Р Е Ш Е Н И Е

 

                                       Гр. К., 17.03.2020 г.

                                   

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - К., трети състав, в публично съдебно заседание на единадесети март, две хиляди и двадесета година, в състав:

           

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ

при секретаря М.Ш., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 900 по описа на РС К. за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ищеца Д.В.Н. ***, срещу ответника Н.Д. ***, с която предявява иск за прекратяване на брака между тях, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без да се издирва въпроса за вината. Претендира да му бъде предоставено за ползване семейното жилище, представляващо негова лична собственост. Не претендира издръжка от ответника.

Изразява готовност за сключване на споразумение по чл. 51 от СК.

В срока за отговор няма постъпил такъв от ответника.

В съдебно заседание ищеца и ответника се явяват лично, като заявяват желание за прекратяване на брака между тях по взаимно съгласие при условията на представено споразумение по чл. 51 от СК.

С протоколно определение, постановено в с.з. на 11.03.2020 г. е постановено преминаване към развод по взаимно съгласие.

 Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от удостоверение за граждански брак серия ГБ-85 № 098274  от 05.11.1989 г., издадено от Общински народен съвет гр. Г., Д.В.Н. и Н.Д.Н. са сключили граждански брак на 05.11.1989 г., за което е съставен акт № 36 от същата дата.

От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че страните са се споразумели относно всички последици от прекратяването на брака. Постигнали са съгласие съпругата да продължи да носи брачното си фамилно име Н., както и че нямат претенции един към друг за издръжка.

Съпрузите са постигнали споразумение и относно ползване на семейното жилище, намиращо се на адрес: гр. Г., ул. „М.К.“ № 10, което е лична собственост на съпруга Д.В.Н., като именно на него се предоставя ползването му, като съпругата Н.Д.Н. го е напуснала и няма претенции за ползването му.

При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва да бъде утвърдено от съда.

Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че при предявяване на молбата е внесена сумата от 25 лева, то останалата част от 15 лева следва да бъде възложена на съпруга Д.В.Н., доколкото в споразумението е уговорено изрично същият да поеме разноските по делото, включително и окончателната държавна такса.

  Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 05.11.1989 година с акт № 36 от същата дата, на Общински народен съвет гр. Г., между Д.В.Н., ЕГН ********** и Н.Д.Н., ЕГН ********** ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК, както следва :

1. От брака ни няма ненавършили пълнолетие деца, поради което не се обсъждат правоотношения в тази насока.

2. Семейното жилище, находящо се в гр. Г., ул. „М.К.“ № 10, лична собственост на молителя, ще продължи да се ползва от същия и след развода, като молителката го е напуснала и няма претенции за ползването му.

3. След прекратяване на брака молителката ще продължи да носи брачното си фамилно име Н..

4. Молителите няма да си дължат взаимно издръжка.

5. Разноските по бракоразводното дело и окончателната държавна такса се поемат от молителя.

 

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева, като:

ОСЪЖДА Д.В.Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща дължимата част на окончателната държавна такса за производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                               

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: