РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Силистра, 16.12.2019 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурора Теодор Желев разгледа КАНД № 125 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 74 / 19.07.2019 г. по АНД № 29 / 2019 г. Каварненският районен съд (КРС) е потвърдил наказателно постановление серия № Д-1-СИР-10 / 18.06.2018 г. на началника на Регионална дирекция национален строителен контрол – Североизточен район (РДНСК-СИР).
Касаторът К.З.Ж., ЕГН **********, моли съда да отмени горепосоченото решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление.
Ответникът РДНСК-СИР не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление серия № Д-1-СИР-10 / 18.06.2018 г. на началника на РДНСК-СИР, на касатора, на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 ЗУТ, е наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 153, ал. 4 ЗУТ.
Районният съд е потвърдил наказателното постановление въз основа на следните констатации: „В общинската администрация е представено заявление с вх.№ АБ-06-880 / 07.07.2017 г. [...] за презаверка на PC № 5 / 07.02.2012 г. Същото е презаверено на 11.07.2017 г. с положен подпис и печат от гл. архитект на община Каварна. [...] За конкретния случай, предвид започването на строежа на 26.03.2012 г. и незавършването му в груб строеж до 26.03.2017 г., възможният срок за подаване на искане за презаверка изтича на 26.06.2017 г. [...]“
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи. 1/ Административнонаказващият орган разполага с правомощието да промени правната квалификация на актосъставителя (арг. чл. 53, ал. 2 ЗАНН). 2/ Реквизитите на наказателно постановление са посочени в чл. 57 ЗАНН. От тези реквизити не може да се извлече задължение на административнонаказващия орган да мотивира прилагането на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. 3/ Индивидуализирайки приложимата санкционна разпоредба, административнонаказващият орган е посочил чл. 232, ал. 1, т. 1 ЗУТ, без да уточнява кое от предложенията на т. 1 касае процесния казус. Но дори без това уточнение, изискването за конкретизация на санкционната разпоредба е удовлетворено. Защото наложилият се в практиката термин „предложение“ е факултативен, а не задължителен елемент от легалната индивидуализационна характеристика на разпоредбите. Съгласно чл. 26 от Указ № 883 / 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, всеки нормативен акт се състои от членове; членът може да се състои от алинеи, алинеята – от точки, а точката – от букви. С други думи, най-малката означителна единица за индивидуализация на всяка разпоредба е буквата, а не "предложението". Последното не е предвидено като самостоятелен съставен елемент на нормативните текстове. Следователно при цитирането на дадена разпоредба е необходимо да се посочат нейните нормативно регламентирани елементи, за да бъде тя конкретизирана в достатъчна степен (в подобен смисъл вж. решение № 167 / 14.07.2015 г. на АдмС – Габрово по к.н.а.х.д. № 152 / 2015 г. и решение № 69 / 18.07.2019 г. на АдмС – Силистра по КАНД № 67 / 2019 г.). 4/ Касаторът е извършил презаверка на РС, без да са налице материалноправните предпоставки за извършване на подобна презаверка. Следователно не е изпълнил своето задължение да откаже презаверка, т.е. осъществил е първото от изпълнителните деяния по чл. 232, ал. 1, т. 1 ЗУТ. 5/ Без значение е дали исканията за презаверка имат своя външен израз върху един общ материален носител или всяко искане е обособено в самостоятелна молба върху отделен материален носител. Това не влияе върху предмета на производството пред административния орган. В съответствие с този предмет, щом касаторът е обективирал три волеизявления за презаверка, налице са предпоставки за съставяне на три акта за установяване на административно нарушение и съответно три наказателни постановления.
Предвид на гореизложеното, решението на въззивния съд се явява правилно, а касационната жалба – неоснователна, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 / 19.07.2019 г. по АНД № 29 / 2019 г. на Каварненски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.