Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……../……….10.2019 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за
разглеждане въззивно гражданско дело № 1095
по описа на съда за 2019 год.,
докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.П.А. от гр. Варна, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №
1359/02.04.2019 год., постановено по гр. дело № 9279/2018 год. на РС-Варна, В
ЧАСТТА МУ, с която въззивникът М.П.А. е осъден да заплати на Р.Н.В. ***, на
основание чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД, сумата от 507, 00 лева, представляваща стойността на разходите, необходими за
отстраняване на установените скрити
недостатъци на извършените от ответника М.А. СМР
по сключен между страните договор за изработка от м. януари 2018 год. за обект в гр. Варна, ул.
„Прилеп“ 27, ет. 7, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от
подаването на исковата молба – 13.06.2018 год. до окончателното й
изплащане.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението в
атакуваната от въззивника част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е
в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства, в резултат на което е и необосновано. Въззивникът счита, че
събраните по делото доказателства не обосновават извод, че са налице скрити
недостатъци в извършените от ответника СМР в обекта на ищецза СМР.
Отправено е искане за отмяна
на решението в
обжалваната част и за постановяване на друго, с което искът да се отхвърли.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Р.Н.В.,
чрез пълномощник, оспорва жалбата, счита решението в атакуваната от въззивника
част за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
разноските за настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуален представител, поддържа жалбата си. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание въззиваемият Р.В.,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен
отговор.
Първоинстанционното решение в частта
му, с която е уважен предявен от Р.В. против М.А. иск по чл. 265,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата
от 50 лева, представляваща намаление на възнаграждението,
дължимо и платено по сключен между страните Договор за изработка – извършване
на СМР от м. януари 2018г. за обект в гр. Варна, ул. „Прилеп“ 27, ет. 7, ведно
със законната лихва върху горната сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
– 13.06.2018г. до окончателното и́
изплащане, както и в частта му, с която искът
на Р.В. против М.А. по чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД е отхвърлен за
разликата над присъдените 507 лева до претендирания размер от 1000 лева – стойността на разходите, необходими за
отстраняване на откритите скрити недостатъци на извършените СМР по сключен
между страните Договор за изработка от м. януари 2018г. за обект в гр. Варна,
ул. „Прилеп“ 27, ет. 7, ведно със законната лихва върху горната сума от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 13.06.2018г. до окончателното и́ изплащане, не е обжалвано, в тези части е влязло в сила и не е
предмет на въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищецът Р.Н.В. е навел следните
твърдения: В края на месец декември 2017 год. чрез общи познати се свързал с
ответника М.А. по повод извършване на СМР в собствен на ищеца имот, находящ се
в гр. Варна, ул. Прилеп № 27, ет. 7. Ищецът желаел да
бъдат извършени следните СМР в имота му: покриване
на три броя тераси със закупени от него материали и изграждане на преградна
стена на една от терасите (южната тераса).
По отношение на южната тераса е било необходимо работата
да се извърши така, че след нея
терасата да се отводнява по начин, по който да замени демонтирания улук.
Отделно от това ищецът желаел да бъде премахната ПВЦ стена и на нейно място да
бъде изградена нова стена от итонг. Ответникът и още едно лице (негов помощник) дошли да огледат имота. Уговорили
се с ищеца, че срещу сумата от 800, 00 лева ще
извършат желаните от него СМР.
На 09.01.2018г. ответникът започнал
работа, след започване на работата страните влизали в спор
при изпълнение на уговорените СМР. След повече от седмица изпълнителите били
покрили само две от терасите, като стената, която е трябвало да бъде иззидана,
била иззидана неправилно – без
да се премахне теракота и
топлоизолацията под нея. На 15.01.2018 год.
ответникът съобщил на ищеца, че
работата била готова. Въпреки, че не бил сигурен
в качеството на извършените СМР, ищецът платил на строителите
800, 00
лева в брой. След плащането на
сумата ищецът установил скрити
недостатъци в изработеното – неправилно
изработване на покрива над терасите, в резултат на което е нарушен наклонът на терасите
на имота на ищеца, вследствие на което се
събира вода, която не се отводнява, а наводнява съседния апартамент, както и нестабилно изграждане на преградната стена. Навежда,
че стойността на разходите за отстраняване на недостатъците на изпълнените от
ответника СМР – неправилното изработване на покрива над терасите и неправилно
изграждане на преградната стена – е в размер на 1000 лева. В съответствие с
наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 1000 лева – представляваща стойността на разходите, необходими за
отстраняване на установените скрити
недостатъци на извършените от ответника М.П.А.
СМР по сключен между страните договор за изработка от м.
януари 2018 год. за обект в гр. Варна, ул.
„Прилеп“ 27, ет. 7, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от
подаването на исковата молба – 13.06.2018 год. до окончателното и́ изплащане.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание,
ответникът М.П.А. от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва иска. Навежда,
че извършените от него СМР в имота на ищеца не страдат от недостатъци, а
течовете в имота, за които ищецът твърди, не са резултат от извършените от
ответника СМР. Настоява за отхвърляне на иска.
Пред
настоящата инстанция производството е висящо само относно иска по чл. 265, ал.
1, предл. второ ЗЗД – в частта му до размера на сумата от 507, 00 лева, представляваща
стойността на разходите, необходими за
отстраняване на установените скрити
недостатъци на извършените от ответника М.П.А.
СМР по сключен между страните договор за изработка от м.
януари 2018 год. за обект в гр. Варна, ул.
„Прилеп“ 27, ет. 7, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от
подаването на исковата молба – 13.06.2018 год. до окончателното й
изплащане.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:
Не е
спорно по делото, че през месец януари 2018 год. страните са сключили договор
за изработка, съгласно който ищецът е възложил на ответника за извърши СМР в
собствен на ищеца имот, находящ се в гр. Варна, ул. Прилеп № 27, ет. 7 –
покриване на три броя тераси, както и изграждане на преградна стена на една
терасите.
Не е
спорно също, че за извършената работа ищецът е заплатил на ответника сумата от
800 лева, както и че след извършване на работата ищецът се е опитал да се
свърже с ответника по телефона.
От
заключението на СТЕ от 17.10.2018 год. (л. 47-50 от делото на РС-Варна) се
установява следното: При извършения в периода 23.08.2018 год. – 11.09.2018 год.
оглед в имота по повод изпълнение на задачите от експертизата, вещото лице е
констатирало, че в помещението се извършват довършителни
работи. Обектът разполага с 3 тераси. Двете тераси – южна с размери 4, 85/1, 20 м. и с площ от 5, 82 кв. м. и източна с размери 3, 00/1, 20 м., с площ от 3, 60 кв. м. са приобщени към
апартамента. Покриването на тези тераси е извършено от ответника. Преградната
стена към съседен недвижим имот, изпълнена от
итонг, е иззидана върху бетонна основа; според вещото лице, изпълнената
от ответника стена от итонг на южната тераса е съборена от ищеца и иззидана от
него отново. Новоиззиданата стена е върху
бетонова основа. Новоизградената стена не нарушава отводняването на терасата,
която е приобщена към процесния обект с външна стена и покрив. При двете
покрити от ответника тераси има видими следи от течове. Според заключението, за
отстраняване на недостатъците на покрива е необходимо повторно и качествено
изпълнение на хидроизолация в обсега на двете тераси, като стойността на СМР за
отстраняване на недостатъците е 300, 00 лева. За
отстраняване на следите от теч по стените стоността
на разходите за труд и материали е в размер на 90, 00 лева, като към тези суми следва да се начисли и ДДС
и печалба от 10 %.
С оглед на това стойността на СМР, необходими за отстраняване на констатираните
недостатъци е в размер на 507,00 лева.
В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при извършения оглед не е
констатирало недостатъци в покривната конструкция; хидроизолацията е изпълнена
коректно, със застъпване, както е по правилата и оттам течове не може да има.
Заявява, че не може да отговори от какво са причинени течовете, следи от които
са констатирани при огледа на обекта; допуска, че е възможно следите да са от
стари течове.
С оглед
така установеното от фактическа страна
се налагат следните правни изводи:
Въззивната жалбата е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение в атакуваната част, като неизгодно за
нея и е процесуално допусима. Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Съгласно
чл. 265, ал. 1 ЗЗД ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от
поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци поръчващият може да иска:
1) поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; 2)
заплащане на разходите, небходими за поправката или 3) съответно намаление на
възнаграждението.
В случая
с оглед наведените твърдения и отправен петитум следва, че искът за заплащане
на сумата от 507 лева, предмет на разглеждане в настоящото производство, е по
чл. 265, ал. 1, предл. 2 – ро ЗЗД – ищецът твърди недостатъци при изпълнението
на възложените на ответника и извършени от последния СМР и претендира заплащане
на разходите за отстраняването им.
С оглед
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията
на главно и пълно доказване твърденията си, че извършената от ответника работа
страда от недостатъци, а именно: неправилното изпълнение на покрива над
терасите и неправилно изграждане на преградната стена.
В случая
от анализа на ангажираните доказателства не може да се направи извод, че
извършената от ответника работа по изграждането на покрива над двете тераси и
изпълнението на преградна стена на една от терасите страдат от недостатъци.
От
заключението на вещото лице и от изявленията му в съдебно заседание е
установено, че покривът над двете тераси е правилно изпълнен, хидроизолацията е
изпълнена коректно, със застъпване, според правилата и оттам течове не може да
има. По делото няма доказателства, няма и твърдения, че констатираното от
вещото лице при огледа на обекта изпълнение на покрива не е това, което е било
изпълнено от ответника, респ., няма твърдения, нито доказателства в тяхна
подкрепа, че покривът над терасите е бил ремонтиран впоследствие, след
извършването на работата от ответника. Няма и доказателства в подкрепа на
наведените от ищеца твърдения, че преградната стена на една от терасите е била
изпълнена неправилно и страда от недостатъци. От доказателстватапо делото може
само да се предположи, че тази стена вероятно е била изпълнена отново, но това съвсем
не е достатъчно за да обоснове извод, че изработването на стената е с
недостатъци, доколкото няма никакви доказателства, от които да се установи как
е била изпълнена тази преградна стена от ответника, т. е., какво е било
състоянието и́ след изпълнението на работата и кое евентуално е наложило
повторното и́ изграждане.
Неизпълнението на процесуалното задължение на ищеца да установи при
условията на пълно доказване осъществяването на твърдените от него факти, а
именно: че извършената от ответника работа страда от недостатъци, изразяващи се
в неправилното изпълнение на покрива над терасите и неправилно изграждане на
преградната стена на една от терасите, има за последица и отхвърляне на иска по
чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД – за заплащане на стойността на разходите,
необходими за поправката на недостатъците на изработеното от ответника по
сключения между страните през месец януари 2018 год. договор за СМР.
В
обобщение искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно, същото
следва да се отмени и да се постанови друго, с което предявеният от Р.Н.В. ***
против М.П.А. от гр. Варна иск по чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД – за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 507, 00 лева, представляваща стойността на разходите, необходими за
отстраняване на установените скрити
недостатъци на извършените от ответника М.А. СМР
по сключен между страните договор за изработка от месец януари 2018 год. за обект в гр. Варна, ул.
„Прилеп“ 27, ет. 7, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от
подаването на исковата молба – 13.06.2018 год. до окончателното й
изплащане, да се отхвърли.
По
разноските:
С оглед
резултата от делото по двата обективно съединени иска ответникът М.А. дължи на
ищеца Р.В. разноски в общ размер на 225 лева за двете инстанции, от които: 50 лева
– заплатена от ищеца държавна такса по иска по чл. 265, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД
и 175 лева – половината от заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за
производството пред първата инстанция от 350 лева, доколкото в договора за
правна защита и съдействие (л. 60 от делото на РС-Варна) не е упоменат отделен
размер на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение по всеки един от
обективно кумулативно съединените искове.
В полза
на ищеца Р. В. разноски за експертизата не се присъждат, доколкото искът по чл.
265, ал. 1, предл. второ ЗЗД, по повод на който е допусната експертизата, е отхвърлен
изцяло.
В полза
на ответника М. А. следва да се присъдят разноски общо за двете инстанции в
размер на 25 лева – внесената държавна такса за въззивното производство.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Задв и чл. 7,
ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, в полза на
адв. Р.Д. *** следва да се присъди сумата от 600 лева за адвокатско
възнаграждение за двете инстанции – по 300 лева за всяка инстнация относно иска
по чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1359/02.04.2019 год., постановено по гр. дело № 9279/2018 год. на РС-Варна, В
ЧАСТТА МУ, с която М.П.А. ЕГН **********
от гр. Варна е осъден да заплати на Р.Н.В. ЕГН ********** ***, основание чл.
265, ал. 1, предл. второ ЗЗД, сумата от 507, 00 лева, представляваща стойността на разходите, необходими за
отстраняване на установени скрити
недостатъци на извършените от ответника М.А. СМР
по сключен между страните договор за изработка от м. януари 2018 год. за обект в гр. Варна, ул.
„Прилеп“ 27, ет. 7, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от
подаването на исковата молба – 13.06.2018 год. до окончателното и́ изплащане, както и в частта му за разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Н.В. ЕГН **********
*** срещу М.П.А. ЕГН ********** от гр. Варна иск с правно основание чл. 265,
ал. 1, предл. второ ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
507, 00 лева, представляваща стойността на разходите, необходими за
отстраняване на установени скрити
недостатъци на извършените от ответника М.А. СМР
по сключен между страните договор за изработка от м. януари 2018 год. за обект в гр. Варна, ул.
„Прилеп“ 27, ет. 7, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на
исковата молба – 13.06.2018 год. до окончателното и́ изплащане;
ОСЪЖДА М.П.А.
ЕГН ********** от гр. Варна, спирка „Марек“, ул. „28-ма“ № 10 да заплати на Р.Н.В.
ЕГН ********** ***0, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 225 лева (двеста
двадесет и пет лева) – разноски за двете инстанции, от които: 50 лева –
заплатена държавна такса по иска по чл. 265, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и 175 лева
–заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат;
ОСЪЖДА Р.Н.В.
ЕГН ********** ***0 да заплати на М.П.А. ЕГН ********** от гр. Варна, спирка
„Марек“, ул. „28-ма“ № 10, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 25 лева
(двадесет и пет лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи
заплатената държавна такса за въззивното производство;
ОСЪЖДА Р.Н.В.
ЕГН ********** ***0 да заплати на адв. Р.Д. *** с ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Задв и чл.
7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, сумата от
600 лева – адвокатско възнаграждение за двете инстанции – по 300 лева за всяка
инстанция относно иска по чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД.
Първоинстанционното решение в частта
му, с която е уважен предявен от Р.В. против М.А. иск по чл. 265,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата
от 50 лева, представляваща намаление на възнаграждението,
дължимо и платено по сключен между страните Договор за изработка – извършване
на СМР от м. януари 2018г. за обект в гр. Варна, ул. „Прилеп“ 27, ет. 7, ведно
със законната лихва върху горната сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
– 13.06.2018г. до окончателното и́
изплащане, както и в частта му, с която искът
на Р.В. против М.А. по чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД е отхвърлен за
разликата над 507 лева до претендирания размер от 1000 лева, съставляващи стойността на разходите, необходими за
отстраняване на откритите скрити недостатъци на извършените СМР по сключен
между страните Договор за изработка от м. януари 2018г. за обект в гр. Варна,
ул. „Прилеп“ 27, ет. 7, ведно със законната лихва върху горната сума от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 13.06.2018г. до окончателното и́ изплащане, не е обжалвано и в тези части е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.