РЕШЕНИЕ
№ 906
гр. Варна, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20243110201767 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Н. Ж. Д., ЕГН **********, срещу
Електронен фиш, серия К, №8473079, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение на
чл.21, ал.1 ЗДвП, на въззивника е наложено административно наказание „глоба” в размер
1200.00 лв.
Въззивникът счита оспорения ЕФ за неправилен, незаконосъобразен и издаден
при наличие на съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила и
моли същият да бъде отменен. Твърди, че местоположението на нарушението не е ясно
посочено, че липсват доказателства за извършване на нарушението в условията на
повторност, няма дата на издаване на ЕФ и липсват данни за лицата, обработили данните от
техническото средство за заснемане. Оспорва твърдяната с ЕФ фактическа обстановка и
отрича извършването на вмененото му нарушение. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.04.2023 г. в 20.32 ч. в гр. Варна, по бул „Владислав Варненчик“, срещу р-т
„Комитово ханче“, посока център гр. Варна, л. а. „Фолксваген Пасат“, peг.№В5362ТС,
собственост на „Рива Холд“ ООД гр. Варна, бил управляван със скорост 98 км/ч при
ограничение на скоростта 50 км/ч, при което бил заснет с автоматизирано техническо
средство – стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения тип “АRH CAM S1”, №120с511 и за констатираното превишение на скоростта с
48 км/ч срещу въззивника, в качеството на посочен от собственика ползвател на съответното
превозно средство, бил издаден процесния ЕФ, серия К №8473079, за това, че на 21.04.2023
1
г. в 20:32 ч. в гр. Варна, по бул „Владислав Варненчик“, срещу р-т „Комитово ханче“, посока
център на гр. Варна, с л. а. „Фолксваген Пасат“, peг.№В5362ТС, е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с стационарна видео радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост
48 км/ч – нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП.
Видно от приобщената справка за регистрация на МПС л. а. „Фолксваген Пасат“,
peг.№В5362ТС, към датата 21.04.2023 г. същото е било собственост на "Рива Холд" ООД с
управител Жулиян Николов Д., който с рег.№819000-67082 от 12.12.2023 г. е представил
приобщената декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, с която декларирал, че на 21.04.2023 г. в
20.32 ч. съответния автомобил е бил управляван от въззивника Н. Д..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства: ЕФ серия К, №8473079 от 21.04.2023
г., справка АИС АНД, 1 бр. снимка на МПС, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство рег.№819р-12596 от 24.04.2023 г., справка центр. база от 27.03.2024 г.,
протокол от проверка №032-СГ-ИСИС от 24.03.2023 г. и приложение към удостоверение за
одобрен тип №17.09.5126, ЕФ, серия К, №5336802 и писмо рег.№187300-7960 от 25.10.2024
г., ведно със справка за ЕФ серия К, №5336802.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
Видно от материалите по АНП – разпечатка от АИС АНД, в информационната
система на МВР е отразено, че процесния ЕФ е връчен на въззивника на 05.04.2024 г.,
спрямо която отразената дата на изпращане 19.04.2024 г. на процесната жалба, сочи
предявяване в законоустановения срок.
Административно-наказателното производство е проведено в рамките на
сроковете по чл.34 ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 ЗАНН и чл.189, ал.4 ЗДвП. В
ЕФ са посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат
в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно,
посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение
на процесното МПС.
Възраженията на въззивника, че ЕФ е незаконосъобразен, са неоснователни.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на
чл.189, ал.4 ЗДвП. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на
санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за
издаването му са неотносими, тъй като въззивникът се позовава на
изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните
постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата
на издаването му. В разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП са изброени изчерпателно
реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за
разлика от чл.42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на
дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено
процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си,
2
поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва
да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на
електронните фишове, които съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в електронния фиш е
посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област
Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД МВР Варна, не са налице пречки и за
извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната
териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника
в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че
във фиша не е изписано, в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Срокът за
обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за
преценката за допустимост на оспорването, но не и за законосъобразността на ЕФ, а
очевидно в случая жалбата срещу ЕФ е приета за допустима като подадена в срок и пред
надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.
От събраните доказателства безспорно е установено, че извършването на
процесното административно нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство – стационарна видео радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип “АRH CAM S1”, рег.№120с511. Местоположението на
съответния уред на бул. „Владислав Варненчик“, срещу р-т „Комитово ханче“, посока център
на гр. Варна, е изрично посочено в приобщения Протокол рег.№819р-12596 от 24.04.2023 г.,
а също е отразено и в приложения снимков материал за нарушението, при което съдът счита
за неоснователно отправеното от въззивника възражение за неяснота относно мястото на
извършване на твърдяното нарушение.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по
т. д. №1/2013 г. на ВАС, издаването на ЕФ е строго ограничено и възможно само в случаите
на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им (чл.165, ал.2, т.6 и т.7 ЗДвП), същите да
работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл.189, ал.4 ЗДвП (Нова – ДВ, бр.10 от 2011 г., изм.,
бр.19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр.9
от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
3
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ,
бр.36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В
чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към дата
на установеното с процесния ЕФ нарушение – 21.04.2023 г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на ЕФ, чрез
използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС.
Към преписката има приложена снимка на процесното МПС в нарушения на
същата дата, която е посочена в ЕФ, съответно има и приспаднат толеранс на скоростта в
полза на въззивника. Приложени са и доказателства за изправността и техническата годност
на АТСС.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията по чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по
реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, удостоверено с представен протокол от проверка на
мобилната система.
Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г.
Измерената скорост на движение на автомобила е 101 км/ч (видно от
приложената снимка), допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, поради
което правилно във фиша е отразена скорост 98 км/ч, след приспадане на допустимия
толеранс.
Съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство
или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административно-наказателния процес. От снимковия материал
приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188
ЗДвП предвижда административно-наказателна отговорност за собственика или ползвателя
на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение и процесния ЕФ е
издаден спрямо въззивника, който е посочено от собственика на МПС с декларация по
чл.189, ал.5 ЗДвП като лицето, управлявало съответния автомобил на процесната дата и
място, и законосъобразно въззивникът е определен като субект на административно-
наказателната отговорност.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата на
чл.182, ал.4 ЗДвП, като за конкретното превишение от 48 км/ч, допуснато в населено място,
правилно размера 1200.00 лв на наложената глоба е определен в двоен размер на
фиксираната стойност 600.00 лв за нарушение по чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП. Нарушението е
извършено в условията на повторност, съобразно §6, т.33 от ДР на ЗДвП, доколкото е
осъществено в едногодишен срок от влизането в сила на предходно издаден електронен
фиш, с който на въззивника е наложено наказание за същото по вид нарушение, видно от
наличните данни за влязъл в сила към 23.12.2022 г. ЕФ, серия К, №5336802 от 10.09.2021 г.,
надлежно връчен на въззивника на 08.12.2022 г.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28
4
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този
вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства, които да обусловят извод за
маловажност на случая.
При тези фактически и правни констатации, съдът счита процесното нарушение
за безспорно доказано и правилно установено, поради което оспореният ЕФ следва да бъде
потвърден като е законосъобразен.
С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д,
ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане
на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в
производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени
несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на
първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че следва да присъди
съответното възнаграждение в минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, №8473079, издаден от ОД МВР
Варна, с който, за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, на Н. Ж. Д., ЕГН **********, е наложено
административно наказание "глоба" в размер 1200.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9
ЗАНН.
ОСЪЖДА Н. Ж. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР Варна сумата
80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-
дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5