Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 02.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Кристиян Трендафилов
при секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №7353 по
описа за 2018 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.03.2018 год., постановено по гр.дело №7653/2016 год. по описа на СРС,
ГО, 63 с-в, е отхвърлен като неоснователен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от З. „Б.В.И.Г.“ срещу З.В.З. иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 701.13
лв., представляваща регресно вземане на ищеца за
заплатено обезщетение в качеството му на застраховател по имуществена
застраховка – полица „Имущество“ с №2200130200Р0000322, на „С.“ ЕАД –
собственик на газопроводно съоръжения, за причинени имуществени вреди от
ответника при извършени от него на 09.07.2014 год., около 15.18 ч., изкопни
работи на ул.“Лале“ в гр.Банкя, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.10.2015 год. до окончателното й изплащане, за която сума е била
издадена заповед за изпълнение на парично З.ължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №63083/2015 год. по описа на СРС, ГО, 63 с-в.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.“.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че по делото не доказано,
че ответникът е извършил изкопните работи, довели до настъпването на процесната авария. Не бил кредитиран констативен протокол
от 27.06.2014 год., от който било видно, че около 10 дни преди аварията
/документирана с констативен протокол от 09.07.2014 год./ ответникът бил пряк
участник в друга авария, станала на същата улица, но на съседен номер. В този
протокол ответникът бил посочил, че газопровода на ул.“Лале“ №1 не е на
обозначената дълбочина, а на друга дълбочина, изместил се е във вид на дъга от
средата на улицата „където са ни информирали, че се намира“, „тръбата е
положена с къртица“, „има ... проводници непосредствено до тръбата“. Аналогична
информация се съдържала и в процесния констативен
протокол. И в двата протокола като автор на изявленията бил вписан ответникът,
като били посочени и адрес и телефон за контакт. Следователно в продължение на
10 дни ответникът бил участвал в две аварии с изтичане на газ, които били
настъпили на една и съща улица, до два съседни имота /ул.“Лале“ №1 и 2/, като
същият не бил посочил друго лице/лица, които да са извършвали изкопните
дейности, нито възложител на дейностите по извършване на изкопните дейности.
Обстоятелството, че същият бил пряк участник в тези дейности, ясно личало от
първия констативен протокол, а за процесната авария,
която била втора по ред, лицата, участвали в изкопните дейности, имали и
практически опит за местонахождението на газопровода. Противно на приетото от
СРС, ищецът не твърдял, че ответникът е непосредствен извършител на изкопните
дейности, т.е., че е управлявал багера или изкопната техника, с която била
причинена аварията. Възможно било приносът на ответника в извършване на
дейността да е бил във формата на даване на указания и/или чрез осъществяване
на пряк контрол при извършване на изкопните работи, което не изключвало
отговорността му по реда на чл. 45 ЗЗД. Наличието на повече от едно лица,
участвали в изкопните работи, се установявало от разпита на свидетеля Чопанов, представител на аварийната група за отстраняване
на аварията, който бил посочил, че в изкопа имало двама души, че изкопните
работи били извършени във връзка с ремонт на канал за отпадни води и че същите
са били с дължина от около 80-100 м. Когато вредата била причинена от неколцина
същите отговаряли солидарно и нямало пречка ищецът да насочи претенцията си към
всяко от лицата, извършили деликта. За ангажиране на
отговорността по чл. 45 ЗЗД не било нужно да бъде установен приноса или
конкретните действия и/или бездействия на всеки от извършителите, ако е ясно,
че за вредоносния резултат единствената възможна причина били извършените
изкопни работи, т.е., че няма друга причина за аварията и настъпилите щети –
например форсмажорни обстоятелства, дефект на съоръжението. Безспорно било по
делото, че аварията била причинена при извършване на изкопни работи, а и това
се потвърждавало от показанията на свидетеля Чопанов,
който сочел, че на мястото имало багер и че тръбата била прекъсната изцяло,
т.е. изглеждала като срязано, което не можело да се постигне с ръчен труд. Първоинстанционният съд бил допуснал процесуално нарушение
като бил приел като доказателство в процеса обясненията на ответника, че същият
бил присъствал единствено при съставянето на протокола и го бил пописал в
качеството си на представител на фирма, а не в лично качество. Обясненията на
страна представлявали доказателство в процеса единствено за неизгодни факти.
Позоваването на изгоден факт било израз на защитна позиция на страната и не
представлявало доказателство. Ответникът не бил ангажирал каквито и да било
доказателства, като напр. възлагателно писмо, фактура
или договор, от които да е видно, че ремонтът на канала за отпадни води, е бил
възложен на определен изпълнител – юридическо лице. Възлагането на значителни
строително-ремонтни работи – изкоп от 80-100 м., не можело да се извърши без
съставяне на съответната документация, но такава не била представена. Освен
това отговорността по чл. 49 ЗЗД не изключвала отговорността на прекия
причинител на вредите на основание чл. 45 ЗЗД. Следователно дори и изкопните
работи да били възложени на изпълнител – юридическо лице, отговорността на
ответника се ангажирала в качеството му на пряк участник във вредоносното
деяние. Ито защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата З.В.З. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че отговорността на прекия причинител на деликта
била по чл. 45 ЗЗД, а отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД.
Прекият причинител и възложителят отговаряли солидарно спрямо суброгиралия се в правата на пострадалия застраховател за
причинените вреди. Последният можел да реализира правата си както срещу прекия
причинител, така и срещу възложителя на работата, поради което не било без
значение дали ответникът е бил пряк причинител на деликта,
както се твърдяло в исковата молба, или е давал указания, респ. осъществявал е
пряк контрол /делегирани му от възложителя/. Съдът дължал произнасяне в рамките
на въведеното в исковата молба основание на иска. Възложителят и изпълнителят
на работата не можели да отговарят солидарно на основание чл. 53 ЗЗД. Ответникът
не бил признал нито един от правопораждащите
отговорността по чл. 45 ЗЗД факти. Действително аварията била настъпила в срока
на действие на сключения между ищеца и „С.“ ЕАД застрахователен договор, а от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза било видно, че
ищецът е заплатил на „С.“ ЕАД застрахователно обезщетение в размер на процесната сума от 701.13 лв. Доказано било, че „С.“ ЕАД
било претърпяло щета вследствие на аварията, причинена при изкопните работи,
чиято пазарна стойност възлизала на сумата от 701.13 лв. Според свидетеля Ч.на
мястото на аварията имало „двама човека вътре в изкопа“. Ответникът бил
предоставил данните си като техническо лице, представител на фирмата, която
била извършвала изкопните работи. Не били търсени обаче данни за фирмата и
конкретния багерист. Към момента на аварията ответникът бил в трудово-правна
връзка с „А.Д.Е.Г.“ ЕООД, като изпълнявал длъжността „строителен техник“ в
проектно-техническия отдел на посоченото дружество. По делото липсвали
доказателства, че ответникът е причинител на аварията – че е извършвал изкопните
работи, респ. че е скъсал газопроводното отклонение. Следвало да се има
предвид, че обичайно с багери разполагали фирми /юридически лица/, а не
физически лица, тъй като те били скъпа пътно-строителна техника. Последната
можела да се управлява само от лица, които разполагат със съответното
свидетелство. Извършването на изкопни работи по строителни обекти чрез
управление на багер се възлагало от работодател-търговец. Нямало данни на
ответника да е било възлагано извършването на изкопни работи от работодателя му
или такива, че ги е извършвал по свое трудово занятие. Подписаният от ответника
констативен протокол бил частен документ, като не се ползвал с обвързваща доказателствена сила и с него не установявала
причинно-следствената връзка между поведението му и настъпилите вреди. Гласните
доказателства не сочели ответника като пряк причинител на вредите. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
за установено следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, но е неправилно.
Встъпването в правата на увреден от
страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор
за имуществено застраховане З.ължения, срещу деликвента /чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ/ се обуславя от
установяването на две Г.и факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди
и 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от деликвента,
с негово виновно и противоправно поведение. Вината се
предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В разглеждания случай по делото е доказано,
че между ищеца, като
застраховател и „С.“ ЕАД, като застрахован, е сключен
договор за имуществено застраховане с обект: газоразпределителна мрежа – линейна, в
т.ч. поздемна част; надземно оборудване, технологична
съобщителна кабелна мрежа и природен газ, запълващ мрежата, със срок на
застрахователно покритие от 01.12.2013 год. до 30.11.2014 год. включително. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна полица, същата
съдържа всички необходими З.ължителни реквизити. По силата на договора
ищецът е приел да покрива риска
от повреди или
загуби на собствено на застрахования
имущество, причинени от
непредумишлени действия на трети лица, в т.ч. изкопни работи /виж т.1.2 от
раздел „Специални условия“ на комбинирана застрахователна полица „Имущество“ с №2200130200Р0000322.
В срока на
действие на договора е настъпило застрахователно събитие на 09.07.2014 год., около 15.18 ч. – скъсване на газопроводно
отклонение, собственост на застрахования, довело и до изтичането на газ в атмосферата, в резултат извършвани изкопни работи на
обект, находящ се в гр.Банкя, ул.“Лале“ №2, за което застрахователят
/ищецът/ е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети в размер на 701.13 лв. – видно от приетото като доказателство
по делото преводно нареждане от 02.09.2014 год. и заключението на вещото лице
по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, което подлежи на кредитиране при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК.
Настъпилото застрахователно събитие
– увреждането на имуществото на застрахованото лице и свързаното с него
изтичане на газ, ангажира отговорността на застрахователя по договора за
имуществено застраховане да заплати обезщетение, а съответно изплащането на
такова поражда за него регресно право по отношение на
увреждащото лице, неговия възложител на работа, респ. техния застраховател.
Спорният между страните по делото въпрос
е свързан това дали действията на ответника съставляват граждански деликт. Установяването на това обстоятелство е било в
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване – чл. 154, ал. 1 ГПК.
Противно на приетото от СРС, настоящият съдебен състав счита, че в тази насока по
делото е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
В Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ съществува легална дефиниция за строеж - § 5, т. 58 от ДР на
ЗУТ и изкопните работи следва да се приемат за вид строителна дейност, която
трябва да се изпълнява от строител. Съгласно чл. 163 ЗУТ, строителят е
физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица,
притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с
възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа /ал.
1/, като строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие
с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за
опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка /ал. 2, т. 1/,
за съхраняването на документацията по изпълнението на строежа /ал. 2, т. 4/.
Строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от
свои виновни действия или бездействия – чл. 163, ал. 3 ЗУТ.
Раздел ІІ „Сервитути“
от Закона за енергетиката /чл. 64 – 68/ урежда законови сервитути
в полза на енергийните предприятия. За изградени в периода от м.юли 1999 год.
/влизане в сила на отм. ЗЕЕЕ/ до м.декември 2013 год. /влизане в сила на ЗЕ/
енергийни обекти – сервитутите възникват по силата на
закона с отреждането на терена – чл. 60, ал. 2, т. 2 ЗЕЕЕ /отм./, а за
заварени, вече изградени към м.юли 1999 год. енергийни обекти – сервитутът възниква по силата на самия закон - § 26 от ПР
на ЗЕ и чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./. Сервитутите
по този закон се вписват и отразяват в кадастъра при условията и по реда на
Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ – чл. 64а, ал. 1 /виж и чл. 31а ЗКИР/. В издадената на основание чл. 64, ал. 9 ЗЕ Наредба № 16 от 09.06.2004
год. за сервитутите на енергийните обекти – чл. 20,
ал. 3, е предвидено, че строителни работи в сервитутна
зона се допуска след писмено съгласие на титуляра на сервитутните права. В издадената на основание чл. 200, ал.
1 ЗЕ и чл. 31, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите
Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и
разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за
природен газ – чл. 296, ал. 1, също е предвидено, че работата над или в близост
до съществуващи газопроводи и съоръжения на разпределителните мрежи се извършва
след писмено съгласие на оператора на мрежата.
Следователно извършващото процесните изкопни работи лице /лица/ в сервитутна
зона носи отговорност за причинените имуществени вреди при нарушение на
горепосоченото правило.
В разглеждания случай въззивният съд приема за доказано, че в резултат на
действията на ответника и трети за спора лица по извършването на изкопни работи
на ул.“Лале““ №2, в гр.Банкя, е било скъсано газопроводно отклонение с диаметър
32 мм., което е причинило и изтичането на газ в атмосферата. Този извод следва
от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Н.Н.Ч.и А.Г.Ш.,
чиито показания следва да бъдат ценени като ясни, последователни, убедителни и
неопровергани от останалия доказателствен материал, както
и от заключението на вещото лице по допусната съдебно-оценителна експертиза,
което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране. По
делото са представени доклад /съобщение/ за авария, справка на „О.М.“ АД, ведно
с извлечение от дневник на авариите за 09.07.2014 год., протокол за
отстраняване на авария, констативен протокол №64 от 09.07.2014 год. и
констативен протокол №57 от 27.06.2014 год. Посочените протоколи са документи,
които застрахованото лице представя пред застрахователя и могат да съдържат
данни за причинителя на щетата и съответно дават възможност на застрахователя
за предявяване на регресни права /виж Приложение №1
от процесната застрахователна полица/. Тези протоколи
са подписани от ответника и се ползват с
доказателствена сила по чл. 180 ГПК – т.е., че
изявленията в тях са направени от З.З.. Изявлението
на последния, че е извършител на процесната авария –
като физическо лице /т.е. в лично качество/, представлява признание на факт, който
е неблагоприятен за него и поради това при преценката му по реда на чл. 175 ГПК
с оглед останалите данни по делото СГС го приема за установен. Това признание
кореспондира с показанията на свидетеля Ч./член на аварийна Г.а за гр.Банкя на
„О.М.“ АД/, от които се установява, че при пристигането на аварийната Г.а на процесния адрес в направения изкоп във връзка с ремонт на
канал за отпадни води /2 м. в дълбочина/ имало двама души, единият от които
ответникът, който предоставил данните си като техническо лице на фирма, която
извършва изкопните работи, без обаче да съобщава данни за последната. На мястото
имало и багер. Дължината на изкопните работи била 80 – 100 м., а тръбата на газопровода
– с диаметър 32 мм., който бил положен чрез къртица, била на около 80 см. под
повърхността на земята. А преценката на изтеклия период от време от настъпването
на аварията – 15.18 ч. до пристигането на аварийната група – 15.28 ч. /т.е. 10
м./, дава основание за извода, че ответникът е участвал при извършването на всички
изкопни работи от момента на тяхното започване. За посочените обстоятелства е
налице още едно признание, направено от процесуалния представител на З.З. в откритото съдебно заседание, проведено на 27.01.2017
год. в първоинстанционното производство, който е
заявил, че според трудовия си договор ответникът, като заемащ длъжността
„строителен техник“, е отговарял за работниците, които са извършвали процесните изкопни работи.
Без значение е обстоятелството дали
ответникът е лицето, което фактически е извършвало действията по изкопаване с
помощта на багер /а и ищецът не се позовава на такова конкретно негово
поведение/, доколкото е несъмнено, че на 09.07.2014 год. е участвал в процеса
по ремонт на канал за отпадни води на процесния адрес
като изпълняващ длъжността „строителен техник“ в „А.Д.Е.Г.“ ЕООД по силата на
трудов договор №10 от 01.07.2014 год. /код на длъжността по НКПД, 2011 – 3112
3010/, на който самият той се позовава и в посоченото качество е бил длъжен да организира
и ръководи изкопните работи и да контролира изпълнението им в съответствие с техническата
документация, респ. с действащите технически норми и изисквания. Още повече, че
на З.З. е било известно обстоятелството, че под ул.“Лале“ №1, в
гр.Банкя, е положен разпределителен газопровод, който е бил скъсан на
27.06.2014 год. при извършването на изкопни работи, в които ответникът също е
участвал – за което е налице негово признание, обективирано
в подписан от него констативен протокол №57 от посочената дата.
Независимо от това, че в
горепосочения трудов договор не се съдържат основните трудови функции на
длъжността „строителен техник“, СГС приема при съобразяване на Националната
класификация на професиите и длъжностите /НКПД/, 2011 год. и Обяснителните
бележки по обхвата и съдържанието на позициите от структурата на НКПД, 2011
год. – Клас 3 /в която всяка позиция на равнищата клас, подклас, група и
единична група на НКПД, 2011 год. е дефинирана чрез описание на обхвата и
съдържанието като общи функции и задачи, характерни за професиите от
съответната позиция/, както и на Наредба № 33 от 01.07.2010 год. за придобиване
на квалификация по професията „Строителен техник“, че трудовите дейности /част
от които се осъществяват на строителните обекти, а друга част – в офис/ и отговорности
на строителния техник включват организиране и ръководство на изпълнението на
отделни видове строително-монтажни работи /в т.ч. земни/, контрол, измерване и
оценяване дейността на строителните работници, съставяне на техническа
документация и участие в инвестиционно проектиране /за което използва
правилници, справочници, нормативни документи в строителството, компютри със
специализиран софтуер/, осигуряване на съответствие със спецификации, закони и
наредби, прилагане на технически знания за принципи и практики в строителството
на сгради и съоръжения, организиране изграждането и контрола на експлоатацията
на водопроводни и канализационни мрежи в сгради, контрол за спазване на
строителното законодателства, планове, спецификации, стандарти и правила за
качество и безопасност по време и след изграждане на сгради и строителни
съоръжения и съответно носене на отговорност за собствената си безопасност и
тази на строителните работници, които ръководи, за качественото и в срок
извършване на строително-монтажните работи в съответствие с проектно-сметната
документация и действащите стандарти, технически норми и изисквания, подписва
всички изработени или съгласувани с него документи, протоколи и др.; работата в
офиса включва участие в изготвяне на инвестиционни проекти, проучване и
съставяне на техническа документация.
Следователно противоправността
на увреждащото поведение на ответника е доказана по делото /не се и твърдят
основания, които да оправдават настъпването на вредата/, а вината му се
предполага, доколкото същият не е провел успешно обратно доказване. Във връзка
с възраженията му следва да бъде посочено, че с оглед разпоредбата на чл. 53 ЗЗД при настъпил вредоносен резултат с участието на повече от едно лице, право
на пострадалия е да предяви претенцията си за обезщетение по отношение на едно
или няколко от тях или по отношение на всички деликвенти.
Степента на участие от страна на единия или другия деликвент
не може да се обсъжда в настоящия процес. И това е така, тъй като в гражданския
процес, в който се търси обезщетение за причинени от непозволено увреждане
неимуществени или имуществени вреди не може да се разграничава отделната
отговорност на множеството извършители. Последните отговарят солидарно. Законът
свързва солидарната отговорност на няколко причинители с факта на самото
причиняване на вредите от тях, а не с други обстоятелства. Достатъчно е да се констатира само, че някой
е допринесъл, макар и в малка степен за настъпването на твърдения вредоносен
резултат, за да възникне за него солидарна отговорност за пълния размер на
обезщетението /чл. 54 ЗЗД/ наред с другите съпричинители.
Въпросът за неравното разпределение на задължението може по силата на чл. 127,
ал. 2 ЗЗД да се постави само в отношенията между солидарните длъжници и то в друг процес. Съответно отговорността на
възложителя и на прекия извършител спрямо увредения също е солидарна /но не се
подчинява на разрешението по чл. 127 ЗЗД, т.е. не се касае до същинска
солидарност/. Пострадалият може да предяви едновременно претенциите си по чл.
45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 49 ЗЗД в общ исков процес, но е допустимо и само срещу
един от тях. В този смисъл въззивният съд приема, че причинителят
на вредата няма възможност да възразява на ищеца, че освен него и други лица са
съпричинили увреждането, както и че последното е настъпило
при изпълнение на възложена работа или по повод на същата, т.е. че има
отговорно по чл. 49 ЗЗД лице.
В този смисъл настоящият съдебен
състав приема, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника.
Обемът на отговорността
при деликт се определя от
закона – той е в размер на действително
причинените вреди, а обезщетението трябва да съответства на това, което
увреденият следва да разходва, за
да възстанови предхождащото увреждането състояние. Това обстоятелство е доказано със заключението по съдебно-оценителна
експертиза, от което се установява, че обезщетението възлиза на 701.13 лв. /колкото е заплатил и
ищецът-застрахователят/, включващо стойността на организационните дейности
/104.78 лв., стойността на ремонтно-възстановителни работи /в т.ч. труд,
материали и оборудване – 366.52 лв./ и стойността на изтеклия в атмосферата газ
– 229.82 лв., в който и размер релевираната претенция
се явява основателна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.
Изводите на въззивния
съд не съвпадат с тези на СРС. Обжалваното решението следва да бъде отменено, а
предявеният иск – изцяло уважен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя /ищеца/ направените разноски в първоинстанционното
производство за държавна такса в размер на 25 лв., за възнаграждения за вещи
лица в размер на 660 лв. и за депозит за призоваване на свидетели в размер на
80 лв., както и направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 25 лв. и за възнаграждение за един
адвокат в размер на 360 лв. /с ДДС/.
Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 год. на
ВКС по тълк.дело № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на
издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск /искове/, изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК от съда в исковото
производство. Ето защо ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и
разноските в заповедното производство по ч.гр.дело №63083/2015 год. по описа на
СРС, ГО, 63 с-в, за държавна такса в размер на 26.10 лв. и за възнаграждение за
един адвокат в размер на 300 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението от
25.03.2018 год., постановено по гр.дело №7653/2016 год. по описа на СРС, ГО, 63
с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, пл.“********, срещу З.В.З. с ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, че З.В.З. дължи на ЗАД „Б.В.И.Г.“
сумата от 701.13 лв., представляваща
регресно вземане на ищеца за заплатено обезщетение в
качеството му на застраховател по имуществена застраховка – полица „Имущество“
с №2200130200Р0000322 от 26.11.2013 год., на „С.“ ЕАД – собственик на
газопроводно съоръжения, за причинени имуществени вреди от ответника при
извършени на 09.07.2014 год., около 15.18 ч., изкопни работи на ул.“*****, в
гр.Банкя, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2015 год.
до окончателното й изплащане, за която сума е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №63083/2015 год.
по описа на СРС, ГО, 63 с-в.
ОСЪЖДА З.В.З. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, пл.“********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски в първоинстанционното производство за
държавна такса в размер на 25 лв., за възнаграждения за вещи лица в размер на
660 лв. и за депозит за призоваване на свидетели в размер на 80 лв.,
направените разноски във въззивното производство за
държавна такса в размер на 25 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер
на 360 лв., както и направените разноски в заповедното производство за държавна
такса в размер на 26.10 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 300
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/