РЕШЕНИЕ
№ 655
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова С.
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300500796 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и след. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
ответника по спора Министерство на земеделието, ЕИК *****, с адрес гр.
***** срещу Решение № 260 048 от 10.01.2022 г., постановено по гр.д. № 12
929/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което въззивникът е осъден
да заплати на въззиваемото дружество – ищец „ В.М.З.Е. „ ООД, ЕИК *****
сумата 10 119, 77 лв. – подлежащо на връщане на основание разваляне на
сключения между страните Договор за аренда на земеделска земя от
27.09.2019 г. заплатено арендно възнаграждение за стопанската 2019 /2020 г.,
както и направените деловодни разноски в общ размер на 1 205 лева.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането
е за неговата отмяна и отхвърляне на иска.
От въззиваемата страна „ В.М.З.Е. „ ООД, ЕИК ***** е депозиран
отговор за неоснователност на жалбата. Претендират се направените за
въззивното производство разноски от 850 лв. – възнаграждение за един
адвокат, договорено и заплатено съгласно представения договор за правна
защита и съдействие / л. 24 от делото /.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от „
В.М.З.Е. „ ООД, ЕИК ***** срещу Министерство на земеделието / МЗ / - гр.
1
***** иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД.
По делото е безпротиворечиво установено, че след проведен търг
между МЗ като арендодател и ищцовото дружество – арендатор е сключен на
29.07.2019 г. Договор за аренда на земеделски земи с предмет възмездно
ползване на 6 земеделски имота с обща площ от 317, 680 дка от държавния
поземлен фонд - находящи се в землището на село ***** и подробно описани
в договора, за срок от 5 стопански години, считано от стопанската година
2019/2020 г., като ползването на имотите ще е съобразно тяхното
предназначение - засяване и отглеждане на едногодишни полски култури. С
облигацията е определено дължимото се на арендодателя възнаграждение за
първата стопанска 2019 /2020 г. в размер на 20 239, 55 лв., както и че
половината от него – 10 119, 77 лв. следва са се плати авансово. Безспорно е
също че то е заплатено - който факт е и установен по делото с представеното
към ИМ платежно нареждане от 27.09.2019 г. Безспорно е - а също и
установено от представените писмени доказателства, че процесните имоти са
изнесени на търг от ответника като поливни – което съответства и на тяхното
ползване по предназначение и съгласно договора.
Като твърди че това съществено условие относно договорения
предмет не е било изпълнено от ответника – арендодател, а именно имотите
не са поливни, и че ищецът - арендатор като изправна по договора страна е
упражнил правото си да го развали едностранно, се претендира за осъждането
на ответника да заплати/върне авансово полученото арендно плащане от
10 119, 77 лв. на отпаднало основание. Представя се писмото, с което е
упражнено правото на разваляне/ прекратяване на договора до ответника МЗ,
получено от министерството на 26.05.2020 г..
Във връзка с възведеното неизпълнение на договора от ответника
ищецът е представил писмо от Напоителни системи ЕАД, клон ***** до него
от 04.03.2020 г., с което е уведомен че искането му за ползване на услугата
доставка на вода за напояване на процесните имоти не може да бъде
изпълнено, тъй като след оглед на място е констатирано че вътрешно
каналната мрежа / която не е собственост на и не се стопанисва от
Напоителни системи ЕАД, а е на Община *****/ е нарушена, а в няколко
участъка и напълно заличена и до възстановяване на трасето доставката на
вода до имотите е невъзможна. Назначена е също така СТЕ, от приетото
заключение на вещото лице инж. Й. К. се установява че за да е поливна една
земя е необходимо до границите на имота да има изградена
хидромелиоративна инфраструктура и макар в случая такава формално да е
налице / съседен имот № 000862- канал, собственост на община ***** / тя е
напълно компрометирана, поради което и до възстановяването й „
Напоителни системи „ ЕАД не могат да доставят в имотите необходимите за
ползването им по предназначение водни количества. Експертът посочва още
че при огледа на място не може да се установи дали имотите са поливни или
не, тъй като хидромелиоративната инфраструктура за напояването им се
2
намира в други имоти, като и за да се установи дали наличната вътрешно -
канална мрежа за доставка на вода е в изправност са необходими освен
специални знания и ползване на технически средства.
В депозирания отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил иска,
поддържайки следните възражения: 1/ В договора земеделските имоти не са с
посочена характеристика поливни; 2/ Преценката им като поливни се
извършва не от МЗ, а съответната служба по земеделие, в случая от ОСЗ –
***** и от Напоителни системи ЕАД; 3/ Вътрешно каналната мрежа и в
частност съседен имот № 000862 - напоителен канал, не е собственост на МЗ,
а на Община *****, съответно общината отговаря за неговото поддържане и
експлоатация; 4/ Доставката на вода до имотите също не е негово задължение,
а на третото за спора лице Напоителни системи ЕАД; 5/ Във връзка с
обявения търг това трето лице е представило удостоверение, според което
имотите са поливни; 6/ При участието си в тръжната процедура ищецът –
арендатор е извършил оглед на имотите и е подписал декларация по чл. 47з
ал. 1 т.т. 6 и 9 от ППЗСПЗЗ, с която декларира че е запознат с вида,
характеристиките и действителното им състояние и в която не е заявил
възражения за недостатъци – като се поддържа че при този оглед възведения
недостатък е могъл да се установи; 7/ В тази връзка и предвид неизпълнени
задължения за плащане на арендни вноски ищецът не се явява изправна
страна по договора и не разполага с правото да го прекратява/разваля
едностранно.
Същите възражения се поддържат и във въззивната жалба срещу
решението, с което те са намерени за неоснователни и искът е уважен.
Жалбата е неоснователна, съответно решението на районния съд е
правилно по изложените в него мотиви, които настоящата инстанция споделя
и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.
Несъмнено установено е от представената тръжна документация /
съставляваща неразделна част от договора съгласно т. 36.3 от същия / че
процесните имоти са договорени като поливни / което отговаря и на
отразеното в сключения за тях договор за аренда ползване – отглеждане на
едногодишни полски култури/, но фактически са неполивни. Несъмнено това
е съществен недостатък на обектите, което прави невъзможно ползването им
по предназначение и съгласно облигацията, като така е налице изначално
неизпълнение на основното по договора задължение на МЗ, равняващо се на
пълно неизпълнение. Отговорността за което е изцяло негова, тъй като
съгласно чл. 6 ал. 2 от Закона за арендата в земеделието арендодателят е
длъжен да предаде обекта в състояние, което отговаря на ползването му по
договора, а съгласно чл. 23 ал. 1 от същия закон арендодателят отговаря
когато отдадения под аренда обект има недостатъци, които го правят изцяло
или отчасти негоден за ползване и недостатъка бъде открит в срок до 1 година
от предаването / както е в настоящия случай /. Съгласно изречение последно
на разпоредбата отговорността на арендодателя обхваща и случаите, когато
3
недостатъците не са му били известни. Така са неоснователни възраженията
на въззивника за освобождаване от отговорност поради това: че имотите не
са отдадени под аренда с квалификация поливни; че не той, а ОСЗ – ***** и
Напоителни системи ЕАД били отговорни за определянето им като такива /
поливни /, съответно за доставката на вода в тях и в тази връзка за
отговорността им – наред и с Община *****, за изправността на
хидромелиоративната инфраструктура и вътрешно каналната мрежа до
границите на обекта; че не му е била известната невъзможността за доставка
на вода в обектите предвид състоянието на водноснабдителната система.
Действително във връзка с участието си в търга ищецът е подал
декларация по чл. 47з ал. 1 т.т. 6 и 9 от ППЗСПЗЗ от 23.07.2019 г., в т. 6 от
която е декларирал че преди провеждането на търга е извършил оглед на
обектите и е запознат с вида им, техните характеристики и действително
състояние. Но от заключението на СТЕ е безспорно установено че при оглед
на земите на място не може да се установи дали те са поливни или не, тъй
като хидромелиоративната инфраструктура за довеждане на вода до тях се
намира в други имоти, а и за да се установи дали наличната вътрешно -
канална мрежа за доставка на вода е в изправност са необходими освен
специални знания и ползване на технически средства. Следователно – както
правилно е приел и районния съд, касае се за скрит недостатък на обекта,
който е открит след сключването на договора и във връзка с предприетата от
ищеца подготовка на почвата за засяване, за който недостатък арендодателят
е своевременно уведомен - в казания по горе срок по чл. 23 ал. 1 от ЗАЗ, в
същият срок е упражнено от ищеца - арендатор и субективното му
потестативно право за едностранно разваляне на договора. Неоснователно е и
възражението той да няма право да упражни това си право, тъй като е
неизправна по договора страна. В тази връзка въззивникът се позовава на
изпратено от него до ищцовото дружество писмо от 23.09.2020 г., с което
претендира заплащане на втората половина от арендната вноска за
стопанската 2019 /2020 г. – сумата 10 542, 54 лева. Тази вноска обаче не му се
дължи, тъй като към така посочената дата договорът вече е
развален/прекратен поради виновно негово неизпълнение. Не се установява –
не се и твърди, друго неизпълнение на договора от страна на арендатора.
Следователно същият е изправна по договора страна.
Предвид изложеното авансово платеното по договора арендно
възнаграждение, съставляващо половината от дължимата се за стопанската
2019 /2020 г. арендна вноска подлежи на връщане на отпаднало основание –
развалянето на договора от ищеца като изправна по него страна поради това
че обекта по облигацията е с недостатъци, които го правят изцяло негоден за
уговореното ползване. Съответно решението, с което предявеният от
арендатора иск е на така възведеното основание уважен е правилно и се
потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат на въззиваемото дружество се
4
присъждат направените от него за настоящата инстанция разноски в размер
на 850 лв. –договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно
договора за правна помощ на лист 24 от делото.
Спорът е търговски / чл. 365 т.1 от ГПК /, поради което на основание
чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК въззивното решение е окончателно.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260 048 от 10.01.2022 г., постановено по гр.д.
№ 12 929/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Осъжда Министерство на земеделието – гр. ***** да заплати на „
В.М.З.Е. „ ООД, ЕИК ***** разноски за въззивното производство в размер на
850 / осемстотин и петдесет / лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5