Р Е Ш Е Н И Е
№ 880 01.07.2022 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на шестнадесети
юни, две хиляди двадесета и втора година, в публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА
НИКОЛОВА
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: С. Х.
прокурор: Андрей
Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 779 по
описа за 2022 година.
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във
вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на И.П.И.,
ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. Варна против Решение № 28/30.03.2022
год., постановено по НАХД № 426/2021 г. по описа на Районен съд - Айтос, с
което е потвърдено наказателно постановление № 21-0237-000182 от 30.11.2021
г., издадено от Н.С.С.- началник Група към ОДМВР - Бургас, РУ - Айтос, с което
за нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.183, ал.7 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/
лева и лишаване от право да управлявам МПС за 1 месец.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо, постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Касаторът
оспорва както наличието на поставен знак, така и навлизането на управляваното
от него превозно средство в забранения участък. Сочи, че е нарушено право му
защита и че се касае за маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Моли се за
отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата
инстанция.
Административен съд - Бургас,
ХVІ-ти състав след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и
в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
С обжалваното решение
Районен съд - Айтос е потвърдил наказателно постановление № 21-0237-000182 от 30.11.2021
г., издадено от Н.С.С.- началник Група към ОДМВР - Бургас, РУ - Айтос, с което
за нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.183, ал.7 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/
лева и лишаване от право да управлявам МПС за 1 месец.
За да постанови оспореното съдебно
решение съд е приел за установено от фактическа страна, че на 15.10.2021 г.,
около 11.10 ч., в гр. Айтос, на ул.„Хаджи Димитър” срещу хипермаркет
„Мастерхаус “, с посока на движение от кръговото кръстовище с ул.„Славянска”
към третокласен път № 208 „Айтос-Провадия“, И.П.И. управлявал т.а. влекач
„Скания Г 410“ с рег. № СВ 1810 РС, собственост на „Скания Файнанс България” „Строй-Спед”
АД, с прикачено полуремарке към него с рег. № СВ 5569 ЕА, собственост на „ОББ
Интерлийз” ЕАД, „Строй-Спед” АД, като водача навлязъл след знак, забраняващ
навлизане на съответното ППС В-18 до 12 т., поставен на кръстовище на ул.“Хаджи
Димитър“ и ул.“Славянска“, при въведена временна забрана за движение със
Заповед № РД -11-109 от 27.09.2021 г., изм. и доп. със заповед № РД-11-111 от
30.09.2021 г. на ОПУ-Бургас. Съдът е намерил нарушението за доказано, предвид
показанията на свидетелите С. С., З. Ц., Т. К. и приложените писмени
доказателства. От правна страна, въззивният съд е приел, че АУАН е издаден
от компетентен орган при спазване на чл.42 от ЗАНН. НП е издадено в срока по
чл.34, ал.3 от ЗАНН – от компетентен орган, като същото съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН. Посочил е, че административно наказателното производство е образувано
в срока по чл.34 от ЗАНН, както и че вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано чрез описание на същото и посочване на нарушените
законови норми в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и да
организира адекватно защитата си. Съдът е приел, че фактите по делото са
установени по несъмнен начин, а оплакванията в жалбата са неоснователни, като
жалбоподателят не се е съобразил с въведената забрана, чрез поставяне на
съответния забранителен знак. Относно възражението за маловажност, съдът е
намерил, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
като е изложил мотиви. Посочил е и че наложените на водача административни
наказания глоба от 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец са в абсолютно определените от закона размери, които не могат да бъдат
изменяни от съда.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от РС-Айтос фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК При
постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с
чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от
непосредствения му контакт с разпитаните свидетели и представените писмени
доказателства. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство
процесуални нарушения.
Изложените в касационната жалба оплаквания, идентични с
възраженията, направени и пред първата инстанция, настоящият съдебен
състав намира за неоснователни, като счита, че при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да
са довели до ограничаване правото на защита на касатора. АУАН
е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43
от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на нарушителя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН
в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП също съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН
и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита. Съдът
намира за неоснователно възражението, изложено в жалбата, че в НП
погрешно е посочено мястото на нарушението, тъй като видно от съдържанието на
НП в същото ясно е посочено, че на 15.10.2021 г., около 11.10 ч., в гр. Айтос, И.П.И.,
управлявайки т.а. влекач „Скания Г 410“ с рег. № СВ 1810 РС, с прикачено
полуремарке към него с рег. № СВ 5569 ЕА, е
навлязъл след знак, забраняващ навлизане на съответното ППС В-18 до 12 т.,
поставен на кръстовището на ул.“Хаджи Димитър“ и ул.“Славянска“, като в
съдебния акт изрично е посочено, а същото се установява и от представената пред
РС схема /л.31 от НАХД № 426/2021 г. по описа на Районен съд – Айтос/, че път III-208
започва от кръстовището на ул.“Хаджи Димитър“ и ул.“Славянска“, където именно е
имало поставени знаци от категорията В-18, забраняващи влизането на съответното
ППС с посочена максимална маса при въведена временна забрана за движение.
Относно приложението на
материалния закон съдът е на становище, че от събраните по делото доказателства – писмени и гласни
такива по безспорен начин се установява, че И.П.И. е
осъществил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП,
а именно, че е
навлязъл след знак, забраняващ навлизане на съответното ППС В-18 до 12 т.,
поставен на кръстовището на ул.“Хаджи Димитър“ и ул.“Славянска“,
Настоящият съдебен
състав напълно споделя и мотивите на РС – Айтос, че случая не е маловажен по
смисъла на чл.28 ЗАНН. Това е така, тъй като с оглед постигане на целите на
наказанието и при съобразяване на защитимия обществен интерес не може да се
приеме, че неизпълнението на задължение на водача да спази забранителен пътен
знак е маловажно административно нарушение.
Обоснован е и извода на
въззивния съд, че наложените административни наказания съответства по
вид и размер на предвиденото в закона.
По тези съображения
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява
неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във
връзка с чл. 63в ЗАНН, Бургаският
административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
28/30.03.2022 год., постановено по НАХД № 426/2021 г. по описа на Районен съд -
Айтос.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.