О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………..
гр. Варна, 29.11.2021 г.
Административен
съд - Варна, ХХІХ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети
ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №2558/2021 г. на Административен съд
– гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК, вр. чл.217, ал.2, вр. ал.1, т.11 от ЗУТ.
Образувано е по искане вх. № 17323/24.11.2021
г. от „Златни пясъци“ АД, ЕИК *********, с представляващ И.В.Ч., чрез
юрисконсулт Е.М. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №
ДК-02-ВН-21/01.11.2021 г. издадена от началник на РДНСК – Варна.
Жалбоподателят сочи, че обекта разпреден за
премахване не е преместваем и разходите по демонтажа ще са около 1000 лева,
което ще причини вреди на дружеството. В преписката не се съдържат данни, че
обекта застрашава здравето и живота на гражданите. Няма опасност изпълнението
на заповедта да бъде затруднено или по-късното изпълнение да причини трудно
поправима вреда на обществото.
Ответник – началник на РДНСК – Варна счита
искането за неоснователно, тъй като от жалбоподателя не са представени доказателства,
че предварителното изпълнение ще му причини значителна или трудно поправима
вреда.
Съдът по искането приема следното:
До Административен съд – гр. Варна е подадена
и жалба /вх. № 17323/24.11.2021 г./ от „Златни пясъци“ АД, ЕИК ********* срещу
Заповед № ДК-02-ВН-21/01.11.2021 г. издадена от началник на РДНСК – Варна,
поради което искането е допустимо.
Разгледано
по същество искането е неоснователно.
Със
Заповед № ДК-02-ВН-21/01.11.2021 г. издадена от началник на РДНСК – Варна на
основание чл.57а, ал.3, 4, ал.6 и ал.7 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат преместваем
обект: „Дървен подиум“, находящ се в УПИ V-100 „за плажни атракции, търговски
обекти и озеленяване“, /ПИ с идентификатор 10135.513.100 по КККР/, кв.68 по
плана на к. к. „Златни пясъци“, гр. Варна, от собственика „Златни пясъци“ АД,
гр. Варна.
Съгласно
чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ, Жалбите и протестите пред съда не спират
изпълнението на следните административни актове: заповеди по чл. 57а, ал. 3 и
9. Предвидено е с чл.217, ал.2 от ЗУТ - Съдът може да спре изпълнението на
административните актове по ал. 1, с изключение на тези по т. 2.
В случаите,
когато законодателят разпорежда предварително изпълнение на определена
категория административни актове, каквато е и разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, приложима в настоящата хипотеза, той презюмира наличието на
особен важен интерес, който следва да бъде защитен. Тъй като предварителното
изпълнение се допуска по силата на закона, не е необходимо административният
акт в тази част да е изрично мотивиран и не е необходимо актът да съдържа
волеизявление в този смисъл. Както волеизявлението, така и мотивите за него се
заместват от съответната законова норма. Съгласно чл. 166, ал. 4, във
връзка с ал. 2 АПК, предпоставка за
спиране на предварителното изпълнение от съда на заповед по чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ е да е налице вероятност за настъпване на значителна или
трудно поправима вреда за оспорващия, която да е противопоставима на защитения
с допуснатото предварително изпълнение интерес.
В тежест на оспорващия е да
посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които спирането на
изпълнението на заповедта е основателно. За да обуслови спиране на изпълнението
на заповедта, предполагаемите вреди трябва да са значителни и трудно поправими.
На основание чл.166, ал.3 от АПК по искането за спиране на изпълнението на административен акт съдът се
произнася незабавно. Поради това с Разпореждане № 15089/24.11.2021 г. на
жалбоподателя е дадена възможност в 1-дневен срок от получаване на съобщението да
представи доказателства, че
предварителното изпълнение на оспорената заповед ще причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда и да се представят доказателства за
пазарната стойност на „Дървен подиум“, находящ се в УПИ V-100 „за плажни
атракции, търговски обекти и озеленяване“, /ПИ с идентификатор 10135.513.100 по
КККР/, кв.68 по плана на к. к. „Златни пясъци“, гр. Варна. Разпореждането е
съобщено на жалбоподателя на 24.11.2021 г. по електронна поща, което е
потвърдено от жалбоподателя. До настоящия момент не са представени
доказателства относно дадените указания.
Допуснатото
по силата на закон предварително изпълнение на заповедта цели да ограничи
ползване на обект, който не отговаря на регламентирани изисквания, с оглед
охраняване интересите на обществото. В случая твърдяната несъразмерност на
допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение не е доказана,
поради липса на категорични данни за стойността на вредите, които би могъл да
понесе жалбоподателя. Посочено е, че демонтирането на обект – дървен подиум е на
стойност около 1000 лева. Липсват доказателства за вложените материали, труд и
други разходи, които да определят пазарната стойност на обекта. Също така не са
ангажирани доказателства за стойността на разходите по премахването на обекта.
Дори и да се приеме, че стойността на обекта и/или демонтажа е 1000 лева, тази
стойност е много по-ниска от обществения интерес - да не се изграждат и
поставят обекти, които не са с надлежно разрешение. Посочено е в процесната
заповед, че преместваемият обект се намира в УПИ V-100 „за плажни атракции,
търговски обекти и озеленяване“ с ид.10135.513.100 по плана на к. к. „Златни
пясъци“. Следва, че обекта е в непосредствена близост до морски плаж, който е изключителна
държавна собственост, съгласно чл. 2, ал.2, т.1 от Закон за държавната
собственост, вр. чл.18, ал.1 от Конституцията на РБългария. В интерес на
обществото е на крайбрежната плажна ивица и в близост до нея да има приятна
гледка и атмосфера, също така да има само обекти които са разрешени, защото останалите
застрашават физическото и психическото здраве на обществото.
Доводите на жалбоподателя, че обекта разпореден
за премахване не е преместваем, са такива по същество на спора, относно
оспорване на процесната заповед, поради което не следва да се разглеждат в
настоящото производство по чл. 166, ал.4, вр.ал.2 от АПК.
Отделно
от това жалбоподателят може да се ползва
от чл.301 от АПК, който предвижда, че когато административният акт бъде
отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в
едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно -
удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане,
засегнатото лице има право на обезщетение.
Предвид
изложеното искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително
изпълнение на оспорената заповед е неоснователно, поради което съдът следва да
го отхвърли. В този смисъл е съдебната практика - Определение № 8244 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2011
г., Определение № 10050 от 6.07.2011 г.
на ВАС по адм. д. № 8576/2011 г., Определение № 13593 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12079/2017 г.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 217, ал.
2 от ЗУТ, във
връзка с чл. 166, ал.
4 от АПК,
Административен съд – Варна,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането от „Златни пясъци“ АД, ЕИК *********,
с представляващ И.В.Ч., за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №
ДК-02-ВН-21/01.11.2021 г. издадена от началник на РДНСК – Варна.
Определението може да се
обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: