Решение по дело №18680/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261413
Дата: 5 май 2021 г.
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20185330118680
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261413                                  Година 05.05.2021                            Град  ПЛОВДИВ

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                             ХIII граждански състав      На седми април                                                   две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 18680 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

  Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК ….. с адрес гр.С... - …, р-н Т..., ж.к. И.....В..., ул. "Б..." № …, aп…, представлявано   от Б...И...Н... - ..... чрез .....А.С.Г., със съдебен адрес: гр.С... - … р-н Т..., ж.к. И.....В..., ул. "Б..." № …, an…., с която се иска от съда да признае за установено по отношение на З.С.С. ЕГН **********, с адрес: ***, че същия му дължи сумата от 1 533.54 лв., от които: 796.16 лв. главница по предоставения кредит, 131.35 лв. претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 31.10.2017 г. - 27.08.2018 г., 606.03 лв. представляващи неустойка по чл. 3 от Договора за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство – 16.10.2018 г. до пълното погасяване на дължимата сума.

  Претендира направените и присъдени разноски в заповедното производство в следния размер: 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса.

  Претендира на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в настоящото производство включително държавна такса и такса за исканите експертизи.

  Претендира на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

  Ищецът твърди, че на ….., ищцовото дружество сключило, в качеството на К... с ответника по делото, в качеството на К... Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ……

  Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес:….. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидата безусловно приема същите. След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако кандидатът бъде одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване, чрез електронно подписване чрез електронна платформа….. Посоченият от клиента електронен адрес бил: ….. На посочения от клиента мобилен номер бил осъществен разговор със същия. Целта на този разговор била да се потвърди устно волята на страните за сключване на договорни отношения помежду им. Ответникът посочил следния телефонен номер:……

   По този начин К….. сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а К….. му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства били преведени по посочения от него начин.

   Твърди, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба били постъпили плащания в размер на 673.27 лв. разпределени, както следва: 353.84 лв. главница, 134.28 лв. лихва, 185.15 лв. неустойка;

    Твърди, че гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 1 150,00 лв. /хиляда сто и петдесет лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата била преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: касово, на каса на „И… п….Доказателство била представената разписка.

    Твърди, че видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница било разсрочено на броя вноски, всяка в размер на 88,46 лв., за периода 01.09.2017 г. - 27.08.2018 г. От тях вноската за главница за 01.09.2017 г., 01.10.2017 г., 31.10.2017 г. и 30.11.2017 г. били изцяло платени. Дължими оставали вноските за периода от следните месеци: 30.12.2017 г. -27.08.2018 г. в размер на 796,16 лв..

      При изплащане на вноските по кредита клиента трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва. Договорната лихва била уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент бил в размер на 40,15 %, дължима за периода 31.10.2017 г. - 27.08.2018 г., като била в размер на 131,35 лв.

     Съгласно чл. 3 от Договора, в случай, че длъжника не обезпечи вземането по кредита, той дължал неустойка. Тя се начислявала след изтичане на срока по чл. 3, като ставала изискуема изцяло незабавно, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД. С цел финансово облекчение за длъжника вземането било разпределено на отделни вноски. Нито една от тях не падежирала на отделна дата, цялото вземане било с една падежна дата - тази на начисляване. Потребителят бил подробно запознат с обстоятелството, че може да се породи задължение за неустойка, както и за евентуалния й размер. Подписвайки с посредством платформата Той се е съгласил с това обстоятелство. Неустойката била в размер на 60,86 лв. на вноска. Заплатена била неустойка за следните вноски: 01.09.2017 г., 01.10.2017 г., 31.10.2017 г., като за вноската за 30.11.2017 г. била частично погасена. Претендираната вноска била за периода за остатъка за 30.11.2017 г. - 27.08.2018 г., като общата сума била в размер на 606,03 лв.

    Твърди, че  правили опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите били безуспешни, като ответникът не погасявал задълженията си съгласно договореното. Вследствие на това, ищецът депозирал пред Пловдивски районен съд заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат на него било образувано ч.гр.д.…. По същото била издадена заповед за изпълнение, която била надлежно връчена на ответника по делото. Той подал възражение срещу нея. Поради това и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът дал указания да предяви установителен иск, за да докаже вземането си.

    ОТВЕТНИКЪТ З.С.С. с отговора на исковата молба, чрез пълномощника му адв. Е.И., заявява че предявените искове са неоснователни и недоказани в претендирания размер.

    Заявява, че оспорва обстоятелството, че е сключил процесния договор. Твърди, че не е сключвал в качеството му на заемател Договор за кредит от разстояиие №…….. не го  е подписвал, не го е потвърждавал.

     Оспорва твърдението в исковата молба, че е провел разговор с представител на ищеца с цел потвърждаване на договора на посочения телефонен номер, респ. не е провеждал сочения разговор, не е потвърждавал договора, не е давал съгласие за сключване на такъв.

     Оспорва изцяло представените документа към исковата молба, като твърди, че същите са създадени за нуждите на делото и сочената сума не е предоставена.

     Счита, че Договор за кредит от разстояние № …..е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предо. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК при изложени твърдения за предоставени заемни средства в размер на 1 150 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,15 %, при неясен ГПР и срок за погасяване на заема 390 дни. Съгласно чл. 3 от договора, заемателят следвало да осигури в срок до три дни, считано от датата на сключване на настояншя договор, едно от двете предвидени обезпечения: физически лица, отговарящи на условията, подробно описани в договора или банкова гаранция, като при неизпълнение той дължал неустойка в размер на 791,18 лв., която следвало да заплаща разсрочено към месечната погасителна вноска, която нараствала с месечния добавък за неустойка на 60, 86 лв.

     Твърди, че договорът за кредит е нищожен, поради следните съображения:

      С договорения в чл. 2 фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 % се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността, поради което била налице нищожност на уговореното възнаграждение.

      Неустойката за неизпълнението на задължението за оситуряване на поръчители или банкова гаранция  била изгубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха пастъпили само евентуално - при настъпила неплатежоспособпост на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

                 От събраните по делото доказателства,  които прецени по отделно и в тяхната съвкупност,  при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК,  съдът прие за установено следното:

                 По делото е представен Договор за предоставяне на кредит от разстояние №…… сключен между "Изи Финанс" ЕООД в качеството му на заемодател  и З.С.С..

                 По силата на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя сумата от 1 150,00 лева, а заемателя се задължава да върне 1 415,00 лева на вноски съгласно погасителен план посочен в чл.4 ал.3 от договора.  Срока на договора е 390 дни, фиксиран годишен лихвен процент 40,15%, при лихвен процент на ден , приложим при отказ от договора 0,11%.

                 В чл.2 ал.1 т.4.1 е договорено, че общата дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл.3 ал.1 от договора е 2 206,81 лева.

                 ГПР по кредита е 48,44 %.

                 Съобразно чл.3 ал.1 от Договора страните са договорили, че потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора обезпеченията посочени в т.1 и 2 – банкова гаранция или две физически лица – поръчители, като при непредставяне на обезпечение в срок, потребителят ще дължи неустойка в размер на 791,18 лева, която ще се плаща разсрочено заедно с всяка една от погасителните вноски.

                 Прието е заключение по съдебно-счетоводна експертиза от … на вещото лице М.М., с което се установява, че размерът на ГПР по процесния  договор за кредит от разстояние № ……е 48,44%, като  в него е включена само договорна лихва.

                 С допълнително заключение от ….. вещото лице М.М. е установила, че сумата по кредита в размер на 1 150,00 лева е отпусната на ищеца и е била преведена в системата на „И.. п.. на… посредством разписка за извършено плащане в полза на ответника З.С.. Същата сума е била изплатена на ответника на същата дата. Установява се, че размерът на неплатения остатък по Договор №  .. е 1 533,54 лева, от които 796,16 лева главница, 131,35 лева договорна лихва и 606,03 лева неустойка за обезпечение. Размерът на платената сума от ответника е 673,27 лева от които 353,84 лева главница, 134,28 лева договорна лихва и 185,15 лева неустойка.

                 При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

                 По допустимостта:

                 Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок указан на заявителя "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, за това че е постъпило по делото възражение от длъжника  З.С.С. срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

                 По основателността:

                 От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на …. между "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем от разстояние, по силата на който дружеството предоставило на заемателя парична сума в размер на 1 150 лв. под формата на потребителски кредит.

                 Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

                 В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

                 В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора  като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,44 %. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил  по договора.

                  Уговорката за неустойка също е нищожна, тъй като в конкретния случай излиза извън присъщата за този институт на материалното право обезпечителна функция, предвид вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията за неизпълнението му и евентуалните вреди.  Относно преценката за валидност на  уговорка за неустойка и  критериите за това ВКС се е произнесъл  в мотивите  т.3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 година по тълкувателно дело №1 от 2009 година на ОСТК на ВКС.

                 Следва да бъде посочено и, че съгласно Решение №247 от 11.01.2011 година по търговско дело №115 от 2010 година на Второ търговско отделение на ВКС и Решение №229 от 21.01.2013 година по търговско дело №1050/2011 година на Второ търговско отделение на ВКС, съдът следи служебно за валидността на уговорката за неустойка.

                 По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 476,73 лева/след приспадане на платените по договора суми, с които следва да се приеме, че е погасена част от дължимата главница/, а претенциите за установяване дължимост на договорна лихва и неустойка да бъдат отхвърлени. Дължима е лихва  за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 16.10.2018 година до окончателното плащане на задължението.

                По отношение на разноските:

                При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски направени по водене на делото от ищеца и ответника, съответно на уважената и отхвърлената част от иска.

                Ищецът представя доказателства заплатени разноски в общ размер на 470,00 лева, от които 83,67 лева в заповедното производство и 386,33 лева в исковото производство.

                Съдът намира, че следва присъди разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете или разноски в размер на 194,84 лева.

                Ответникът също претендира разноски, като представя доказателства за обща сума от 824,00 лева от които адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за всяко от двете производства в размер на 337,00 лева и 150,00 лева за възнаграждение на вещо лице.

                Съдът намира, че следва присъди разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете или разноски в размер на 482,41 лева

                С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

          

                ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.С.С. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез … Е.И., че "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК …., с адрес гр.С…. р-н Т..., ж.к. И.....В..., ул. "Б..." № .., aп…. представлявано   от Б...И...Н... - ..... чрез .....А.С.Г., със съдебен адрес: гр.С... - ….. р-н Т..., ж.к. И.....В..., ул. "Б..." № …. an…. има вземане от него в размер на сумата от  476,73(четиристотин седемдесет и шест лева и 73 ст. )лева, представляващи главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ……. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед да изпълнение на … година по чл.401 от ГПК, по ч.гр. д. № … по описа на ПРС, …. до окончателното й изплащане, като до пълната претендирана сума в размер на 1 533,54 лева, ОТХВЪРЛЯ  иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

              ОСЪЖДА З.С.С. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез … Е.И., да заплати на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК … с адрес гр.С... -…., р-н Т..., ж.к. И.....В..., ул. "Б..." № …, aп…, представлявано   от Б...И...Н... - ..... чрез .....А.С.Г., със съдебен адрес: гр.С….., р-н Т..., ж.к. И.....В..., ул. "Б..." № …, an…. сумата от 194,84(сто деветдесет и четири лева и 84 ст.) лева направени разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска.

              ОСЪЖДА "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК….. с адрес гр.С......, р-н Т..., ж.к. И.....В..., ул. "Б..." № … aп… представлявано   от Б...И...Н... - ..... чрез .....А.С.Г., със съдебен адрес: гр.С......., р-н Т..., ж.к. И.....В..., ул. "Б..." № … an…. да заплати на З.С.С. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез…… Е.И., сумата от 482,41(четиристотин осемдесет и два лева и 41 ст.) лева направени разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска.

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

                                                                                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.

 

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.