№ 339
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20251001000304 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата
инстанция ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД чрез пълномощника му юрк.К. З. против решение
№78 от 15.01.2025 г. на СГС, TO, VI-4 състав, постановено по т.д.№540/2023 г.,
което са отхвърлени предявените срещу ЗД „БУЛ ИНС“-АД искове с правно
основание чл.411 КЗ за сумата от 88 356,92 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 05.08.2018г. и по чл.86 ЗЗД за сумата
от 15 752,82 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
25.06.2021г. до 17,03.2023г. и в тежест на ищцовото дружество са присъдени
разноски в размер на 12 955 лева.
Жалбоподателят излагат доводи за неправилност на решението поради
нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и
необоснованост, като в жалбата се излагат подробни и конкретни доводи за това.
Твърди, че при правилно установената фактическа обстановка, съдът неправилно е
приложил закона. Неправилно съдът е приел, че водачът на л.а.Бентли, застрахован
при ищеца, е нарушил разпоредбите на чл.42 и 43 от ЗДП, като същевременно са
пренебрегнати събраните доказателства за наличие на нарушение на чл.25,ал.1 и ал.2
ЗДП от водача на л.а.Пежо, застрахован при ответника. Коментирани са подробно
1
събраните доказателства и фактическата страна на спора, които според ищеца следва
да доведат до други правни изводи, различни от приетите от съда. Моли въззивния
съд да отмени решението като незаконосъобразно и уважи предявените искове като
основателни и доказани. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС“-АД чрез
пълномощника си адв.М. Г. е депозирал писмен отговор, в който излага
подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се
споделят изложените от първоинстанционния съд мотиви. Твърди, че в
противоречие със забраната, установена в чл.266, ал.1 ГПК във въззивното
производство да се твърдят нови обстоятелства, ищецът въвежда нови
обстоятелства по делото, които не е твърдял в първоинстанционното
производство - че водачът на л.а.Бентли е предприел маневра изпреварване на
колона от автомобили и навлязъл в лява пътна лента. Първоначалните
твърдения на ищеца били, че водачът на Пежо-306 е излязъл от път без
предимство, като е отнел предимството на водача на л.а.Бентли. За тази своя
теза неоснователно се позовал на съставения протокол за ПТП и план схема
към него, които писмени доказателства били своевременно оспорени от
ответника и съдържанието им опровергано от заключенията на приетите АТЕ,
които са категорични, че уврежданията по двата автомобила не отговарят на
описания в протокола механизъм и при такъв механизъм не могат да се
получат такива увреждания. Експертизата и разпитания свидетел - шофьора
на л.а.Бентли не са установили той да е изпреварвал колона от автомобили.
Моли съда да потвърди решението като законосъобразно и правилно.
Претендира разноски.
От ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД е постъпила и частна жалба против
определение №784 от 24.02.2025г., с което е оставена без уважение молбата му по
чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Твърди, че Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет не е
обвързваща за съда досежно размера на минималните възнаграждения за определена
адвокатска услуга. Освен това, не следва да се присъжда и начислен ДДС върху
адвокатското възнаграждение. Делото не се отличавало с фактическа и правна
сложност, която да обоснове присъждането на такъв висок размер адвокатско
възнаграждение. Съдът следвало да вземе предвид и решението на СЕС в тази
насока, касаещо размера на адвокатските възнаграждения.
2
Моли за отмяна на определението и постановяване на друго, с което
значително се намали размера на възнаграждението в полза на ответника, като се
съобрази същото със ЗПП, определящ размера на възнаграждението за юрисконсулт,
от какъвто е представлявана насрещната страна, за да има равнопоставеност на
страните. Да не се взема предвид и начисления върху възнаграждението ДДС.
В законния срок е депозиран отговор от страна на ответника, в който са
изложени подробни доводи за неоснователност на частната жалба.
Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в жалбата
във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна
страна, срещу валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първостепенния съд е правилно – обосновано е,
съобразено със събраните доказателства и разпоредбите на материалния
закон. Релевантните за спора факти са правилно установени, правните изводи
на съда съответстват на тях и на разпоредбите на материалния закон, поради
което настоящата инстанция изцяло ги споделя и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тези мотиви.
Първоинстанционния съд е бил сезиран с предявени от ЗК „Лев Инс“ АД
срещу ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е страна по сключен договор за имуществено
застраховане, по който е поел задължение да носи покритие на риска от
увреждане на л.а. „Бентли Континентал" с per.№ ********.
Твърди, че на 05.08.2018г. било реализирано ПТП на главен път I-9
между Обзор и Слънчев бряг, на около 168 км., от което бил увреден
застрахования автомобил „Бентли“, а по образуваната в дружеството щета на
увредения било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 88 356,92
лева.
Поддържа се от ищеца, че процесното ПТП е настъпило поради
поведението на водача на л.а.“Пежо 307" с per. № ********, който не е
спазил знак Б-2 на кръстовище /Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!/ и е отнел предимството на л.а. „Бентли“. Позовава се на
съставения Протокол за ПТП с пострадали лица от 05.08.2018г. Тъй като за
управлявания от делинквента автомобил е бил сключен с ответника
застрахователен договор „гражданска отговорност“, ответникът следва да
отговаря за вредите от процесното събитие.
Претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 88
3
356.92 лв. - главница, както и сумата от 15 752,82 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 25.06.2021 г./отказа на ответника да
заплати на обезщетение/ до 17.03.2023 г.-предявяването на иска.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“АД е подал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове с възражението, че водачът на л.а.“Пежо 307“ с
per. № ******** не е виновен за произшествието. Сочи, че произшествието е
причинено от водача на л.а. „Бентли Континентал“ с per.№ ********. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП и представения Протокол за ПТП в частта
му, отразяваща този механизъм – причини и обстоятелства за ПТП, както и
схемата към него.
Твърди, че лекият автомобил Пежо-307, управляван от В. В. се е
движил попътно на л.а.Бентли, няколко автомобила преди него. Водачът на
Пежото е бил подал ляв мигач, за да извърши завой наляво към второстепенен
път, водещ към морето и хотелите. В момента, когато вече е започнал своята
маневра, е бил застигнат и ударен отзад, в лявата задна част на автомобила, а
не както е посочено в схемата към Протокола за ПТП – „отзад, в дясно“. В
нарушение на правилата за движение по пътищата водачът на л.а.Бентли се
движел с превишена скорост – 80 км/ч, при разрешена 50 км/ч. за движение в
населено място.Изпреварил няколко автомобила, като в района на
кръстовището се опитал да се върне в своята лента за движение, но поради
несъобразената скорост и извършването на забранена маневра – изпреварване
в кръстовище е причинил ПТП с извършващия завой наляво лек автомобил
Пежо-307.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа
предявените искове с довода, че водачът на л.а.“Пежо 307“ е подписал
протокола за ПТП и с това е потвърдил верността на посочените в него
обстоятелства около причините за настъпване на произшествието.
Допълнителен отговор не е подаден.
Позовавайки се на заключенията на САТЕ /основно и допълнително/
и показанията на св.В., на които е дал вяра като съответстващи на останалите
доказателства по делото, съдът е отхвърлил предявените искове поради
това, че събраните доказателства отричат обезщетената от застрахователя-
ищец вреда да е била виновно причинена от водача на л.а.Пежо 307, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, който да носи
отговорност на основание чл.45, ал.1 ЗЗД. Съдът е кредитирал изцяло
заключенията на САТЕ, които на база на констатираните увреди по
автомобилите са очертали механизма на настъпване на ПТП и установили
противоправното поведение на водача на л.а.Бентли. Така приетия механизъм
изцяло съвпада с твърденията на ответника в отговора на ИМ. Съдът е приел,
че събраните по делото доказателства оборват изцяло верността на
съдържанието в оспорената част от протокола за ПТП, въз основа на която
ищецът извежда основанието на иска. В тази оспорена част протоколът за
ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила по чл.179 ал.1 ГПК,
4
доколкото актосъставителят не е възпроизвел свои преки възприятия. С тези
мотиви исковете са отхвърлени като неоснователни.
Направените изводи напълно се споделят от въззивния съд.
Между страните не е спорно и с определението на съда по чл.374 ГПК
съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че ответникът
е страна по сключен застрахователен договор „гражданска отговорност" за л.а.“Пежо
307“ с per. № ********, действал към настъпване на процесното събитие, както и че
ищецът е страна по договор за имуществено застраховане за л.а.“Бентли
Континентал“ с per.№ ********.
Не е спорно и обстоятелството, че застрахователят-ищец е заплатил
дължимото застрахователно обезщетение в размер на 88 356,92 лв. на „Автоексперт
сервиз“ ЕООД, което е извършило по възлагане на ищеца ремонт на застрахования
л.а.“Бентли Континентал“. В този случай застрахователят е възстановил
претърпените вреди в натура, което представлява позволен от закона начин за
обезщетяване на застрахования - чл.406 КЗ.
Не е спорно и обстоятелството, че водачът на л.а.Пежо В. В. по
приложеното НОХД № 395/2020 г. на Районен съд - Несебър, приключило със
Споразумение от 07.08.2020 г., се е признал за виновен в това, че на 05.08.2018 г. на
главен път 1-9 Варна - Бургас е управлявал л.а.“Пежо 307“ с per. № ******** с
концентрация на алкохол от 1,25 на хиляда.
Във въззивната жалба отново се акцентира върху този въпрос – че водачът
на Пежо-то е бил алкохолно повлиян.
Както е приел и СГС, Споразумението, което има силата на присъда,
може да служи за доказване на противоправността на поведението на водача В.,
управлявал л.а. “Пежо 307“. В. Н. В. е признат за виновен в това, че е управлявал
л.а.“Пежо 307“ с концентрация на алкохол от 1,25 на хиляда - престъпление по
чл.343б, ал.2 НК. Но извън фактическия състав на това престъпно деяние е
настъпването на пътното произшествие и вредите от него, поради което нормата на
чл.300 ГПК не може да намери приложение.
Сам по себе си фактът на употребен от В. алкохол не е достатъчен
да обуслови наличието на „непозволено увреждане“, защото е необходимо
да е сторено и нарушение на правилата за движение по пътищата, което
да е предизвикало настъпването на вредоносния резултат. В случая е налице
противоправно поведение на водача В., което е в разрез със забраната на чл.5,
ал.3, т.1 ЗДП /на водача на ППС е забранено да управлява ППС с
5
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда/, но това състояние на
нарушеност на посочената норма не се намира в причинна връзка с
настъпване на пътното произшествие и произтичащите от него вреди по
застрахования при ищеца автомобил. Увреждането на застрахования
автомобил не е резултат от факта на употребен от водача В. алкохол, т.е
процесната вреда не представлява последица от неговото престъпно
деяние по чл.343б ал.2 НК.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Според разпоредбата на чл.411 от КЗ, в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Обезщетяването на вредите от ищеца представлява факт, визиран в
хипотезата на чл.411 КЗ, който е основание за пораждане на суброгационно
право срещу застрахователя по застраховка "Г.О" на лицето, виновно увредило
застрахования автомобил. Това суброгационно право може да възникне само
когато обезщетената от застрахователя вреда е била виновно причинена от
друг участник в движението по пътищата, който носи отговорност на
основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
Следователно, за успешното провеждане на иска по чл.411 от КЗ,
ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки:1/ наличието на валиден
договор за имуществена застраховка „Каско”; 2/плащане от застрахователя по
реализиран покрит риск в рамките на сключения договор и 3/деликтна
отговорност на лице, по отношение на което ответникът има качеството
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, т.е. следва да са
налице и предпоставките по чл.45 ЗЗД – противоправно деяние на
застрахованото при ответника-застраховател лице, вреда, причинна връзка
между тях и вина на причинителя, като съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината се
презумира.
Всички събрани по делото доказателства и най-вече заключенията /основно
и допълнително/ на САТЕ сочат на несъмнения извод, че вина за настъпилото ПТП
има водачът на л.а.Бентли, т.е. отричат претендираното от ищеца суброгационно
право на обезщетение. Събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, не
установяват факти, които да сочат, че процесното ПТП и вредите от него
представляват резултат от извършено от водача на л.а.“Пежо 307“ /В./ непозволено
6
увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД. Установените факти сочат противното - увреждането е
резултат от противоправното поведение на водача на застрахования л.а.“Бентли
Континентал“. Съставеният Протокол за ПТП с пострадали лица в частта му за
причините за настъпилото ПТП е категорично оборен от САТЕ. Основание за
описания от ВЛ механизъм на настъпване на ПТП са уврежданията по двата
автомобила и най-вече по л.а. Пежо 307.
Процесното произшествие е настъпило по съвсем различен начин от
описания в протокола за ПТП и по начина, поддържан в ИМ. Въз основа на
двете заключения на ВЛ и обясненията им в съдебните заседания на
12.12.2023 г. и на 10.12.2024 г. безспорно се установява, че при настъпване на
произшествието и двата автомобила са се движели по главен път 1-9 Варна -
Бургас в една посока - към гр.Бургас, като л.а.“Пежо 307“ се е движел пред
л.а.“Бентли Континентал“ при достигане на 168 км. и Т-образното
кръстовище, което свързва пътя за хотелите и морето с главния път.
Допълнителното заключение на САТЕ установява, че към момента
на настъпване на процесното произшествие пътното платно се състои от
две ленти - по една за всяка посока и е налице маркировка М5 - „двойна
смесена линия. От лявата страна се намира отбивка - път за хотели и към
морето, а за включващите се от тази отбивка в главния път е поставен знак
Б2 /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство! /. Според ВЛ
водачът на л.а."Пежо 307“ се е движел по главния път и при навлизане в зоната
на кръстовището е предприел позволена маневра ляв завой с цел да напусне
главния път и да навлезе в пътя за хотелите, а движещият се зад него
л.а.“Бентли Континентал“ в разрез с правилото на чл.43, т.2 ЗДвП е предприел
забранено изпреварване на кръстовище и е навлязъл в насрещната лента,
където е причинил удар с вече завиващия л.а.“Пежо 307“. Затова остава
недоказано поддържаното от ищеца фактическо твърдение, че водачът на
л.а.“Пежо 307“ е нарушил знак Б2. Този знак се отнася за водачите на
автомобили, които идват от второстепенния път и целят да навлязат по
главния път. Водачът на л.а.“Пежо 307“ преди настъпване на произшествието
не е идвал от този път и не е възнамерявал да навлезе по главния път, а се е
движел по главния път и е възнамерявал чрез ляв завой да го напусне, за да
навлезе по пътя за хотелите.
Този начин на настъпване на ПТП се доказва както от констатациите на ВЛ
относно мястото на удара между двата автомобила, така също и от фотоснимките, на
които е изобразена „зона от стъкла и пластмаса", намираща се в насрещната лента за
движение. Ударът е настъпил в насрещната лента, в която е навлязъл за изпреварване
л.а.“Бентли Континентал“ и в която се е намирал при завиване л.а.“Пежо 307“ с цел
да напусне главния път, а това фактическо обстоятелство изключва поддържаната от
ищеца версия л.а.“Пежо 307“ да е идвал от пътя за хотелите и да е навлязъл в
7
главния път, където да е „засякъл“ в лентата за движение по посока гр.Бургас
л.а.“Бентли Континентал“.
И двете вещи лица сочат, че от удара на л.а."Пежо 307” с движещия
се зад него л.а.“Бентли Континентал“ е била увредена задната лява част на
л.а.“Пежо 307“, а не задна дясна, както е описано в протокола за ПТП. А това е
основание за извод, че този автомобил е завивал наляво, защото при такъв
завой автомобилът с лявата си част застава по диагонал спрямо движещия се
по посока гр.Бургас л.а.”Бентли Континентал“, който е навлязъл в насрещната
лента.
Фактите по делото сочат, че пътното произшествие е причинено от
поведението на водача на л.а.“Бентли Континентал“, който е нарушил
правилата на чл.43, т.2 и чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП – „Изпреварването на МПС е
забранено на кръстовище на равнозначни пътища“ и „Водач, който
изпреварва, е длъжен когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки
за превозните средства, движещи се по нея“.
При така установеното от фактическа страна се налага несъмненият
извод, че водачът на л.а.“Пежо 307“ не носи отговорност по чл.45, ал.1 ЗЗД,
поради което и ответникът в качеството на застраховател „Гражданска
отговорност" не носи отговорност за вредите от това произшествие. Затова
предявения суброгационен иск е неоснователен, както и предявения
акцесорен иск по чл.86 ЗЗД, до какъвто извод е достигнал и
първоинстанционният съд.
Решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
В заключение следва да се отбележи, че жалбоподателят прави
недопустими оплаквания за първи път във въззивната жалба и навежда нови
обстоятелства по делото, които не е навел в първоинстанционното производство,
противоречие с разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК. Същата забранява на страните във
въззивното производство да твърдят нови обстоятелства, които не са посочили в
исковата молба.
На първо място, навежда твърдение, че водачът на л.а. Бентли е
предприел маневра изпреварване на колона от автомобили и навлиза в лявата
пътна лента. Първоначално ищецът е твърдял, че водачът на Пежо 306 е
излязъл от път без предимство, като е отнел предимството на водача на лекия
автомобил Бентли. Основание за тази негова теза е представения Протокол за
ПТП и план схема към него.
Съдържанието на този протокол обаче в частта му за механизма на
ПТП е опровергано по категоричен начин със заключенията на изслушаните
по делото САТЕ, според които уврежданията по двата автомобила не
отговарят на описания в протокола механизъм, както и че от техническа
8
гледна точка при такъв механизъм не може да се получат такива увреждания.
При така установения по несъмнен начин механизъм на ПТП, ищецът в
отклонение на разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК навежда едва във въззивната
жалба твърдения за това, че липсва знаково стопанство, указващо кръстовище
и че водачът на Пежо 306 е засякъл водача на лекия автомобил Бентли и е
нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 и 2 от ЗДвП. Такива твърдения не са
правени с ИМ и ДИМ. От негова страна не са ангажирани и доказателствени
искания в тази насока.
С оглед изложеното въззивната жалба следва да се остави без
уважение като неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК, на
въззиваемото застрахователно дружество се следват разноските за тази
инстанция съобразно преддставения списък по чл.80 от ГПК, които са в общ
размер на 11 580 лева адвокатско възнаграждение с включен ДДС съгласно
ЗДДС и §2а от ПЗР на Наредба №1/2004 г. Представени са доказателства към
списъка, установяващи плащането на адвокатския хонорар. Видно от
представените договори за правна защита и съдействие, по иска за главницата
от 88 356,92 лв. е уговорен, съответно платен адвокатски хонорар в размер на
9 000 лв./л.42/. По иска за претендираната от ищеца мораторна лихва е
уговорен и платен в брой при сключване на договора адвокатски хонорар от
2 100 лева./л.43/. От представения трети договор за правна защита и
съдействие е видно, че за защита по подадената частна жалба против
определението по чл.248 ГПК е уговорен и платен адвокатски хонорар от 480
лева. Така общият размер на адвокатския хонорар с ДДС възлиза на
11 580 лева.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради
което същото следва да бъде разгледано от съда,
По възнаграждението, касаещо процесуално представителство по
иска за главница от 88 356,92 лв:
Според разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 25 000
лева до 100 000 лева е предвидено адвокатското възнаграждение да е 2 650 лв.
плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. Така за предявения иск с цена 88 356,92
лв, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 7 718,55 лева. Тъй като адвокатът
пълномощник е регистриран по ЗДДС, то върху това адвокатско
възнаграждение следва да бъде начислен и 20% ДДС, който върху сумата от
7 718,55 лева е в размер на 1 543,71 лв., или минималният размер на
адвокатския хонорар е 9 262,26 лева. В случая уговорения и платен хонорар
по този иск с ДДС е в размер на 9 000 лева, т.е. под минималния размер.
Поради това не е прекомерен.
9
По възнаграждението, касаещо процесуално представителство по
иска за мораторна лихва от 15 752,82 лв:
Според разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, при интерес от
10 000 лева до 25 000 лева е предвидено адвокатското възнаграждение да е 1
300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. Така за предявения иск с цена 15
752,82 лв, определеният по реда на Наредбата минимален размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 1 817,75 лв. Като върху тази
сума се прибави 20% ДДС от 363,55 лв., то минималният адвокатски хонорар е
в размер на 2 181,30 лева. Уговореният между адвокат и клиент и заплатеният
по този иск е в размер на 2 100 лева /л.43/.И тъй като е под минимума, отново
не е прекомерен.
Според чл.11 от Наредбата, за изготвяне на частни жалби,
възнаграждението е 400 лв., а когато жалбите се разглеждат в открито
заседание - 600 лв. В случая за защита по частната жалба на ищеца платеното
възнаграждение е в размер на 480 лева /л.44/, т.е. отново под минимума.
С оглед изложеното съдът намира, че претендираното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, тъй като е под минималните размери по
споменатата Наредба на Висшия адвокатски съвет. Освен това не може да се
приеме, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, макар във
въззивната инстанция да не са събирани нови доказателства. Затова
възнаграждението следва да бъде присъдено в пълния му заявен общ
размер от 11 580 лева.
Съдът намира, че следва да съобрази Наредба №1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет, въпреки постановеното от СЕС решение по дело С-438/22,
тъй като от една страна Наредбата е ориентир за съда какъв е адекватния
размер на адвокатското възнаграждение за положените от процесуалния
представител усИ. при нормална или по-ниска фактическа и правна сложност
на делото.
По частната жалба против определението по чл.248 ГПК:
С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на
ищеца ЗК„Лев Инс“-АД за изменение на решението в частта за разноските, с което в
полза на ответника са присъдени разноски от 12 365 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Съдът е мотивирал своя отказ да измени решението с това, че към
списъка за разноски са представени отделни договори за правна защита и
съдействие по иска за главница и по иска за лихва за забава. Приел е, че
сумите са платени изцяло и в брой при сключване на договорите и поради
това същите служат като разписка за заплащането им. Така е приел за доказан
разхода, платен от ответника в размер общо на 12 365 лв. с ДДС.
10
След това съдът е сумирал претендираните главница и лихва, като
общият им размер възлиза на 104 109,74 лева. Върху този размер е установил,
че по чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение с
ДДС е 10 577,25 лева. Общо заплатеното от страната по двата договора за
правна защита и присъдено от съда с решението е 12 365 лева. Съдът е приел,
че същото не надвишава значително минималния размер, че не е задължен да
намалява възнаграждението до минимума, и с оглед констатацията, че делото
е с фактическа и правна сложност, е намерил молбата по чл.248 ГПК за
неоснователна.
Въззивният съд по принцип споделя изложените мотиви, касаещи
възприемането на делото като сложно от фактическа и правна страна. По
делото са оспорени документи, събирани са гласни доказателства, допуснати
са и приети две експертизи. Проведени са няколко съдебни заседания.
Верен е и изводът на съда, че претендираното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, от една страна поради това, че делото е с
фактическа и правна сложност. От друга, че така както е уговорено
възнаграждението – отделно по иска за главница и отделно по иска за
мораторна лихва, изчисленията са идентични с тези, които съдът подробно е
описал в частта на настоящото решение по разноските.
За главницата заплатеното адвокатско възнаграждение, видно от
Договора, е в размер на 10 165 лева с ДДС, при минимален размер по
Наредбата с ДДС от 9 262 лв. Разликата е 900 лева.
За лихвата за забава уговореното и платено адвокатско
възнаграждение е 2 200 лева, при минимален размер по Наредбата 2 181,30 лв.
Видно е, че платеното е под минималния размер.
По разбиране на този състав, след като възнаграждението е
уговорено и платено поотделно, с отделни договори за правна защита по двете
пера на претенцията, минималния размер на адвокатското възнаграждение не
може да се определя след сумиране на главница и лихва, както е подходил
първоинстанционният съд.
Предвид изложеното обаче, обжалваното определение е правилно
като краен резултат и следва да бъде потвърдено, а частната жалба като
неоснователна да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.272 от ГПК, Софийският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №78 от 15.01.2025 г. на СГС, TO, VI-4
състав и определение №784 от 24.02.2025г., постановени по т.д.№540/2023 г.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД, ЕИК-*********, да заплати на ЗД „БУЛ
ИНС“-АД, ЕИК-*********, на основание чл.78, ал.3 ГПК адвокатско
11
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 11 580 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12