото СТЕ се установява ,че по времето
,докато ищеца е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, дружеството е
променило основната разходна норма на автомобила , управляван от ищеца , което също
оказва влияние на разхода и преразхода на гориво.
При положение ,че фактическите и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на
въззивната инстанция , решението на районния съд , като правилно и законосъобразно ще
следва да се потвърди .
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на
ответната страна по въззивнатна жалба сумата 800лв.,представляваща сторени разноски за
един адвокат пред въззивната инстанция .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал. І от ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260058 / 07. 12.2020г. на районен съд П. , постановено по
гр. д. № 283/ 2019г. по описа на същия съд и Допълнително решение № 260036/ 07.07.
2022г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 283/ 2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Асарел Транс“ООД, със седалище и адрес на управление: гр.П., площадка
Асарел, представлявано от управителя А.Н.Б.,да заплати в полза на Н. Ц. Д., от град П., ул.
„Н.М.“ №21,сумата 800лв.,представляваща сторени разноски за един адвокат пред
въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т.3 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5