О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       31.III.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                             Председател  :  Г.Г.

 

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК

 

Обстоятелства по исковата молба

 

Производството по делото е образувано по искова молба предявена от М.Т.Т., ЕГН:**********,*** посочен съдебен адрес против ЗАД “ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД,ЕИК *****,гр.София, п.к.1172,бул.“Д-р Г.М.Д.“№1 за изплащане на  70 000 лева  -главница -  обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от М.Т.Т., болки, страдания и психически стрес, вследствие ПТП от 27.07.2017 г. както и  лихва за забава върху претендиралата главница от дата 11.03.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба;обезщетение в размер на 1870.24 лева за претърпените имуществени вреди от ПТП настъпило на 27.07.2017 г. ведно със законната  лихва  върху претендираните неимуществени вреди  от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и направените по  делото  съдебни  и  деловодни  разноски,  включително адвокатско възнаграждение.

Предявените претенции съставляват кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 ал.I от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

За да обоснове исканията си ищцата твърди,че на 27.07.2017г. около 22.15 часа на първокласен път 1-8 при км 351+427 между гр.Любимец и гр.Свиленград, обл.Хасково е станало ПТП между лек автомобил марка "Фолксваген Голф" с рег.№ ****управляван от Д.В.Д., ЕГН ********** и лек автомобил марка "Мерцедес Ц220" с рег.№ ****управляван от А. Ю. Е., ЕГН **********, при което водача Д. управлявайки л. а. "Фолксваген Голф" губи контрол над него, навлиза в лентата за насрещно движение, вследствие на което удря челно движещия се насреща по пътното платно л.а."Мерцедес Ц220" управляван от водача Е.. При инцидента тежко е пострадала М.Т.Т.,като пътник в лек автомобил марка "Фолксваген Голф" с рег.№ ****.

Твърди се,че за произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №14 от 23.08.2017 г.,образувано  досъдебно производство № 351/2017 г. по описа на РУ – Свиленград, в хода на което по безспорен начин, е установено, че вина за настъпилото произшествие има водачът Д.В.Д.. С определение №18 от 21.01.2020г. постановено по НОХД № 32/2020г. по описа на РС-Свиленград, водачът Д.В.Д. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.З, предл. 3-то, буква "а", предл. 2-ро, вр.с ал.1, буква „б", предл. 2-ро, вр. с чл.342, ал.1, предл. 3-то от НК и е наложено съответното наказание.

В следствие на описаното произшествие М.Т.Т. получила телесна повреда, описана в представените към молбата епикриза и съдебномедицинска експертиза, изразяващи се в причинено трайно затруднение в движението на десния крак, което се дължи на счупване на дясната бедрена кост, под трохантера, закрито,което по смисъла на чл. 129 от НК представлява средна телесна повреда.

Пострадалата претърпяла болки и страдания от нанесената и в следствие на произшествието телесна повреда, продължавала да търпи такива и към настоящият момент. При постъпването й по спешност на 28.07.2017г. до 04.08.2017г. в Ортопедично отделение на МБАЛ-Хасково същата била в състояние на субтрохантерно счупване на дясна бедрена кост, закрито и обективно установено състояние: десен долен крайник в принудително положение на външна ротация, скъсен с ограничени и болезнени движения в дясна тазобедрена става. Положителен симптом на „Закованата пета" в дясно. В хода на заболяването ищцата е приведена в АГО на 28.07.2017г. в 03.00 часа за извършено секцио ЦЕЗАРЕА, на 29.07.2017г. приведена в ОТО за оперативно лечение. След необходимата подготовка Т. е оперирана в спешен порядък. Оздравителният процес не преминал успешно, като са налице усложнения които не могат да отзвучат, без допълнително лечение. На 05.12.2018г. Т. е прегледана от ортопед-травматолог по повод оплаквания от силни болки в дясна тазобедрена става и дясно бедро. При прегледа е установено следното обективно състояние: болка, ограничени и болезнени движения в дясна тазобедрена става и дясна кол.става. Болезненост при клякане с ограничения в пълната флексия. Скъсен десен крак с 2 см. Болната се движи без помощни средства и съобщава за болки в кол.става. Назначено й  е медикаментозно лечение и е насочена за провеждане на ЛФК. На 02.07.2019г. ищецът постъпва в ортопедично отделение на „МБАЛ-Хасково"АД по повод оплаквания от болки в областта на имплантите при продължително ходене и стоеж. Скъсяване на крака с 2 см. На 03.07.2019г. е извършено отстраняване от костта на имплантирали уреди от фемур. Изписана е на 05.07.2019г. като и е указано да сменя превръзките през два дни, конците да се свалят на 14 ден, да ходи с помощни средства 25-30 дни и да посещава контролни прегледи.

Във връзка с провежданото лечение, по повод травматичните увреди, резултат от описаното ПТП, М.Т.Т. е извършила разходи, като заплатила сумата от 1750.00 лева/хиляда седемстотин и петдесет лева/ - за проксимален реконструктивен бедрен пирон и 120.24 лева /сто и двадесет лева и двадесет и четири стотинки/ - за медицински изделия.

Пътният инцидент причинил на М.Т.Т. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С големи усилия се справя в ежедневието си самостоятелно след инцидента. Изпитва трудност при самостоятелно придвижване, поради счупването на бедрената кост, а при минимални движения изпитва силна болка в десния крак. При заемането на определено положение на тялото усеща болезненост и бързо омаляване, като често плаче. Касае се за млада жена в активна трудоспособна възраст. Дълго време е била зависима от грижите на своите близки. Възстановителния период се отразява зле емоционално на ищцата. Полученото увреждане  прави М.Т. затворена и тревожна. Все още изпитва силни болки в областта на травмата. По повод получената увреда и операциите ищцата получава белези за цял живот, които загрозяват външния му вид и ще се отразяват на самочувствието и за напред.

Изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху общото и емоционално и психическо състояние. Отрицателно е повлиял инцидента върху психиката и. В резултат на ПТП е станал раздразнителна, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато остава сама. В тези моменти плаче. Изпитва болки при работа и трудности при по-голяма физическа активност. Изпитва неувереност и страх от МПС. Изцяло е променен животът и след произшествието, а последиците от уврежданията остават до края на живота и.Към настоящия момент страданията продължават, като възстановяването и все още не е приключило.

Към момента на събитието, виновният водач е управлявал лек автомобил марка и модел "Фолксваген Голф", с рег. № ****, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в ЗАД „ДаллБогт Живот и Здраве" АД с полица № ВС/30/117000573569, с валидност от 16/02/2017 г. до 16/02/2018 г.

Във връзка с горното ищцата отправила претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „ДаллБогт: Живот и здраве"АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, като последният е завел щета № 0801-000979/2018-04.

Към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния ни интерес на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.

С оглед на това обстоятелство, ищеца Т. на основание чл.409 от КЗ претендира и лихва за забава върху претендираната сума от дата 11.03.2019г. на която ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве"АД се е произнесъл по претенцията до пълното й изплащане.

Ответното дружество намира предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за допустим.Същият обаче като неоснователен и недоказан следвало да се отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК иска присъждане на разноските,иска се отхвърляне и на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск.

Застрахователят посочва и алтернативно искане в случай, че се прецени  основателност на претенцииите,то да се намали размера на обезщетението, тъй като претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието „справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД и от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП неимуществени вреди, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцата така и с оглед приноса на същата за настъпване на вредоносните последици от ПТП.

Ответникът признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. „Фолксваген Голф 3" с рег. № ****по силата на Застрахователна полица № ВС/30/117000573569/16.05.2017 г., сключена със „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве" АД.

       Застрахователят обаче  твърди, че за да възникне отговорността му за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки от фактическия състав на отговорността: 1)валиден застрахователен договор, 2) застрахователно събитие, 3) противоправно поведение, 4)вреда, 5) причинна връзка между вредите и противоправното поведение и 6) вина.

В процесния случай водачът Д.В.Д. не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил
процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба.

Предвид на това,сочи ответникът,липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение,
поради което не следва да се ангажира отговорността му за заплащане на обезщетение.

Същевременно се твърди,че вина настъпване на ПТП има и  водачът на л. а. „Мерцедес Ц220" с рег. № ****- А. Ю. Е., който по време на движението си е бил с включени дълги светлини в нарушение на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДвП като по този начин е заслепил водачът на л.а. „Фолксваген Голф" с рег. № ****- Д.В.Д.. Това нарушение от страна на водача А. Е. се намирало в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него.Ето защо застрахованият в дружеството водач не носел изключителна вина за настъпилото произшествие и вреди.

Претендираният от ищцата размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди бил необосновано прекомерно завишен. Ответната страна сочи,че съгласно съдебната практика понятието „справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице.

Исканият размер на обезщетението от ищцата поради това бил прекалено завишен. Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива вреди.

Искът се явявал неоснователен и в пълния предявен размер,тъй-като не бил съобразен с реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат на процесното ПТП и надвишавал значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите и обезщетение. Претендираният размер не бил съобразен и с приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.

Поради това и се отправя   възражение    за    прекомерност    на    претендираното    обезщетение    като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания, както и възражение за съпричиняванс на вредоносния резултат от страна на М.Т., изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. чл.137А ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан. Това нарушение се намирало в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата и претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение следвало да бъде намалено на половина заради наличието на принос в изложения по-горе аспект.

Дружеството оспорва и всички твърдения в исковата молба, че инцидентът е повлиял на психиката на ищцата, станала е раздразнителна с честа смяна на настроенията, че изпитва чести приливи на
чувство за безпокойство и притеснение и т.н.,както и твърденията, че към настоящия момент страданията при ищцата продължават и възстановяването й все още не е приключило.

Ответникът оспорва и  претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират.Когато увреденият не е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за причинените вреди и не е потърсил по извънсъдебен
ред доброволно уреждане на спора, изпада в забава в качеството си на кредитор, което от своя страна освобождава застрахователя от последиците на неговата забава.Твърди се още,че същото важи и когато претендиращият застрахователно обезщетение не е предоставил всички необходими документи, въз основа на които застрахователят да може да прецени всички релевантни за случая обстоятелства. В конкретния случай дружеството е било сезирано с искане за изплащане на застрахователно обезщетение с писмена застрахователна претенция с вх. № 578/15.02.2019 г.Поради това,че тя не е била придружена от всички документи, имащи значение за установяване на основателността на претенцията и нейният размер с уведомление с изх. № 903/11.03.2019 г., приложено от ищцата по делото дружеството ни е отказало изплащане на обезщетение за твърдените неимуществени вреди.

Поради това при евентуална основателност на претенциите, лихва би могло да се претендира от датата на завеждане на исковата молба пред съда.

Не са спорни валидното застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. „Фолксваген Голф 3" с рег. № ****по силата на Застрахователна полица № ВС/30/117000573569/16.05.2017 г., сключена със „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве" АД,не се оспорват и имуществените вреди.

Пред съда страните поддържат направените искания и възражения.

Третото лице ЗАД „Бул Инс“ АД,ЕИК****,гр.София, ж.к.“Лозенец“,бул.“Джеймс Баучер“ №87 помагач  на ответника оспорва изцяло предявените претенции.

 

Обстоятелства по делото

 

                    В протокол от съдебно заседание от 21.I.2020 г. по НОХД№32/2020 г. Районен съд-Свиленград одобрява с определение №18 постигнато споразумение между Районна прокуратура-Свиленград и Д.В.Д.,с което признава същия за виновен в това,че на 27.VII.2017 г. на ПП-I-8 при км.351+421,землището на гр.Любимец, Хасковска област при управление на МПС-лек автомобил марка „Фолксваген“,модел „Голф“,рег.№***** нарушил правилата за движение по пътищата-чл.16 ал.I т.1 от ЗДвП,като навлязъл в лентата на насрещно движещия се лек автомобил марка „Мерцедес“,модел „Ц 220“,рег.№****  и чл.20 ал.II от ЗДвП ,в резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице-А. Ю. Е.,В.М. А. и на Г.В.И.-престъпление по чл.343 ал.III предл.3,б.“А“ предл.2,вр. с ал.I  б.“Б“ предл.2 вр. с чл.342 ал.I предл.3 от НК за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца,чието ефективно изтърпяване отлага на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от  три години на наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от една година.

          Представен е и констативен протокол за ПТП с пострадали лица №14 на РУМВР-Свиленград,където подробно са описани автомобилите и произшествието и начина на настъпването му-водачът на „Фолксваген голф“ *** губи управлението му,навлиза в лентата за насрощено движение и удря челно движещия се там „Мерцедес  Ц220“ ****,така и пострадалите лица,общо десет.Сред тях е посочена и ищцата М.Т.,която е със счупена бедрена кост и с опасност за живота.

          Видно от епикриза ортопедия от „МБАЛ Хасково“ АД М.Т.  e постъпила на 28.VII.2017 г. в 01.00 часа и е изписана на 04.VIII.15.30 часа ,като й е поставена окончателна диагноза „субтрахинално счупване на дясна бедрена кост,закрито“.Т. е отразено,че е била бременна в девети месец и като съпътстващ резултат е посочено „едно живородено“.Същата била преведена в АГО на 28.VII.2017 г. в 03.00 часа,като е извършено секцио цезареа.В последствие е оперирана в спешен порядък с приложена спинална анестезия,като следоперативния период протекъл гладко и с посочен изход от заболяването положителен.Изискват се два контролни прегледа в рамките на 30 дни,да се правят стерилни превръзки през два дни,сваляне на конците на 14 ден,да ходи с помощни средства за два месеца без да стъпва на крака

          Съобразно амбулаторен лист от 05.ХII.2018 г. М.Т. е с основна диагноза субтрохантерна фрактура,като има като анамнеза получава силни болки в дясното бедро и дясна ТБС.Обективно Т. изпитва болка,има ограничени и болезнени в дясна ТБС и дясна колянна става,болезненост при клякане с ограничение на пълната флексия,скъсен десен крак с два сантиметра,като се движи без помощни средства.

          Представена е по делото и епикриза ортопедия от „МБАЛ Хасково“ АД която сочи,че М.Т. е постъпила в здравното заведение на 02.VII.2019 г. и изписана на 05.VII.2019 г. с окончателна диагноза „състояние след субтрохантерно счупване на дясна бедрена кост“. Постъпила поради болки в областта на имплантите при продължително ходене и стоеж.Извършена е операция по премахване на имплантите от костта с гладко протичане на след оперативния период и подобрение. Дадени са препоръки за правене на стерилни превръзки през два дни,сваляне на конците на 14 ден,да ходи с помощни средства за 30 дни.

          Във връзка с лечението си М.Т. е направила и разоди:фактура  от 31.VII.2017 г. издадена от „МБАЛ Хасково“ АД и получател  М.Т. за проксимален реконструктивен бедрен пирон е заплатила 1 750 лв.;фактура от „Гален 2009“ ЕООД за заплатени от ищцата общо 120.24 лева за лекарства за лечението;фактура от 05.VII.2019 г. от „МБАЛ Хасково“ АД за 17.40 лв. платени от ищцата за потребителска такса.

          Свидетелят В.М.А. установи,че вечерта на 27.VII.2017 г. бил нощна смяна автопатрул „Пътен контрол“ заедно Б.Р.,като били изпратени на случило се ПТП на около километър и половина преди гр.Любимец в посока гр.Свиленград-На место установили две превозни средства,които се ударили челно. „Мерцедес“, който бил в платното за движение в посока Свиленград и „Фолскваген Голф“,който бил в лявата канавка на лявото платно в посока гр.Любимец.В първия автомобил водачът стоял вътре,а в другия нямало хора.Водача на мерцедеса,който бил доста пострадал, се наложило да се извади от  органите на пожарната и аварийна безопасност,като разрязали вратата.В голфа свидетелят не разбрал колко лица имало.Свидетелеят уточни,че мерцедесът се е движел в посока от Любимец към Свиленград,а голфът от Свилеград към Любимец,като навлиза в насрещната лента и се удря челно с мерцедеса.А. посочи,че не работели двигатели,нито били вклю„ени светлините.В голфа нямало отворени въздушни възглавници,а в мерцедеса от дясната страна имало такива.Свидетелят въобще не виждал там ищцата.Ударът бил силен,автомобилите били доста смачкани отпред,почти нямало спирачен път,джантите на голфа били скъсани.

 

          Свидетелката А. А. Т.,майка на ищцата,установи пред съда ,че дъщеря й била ударена много силно при въпросното ПТП на 27.VII.2017 г. и седем дни била в болница,като била и бременна и след приемането ,изродили бебето.Била ударена в десния крак на две места,много я боляло,плачела,питала дали ще се оправи.След изписването й от болницата четири месеца не можела да стане,а след тях едва едва започнала да се раздвижва.Десния й крак бил по-къс от другия.Още четири месеца ползвала патерици.През цялото време пиела хапчета,изпитвала много болки в крака.Преди катастрофата работелабила изцяло здрава,но след нея станала друг човек,оплаквала се,била променена.И досега не била възстановена,нощно време изпитвала болки,не можела да работи поради получените увреждания.За цялото време след изписването от болницата-над година и нещо, свидетелката обгрижвала ищцата.Две години изкарала с пирони в крака,след което й ги извадили.Не била добре и психически.След раждането на детето й,другата баба поела грижите по него,а свидетелската-за ищцата,тъй-като не можела да се оправя сама.

          Свидетелката Албена А.ова Митева,снаха на ищцата,посочи,че катастрофата била много тежка и М. била бременна.При отвеждането й в болницата-ортопедия в гр.Хасково, спешно й направили цезарово сечение за да изродят бебето , след което и операция на крака,сложили й пирони.В болницата Т. изкарала седем дни.По принцип следвало да ражда около месец след катастрофата.След изписването й свидетелката и майка й я обгрижвали,тъй-като не можела да се обслужва сама.Четири месеца изкарала на легло,след което започнала постепенно да се радвижва с патерици,които ползвала 4-5 месеца.Сега можела да ходи без тях,но кракът я болял постоянно и куцала.И сегеа не можела да се обгрижва сама,нито да се оправя сама с детото и къщата,трябвало някой да й помага.Когато било студено и при натоварване,кракът я болял.Преди катастрофата била усмихната,ходела на работа,била съвсем друг човек.След това обаче не била добре психически,била на подлога,с памперси,не можела да си гледа детето,плачела постоянно.След ПТП не общувала с приятелки,не била възстановена от травмите,кракът поостоянно я болял,непрекъснато вземала лекарства.Ищцата искала да е пълноценна,да работи,да се грижи за семейството си.

          Съдебно медицинската експертиза извежда,че М.Т. е получила счупване на дясната бедрена кост,под трохантера,закрито, което е причинило трайно затруднение на този крайник.Била счупена най-голямата тръбна кост/бедрената/,което причинило интензивни болки и невъзможност за движение на десния крак.Наложило се оперативно лечение на два етапа,което протекло с продължителни болки и страдания. Първата операция  била за кръвно наместване и метална остеосинтеза. Втората оперативна намеса била за снемане на металните  тела.Вещото лице извежда,че в края на оздравителния процес болките продължавали, била налице вторична травматична коксартроза на дясната тазобедрена става и скъсяване на десния крак с два сантиметра. Вещото лице посочва,че възстановителния период превишавал 12 месеца.След него олаче оставали болките и нарушената походка от скъсяването на крака.  При възникване на травмата болките били най-интензивни,но те продължавали и до сега в намалена степен.Тези увреди и лечението им били в пряка причинна връзка и последица от настъпилото ПТП.Понастоящем ищцата имала скъсяване на крака от два сантиметра и посттравматична коксартроза,което водело до болки с нарастваща интензивност и затруднение на движението на крака за цял живот. Направените от Т. разходи били свързани изцяло с проведеното й лечение. Трудоспособността й не била възстановена изцяло.Конкретното счупване на дясната бедрена кост под трохантера не зависело от наличието или не на предпазен колан.

          Съдебно – автотехническата експертиза извежда в отговор на поставените въпроси от страните,че при управление на автомобила „Мерцедес“ с включени дълги светлини,видимостта на насрещно движещия се автомобил „Фолксваген“ би се влошила до степен заслепяване,която водела до загуба на ориентация и контрол над автомобила.

          Лекият автомобил „Фолксваген Голф“ е бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички пет места.Вещото лице посочва,че инцидента е станал на прав хоризонтален участък,извън населено място,на платно с двупосочно движение,с по една лента за движение на посока,мокра асфалтова настилка,без неравности,слабо видима и силно захабена разделителна линия от 10 см.В района на ПТП няма поставени пътни знаци,като е действало ограничения за скоростта от 90 км/час.

          Мястото на удара между двете МПС е станало на около 74.60 метра след ориентира по дължина и на около 08.30 метра в ляво от десния край на платното за движение по широчина.Вещото лице установява,че водачът на „Фолксваген“  след преодоляване на десен завой с голям радиус, предприел маневра отклонение в ляво с навлизане в лентата за насрещно движение.Водачът на „Мерцедес“ предприел изпълнение на маневра отклонение в дясно спрямо посоката му на движение,с навлизане в зоната на десния банкет по посока на огледа.Скоростта на движение на фолквагена преди произшествието е 84.2 км/час,в момента на удара е 79 км/час.Скоростта на движение на мерцедеса е преди произшествието и по време на удара е 56.6 км/час.

          Експертизата извежда,че всеки един от водачите на въпросните автомобили е имал техническата възможност за възприеме другия автомобил при движение нощно време и да следи за поведението му.Разстоянието от което всеки един от двамата водачи е могъл да възприеме другия автомобил е не по-малко от 150 метра.

          Вещото лице посочва,че при конкретната пътна обстановка мерцедесът е имал техническата възможност да предотврати ПТП чрез своевременно,екстремно задействане на спирачната система със запазване посоката му на движение,бозе отклонение на дясно,като би пропуснал фолксвагена да премине преди него,преди да достигне дясната граница на динамичния му коридор.

          Опасната зона са спиране на фолксвагена е 78.02 метра,а на мерцедеса е 42.20 метра.Експертизата извежда,че на техническо ниво причината за настъпилия удар е осъществената маневра,необяснима от техническа гледна точка, отклонение в ляво от водача на фолксвагена и навлизането му в лентата за насрещно движение,където там се движи мерцедеса,чийто водач е възприел опасността и е отклонил автомобила надясно.

 

          На 19.Х.2018 г. М.Т. отправя искане до ЗАД“ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД за изплащане на обезщетение от 70 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди и за претърпените  имуществени вреди от 1 870 лева,заведено под №2674/24.Х.2018 г. при застрахователя.Същият с изх.№42858./14.ХI.2018 г. изисква от заявителя влезли в сила актове,доказващи вината на водача на застрахованото МПС за настъпването на исканите вреди

          С изх.№903/11.III.2019 г. застрахователят уводемява Т. чрез представителя й,че не може да се ангажира с определяне и изплащане на исканите обезщетения,поради липса на установена отговорност на застрахования водач на МПС.

 

Правни съображения

 

Предявените осъдителни искове по чл.432 вр . с чл.486 ал.III от КЗ  и по чл.86 от ЗЗД са допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни. Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил към времето на деликта,предизвикал настъпилото ПТП.Като застраховател по това правооношение ответното дружество е пасивно легитимирана страна по претенцията на пострадалото лице,предвид правото му да упражни пряк иск за понесените вреди и след осъществяване на хипотезата на чл.380 от КЗ.

 Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по  чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищецът е избрал защита на накърнените  права чрез прекия иск против застрахователя .Съобразно текста увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.     

По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на  чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на МПС, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и  правоизключващи и правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.

В рамките на производството безспорно се установяват настъпилото пътно транспортно произшествие на 27.VII.2017 г. на ПП-I-8 при км.351+421,землището на гр.Любимец, Хасковска област при което Д.В.Д. при управление на МПС-лек автомобил марка „Фолксваген“,модел „Голф“,рег.№****,движейки се в посока гр.Любимец навлизайки в насрещното платно на движение се удря в срещуположно движещия се „Мерцедес“,модел „Ц 220“,рег.№****,воден от А. Ю. Е.,при което причинява телесни повреди на няколко лица,сред които е и ищцата М.Т.,пътувала в първия автомобил на задната седалка.

Този случай е наказателно правно релевантен,което обуславя и ангажиране на наказателната отговорност на водача Д.В.Д. с обсъденото споразумение,обективирано в протокол от съдебно заседание от 21.I.2020 г. по НОХД№32/2020 г. Районен съд-Свиленград одобрено с определение №18, с което същият е признат за виновен при осъществяване на инцидента,като нарушил правилата за движение по пътищата-чл.16 ал.I т.1 от ЗДвП,като навлязъл в лентата на насрещно движещия се лек автомобил марка „Мерцедес“,модел „Ц 220“,рег.№***и чл.20 ал.II от ЗДвП ,в резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице-А. Ю. Е.,В.М. А. и на Г.В.И.-престъпление по чл.343 ал.III предл.3,б.“А“ предл.2,вр. с ал.I  б.“Б“ предл.2 вр. с чл.342 ал.I предл.3 от НК за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца,чието ефективно изтърпяване отлага на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от  три години на наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от една година.

М.Т. не е включена сред пострадалите лица в наказателния акт,очевидно поради близостта й с дееца и съществуващата законова възможност за това по чл.343 ал.II от НК.

Лек автомобил марка „Фолксваген“,модел „Голф“,рег.№****   е обект на застраховка „Гражданка отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество за правнозначимия период,което обвързва със случая отговорността на задстрахователя за настъпилите преки и непосредствени вреди.Несъмнено е доказано и настъпилото телесно увреждане на пострадалата М.Т.,очертано в приетата по делото медицинска документация и съдебно медицинската експертиза - счупване на дясната подбедрена кост,под трохантера,закрито, което е причинило трайно затруднение на този крайник,травматична коксартроза на дясната тазобедрена става и скъсяване на десния крак с два сантиметра.

М.Т. не фигурира сред пострадалите лица в обсъдения акт на наказателния съд.Споразумението обаче ангажира настоящия състав относно настъпването на деликта,че същият съставлява престъпление общ характер и че за настъпването му е виновен именно водача на застрахования при ответника лек автомобил.Поради това и независимо от обстоятелството,че М.Т. не е обхваната като пострадало лице от акта на наказателния съд,следва да се приеме,че същата е пострадала именно в рамките на този инцидент.В тази насока спор между страните по делото няма.Доказателствата по делото също извеждат,че същата е пътувала именно  с този автомобил и като пътник е взела участие в процесното ПТП,което е довело и до причиняване на очертаните й телесни увреди и душевни страдания.

Въз основа на обсъдените доказателства се налага извода,че вина за същите има само и единствено водачът на „Фолксваген“,модел „Голф“,рег.№*** Д.В.Д..Отправените възражения за осъществено съпричиняване на заявените за обезщетение вреди от М.Т. и от действията на другия участник в ПТП А. Ю. Е. с „Мерцедес“,модел „Ц 220“,рег.№***са несъстоятелни.

Както се посочи М.Т. е пътувала  с въпросния фолксваген на задната седалка с други лица в момента на удара.По делото няма категорични данни дали същата е била сложила някой от предпазните колани в оборудвания с такива автомобил.Това обстоятелство обаче не е правнозначимо в случая,тъй-като счупването на тръбна кост на дясно бедро в конкретния случай би настъпило независимо от ползването или не на предпазен колан.Самото естество на увредата при обстоятелствата на процесното ПТП изключва защитната функция на предпазния колан.В тази насока изрично обсъдената по-горе съдебно медицинска експертиза. Следователно дори и да е била с предпазен колан,Т. би получила същите телесни увреди поради действието на всички други фактори,които същият не би възпрял.В тази насока възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредите от самата пострадала,като не е пътувала с поставен предпазен колан е неоснователно.

Другото възражение от страна на застрахователят относно съпричиняване на настъпилите вреди  е ,че преди настъпване на процесното ПТП водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“,модел „Голф“,рег.№**** Д.В.Д. е бил заслепен от водача на другия участник в инцидента „Мерцедес“,модел „Ц 220“,рег.№*** А. Ю. Е.,тъй-като същият управлявал същия на дълги светлини в тъмната част на деня.По този начин Д. изгубил ориентация,което довело и до настъпване на така описания сблъсък.

Няма спор,че процесниото ПТП е настъпило в тъмната част на деня,когато използването на светлини е задължително.По делото няма доказателства относно обстоятелството въпросния водач Е. дали е управлявал този автомобил на дълги или къси светлини,преди и по време на катастрофата и как това е повлияло на поведението на Д.Д..Поради това не може да се приеме за категорично доказано отправеното възражение.Същото е касае същностни факти по предмета на спора,пряко свързани със защитата на ответника и параметрите на търсената отговорност,които той следва да докаже несъмнено.Такива доказателства по делото няма,няма данни и в свидетелските показания.

За пълнота следва съдът да обсъди и варианта,макар и недоказан,при който Е. е водел мерцедеса на дълги светлини.Съобразно доказателствата по делото инцидента настъпва на прав участък от пътя, нощем.Видно от съдебно автотехническата експертиза всеки автомобил в случая е могъл да възприеме другия от разстояние минимум от 150 метра при включени къси светлини.Вещото лице посочва,че при включени дълги светлини,както се твърди по възражението,светлинния сноп от мерцедеса би осветявал интензивно напред минимално разстояние от 150 метра.След като при приет стандарт,че късите светлини обхващат 50 метра напред и автомобила с включени къси светлини е забележим за насрещните участници в движението на разстояние не по-малко от 150 метра,то при управление на дълги светлини това разстояние би било значително повече поради по интензивния свелинен сноп от дългите светлини.Следователно Д.Д.,като водач очевидно би могъл да забележи идващия в насрещното платно на дълги светлини мерцедес от разстояние значително повече от 150 метра,предвид нормалната пътна обстановка.Д. се е движел преди удара със скорост от 84.2 км/час,по-ниска от разрешената за участъка 90 км./час.При твърдяното от ответника заслепяване същия е бил длъжен да съобрази това и ако е бил  в невъзможност да се ориентира да предприеме незабавно спиране и отбиване в дясно на банкета.Нещо очевидно в обхвата на способностите му като водач,предвид скоростта му на движение и нормалната пътна обстановка.Д. е трябвало да изпълни изискванията на чл.20 от ЗДвП и да съобрази поведението си с тези императиви -водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.,както и че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.В случая при така твърдяното заслепяване Д. е бил длъжен  да намали скоростта или да спре, когато възникне опасност за движението,каквато е била соченото заслепяване.При това спиране е следвало да отбие в дясно на банкета,извън платното-чл.94 от ЗДвП,като даде и съответния десен пътепоказател,съобразно чл.28 от ЗДвП преди това.От друга страна няма данни и колко интензивен е бил светлинния сноп от дългите светлини на мерцедеса,и дали е бил действително  изключително силен за да предизвика такова заслепяване,което да доведе до пълната дезориентация на Д. и невъзможност същия да направи каквото и да е.Поради изложеното не може да се приеме и второто възражение на ответника за съпричиняване за основателно.

Очевидно е, че навлизането в насрещното платно за движение на Д. не е породено от други фактори,освен от собствените му действия като водач,несъобразени с чл.15 ал.I, чл.16 ал.I т.1 от ЗДвП,чл.25 от ЗДвП  и  чл.20 ал.II от ЗДвП. Както сочи и вещото лице от автотехническата експертиза няма техническо обяснение за навлизането в насрещното платно на Д..Следователно причините са изцяло субективни и са плод на поведението на водача на фолксвагена. Видно от съдебно автотехническата експертиза удара между двете МПС е станал изцяло в платното на мерцедеса,воден от Е..Същият е водел автомобила си с ниска скорост-56.6 км./час при разрешена 90 км/час преди и по време на удара,и то в банкета,извън собственото си платно на движение.Очевидно този водач е възприел нетипичното движение на фолсквагена, намалил е превантивно скоростта и отбил максимално вдясно,извън платното,като е бил изцяло на банкета-фиг.9 от приложената към това заключение скица.По този начин Е. е направил максимално дължимото от него за да избегне удара с водения от Д. автомобил.Поведението на водача на мерцедеса следва нормалната логика-при идващ насреща автомобил с опасно придвижване и неясна и непредвидима траектория на движение,най-нормално е да се отбие максимално в дясно на пътя. Е. не е могъл да предвиди в действията си неясната логика в движението на другия автомобил,за да може да избегне удара по посочения от вещото лице начин.Действията на Е. освен логични са и точно измерение на закона-чл.20 ал.II от ЗДвП

          Предвид на изложеното вина за настъпилото ПТП има само водачът на „Фолксваген“,модел „Голф“,рег.№**** ВМ Д.Д..Само той и неговите действия са причинили и описаните и търсените за репарация имуществени и неимуществени вреди от М.Т.,които са обхванати от покритието на застраховката гражданска отговорност при ответното дружество.В причинната връзка на тези вреди няма доказани други обективни и субекивни генериращи фактори.

          Поради това заявените претенции се явяват изцяло основателни в пълните им предявени размери.Тези искания са били отправени до застрахователя за изплащане на обезщетение,но са останали неуважени.

          Искането за обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. е основателно.М.Т. по време на инцидента,а и сега е в млада възраст.Настъпилите увреди за нея идват неочаквано и променят изцяло живота й в негатимен аспект.Преди този инцидент същата е работела,полагала е грижи за близките си,общувала е нормално със семейната и приятелската си среда.След процесното ПТП същата тотално ограничава контактите си,изпада в негативни настроения,обхваната е от психически стрес,не може да упражнява никаква работа,не може да полага грижи за себе си,за новороденото си дете,за близките си,губи вяра в бъдещето си.Самата тя има нужда от чужда помощ и грижи,които са същностни за нормалното й съществуване,особено в първите месеци след инзидента. Естеството на счупването е много тежко,с тежки последици,трудно и продължително лечение.Счупването на най-голямата тръбна кост - дясната бедрена кост под трохантера причинява трайна затруднение движението на този крайник,интензивни болки и невъзможност за движение в началото на лечението.Т. е изкарала повече от четири месеца на легло,изцяло обездвижена, с памперси и подлоги,изцяло зависима от грижите на близките си..След това е имала още няколко месеца за раздвижване на крака.Като цяло възстановяването,което е непълно и досега,продължило над 12 месеца.Същата е претърпяла тежка операция непосредствено след инцидента и в последствие още една за премахване на поставените на първата операция метални тела по костта,като и при двете е преживяла интензивни болки.От друга страна десния крак на М.Т. е скъсен с два сантиметра,което съчетано с наличните трайни усложнения, изцяло променя пълноцененното й придвижване,ограничава както чисто физическите и възможности,така и възможностите за адекватна социална и трудова реализация..И сега същата куца,изпитва болки,особено по време на студ или незначителни физически натоварвания.Тази увреда сериозно модифицира начина на живот на ищцата,като същата не може да полага нормални грижи в домакинството,да работи,да ходи,да спортува и т.н. Същата се чувства непълноценна и обречена.Следва да се съобрази и обстоятелството,че същата е преживяла негативни емоции след ПТП освен поради описаната увреда на крака и свързаните с нея лечения,така и от притесненията,че същата е била бременна,предстояло й раждане с термин месец след инцидента..Т. посредством неотложно цезарово сечение е родила детето си веднага след инцидента в спешен порядък.Предвид на дългия период на възстановяване Т. не е могла да изпита в пълнота радостта и приятните емоции във всичките им форми на една майка,свързани с новороденото си дете,грижите за него,възпитанието му.Тя е била и е в значитена степен лишена от тях поради чисто физическата невъзможност да ги осъществи. Следва да се има предвид ,че пропущането на тези положителни моменти ,свързани с раждането и отглеждането на дете,е невъзвратимо. Актуалното състояние на Т. - скъсяване на крака от два сантиметра и посттравматична коксартроза,води до болки с нарастваща интензивност и затруднение на движението на крака за цял живот.

          Въпросното телесно увреждане на ищцата М.Т. от прозесното ПТП е довело да трайна и необратима модификация в живота й изцяло негативен план,като обективно я лишава от значителен кръг възможности за упражняване на заетост,осигуряване на прехрана,социални контакти,грижи за близките и т.н. въпреки,че е млада,в трудоспособна и активна възраст.Това увреждане и последиците от него са необратими и ще се търпят до края на живота на ищцата,която повече няма да бъде пълноценен субект,както преди процесната катастрофа..

Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и придължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалата ,съдът намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД адекватното и пълно обезщетение възлиза на 70 000 лв.Този размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай и се явява съразмерен относимо действително установените вреди, претърпени от пострадалото лице.

Законната лихва върху присъденото обезщетение би следвало да се присъди с изтичането на 15 работни дни от предявяване на претенцията пред застрахователя-24..Х.2018 г., доколкото няма спор, че със същата са представени всички доказателства, освен влязла в сила наказателна присъда срещу делинквента,каквато на практика е изискал застрахователя в последствие.

Кодекса на застраховането не изчерпва вида на необходимите доказателства, освен като такива по основанието и размера на претенцията чл. 106 ал.III от КЗ. Влязлата в сила присъда срещу делинквента има отношение към основанието на претенцията срещу застрахователя, но разпоредбата на чл.497 в. с чл.106 ал.III от КЗ следва да се разбира като обективно съществуващи доказателства към момента на предявяване на застрахователната претенция-24.Х.2018 г. и задължителни за произнасянето на застрахователя по същата. Към посочената дата няма образувано наказателно производство в съдебна фаза срещу делинквента Д.. Такова е образувано на по-късен етап и завършило с одолреното от съда споразумение от 21.I.2020 г. по НОХД№32/2020 г. на Районен съд-Свиленград.

В случая ищцата не би могла да бъде отговорна за непредставяне на доказателства, които нито съществуват към момента на отправеното искане, нито е бъдещо и сигурно събитие възникването на такова доказателство, още повече при изискуемия пълен идентитет между елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане и тези на деянието – предмет на наказателното производство, нито изобщо същата е задължително условие за присъждане на обезщетение.

Ако застрахователят има основателни съмнения относно наличието на деликт, вкл. като осъществен от конкретно посоченото лице – делинквент, същият има правото да откаже застрахователно обезщетение. При разглеждането на спора за дължимост на застрахователното обезщетение и при вече висящо наказателно производство за същото деяние, но не и при образувано само досъдебно такова, съгласно формираната съдебна практика на ВКС производството пред гражданския съд подлежи на спиране, до постановяване на влязла в сила присъда, на основание чл.229 ал.I т.4 от ГПК Наличието на наказателна присъда срещу делинквента не е задължително условие за изплащане на застрахователно обезщетение, респ. за разглеждането на пряк иск за присъждане на такова, при отказ на застрахователя.

Следователно, обезщетение за забава върху застрахователното обезщетение, в размер на законната лихва се дължи от изтичането на 15 работни дни от предявяването на претенцията – от 24.Х.2018 г., или от 15.ХI.2018 г. доколкото не се установява същата да е останала непопълнена с доказателства, вкл. с оглед изрично основателно указание на застрахователя.В тази насока и Решение № 93 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2013/2019 г., I т. о., ТК.

В случая обаче самият ищец претендира тази лихва да се изплати от по-късна дата-11.III.2019 г. до завеждане на исковата молба на 08.IV.2020 г.,което и следва да се уважи.

Основателна е и претенцията за изплащане на направените от ищцата разходи от материално естество,свързани закупуване на лекарства, материали и др.под. по провежданите медицински процедури и операции за лечение на получените травми в размер на 1 870.24 лв. за които не се претендира лихва.Тези разходи се извеждат от представените фактури и касови бонове,същите са пряко свързани с лечението на Томанови и са били необходми за да се осъществи то.

Ето защо и при изпълнение на хипотезата на чл.429 ал.I  от КЗ ответното дружество следва да репарира така изведените вреди ,за да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица-ищцата имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие;

Съобразно чл.83 ал.II от ГПК ищецът е освободен от всякакви държавни такси и разноски по делото,поради което същият не дължи такива. Тъй-като ищецът е изцяло освободен от такси и разноски,то същите следва да се поемат от ответника в рамките на основателността на претенцията-изцяло.Ето защо ЗАД „Далл Богг:Живот и Здраве“ АД на основание чл.78 ал.VI от ГПК трябва да заплати държавната такса по чл.1 от Тарифа за ДТКССГПК от 4% върху уважената част на осъдителния иск или 2 874.80 лв.  както и 200 лв. разноски за съдебномедицинска експертиза, платена от бюджетните средства на съда.

Ще следва застрахователят да заплати на процесуалния представител на ищцата М.Т.,адвокат Г.М. *** на основание чл.38 ал.I т.2 вр. с ал.II от Закона за адвокатурата и чл.7 ал.II т.5 от Наредба  № 1/9.VII.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 2 686.10  лв. без ДДС,предвид липсата на доказателства за регистрацията на същия по ЗДДС.

          Водим от горното Окръжен съд-Хасково

 

 

Р  Е  Ш  И

 

 

          ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД,ЕИК *****,гр. София, п.к.1172,бул.“Д-р Г.М.Д.“№1 да заплати на М.Т.Т., ЕГН:**********,*** 000-седемдесет хиляди лева обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди за причинените й телесни увреди- счупване на дясната бедрена кост,под трохантера,закрито,скъсяване на десния долен крайник с два сантиметра и свързаните с тях болки,страдания и психически стрес,пряка последица от пътно транспортно произшествие от 27.VII.2017 г. на ПП-I-8 при км.351+421,землището на гр.Любимец, Хасковска област,при което Д.В.Д. при управление на МПС-лек автомобил марка „Фолксваген“,модел „Голф“,рег.№****,обект на застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,полица №30/117000573569 валидна от 16.V.2017 г. до 15.VIII.2017 г. движейки се в посока гр.Любимец навлизайки в насрещното платно на движение се удря в срещуположно движещия се „Мерцедес“,модел „Ц 220“,рег.№***** ,воден от А. Ю. Е.,ведно със лихвата за забава въху тази сума от 11.III.2019 г. до предявяване на исковата молба-08.IV.2020 г. и ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на главницата.

        ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД,ЕИК *****,гр. София, п.к.1172,бул.“Д-р Г.М.Д.“№1 да заплати на М.Т.Т., ЕГН:**********,*** 870.24 – хиляда осемстотин седемдесет лева и двадесет и четири стотинки обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди за лечението на причинените й телесни увреди- счупване на дясната бедрена кост,под трохантера,закрито,скъсяване на десния долен крайник с два сантиметра,пряка последица от пътно транспортно произшествие от 27.VII.2017 г. на ПП-I-8 при км.351+421,землището на гр.Любимец, Хасковска област,при което Д.В.Д. при управление на МПС-лек автомобил марка „Фолксваген“,модел „Голф“,рег.№***,обект на застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,полица №30/117000573569 валидна от 16.V.2017 г. до 15.VIII.2017 г. движейки се в посока гр.Любимец навлизайки в насрещното платно на движение се удря в срещуположно движещия се „Мерцедес“,модел „Ц 220“,рег.№****,воден от А. Ю. Е..

        ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД,ЕИК *****,гр. София, п.к.1172,бул.“Д-р Г.М.Д.“№1 да заплати на Държавата по сметка на съда 2 874.80 лева държавна такса върху уважения размер на исковете и 200 лева разноски от бюджета на съда за експертиза.

        ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД,ЕИК *****,гр. София, п.к.1172,бул.“Д-р Г.М.Д.“№1 да заплати на  на адвокат Г.И.М. *** сумата от 2 686.10 лева възнаграждение по делото като представител на ищцата М.Т.Т.  в условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.

        ПОСТАНОВЕНО  е решението при участието на третото лице ЗАД „Бул Инс“ АД,ЕИК****,гр.София, ж.к.“Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87 помагач ЗАД “ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД,ЕИК *****,гр. София, п.к.1172,бул.“Д-р Г.М.Д.“№1 

        РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване по въззивен ред пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

        Съдия :