Мотиви
по нохд №
3294/2015г. по описа
на 25 състав, НО,
СГС
С
обвинителен акт, внесен
на основание чл.247,
ал.1 т.1 от
НПК в СГС,
СГП е обвинила Р.Р.Г. с
ЕГН ********** за това
, че на 29.01.2015г.
в гр. С.,
в ж.к.
О.К., на бул.
Б.Б., в района
на спирка на
градски транспорт №
0685, направил опит умишлено
да умъртви Д. В.П., чрез
нанасяне на удари / шест броя
прободно-порезни рани/
с неустановен по
делото нож в
областта на странична
и задна повърхност на гръдния
кош, довели до
двустранен пневмоторакс и
двустранен хемоторакс,
като деянието е
довършено, не не
са настъпили предвидените
в закона и искани
от извършителя последици -
смърт на Д.В.П.,
поради оказаната му
своевременна
медицинска помощ и
деянието е извършено
по расистки подбуди
/ нападението е насочено именно към
пострадалия П., тъй
като същият е
бил от ромски
произход / и по
хулигански подбуди – извършено
е на обществено
място , на спирка
на градски транспорт
, без подсъдимият Г.
да е бил предизвикан
по някакъв начин
от страна на
пострадалия- престъпление по
чл.116, ал.1 т.11 вр. чл.115
вр. чл.18, ал.2
вр. ал.1 пр.2
от НК.
В
хода на делото
по същество, представителят
на СГП поддържа обвинението
срещу подсъдимия Г. като счита,
че доказателствата
по делото установяват по
безспорен и категоричен
начин фактическата
обстановка и съответно правна квалификация,
съгласно внесения
за разглеждане обвинителен
акт. Прокурорът намира,
че в показанията
на свидетелите, които
са очевидци на
деянието, не
са налице противоречия
относно обстоятелството , че
именно подсъдимият е
нанесъл на пострадалия
П. ударите с
нож в областта
на страничните
и задна
повърхност на гръдния
кош, без да
бъде предизвикан, както
и че единствено
оказаната квалифицирана медицинска
помощ на П.
е предотвратила настъпването
на летален изход.
Прокуратурата счита, че
подсъдимият е действал
по расистки и
хулигански подбуди. Пледира
съдът да признае
подсъдимия Г. за
виновен и да
му определи наказания
около предвидения в
закона минимум предвид
чистото му съдебно
минало и младата му
възраст. Прокурорът изразява
становище за основателност
на предявената гражданска
претенция от пострадалия.
Повереникът
на частния обвинител
и граждански ищец
поддържа обвинението срещу
Г. като
счита , че доказателствата
по делото го установяват по
изискуемия от закона
начин. Повереникът сочи,
че подсъдимият
е участвал в
организация, чиято основна
дейност е била
насочена към “респектиране”
на чужденци и
роми, като именно в резултат на въпросното респектиране,
доверителят й при неоказване
на висококвалифицирана медицинска помощ не би
бил жив. Изразеното
от подсъдимия съжаления в съдебно
заседание, повереникът намира, че
не може
да омаловажи
извършено тежко престъпление,
тъй като напускането
на местопроизшествието без
каквато и да
била загриженост към
състоянието на пострадалия,
изхвърлянето на нож
– действия насочени безспорно
към прикриване на
престъплението налагат извод за
определяне на справедливо
наказание близко до
минималното, предвидено в
закона. Повереникът пледира съдът да
уважи и предявения
и приет за
разглеждане граждански иск
от П. като
доказан по основание
и размер. Причинената
болка и страдания
на пострадалия в
резултат от нанесените му
със значителна сила
удари, претърпяната от
него спешна операция,
продължителното му възстановяване, необходимостта от спазване на
щадящ режим по
отношение на физическата
активност съобразени с младата
възраст на П.
и настъпили в
пряка причинно- следствена
връзка с поведението
на подсъдимия са
основание за уважаване
на гражданската претенция
за обезщетение в
пълен размер.
Защитата
– адв. П. оспорва доказаността на
обвинението, като твърди, че
същото се ползва
от свидетелски показания
на лицата Й.П.
и Д.А., чието
процесуално качество при
обективно разследване би
следвало да
е на обвиняеми
респ. подсъдими, тъй
като първият свидетел
има пряко участие
в извършването
на инкриминираното
деяние, а вторият е подбуждал към
извършването му. Изхождайки
от установената заинтересованост на
посочените свидетели защитата акцентира върху наличие на съществени противоречия в
показанията им, с
оглед доказване на
тяхната недостоверност по
отношение на основни въпроси, свързани
с предмета на
доказване по делото.
Според защитата основното противоречие относно обстоятелствата е имало ли
е кръв по
ножа на подсъдимия
или не, възприел
ли е свидетелят
Й.П. нанасянето на
удари с нож
от подсъдимия на
пострадалия или е
разбрал за
това от споделеното от
Г., както и заявеното от
свидетелите П.П. и Й.П. , че подсъдимият не
е скинар са
в основата на
разколебаване на обвинителната
теза. В подкрепа
на изложеното са и
разпитите на свидетелите Д.П. и
Д.Г., в първия
от който се
съдържат твърдения , че двама души са “наръгали
други двама”, а с втория
се установява,
че Г. е нанесъл
само два удара.
Защитата намира,
че тези доказателства обсъдени със заключенията
на съдебно-медицинските
експертизи, които не
дават отговор на
въпроса прободно-порезните
рани на
пострадалия с един
нож ли са
нанесени, установеното, че
ударите са
били с умерена
сила, липсата на
наранявания в жизненоважни
органи и категоричен
извод за летален
изход, са в
контрапункт на обвинението.
Младата възраст на
подсъдимия, желанието му да се
утвърди в
групата ведно с
посочените обстоятелствата, установени
от доказателствата съвкупност
защитата твърди , че не
установяват пряк умисъл
при извършване на
деянието, а евентуален
с оглед на
което са
налице основание за
признаването му за
виновен за
нанасяне на телесна
повреда. Защитата оспорва твърденията на прокуратурата за наличието на
хулигански ксенофобски подбуди.
Алтернативно се прави искане за
прилагане на чл.55
от НК при
определяне на наказанието
на подсъдимия, в
случай, че съдът
го намери за
виновен по
повдигнатото му обвинение.
Защитата–
адв. Л. счита, че
събраните в хода
на съдебното следствие
доказателства не установяват
извършване на инкриминираното
деяние от подзащитния му.
Обясненията на подсъдимия,
съгласно които същият
заявява, че с действията
си е целял
единствено да набие,
уплаши “респектира” пострадалия, защитата
намира,
че са важен
доказателствен източник, изясняващ обстоятелства
от значение за
правилното решаване на
делото и същите
е необходимо да
бъдат съобразени от съда
при изграждане на
изводите относно доказаността на
обвинението. Според защитата
по безспорен начин
се установява, че
подсъдимият е искал
да направи впечатление
пред приятелите си
и именно това
е била и
причината за предприемане
на неговите действия. Посочва се
също така с
оглед заключението
на съдебно-психиатричната
и психична експертиза,
съгласно което Г. действа
импулсивно под въздействието
на емоции. Защитата
намира, че липсата
на доказателства установяващи
пряк умисъл за
умъртвяване изискват престъплението
, което е вменено
на подсъдимия да
бъде преквалифицирано като
причиняване на телесна
повреда, в какъвто смисъл е и искането му.
Подсъдимият се признава
за виновен, дава обяснения
като твърди , че
е нанесъл само
два удара с
нож в гърба
на пострадалия, като
действията си
е извършил с
цел да “респектира”
последния, тъй като
е членувал в
организация с
отрицателно отношение към
чужденците и циганите.
Подсъдимият посочва, че
неговия нож е
бил тип “пеперуда”, като в
деня на инкриминираното
деяние свидетел
Й.П. също е
имал нож, различен
по вид от
неговия и с
по –дълго острие.
Изразява съжаление
за извършеното и
твърди, че не
е искал да
убива.
По фактите
Подсъдимият
Р.Р.Г. е роден
на ***г***, с ЕГН
********** българин, с българско
гражданство, женен неосъждан,
с основно образование.
Към момента на
деянието ученик
в 11 клас на
* СОУ “В.Л.” в
гр. Н.И.. Подсъдимият
живее в гр.С.,
ж.к. **********.
Подсъдимият
е психично здрав,
без вродени или
придобити интелектуални разстройства, характеризиращ се
с холерична темпераментова структура, социабилен, със стремеж да спечели одобрение и признание от авторитетни
фигури, склонен към импулсивни постъпки.
Спрямо
подсъдимия Г. преди
датата на инкриминираното
деяние е постановено
Решение на съда
по нахд №
7724/2014г ,
влязло в сила
на 08.01.2015г,с което същият е
освободен от наказателна
отговорност и на
основание чл.78а
, ал.6 вр. ал.1
от НК му
е наложено административно
наказание “ обществено порицание”
за извършено престъпление
по чл.131,ал.1
т.1 вр. чл.130,
ал.2 вр. чл.63,ал.1
т.4 от НК.
Срещу
подсъдимия се водени
и две досъдебни
производство както следва
по чл.131, ал.1
т.12 вр. чл.130,
ал.2 от НК
за извършено деяние
на 28.01.2015г.,
и по чл.131,ал.1
т.1 вр. чл.130,
ал.2 вр. чл63,
ал.1 т.4 от
НК и по
чл.144, ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.63,ал.1
т.3 от НК
за деяния, извършени на 17.11.2014г.
като делата са
внесени в СРС.
Подсъдимият
се запознал със
свидетелите Д.А.
и Й.П. около година,
преди датата на
деянието 29.01.2015г
в клуб
в центъра на гр. С.,
където се събирали членове на неформална
националистическа младежка
организация “Национална съпротива
България”, чиято цел
била респектиране на
чужденци, основно бежанци
и емигранти и цигани
чрез нанасяне на
побой и психически
тормоз .
На 29.01.2015г
около
18.00ч подсъдимият Г.
се срещнал в
кафене, находящо се
в гр. С.,
кв. О.К. със
свидетелите Д.А. и Й.П., където
последните изпили по няколко
бири, което обаче не повлияло съществено на базистните им психични
годности.
По
идея на А. тримата
решили да “внесат
респект в лагер за
бежанци”, намиращ се
в близост, поради
което след
като излезли от заведението
се насочили към бул.
М.. В района на спирка
на градския транспорт,
след магазин “Ф.” тримата
забелязали тъмнокож мъж,
впоследствие установен като С.Г.Ф., бежанец
от Камерун, който
се прибирал към
лагера. Свидетелят Й.П.
заедно с подсъдимия
Г. се
насочили към лицето,
което побягнало. Всеки
един от тях
имал нож, подсъдимият
Г. – тип “пеперуда”, а свидетелят
П. – малък сгъваем
джобен нож с
черна дръжка, отварящ
се механично. След
като го настигнали
същите успели
да му нанесат прободна рана
с нож в
областта на гърба,
с която му
били причинена телесна
повреда. За случая
било образувана
досъдебно производство №
315/2015г. на 06 РУ-СДВР,
пр.пр. №6693/2015г.
на СГП, което
се води срещу
Г. и Й.П. за извършено
престъпление по чл.116,
ал.1, т.11 вр.
чл.115 вр чл.18,
ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1
от НК.
След
нападението над Ф.
подсъдимият Г. заедно
със свидетелите Й.П.
и А. се
отдалечили от местопроизшествието. Между тримата
бил проведен разговор,
в който подсъдимият
съобщил, че е
успял да “наръга
негъра”, а свидетелят
А. бил упрекнат
за бездействието си,
че не е
участвал в “респектирането”.
Заедно
трите лица
се придвижили с
автобус №* до
Околовръстен път, в
близост до бензиностанция на “ОМВ”, до спирка
на градския транспорт
на бул. “Б.Б.”
в посока ж.к.
Л., където решили
да изкачат друго
лице, което да
“респектират” .
Около 20.00ч свидетелят
Д.П., който бил
от ромски произход
, се прибирал от
работа. Същият се
движел към спирката
на автобус №111,
където забелязал три
момчета – подсъдимият Г.
и свидетелят П.,
които били седнали
на пейката в
района на спирката
и свидетелят А.,
който стоял
прав. Приближавайки се
към тях,
тримата възприели ромския произход на П.,
като свидетелят
А. нанесъл удар
с юмрук
в дясното слепоочие
на пострадалия, от който
той паднал на
земята и се
свил,обгръщайки главата си с ръце, с
цел да се
предпази от по-нататъшни удари. В
този момент свидетелят
П. и подсъдимият
Г. станали от
пейката и започнали
да нанасят удари
по тялото на
пострадалия с крака,
като подсъдимият извадил
носеното от него
ножче тип “пеперуда”
с достатъчно дълго
острие за да
пререже кожа, подкожие,
мускули на гръдната
стена и плеврата,
с което със
значителна сила нанесъл
на П. шест
прободно - порезни рани
в областта на
страничните и задна повърхност
на гръдният кош.
В този момент
свидетелят П., виждайки,
че подсъдимият държи
в ръцете си ножа , тип
“пеперуда” извикал “Стига! Тръгваме
!” , след което тримата
пресекли околовръстния път
и избягали
в посока кв.Г.Б.,
където живеел П..
На около 100-200 метра от местопроизшествието подсъдимият
съобщил на свидетелите
А. и П.
, че е успял
да
“наръга”
пострадалия около 10 пъти.
След като стигнали
в къщата
на Й.П.,
подсъдимият извадил ножа
си и го
измил на мивката
в банята , при
което свидетелят А.
възприел , че по
същият им кръв.
Малко по-късно
свидетелите и подсъдимият
се разделили.
След
напускане на местопроизшествието на подсъдимия
и свидетелите А.
и П., пострадалият
П. успял да спре таксиметров
автомобил, с неустановен по делото водач, с
който се придвижил
до къщата, в
която живеел заедно
със сестра си
– св.Р.П. и
своите роднини – св.М.
и М., намираща
се в
кв. С.. Около
20.45 ч , П. съобщил
на близките си
, че е бил бит.
Виждайки кръвта
по дрехите му
и част
от нараняванията, свидетелката
М. потърсила съдействие
на телефон
112 , но тъй като
линейката на Спешна
помощ се забавила
повече от 20 минути ,
а състоянието на
пострадалия се влошавало,
св.М. заедно със
съпругата си М.
и сестрата на
пострадалия го откарали
в
УМБАЛСМ“Пирогов”, където
му била оказана
медицинска помощ и извършена
операция.
В
резултат на действията на
подсъдимия Г., на
П. били нанесени
шест прободно –порезни
наранявания в задната
част на гръдния
кош, проникващи в
гръдната кухина, довели
до двустранен пневмоторакс
и двустранен хемоторакс с излив на 900мл кръв, които са му
причинили постоянно
общо разстройство на
здравето, опасно за
живота, като при
ненавременна оказана спешна
медицинска помощ получените
телесни увреждания са щели
да доведат до
настъпване на смъртен
изход.
Лечението
на П. след
хоспитализацията в УМБАЛСМ
“Пирогов“,
откъдето е изписан
03.02.2015г продължило,
като същият повече
от месец бил във
влошено здравословно състояние,
непозволяващо му да
се обслужва и
грижи сам за
себе си, като
повече от седем
месеца продължило
възстановяването му .В
следствие на случилото
се пострадалия в
дълъг период от
време е бил
в стрес и
е отказвал да
излиза от дома
си в
тъмната част на
денонощието.
Няколко
дни след случилото
се, през месец
февруари 2015г., Й.П.
дал ножа /
джобно ножче с черна държа, отварящо се механично/ , който
носел на
29.01.2015г.
вечерта на брат
си , св. Д. П. и
го помолил да
го изхвърли, като
му обяснил, че
преди няколко дни
са се сбили
с М. / А./
и друг
момче в кв.
О.К. . Д.П. изхвърлил
ножа в езеро
в близост до кв. Г.
в гр. Б.,
като впоследствие на
25.02.2015г показал мястото
на разследващите органи,
за което бил
съставен и протокол
за следствен експеримент.
Подсъдимият Г. също изхвърлил на неустановено място ножа
, тип „пеперуда“ , с който нанесъл удари на пострадалия на инкриминираната
дата.
По
доказателствата
Така изложената фактическа
обстановка съдът установени
въз основа на
събраната и проверена
в хода на
проведеното съдебно следствие доказателствена съвкупност:
обясненията на подсъдимия
Г.,
свидетелските показания на частния обвинител
и граждански ищец
Д.П.,
приобщените по
реда на чл.281
,ал.4 вр. ал.1
т.2 пр..2 и
т.1 от НПК
показания на свидетеля
, дадени в
хода на досъдебното
производство относно осветеността
на местопроизшествието и
описание на лицето,
нанесло му удара в слепоочието,
свидетелските показание на
Д.М., Б.М., Д.П.
ведно с приобщените
по реда на
чл.281 ,ал.5 вр.
ал.1,т.1 от
НПК показания на
свидетеля, дадени в
хода на досъдебното
производство относно времето
на деянието и
какво му е
съобщено във връзка
със случилото се
от брат му
свидетеля Й.П., свидетелски показания
на Д.Г., приобщените по
реда на чл.281,
ал.5 вр. ал.1
т.2 пр.2 от
НПК, показанията на
свидетеля от досъдебното
производство в частта
относно изразил ли
е подсъдимия съжаление
за извършеното
и колко удара е твърдял, че е нанесъл на пострадалия, показанията
на П.П. и приобщените
по реда на
чл.281,ал.4 вр.
ал.1 т.1 и
т.2 пр.2 от
НПК показания на
свидетелката от досъдебното
производство в частта
дали относно бил
ли е Г. “скинар” и
имал ли е
средства за нанасяне
на побой, показанията
на Й.П. и
приобщените в цялост
показания на свидетеля,
дадени по реда
на чл.223 от
НПК в хода
но досъдебното производство,
показания на Р.П.
, свидетелски показания на
Д.А., заключенията по
съдебно-психиатричните и
психологични експертизи по
отношение на подсъдимия
Г. и свидетелите Д.А. и
Й.П., ведно с
направените от вещите
лица разяснения в
съдебно заседание на 30.09.2015г.,заключение
по биологична експертиза,
заключения от предварителна съдебно-медицинска експертиза, от
тройна съдебно медицинска
експертиза и
допълнителна съдебно-медицинска експертиза
и разяснения на
вещите лица, дадени
в съдебното заседание
на
16.03.2016г, протокол за оглед
на местопроизшествие, протоколи за
разпознаване на лица
от 19.02.2015г.,
протоколи за претърсване
и изземване от жилище
,обитавано от подсъдимия
Г., жилище обитавано
от св.А.,
протокол за следствен
експеримент ведно
с изготвен към
него фотоалбум, медицинска
документация – оперативен протокол
№ 90 от 29.01.2015, епикриза
, издадена от началник клиника Втора хирургия
при УМБАЛСМ “Пирогов”,
писмо от СГП от 26.10.2015г.
/ л.88 от съдебното
дело/, два броя
характеристики за подсъдимия
Г. / , справка от
СРП /л.254-255 от
СД/, справка за
съдимост
В посочения доказателствен
материал съдът не
констатира съществено противоречие
относно цялото протичане
на случилото се
на 29.01.2015г.
Подсъдимият признава частично
вината си, като
чрез изнесената от
него версия същият потвърждава,
че е членувал
в организация с
негативно отношение към
ромското малцинства и че на
инкриминираната дата е
нанесъл два удари
с нож на
пострадалия, като твърди обаче,
че действията му са били
насочени единствено към
респектиране- усещане за присъствие
и страх от
лице от ромската общност , в случая П., но с тях
не е целено
умъртвяване на пострадалия.
Съдът съобразявайки характеристиките на обясненията на подсъдимия в процеса на
важно доказателствено средство и на средство за защитата, ги прецени в
съотношение с останалите доказателства по делото и намери,
че същите се подкрепят в основни линии от изложеното
от свидетелите Д.А.
и Й.П.. Твърденията на подсъдимия, че е
нанесъл само два удара с нож в гърба на
пострадалия и не е желаел неговото
умъртвяване, съдът намира, че представляват
осъществяване на правото на защита и не могат да бъдат ценени като
достоверни, тъй като се опровергават.
Относно авторството и
механизма на извършване
на деянието от
подсъдимия Р.Р.Г., съдът
възприема изцяло показанията
на свидетелите Й.П.
и Д.А.. Показанията,
които тези свидетели
дават, са последователни
и съвпадат в
основните си части
както помежду си,
така и с
останалите доказателства по
делото. Показанията им
се подкрепят и
от показанията на
частния обвинител и
граждански ищец Д.П.,
както по отношение времето и мястото на деянието, така и по отношение на нанесения му побой, както и
първоначално получения удар в дясното му слепоочие. Тези показания намират
потвърждение и в заключението на медицинските експертизи, установяваща телесните
повреди и механизма на получаването им. Действително пострадалият не може да
посочи конкретно кой е нанесъл ударите в гърба му, тъй като
същият е бил в обективна невъзможност да възприеме лицата, поради
обстоятелството, че е бил свит на
земята, с гръб към тях, предпазвайки главата си с ръце .
В същото време двамата свидетели / А. и Й.П./ са имали пряката
и непосредствена възможност
да възприемат действията
на подсъдимия като
са категорични, че
подсъдимият Г. е
удрял пострадалия, който
е бил свит
на земята, поради което и
независимо от обстоятелството,
че също
са участвали в побоя нанесен
на П., съдът
не намира техните
показания за недостоверни,
съмнителни или съгласувани
по какъвто и
да е начин.
Напротив - относно някои
обстоятелства между двамата
свидетели се констатира
противоречие, а именно
съгласно заявеното
от Й.П., същият
е видял ножа
на подсъдимия в
ръцете му по
време на нанасянето
на удари от
последния по пострадалия
, като твърди, че
именно това е бил
и мотива му да спре
нападението и да
избягат от местопроизшествието. Така изнесеното
от Й.П. не
съответства на показанията
на Д.А.,
който е
категоричен, че Д.
/Й.П./ не
е видял ножа
по време на
побоя над пострадалия,
а едва след
като са се
отдалечили, както и
че подсъдимият чрез
мълчаливи действия е
поискал да преустановят
нападението върху пострадалия.
Тези противоречие дават основание на съда за извод, че между посочените
свидетели няма предварително уговаряне. Съдът прие
изложеното от Й.П.
по посочените обстоятелства
за достоверно
и им се довери,
тъй като същият свидетелства
за своите възприятия,
а свидетел А.
излага единствено разсъждения
относно обстоятелството, че П. не
би могъл да
види ножа в
ръцете на подсъдимия към момента
на нанасяне на
ударите. От друга
страна от показанията
на пострадалия се
установява, че същият
е чул, че
някой от нападателите
му казва “Стига.
Тръгваме” т.е.
в случая е
налице потвърждаване на
изложеното от П.,
че виждайки ножа
в ръцете на
подсъдимия и разбирайки, че с него Г. нанася
удари в гърба
на пострадалия, е
прекратил действията им.
Индиректно
в подкрепа на което, са изложените
и от А. твърдения,
че ако П.
е възприел нож
в ръцете на
подсъдимия, то той
със сигурност би
го спрял. Ето защо
съдът намира, че
изложеното в свидетелските показания на П. относно обсъжданото
обстоятелство
възприел ли е
нож в ръцете
на подсъдимия в
момента, в който
същият е нанасял
удари с него
по пострадалия са
достоверни и като такива са поставени в
основата на фактическите изводи. Твърденията на
свидетеля А., че
подсъдимият е извършил
действия, с които
е показал, че не
желае да продължава
нападението си, съдът
намира, че са основно
повлияни и от желанието на последния, с оглед
приятелските отношение между
него и подсъдимия и споделянето на
едни и същи
възгледи относно защитата
на националите
интереси чрез нанасяне
на побой и
създаване на страх
у чужденци и
малцинства / този бой
без нож ,нямаше
да има никакъв
проблем/ към частично оневиняване
и омаловажаване на извършеното от
Г., както и целящи запазване репутацията на
организация, в която членува. В подкрепа
на този извод
на съда е многократно заявеното от
свидетеля А., че Г. е
бил против “респектиране на
второ лице, след
извършеното на нападение
на ул.”М.
“ срещу Ф., че
не е искал да
убива никого и
че самият той
сам е преустановил
действията си спрямо
пострадалия.
В останала си
част показанията на
Й.П. и Д.А.
са еднопосочни, както по отношение
на предхождащите събития
свързани с нападението на Ф., така
по отношение на
случилото се след
като напускане на
местопроизшествието, а
именно заявеното
от подсъдимия, че
е наръгал “циганина”
поне десет пъти,
че е носил
нож тип “пеперуда”
в ръцете си
, изцапан с кръв,
която впоследствие измил.
Категорични са свидетелите и
по отношение на
мотивите, поради които са
били предприети действията от
тях спрямо Ф.
и П., а
именно “респектирането им”
чрез нанасяне на
побой с оглед тяхната раса и произход .
Изложените от съда
съображения водят
по категоричен начин
до извод за
достоверност на показанията
на двамата
свидетели по отношение
на фактите от значение
за делото. Тези
показания отговарят в
частта, преди да
падне на земята
и на
показанията на пострадалия,
който заявява,
че е бил
ударен от А.
в дясното слепоочие при пристигането
му на спирката
на автобус
111. Действително
в проведеното първо по делото
съдебно заседание на
30.09.2015г.
свидетелят П. твърди, че
е бил ударен от
подсъдимия, но в
същото време е
категоричен, че момчето
нанесло му удара
с юрук в
лицето, го е разпознал в
хода на досъдебното
производство. Видно от
протокола за разпознаване на
лице, посочен от пострадалия,
е именно св.
А.. В съответствие
със съдържанието на протокола
са и разпитите
на свидетелите
П. и А.. Ето защо съдът намира,
че обсъдени в
съвкупност посочените
доказателствата по делото
убедително установяват коментирания
факт.
Показанията на свидетелите
А. и П.
относно механизма на
получаване на нараняванията
се подкрепят
и от
медицинските и биологични
експертизи по делото,
поради което съдът
ги кредитира напълно.
Неоснователни са доводите на
защитата, че показанията
на посочените свидетели
са недостоверни, тъй
като освен посочените
противоречия, които съдът
коментира по –горе,
по отношение на
лицата се установява,
че същите са
съпричастни към деянието, единият като подбудител,
а другият като участник.
Действително по делото
се налице доказателства, съгласно които се
обективирано, че именно А.
е авторитета между
тримата , предвид възрастта
си, социалното си
положение / служител на
СОТ/ и статута
на уважаван член на неформалната
организация “Национална съпротива
България” / същият участва
в подбора на
членове / и както такъв е
бил инициатора за респектирането
на чужденци. Установява
се, също така
, че свидетелят
Й.П. е
участвал в нападението както
на Ф., така
и на П.,
въпреки това тяхното
процесуално качество в
процеса е на
свидетели, предвид волята на
прокуратурата и именно като такива
същите са дали
показания , които подлежат
на преценка. Съдът
при обсъждане на
тези показания и поставянето
им в основата
на фактическите си
изводи е съобразил посочените обстоятелства като е
констатирал, че нито
един от двамата
свидетели в
своите показания не
е отрекъл присъствието си
на мястото на
инкриминираното деяние и
собственото си участие
в него. Съпоставени
помежду си, както
и с показанията
на частния обвинител
и граждански ищец,
протоколите за разпознаване
на лица, медицинските
експертизи, съдът категорично намери, че
А. и П.
добросъвестно излагат възприетите от
тях лично факти,
като се
опитват да омаловажат
случилото се, с
оглед облекчаване на
положението на подсъдимия,
който е техен
приятел. Изложеното е
основание, поради което
съдът намира същите
за достоверни и в този
смисъл доводът
на защитата, за
неоснователен.
Състоянието на пострадалия,
след нанесените му
удари, неговото придвижване
до дома му
и впоследствие до Пирогов”, оказаната
му спешна медицинска
помощ, проведеното лечение,
неговото възстановяване
и състоянието
му след инкриминираното
деяние се
установяват безспорно
и категорично от показанията на П., свидетелите Р.П., Д.М.
и и Б.
М. Показанията на
този свидетели съдът
възприема изцяло, тъй
като са последователни,
логични и пълни,
като същите
намират опора в
приложената по
делото медицинска документация
и заключенията
на съдебно -
медицинските експертизи.
Съдът намира, че
свидетелските показания на
Д.П. не
могат да допринесат за изясняване
на основните факти
от значение по
делото, тъй като
лицето не
е очевидец на
деянието. Наведения довод на
защитата, че свидетелят твърди
, че
“ двама души са
наръгали други двама”,
с което се
твърди разколебаване на
авторството на деянието,
е неоснователен, тъй
като изложеното от
свидетеля в показанията
му в хода
на съдебното следствие
относно знанието му
за случилото се, отговарят на
действително получената от
брат му информация
по повод молбата
да изхвърли ножа
му. Конкретните детайли
в приобщения по
реда на чл.281,ал.5
вр. ал.1 т.1,
от НПК разпит на
свидетеля от досъдебното
производство, за мястото
, където е извършено
деянието, съдът намира
,че действително
са му съобщени
от разследващите, така
както Д.П. обяснява в съдебно заседание, като обаче съдът
отбелязва, че дори
и в
тях не
се съдържат данни,
различни от заявеното
пред съда, че
за случая знае,
че брат му
заедно с М.
/ Д.А./ и друго
момче са наръгали едно или
две момчета. При
липсата на конкретика
в изложеното от
Д. П.,
още повече и
предвид обстоятелството, че
не е възприел
лично случилото се,
съдът намира,
че разпитът
му не може
да допринесе за
дискредитиране на доказателствата
по дело / показания
на А. и
Й.П./ установяващи участието
на всеки един от тях
и подсъдимия в
деянието.
По отношение свидетелските показания
на Д.Г., полицейски
служител снел
писмени обяснения от
подсъдимия съдът намира,
че същите са
достоверни и като
такива отразяват вярно
съобщеното на свидетеля
от подсъдимия Г.
при неговото задържане.
Следва да бъде
обърнато внимание, че
Г. е именно
лицето, най-заинтересовано
от изхода на
делото и негов
избор и право е
да интерпретира случилото се
,така както намери
за добре.В този смисъл
изложеното от свидетеля Г. не може да послужи
за правилно и достоверно установява на посочения факт.
Свидетелските
показания на П.П. съдът намира , че носят единствено информация относно
личността на подсъдимия и неговото отношение
към лица от ромски произход , като
същите не противоречат на изложеното
от А. и П..
В обобщение наличието на
показанията на свидетелите
А. и Й.П.,
установяващи, че единствено
Г. е нанасъл
удари с нож
в гърба на
пострадалия, възприетото от
тях , че по
ножа на подсъдимия
е имало кръв,
която същият е
измил в къщата
на П., категорично
заявеното от А.,
че Й.П. не
е имал нож
при побоя на
П., в същото
време изразеното отрицателно
отношение към П.
/посочването му за
подстрекател/ и опита
на А. частично
да оневини подсъдимия
/ в това число
и твърдението му,
че именно Г.
е преустановил побоя
/ и намерените
обективно шест прободно – порезни ранни на
пострадалия, са доказателства
въз основа на
които съдът приема, че
подсъдимият е единственият,
който е нанесъл
удар с нож
на пострадалия.
Психичното и психологично
състояние на подсъдимия
към момента на
деянието и неговите
характерови особености се
установява от представената
по делото експертиза
, изготвена от вещите
лица д-р
К. и психолог
Г. и техните
разяснения в съдебно
заседание, като съдът
намира същите за обективни. Съгласно
заключението на експертизата подсъдимият е психично здрав, в състояние към
момента на деянието да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
От заключенията на
приетите по делото
съдебномедицински експертизи
и комплексна съдебномедицинска се установяват
нараняванията на пострадалия,
тяхната локализация и
последици, както и
причинените от увреждания и
тяхната медико-биологична
характеристика. Установяват се
по несъмнен начин
(включително чрез разясненията
на вещите лица,
дадени в съдебно
заседание), че ударите са нанесени със значителна
сила в областта на гръдния кош, като последиците
от нараняванията и
фаталния изход за
П. при
липса на своевременна
и високоспециализирана медицинска
помощ, която е
единствената причина, за
да не настъпи
смъртен изход за
пострадалия.
По
правото
При
така установената по
делото фактическа обстановка въз основа
на наличната доказателствена
съвкупност съдът намира, че подсъдимият Р.Р.Г.
с деянието си
е извършил престъпление
по чл.116, ал.1
т.11 вр. чл.115
вр. чл.18 ,ал.1
от НК,
Подсъдимият Г. към
датата на деянието
е бил пълнолетно
наказателно- отговорно лице,
което е разбирало
свойството и значението
на извършеното и
е могъл да
ръководи постъпките си.
Съгласно заключението на
назначената СПЕ подс. Г.
е психически здрав,
без наследствена обремененост
с психични заболявания
и без вродени
или придобити интелектуални
разстройства.
На следващо място
от обективна страна
на 29.01.2015г
подс.Г. е
извършил действия насочени
към телесния интегритет
на Д.П.,
като му нанесъл
с нож
шест прободно-
порезни наранявания в
задната част на
гръдния кош, проникващи
в гръдната кухина
довели до двустранен
пневмоторакс
и двустранен хемоторакс.
Подсъдимият е извършил тези действия
като е направил
опит да причини
смъртта на Д.П..
Той е нанесъл
ударите с нож с такава
дължина, която да
пререже кожа, подкожие,
мускули на гръдната
стена и плеврата като ударите са били нанесени с достатъчно
сила,
за да се
получат проникващи наранявания
в гръдната кухината
т.е. действията са
такива , които да
причинят смъртта им.
Ударите нанесени в областта на гръдния кош
са причинили телесни
увреждания, довели до
постоянно разстройство
на здравето, опасно
за живота на
П.. Нараняванията неизбежно
са щели да
доведат до смъртта
на пострадалия, ако
не му е
била оказана своевременна
и висококвалифицирана медицинска
помощ. По тези
причини съдът намери,
че действията на
подсъдимия следва да
се квалифицират като
опит за убийство
на Д.П., който
е останал недовършен
по независещи от
дееца причини. Между
действията на подсъдимия
и констатираните телесни
повреди у пострадалия
съществува пряка и
непосредствена причинна връзка.
Съдебно-медицинските експертизи
са категорични относно
смъртоносния изход от
нараняванията на пострадалия
без своевременната и
квалифицирана намеса на
лекарите, довела до
оцеляването му.
Поради това причинният
процес, който е
щял да доведе
до неизбежната смърт
на пострадалите, чието
начало е поставено
с нанесените удари
с нож от
подсъдимия Г. на
пострадалия, е прекъснат
вън и независимо
от неговата воля,
като поради това
деянието следва да
се квалифицира като
довършен опит за
убийство (по смисъла
на чл.18, ал.1
от НК), а
престъплението е останало
недовършено поради независещи
от подсъдимия Г.
причини.
Деянието на подсъдимия
П. е било
от естеството да
прекъсне жизнените функции
на пострадалия
и да ги
лиши от живот,
като пряко засяга
правото на пострадалите
на основното човешко
благо - правото на
живот.
От субективна страна
- подсъдимият Р.Р.Г. е
действал с пряк
умисъл. Той е
съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал
е настъпването на
общественоопасните последици
и пряко ги
е целял. Психическото
отношение на дееца
към деянието
съдът
установява от неговите
действия, в които
е обективирано. В
конкретния случай подсъдимият е извършил
от обективна страна необходимото, за да
лиши от живот
пострадалия. Действал е
с оръжие - нож
неустановен по делото,
който е бил
годен да причини
телесните увреждания с
летален изход, ако
не се окаже
навременна квалифицирана медицинска
помощ. С това
оръжие подсъдимия е
нанесъл общо шест
проникващи прободно
–порезно ранни на
страничните и задна
повърхност на гръдния
кош на пострадалия,
като ударите са
били насочени към жизненоважни
органи от човешкото
тяло каквито
се сърцето и
белия дроб и в резултат на нараняванията е имало излив на
кръв около 900мл в плевралната кухина. По този
начин ударите са
били насочени не
само жизненоважни
органи от
човешкото тяло, но
и за осъществяването
им е била
вложена значителна сила.
Подсъдимият е бил с ясно
съзнание, че замахвайки
с ножа няколкократно с
значителна сила, към
част от човешкото тялото, където
се намират жизненоважни
органи при причиняването
на прободни увреждания
с ножа, може
да се стигне
до смъртен резултат.
Видът на
оръжието нож
тип “пеперуда” с
достатъчно дълго острие,
за да пререже
кожа, подкожие мускули
на гръдната стена
и пелврата, силата
и посоката на
ударите , дават основание на съдебния
състав да се
приеме, че подсъдимият
е има пряк
умисъл да лиши
от живот пострадалия.
Всички тези обстоятелства
сочат, че в
съзнанието на подсъдимия
е имало ясно
формирани представи, че
използва оръжие, годно
да причини смърт,
с което може
да се лиши
от живот.
Подсъдимият е целял
убийството и на
пострадалия, като е
предприел действия, които
обективно са насочени
към този целен
резултат -
нанасяне на шест
удара с нож
с значителна сила
от близко разстояние.
Поради тази причина
съдът приема , че
подсъдимият Г. при извършения от
него опит за
убийство е действал
с пряк умисъл
и в този
смисъл възражението на
защитата е неоснователно.
Подсъдимият е
нямал личен мотив,
тъй като до
момента на инкриминираното
деяние не е
познавал пострадалия. Без
причина и повод,
без да е
предизвикан от пострадалия
е целял умъртвяването
му, като по
този груб начин
е нарушил обществения
ред и е
изразил явно неуважение
към обществото, което
характеризира деянието му
като такова извършено
по хулигански подбуди. Деянието е извършено по хулигански
подбуди предвид обстоятелствата, при които е извършено деянието, а именно публично място,
спирка на масовия
градски транспорт, където
възможността
да бъдат възприети действията
на подсъдимия е
абсолютно обективна
и чрез тях Г. е демонстрирал своето абсолютно пренебрежение към установените правилата и към
човешкия живот.
Подсъдимият е искал да изяви себе си като погази установения ред , да докаже, че може да извърши каквото си пожелае, въпреки
съществуващите норми на обществото. Очевидно е, че неговите действия целят
провокация, скандал и демонстрация. В този
аспект е закона, който е неотклоним от идеята, че когато липсва личен
мотив за убийството, а основният, доминиращият мотив на дееца е чрез това
убийство да покаже явно неуважение към обществото, да се демонстрира грубо
незачитане на установените обществени и хуманни ценности, чрез извършването на
умъртвяването на жертвата, тогава убийството е извършено по "хулигански
подбуди" по смисъла на чл116, ал.1 т.11 от НК.
Относно квалифициращия признак
на престъплението - убийство
по расистки
подбуди, съдът намира следното:
Със своите действия
подсъдимият Г. е
застрашил живота на
пострадалия като
освен хулиганските подбуди, при които както беше посочено липсва личен мотив, а основният е свързан с
явно неуважение към обществото и незачитане на правните норми, същият в пряко и
непосредствено е свързан и оформените у подсъдимия расистки възгледи. Г. е
извършил действия, предприемането, на които е мотивирано
и от обстоятелството,
че П. е бил
от ромски произход. Действията му са обусловени
от предварително формирани
у него нагласи
относно необходимост да
бъдат подложени на
физически и психически
тормоз роми. В
този смисъл е
както изложеното от
свидетеля А. относно членството
и целите на организацията “ Национална
съпротива България” , така
заявеното от същия
свидетел при предизвикването
му от Й.П. с
думите
“ Ето идва един
мангал”, с оглед
на което и
от обективна и
от субективна страна
системата действия на
подсъдимия, довела до
нанасянето на
пострадалия на
телесни увреждания
По вида
и размера на
наказанието:
За извършеното престъпление
по чл.116, ал.1,
т.11 вр. чл.115
от НК вр.
чл.18, ал.1 от
НК законодателят е
предвидил наказание лишаване
от свобода от
петнадесет до двадесет
години, доживотен затвор
или смърт,
което дава възможност на съда да
индивидуализира вида и размера на наказанието .
Настоящият съдебен състав
счете, че са
налице предпоставките на
чл.54 от НК
за определяне на
наказание, в предвидения
от закона предели за извършеното
престъпления, като съобрази
като смекчаващи обстоятелства
(освен обстоятелството, че опитът
е останал недовършен
и не са
настъпили съставомерните вредни
последици) чистото съдебно
минало и изключително
младата възраст на
подсъдимия, наред с
това обаче, съдът
отчете недобрите
характеристични данни за
подсъдимия -
данните за освобождаването
му от наказателна
отговорност, само двадесет дни
преди деянието, за извършено престъпление
от общ характер
и започналите срещу
него три наказателни
производства, всичките за
извършени престъпления срещу телесната
неприкосновеност на личността.
Не на последно
място съдът взе
предвид и случилото
се, предхождащо инкриминираното
деяние. Видно от установените по
делото факти е,
че Г. се
е опитал да умъртви и
друго лице този
път обаче по
ксенофобски подбуди,
като въпреки изразеното несъгласие с действията му по респектиране от А., същият продължил при
появата на следващата жертва да използва
нож, при нанасяне на удари върху него. Поведението на подсъдимия е
изключително агресивно и коравосърдечно. Съдът отчете
и значителната степен
на обществена опасност на
конкретното деяние, като
намери , че същото
е осъществено срещу
лице непровокирало по
никакъв начин извършителя, включително и неоказало съпротива при
нанесения му побой. Подсъдимият е прекратил действията си срещу пострадалия
не по собствена воля, избягал е от
местопроизшествието, без безпокойство за състоянието на пострадалия и
извършеното, като се е похвалил на приятелите си, че е успял да “наръга
циганина” поне 10 пъти. При тези съображения
съдът намери, че не са налице основания за
определяне на наказание при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК по отношение на Г.,
въпреки изключително младата му възраст
и чистото съдебно минало, с оглед на което определи минималното, предвидено
в закона наказание, а именно “Лишаване от свобода” за срок от
петнадесет години, което
по мнението на
съдебния състав ще
позволи в пълнота
постигането на целите
на чл.36 от
НК - от една
страна ще посочи
укоримостта на деянието
на подсъдимия и
ще удовлетвори общественото
изискване за справедливост
и ефективно наказване
на лицата, посегнали
на човешки живот,
а от друга
ще даде на
подсъдимия възможност да размисли
и да прецени
своето поведение, да
разбере и оцени
ценността на основното
човешко благо - живота,
върху който не
бива и не
може да се
посяга така лесно,
както е сторил
подсъдимия Г..
Съдът
на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС определи наложеното наказанието, подсъдимият Г. да изтърпи при първоначален строг режим в
затвор.
Съдът като съобрази , че подсъдимият е с мярка
за неотклонение “Задържане под стража” , съгласно чл.59, ал.1 от НК приспадна при изпълнение на
наказанието “Лишаване от свобода” , времето през което същият е бил задържан,
считано от 19.02.2015г. до влизане в сила на присъдата.
По гражданския иск:
С оглед на
изложеното за наличие
на извършено престъпление
са налице предпоставките
на чл.45 от
ЗЗД за ангажиране
на гражданската отговорност
на подсъдимия за
извършения от него
деликт по отношение
на личността на
гражданския ищец .
Съдът счете, че
предявения от Д.В.П.
граждански иск с
правно основание чл.45
от ЗЗД за
претърпени от него неимуществени
вреди - болки и
страдания, от причинените
му наранявания, е доказан
по основанието си.
Деянието на подсъдимия
Р.Р.Г. е противоправно
и виновно. На
гражданския ищец са
причинени значителни вреди,
като същият е
претърпял мъчителни болки
и страдания, с
голям интензитет, довели
до опасност за
живота му, която
е преодоляна единствено
поради своевременната и
компетентна лекарска намеса.
Тези вреди са
в пряка причинна
връзка с извършеното
от подсъдимия деяние
- опит за убийство
на гражданския ищец.
При определяне на
размера на дължимото
обезщетение съдът изходи
от разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД,
свързана с критерия
за справедливост. Претърпените
болки и страдания
от пострадалия, продължителността им, реално
съществувалата опасност за
живота на пострадалите,
необходимостта от оперативна
намеса, броя на
уврежданията – шест проникващи
в гръдния кош
прободно-порезни рани,
сравнително дългия възстановителен
период и наличието
на трайни оплаквания,
довели до затруднение
при извършване
на ежедневна дейност
и на възпрепятствали
полагането на труд,
преживяния стрес и
възбудения страх
у пострадалия,
неговата млада възраст, мотивираха
съда да приеме,
че подсъдимият дължи
обезщетение от
80 000лв на Д.П.,
като до
пълния предявен размери
от 120 000 лв.,
искът беше отхвърлен
като неоснователен.
Съдът присъди и
законната лихва върху
обезщетенията, считано от
датата на уврежданията
– 29.01 2015г.
до окончателното им
изплащане.
Съдът осъди подсъдимия
Р.Р.Г. да заплати
на основание
чл.189 , ал.3 от
НПК разноските по делото
както следва: направените
разноски в хода на
съдебното производство в
размер на 1020лв в
полза на бюджета
на съдебната власт по сметка
на СГС, както и
сумата от 3200лв
,представляваща 4% държавна
такса върху размера
на уважения граждански
иск и
съответно сумата от 820 лв в
полза на държавата,
представляваща
разноски от досъдебното
производство.
На основание чл.190,
ал.2 от НПК
съдът осъди подсъдимия
да заплати по 5 лв.
държавна такса за
служебно издаване
на три
броя изпълнителни листове.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата
си.
Председател:
Член Съдия: