Р Е Ш Е Н И Е
260380/20.10.2021г.
20.10.2021г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
септември през две
хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Районен
съдия: Мирослав Марков
при секретаря А.Пушевска, като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №2220
по описа за 2020 год. на Районен съд – Шумен,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от “ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК ***, адрес: гр.
София, район „Триадица”, бул. „***“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц.–
законен представител, пълномощник: В. П.а Г., адвокат от АК – София срещу Б.М.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***, съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане
против ответника в размер на сумата от 72,06 лева (седемдесет и два лева и шест стотинки) – главница за
незаплатена далекосъобщителна услуга по договор/и с клиентски № 16501490001 от
08.12.2016 г., сключен между Б.М.М. и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ***, за което са издаден фактури
№********** от 16.05.2017 г., №********** от 15.06.2017 г., №********** от
15.07.2017 г., за периода от 16.04.2017г. до 14.07.2017 г., прехвърлен с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., сключен със „С.
Г. Груп“ ЕАД, ЕИК:***, а последното от своя страна е придобило вземането от
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *** по договор за цесия от
16.10.2018 г.; сумата от 19,46 лева /деветнадесет лева и четиридесет и шест
стотинки/ - мораторна лихва за забава за периода от 03.08.2017 г. до 01.04.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2020 г.
(датата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането. Претендират се и
разходите в заповедното и съдебното производство.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Между
отвитника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *** е сключен
договор с клиентски № 16501490001 от 08.12.2016 г. По този договор има
незаплатена далекосъобщителна услуга, за което са издадени фактури №**********
от 16.05.2017 г., №********** от 15.06.2017 г., №********** от 15.07.2017 г.,
за периода от 16.04.2017г. до 14.07.2017 г. Задължението е прехвърлено с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен със „С. Г. Груп“ ЕАД,
ЕИК:***, от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *** по договор за
цесия от 16.10.2018 г. На 01.10.2019 г. вземането е прехвърлено от „С.Г.Груп“
ЕАД, с ЕИК ***с договор за цесия в полза на „ЮБЦ“ ЕООД.
Предвид
неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е
учредено заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Същата е връчена с уведомление на
ответника. На ищеца е указано и за него е налице правен интерес от провеждане
на избраната форма на искова защита.
В
рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез
процесуален представител е подал отговор на исковата молба, като изразява
становище, че предявените искове по същество са допустими, но изцяло
неоснователни, тъй като същият не дължи претендираните суми за плащане. Твърди,
че липсват доказателства за дължимост на исковата сума, договор от който
произтичала не бил прекратен, клаузата уреждаща търсената неустойка била
неравноправна, съответно нищожна и давността за вземането била изтекла.
Ищецът
не се явява и не изпраща процесуалния си представител в съдебно заседание по
същество на делото. В писмена молба посочва, че поддържа предявените искове
като основание и размер. Във връзка с възраженията на ответника, сочи, че
същите са неоснователни.
В
съдебно заседание, ответникът, чрез представител приема исковете за
неоснователни, като моли с оглед събраните по делото доказателства, съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че не дължи претендираните суми.
Съдът
е събрал като относими по делото представените с исковата молба писмени
доказателства.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира следното:
Предявената
искова молба е за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на
сумата посочена в издадената заповед за изпълнение, представляваща потребени
незаплатени далекосъобщителни услуги, произтичащи от договор за
далекосъобщителни услуги между ищеца и ответника, надлежно фактурирани по индивидуалния клиентски номер на абоната,
за които е издадена крайна фактура, с падеж на плащане. Претендират се и законната лихва от датата на постъпване на заявлението до
изплащане на вземането, както и разноските по исковото и заповедното
производство.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. За да се уважи предявения иск дружеството – ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в
претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на
сключен договор, като установи, че е
настъпил падежа и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. В
тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или
унищожават спорното право в т.ч. и възражението му за недействителност на
договора за цесия и възраженията, касаещи липса на уведомяване за извършеното
прехвърляне на вземанията.
От
представените Договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл.99
от ЗЗД между на цедента и цесионера, приложение към него и потвърждение на
сключената цесия, уведомление за цесията, пълномощно за процесуално
представителство, пълномощно за уведомяване на длъжниците за прехвърляне на
вземанията безспорно се установява редовното прехвърляне на вземанията. Предвид
чл. 99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от
деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне, като
съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Предвид
установилата се трайна съдебна практика съобщаването за сключен договор за
цесия може да се извърши и с исковата молба, стига към същата да са приложени
съответните документи. В случая към исковата молба, са приложени както
договорът за цесия и уведомление до длъжника от името на цедента, така и
пълномощно за цесионера да извърши уведомяването. Така изискването на чл. 99,
ал.4 от ЗЗД е спазено.
Длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения не са
направено в настоящото производство и съответно не са ангажирани
доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез
връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване. Не са налице и останалите сочени от ответника
основания за недействителност на договора за цесия, тъй като в него е посочена,
както цената му, така и предмета, в който е включено и вземането по процесния договор за кредит.
Съдът
е на мнение, че във връзка с установените обстоятелства и приети по делото доказателства, приложени и
приобщени към настоящото гражданско дело, безспорно е установено наличието на
валидно облигационно правоотношение. С оглед на представените писмени доказателства,
съдът приема, че ищецът е осъществил продажба на услуги, а ответника останал
задължен за общо за сумата в размер на 72,06 лв., представляваща потребени
незаплатени далекосъобщителни услуги, произтичащи от договор за
далекосъобщителни услуги. Задължението на ответника е безспорно установено и
предвид сроковете на плащане е и изискуемо. Предвид свободата на договаряне,
страните са сключили договор доброволно при ясни условия. Поради което, както и
с оглед справедливостта, искът следва да бъде уважен. С оглед изложеното,
ответникът е задължен и за сумата от 19,46 лв., мораторна лихва за забава за
периода от 03.08.2017 г. до 01.04.2020 г.
Ето
защо са налице всички предпоставки за уважаване на предявените установителни
искове – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение,
произтичащо от същото, за ответника да заплаща ползвани мобилни услуги;
настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в забава. Исковете следва
да бъдат уважени, в предявените размери, и поради неоснователност на ответните
възражения.
Относно
погасяване на вземанията с изтичане на предвидената давност, съдът намира
следното: датата, определена в издадената фактура, като такава за плащане от
ответника е 01.08.2017г., а датата на пощенското клеймо на
заявлението по чл. 410 от ГПК, постъпило в съда е 07.07.2020г., до когато е
изтекъл срок, по-кратък от посочения в чл. 111, б. „б“ от ЗЗД.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца и направените по заповедното и настоящото дело разноски,
съразмерно уважените искове. Относно адвокатското възнаграждение, съдът намира,
че са дължими в размера посочен в списъка за разноските. Размерът им, съпоставен с минималните размери
на адвокатските възнаграждения е съобразен с правната и фактическа сложност на
делото.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***, дължи на
кредитора от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. СОФИЯ 1404, р-н
Триадица, БУЛ. *** № 81, Вх. В, Ет. 8, законен представител Ю. Б. Ц., чрез
пълномощника адв. В. П. Г. - САК, следните вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№1385/2020г. по описа на РС-Шумен: 72,06 лева (седемдесет и два лева и шест стотинки) – главница за
незаплатена далекосъобщителна услуга по договор/и с клиентски № 16501490001 от
08.12.2016 г., сключен между Б.М.М. и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ***, за което са издаден фактури
№********** от 16.05.2017 г., №********** от 15.06.2017 г., №********** от
15.07.2017 г., за периода от 16.04.2017г. до 14.07.2017 г., прехвърлен с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., сключен със „С.
Г. Груп“ ЕАД, ЕИК:***, а последното от своя страна е придобило вземането от
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *** по договор за цесия от
16.10.2018 г.; сумата от 19,46 лева /деветнадесет лева и четиридесет и шест
стотинки/ - мораторна лихва за забава за периода от 03.08.2017 г. до 01.04.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2020 г.
(датата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
Б.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ***,
с адрес: гр. СОФИЯ 1404, р-н Триадица, БУЛ. „***“ № 81, Вх. В, Ет. 8, законен
представител Ю. Б. Ц., чрез пълномощника адв. В. П. Г. - САК, сума в общ размер
на 460,00 лева, от които 255,00 лева, представляваща направени по настоящото
дело деловодни разноски съразмерно уважената част на иска и сумата от 205,00
лeва - разноски в заповедното
производство, на основание и чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по заповедното
производство.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: