Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 276
гр.
Пловдив, 20.2.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 12.2.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 502/2020г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В.А.У. против Наказателно постановление № 19-1030-009657
издадено от Началник група към ОДМВР- Пловдив,
сектор Пътна полиция, с което на В.А.У. е
наложена глоба в размер на 2000 лв. за
нарушение на чл. 638, ал. 1, т.2, вр. чл. 483, ал.1, т.1 КЗ.
С
жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП. Сочи се, че е ангажирана
административно наказателната отговорност на лице, което не разполага с пасивна
материално правна легитимация, както и че е определена и наложена неправилна
като вид санкция.
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна
по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена следната
фактическа обстановка: на 14.10.2019 г. около 11:50 часа в гр.Пловдив на
ул.Георги Данчов - кръстовище с ул. Теофан Райнов В.А.У. управлява мотоциклет Ямаха
ИП400А с рег.№ *****, собственост на ЕТ „У.- В.У.“ и извършва следното
нарушение: няма валидна застраховка "гражданска отговорност" за управлявания
мотоциклет. Водачът е собственик на фирмата, чиято собственост е МПС.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН,
който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН, не само че не са опровергани, доколкото жалбоподателят не е
ангажирал доказателства за оборване на
същите, но и изрично са потвърдени от актосъставителя, който не само заяви, че
категорично поддържа заявеното в АУАН, но и даде подробни сведения за самото
нарушение и механизма на установяването му. Отразеното в АУАН кореспондира
изцяло и на приложените по делото писмени доказателства.
Въз основа на
правилно установена фактическа обстановка наказващият орган е допуснал
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
На първо място
неправилно е определено лицето, чиято отговорност следва да се ангажира.
Санкцията е наложена на В.А.У. в
качеството му на физическо лице и собственик на фирмата, която притежава
МПС. Съгласно чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, която се сочи като нарушена в АУАН
и НП, тежестта за сключване на
задължителна застраховка гражданска отговорност тежи върху собственика на МПС.
В случая собственик на процесния мотоциклет видно от представената справка е ЕТ
„У.- В.У.. Съгласно изричната разпоредба на чл. 638, ла.1, т.2 КЗ, на която се
е позовал наказващия орган, в случаите, когато собственикът на МПС е юридическо
лице или едноличен търговец санкцията
се налага на самото ЕТ или ЮЛ, а не на управителя или собственика на фирмата.
В абсолютно аналогичен смисъл е и общата разпоредба на чл. 83, ал.1 ЗАНН.
Случаите, в които за нарушения допуснати от ЮЛ или ЕТ глоба се налага на съответния
управител или собственик на фирмата са изрично предвидени в закона, като
например чл. 188, ал.2 ЗДвП, чл. 74 ЗСч и др., сред които процесния случай не
попада.
По изложените
съображения неправилно санкцията е наложена на основание чл. 638, ал.1, т.2 вр.
чл. 483, ал.1, т.1 КЗ на В.У., вместо на самата фирма, собственик на
мотоциклета ЕТ „У.- В.У.“.
По важното в случая
обаче е друго. Неправилното определяне на субекта, който следва да понесе
отговорността е довело до налагане на неправилно
като вид наказание. Съгласно изричния текст на чл. 638, ал.1, т.2 КЗ,
на който се позовава наказващия орган на
ЮЛ и ЕТ се налага имуществена санкция в размер на 2000 лева. В случая
по делото на основание чл. 638, ал.1,
т.2 КЗ е наложена глоба в размер на
2000 лева.
Съгласно
задължителната за съдилищата практика обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на
Върховен административен съд- Имуществената санкция е отделен правен
институт, въведен с разпоредбата на чл.83, ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания като обективна, безвиновна отговорност на юридическите
лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. По отношение на юридическите
лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на
глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по
дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица. Имуществената санкция е съвсем различен
и независим от глобата санкционен институт и правилата предвидени в
ЗАНН за глобата не могат да намерят съответно приложение за имуществените
санкции.
По изложените
съображения, като е наложил позовавайки се
на чл. 638, ал.1, т.2 съвсем различен по вид санкция, наказващия орган е
допуснал съществено нарушение на материалния закон, което е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
В този смисъл и
трайната практика на административен съд Пловдив- Решение № 118 от 31.01.2017
г. по к. адм. н. д. № 2580 / 2016 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 399 от 16.03.2017 г. по н. д. № 2977 / 2016 г. на XXII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2012 от 18.10.2019 г. по к.
адм. н. д. № 1810 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение
от 17.11.2011 г. по а.н.д. № 2290/2011 г. на Административен - съд Пловдив.
Предвид
този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски би
имал жалбоподателят, но доколкото такива не са поискани и не са представени
доказателства адвокатският хонорар не само да е уговорен, но и реално да е
заплатен, то разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-009657 издадено от
Началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на В.А.У. е наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на
чл. 638, ал. 1, т.2, вр. чл. 483, ал.1, т.1
КЗ.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.