РАЗПОРЕЖДАНЕ
№......... 24.04.2019г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ граждански състав
На 24
април
2019 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА КОЛЕВА гр.дело № 1658 по описа за 2019 година:
Съдът,
като взе предвид, че исковата молба на М.Г. КАРАФЕЗИЕВА, като майка и законен
представител на В.И.И. против И.В.И. е редовна и
предявеният иск е допустим, намира, че следва да внесе делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Съдът
счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представените с
исковата молба и с отговора писмени документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да се даде възможност
на ищцата да води в съдебно заседание двама свидетели.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да се даде
възможност на ответника да води в съдебно заседание един свидетел, както и да
допусне до разпит свидетеля Християн И.И., който да
бъде призован на адреса посочен в отговора на исковата молба.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде изискано и приложено към настоящото
дело гр.д. № 5672/2016 г. по описа на Районен съд - Ст.Загора.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Предвид гореизложеното, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО както следва:
Предявен е иск за увеличаване на
присъдена издръжка с правно основание чл.150 от СК.
Ищцата
твърди в исковата си молба, че ответникът е неин бивш съпруг. Бракът им е
прекратен с влязло в законна сила на 03.01.2017г. решение, постановено по
гр.д.№ 5672/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора. От брака си имат
родено едно дете В.И.И., ЕГН **********, род. на ***г***,
което е малолетно. С решението по посоченото гражданско дело упражняването на
родителските права върху детето им било предоставено на ищцата, а ответникът – като
баща бил осъден да заплаща на детето, чрез ищцата като майка и законен
представител, ежемесечна издръжка в размер на 120 лева. Издръжката за детето
била постановена преди повече от две години, като в началото ответникът дори
заплащал по-малко от определеното. Заявява, че тази издръжка била крайно
недостатъчна съобразно нуждите на детето.
Заявява
в молба си, че тя се грижи изцяло за детето, поема както издръжката му, така и
полага всички непосредствени грижи за него. Бащата не търсил редовно детето,
идвал да го взема рядко, за малко време. От развода досега, само тя се грижила
за детето. При развода семейното жилище било предоставено за ползване на
ответника, като собственост на неговата майка, а те с детето го напуснали, но тя
твърди, че е осигурила на сина им много добри битови условия.
Детето
растяло и потребностите му непрекъснато нараствали. От постановяване на
издръжката по посоченото дело изминало дълго време, през което неколкократно се
увеличавал размера на минималната работна заплата, съответно минималния размер
на издръжката за дете. През това време значително се променила икономическата
ситуация в страната, всичко много поскъпнало през този период, особено стоките
за деца. Детето било ученик в Руската гимназия – СУ „Максим Горки” Стара Загора
в VI клас. В това училище униформите били задължителни, като комплектът включвал
по няколко чифта зимни и летни дрехи и всяка година купували нова униформа,
защото детето растяло интензивно. Съществено се увеличили както нуждите на
детето, така и разходите за задоволяването им. Всичко поскъпвало непрекъснато и
въпреки че ищцата работила, ставало все по-трудно да се справя. Опитвала се да
осигурява всичко необходимо за детето си, но и бащата също следвало да поема
част от издръжката за увеличените разходи за сина им. Нещо повече, предвид
изменението в регламентацията относно размера на минималната работна заплата,
респ. на издръжките за деца, така определената с решението по посоченото по-горе
дело издръжка за детето била под законовия минимум дори за малки деца. При
променените условия определената от съда сума за издръжка на детето била крайно
недостатъчна за покрИ.е на разходите за него. Особено
храната, разходите за дома, отопление, както и всички стоки за деца поскъпнали
значително през този период от време, а нуждите на детето трябвали да се задоволяват
и аз го правя. Заплащала всички консумативни разноски за жилището, в което
живеят с детето. Твърди, че е обзавела детска стая на детето. Синът им се
нуждаел от поне два-три лева всеки ден само за закуската в училище, които
средства му дава. Той бил във възраст, в която растял много бързо, размерите на
обувки и дрехи се променяли често, на няколко месеца. Детето носило 43 номер
обувки, като обувките и дрехите му били по-скъпи дори от тези за възрастни. Освен
това помагалата, учебните пособия, раниците, спортни екипи, маратонки и всичко
друго, свързано с училището и нужно на сина им било много скъпо. Детето, както
всички , ползва телефон, компютър, интернет, за които плаща ищцата и които купувала
ъя. От миналата година синът им посещавал уроци по
математика, тъй като ще кандидатства в Математическата гимназия. Налагало се да
взема уроци и по български език, но засега нямала възможност да ги плаща.
Детето било много добро, умно, възпитано, полагало усилия и бил отличен ученик.
Синът й страдал от астма и се налагало понякога да взема лекарства, които не
били евтини и които купувала тя. С оглед подобряване на здравословното му
състояние и за правилно израстване, детето спортувало футбол. Затова се налагало
да купува и специални екипи и обувки.
Съгласно
закона бащата бил длъжен да дава част от средствата, необходими за издръжката
на детето. Ответникът бил ветеринарен лекар, работил като преподавател в ПГВМ „И.***
и получавал сравнително високо, с оглед стандартите в страната, трудово
възнаграждение, поне два пъти в годината получава и бонуси. Същият притежавал
недвижими имоти, включително ниви и получавал рента. Ответникът нямал други
деца, на които да дължи издръжка. Предвид изменението на регламентираните размери
на издръжките за ненавършили пълнолетие деца, изменението на минималната
работна заплата за страната, изменението на икономическата обстановка,
нарастване възрастта на детето и потребностите му, моли съда да приеме, че са
налице основания за изменение-увеличение на издръжката на детето В..
Заявява,
че разговаряла с ответника и правила опити доброволно и извънсъдебно да се
разберат да се увеличи издръжката за сина им, но бащата, въпреки обещанията, не
направил нищо досега.
Моли
съда да постанови решение, с което да измени присъдената по гр.д. № 5672/2016г.
по описа на Районен съд-Стара Загора ежемесечна издръжка на детето В.И.И., ЕГН **********, род. на ***г., като я увеличи и да
осъди ответника И.В.И., ЕГН ********** да заплаща на малолетното дете В.И.И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М.Г. КАРАФЕЗИЕВА, ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на
300 лева /триста лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
до настъпването на законни причини и основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на сумите, както и да го осъди да й заплати разноските
по делото.
В законоустановения срок по
делото е постъпил отговор от ответника, в който заявява, че искът е допустим,
но неоснователен по размер, поради което счита, че не следва да бъде уважаван в
размера посочен в исковата молба.
Твърди, че според посоченото
основание чл.150 от СК изменение на присъдена издръжка се иска при изменение на
обстоятелствата, затова счита, претендирания размер за увеличение на
присъдената издръжка от 120 лв. на 300 лв. за завишен, неоснователен и
недоказан.
С Решение №1 от 03.01.2017г. по
гр.д. 5672/2016г. по описа на Старозагорски районен съд, бил прекратен брака
между М. Карафевзиева и Иван И., като съгласно
приложеното към молбата до съда споразумение бил определен размер за издръжка
на детето по 120 лв., считано от 03.01.2017г.
Настоящата искова молба била
подадена две години след определяне на размер на издръжката посочен по-горе.
В исковата молба били изложени
съображения, че детето било ученик в СУ „Максим Горки”, което изисквало
закупуване на униформи /летни и зимни/ налице е изменение на минималната
работна заплата за страна, изменение на икономическите условия в страната
съпроводени с разходи за консумативи, обзавеждане на детска стая, посещение на
частни уроци по математика, тренировки по футбол. Твърди се, че детето страдало
от астма и вземало лекарства. В настоящия случай счита, че следва да се
преценят като евентуално нови обстоятелства промяна във възрастта на детето,
промяна във възможностите на родителите да престират
необходимата и дължима издръжка изразяващо се в техните финансови възможности и
статус, наличието на задължения към други лица, здравословно състояние на
детето и родителя дължащ издръжка, както и наличието на изменение на размера на
минималната работна заплата за страната, но само и доколкото това обстоятелство
било във връзка с определяне на минималния размер на дължимата издръжка.
Всички останали обстоятелства
не счита, че са нови, тъй като те са съществували и при определяне на издръжка
към момента на постановяване на решението на съда в началото на 2017г.
Счита, че посещенията в извънучилищни
дейности – тренировки и частни уроци били с оглед на потребностите на детето,
но и с оглед възможностите на родителите да посрещнат тези разходи.
Съгласно константната си
практика ВКС Решение 146 от 27.04.2015г. по гр.д. 5404/2014г. на ВКС – Четвърто
ГО приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. Задължителната и трайна практика – ППВС
№ 5/70г. на ВС на РБ , Решение по гр.д. 501/2010Г. и по гр.дело № 4202/2013г.
на Четвърто ГО на ВКС и Р 103/71г. на ОСГК на ВС определя рамките на понятието
визирано в чл.150 от СК изменение на обстоятелствата.
В настоящия случай от така
подадената искова молба предмет на настоящето съдебно производство били
изминали 2 години и 2 месеца от предходния период от 120 лева, определена при
възраст на детето 10 навършени почти на 11 години. Детето на страните било на
12 години, а по време на съд.заседание ще навърши 13 години.
Оспорва твърдяното в исковата
молба, че ответника бил дезинтересиран от детето си.
Оспорва също така, че ответника
имал други доходи като ветеринарен лекар извън получаваното от него трудово
възнаграждение като преподавател, което не е в прекомерни размери, видно от удостоверението
за получено възнаграждение.
Същия нямал регистрирано
лечебно заведение, в което да извършвал ветеринарно медицинска дейност и да
реализирал доходи от такава дейност. Оспорва твърдението, че ответникът имал
недвижими имоти от които да реализира допълнителни доходи, а относно получаване
на рента от ниви следва да се има предвид, че се касае за наследствени ниви в
съсобственост с неговата майка, а за размера на получената рента представя
писмени доказателства. Единствения имот на ответника придобит чрез дарение от
неговия дядо и майка бил в с.Сърнево и представлявал къща с двор, който не се
използвал за реализиране на доходи нито от наем, нито за друг вид доходи.
Твърди, че ищцата имала също % идеална част от покупко апартамент на
територията на града, в съсобственост с нейните родители, за което представя справка
от службата по вписванията.
Детето на страните имало в
собственост жилище на негово име, което понастоящем майката – ищцата отдавала
под наем и реализирала доходи, които детето като собственик би следвало да се
ползва изцяло от тези средства и същите да увеличават размера на получаваните
средства месечно за неговата издръжка. След решението за развод – 03.01.2017г.
ищцата и ответника продали собственото си жилище и са разделили, средствата от
продажбата, видно от нот. акт за покупко продажба,
който представя и платежно за нареден превод на името на ищцата.
Това, че страните ползвали като
семейно жилището на майката на ответника Стоянка Танева Колева /придобито от
нея в режим на СИО през 2002г./ не било аргумент, който имал отношение при
определяне на размера на издръжката, която ответника следвал да заплаща. В контекс следва да се има предвид, че ответника през 2003г.
е продал придобитата от него в наследство % идеална част от същото жилище и е
получил сумата от 4445 лв., по време на брака се с ищцата и която сума е
използвана от семейството.
Не било вярно, че ответникът нямал
задължение към други лица. От предишния си, първи брак, ответникът имал две
деца – дъщеря и син понастоящем пълнолетни. На сина си Християн И.И. ответникът е заплащал издръжка до навършване на
пълнолетие 18 години на основание чл.143 ал.2 от СК, а понастоящем му заплащал
ежемесечна издръжка по 200/двеста/ лева месечно на основание чл.144 ал.1 от СК,
поради обучение в НВУ „Васил Левски” гр.Велико Търново Факултет „Общовойскови”
видно от лична карта /записан в Първи курс учебната 2018/2019г.
Извън това ответникът страдал
от рецидивиращо депресивно разстройство и установено от медицински документи,
преглед от 05.02.2019г., което налагало лечение с различни медикаменти,
последно бринтеликс /месечно/ на стойност 59.48 лв.
Понастоящем ответникът имал
задължение по теглен заем в размер на 3000 лв., които изплаща с месечни вноски
по 230 лв. месечно.
Заявява, че липсва доказаност относно всички твърдения на ищцата налагащи и
доказващи изменение на обстоятелствата свързани и от значение за определяне на искания
размер издръжка. Липсвали документи относно заболяване на детето от астма, а
едновременно с това следвало да се има предвид, че това заболяване било
включено в Позитивния лекарствен списък по чл.45 ал.4 от 330 за лечението на
което плаща НЗОК.
Понастоящем минималната работна
заплата била в размер на 560/петстотин и шестдесет / лева месечно и съгласно
чл.142 ал.2 от СК, минималния размер на издръжка е 140 лв.
Видно от представените
удостоверения за трудово възнаграждение на ищцата – 5 броя удостоверения за
периода /явно от почасова работа/ от м. февруари 2018г. до м.януари 2019г. вкл.
е в размер общо на 9 928.48 лв. или месечно по 827.37 лв. А ответника след
удръжки дължими издръжки и др. общо от м.март 2018г. до м.февруари 2019г. общо
13081.99 лв. или по 1090.17 лв. месечно.
Моли съда при определяне на
размера на издръжката, която следва да се присъди, съда да има предвид
следното:
- Налице било изменение на възрастта на детето с 2 години.
Счита, че нито възрастта нито необходимостта за закупуване на училищни пособия
била променена до степен имаща съществено значение за размера визиран в
исковата молба.
Видно от удостоверенията за
трудово възнаграждение на ищцата и ответника е налице разлика от 213 лв.
- Ответникът имал задължение по теглен заем с изплащане по 230
лв. месечно.
- Ответникът имал задължение заплащане на издръжка към сина си
от първия брак, по 200 лв. месечно.
- Ответникът имал заболяване което налага закупуване на
медикаменти по 59.48 лв. месечно.
- Ответникът притежава имот в с. Сърнево дворно място с
постройка дарени му от неговия дядо / с учредено пожизнено право на ползване /и
майка с нот.-акт от 2007г.
- Ответникът е получил рента за 2017/2018г. стопанска година
сумата от 317.20 ст., като не е известно каква ще бъде рентата при приключване
на настоящата стопанска година м.септември 2019г.
Ответникът не получавал доходи
и няма регистрирана дейност като ветеринарен лекар, както се твърди в исковата
молба и не получава доходи от такава дейност.
- От друга страна следва да се има предвид , че ищцата имала собственост
¼ идеални части от апартамент в
гр. Стара Загора.
- Семейните надбавки за детето се получавали от майката.
- Детето В.И.И. било собственик на
недвижим имот – апартамент, от който доходите от наем били обезпечение за
издръжка, която същия следвал да получава чрез ищцата – неговата майка..
- Минималния размер на работната заплата от 560 лв. с оглед разпоредбата
на чл.142 ал.2 от СК бил обвързан с това, че минималната издръжка била равна на
¼ от размера на минималната работна заплата или в случая 140 лв.
- Страните по делото притежавали жилище продадено след
прекратяване на брака им, което е осигурило равни доходи от продажбата.
Моли съда да приеме, че не са
налице съществени изменения налагащи изменение на размера на издръжката и
увеличение на същата в искания размер посочен исковата молба, както и да приеме,
че иска макар и допустим не следва да бъде уважен в искания размер, тъй
посочения в исковата молба размер на издръжка от 300 лв., за която ищцата
претендира да бъде заплащана от ответника, би било несправедливо с оглед
нуждите на детето и възможностите на родителя при преценка на изменение на
обстоятелствата от предходно определената издръжка за период от изтекли 2
години.
В
производството по иска по чл.150 от СК в тежест на ищеца е да докаже, че е
налице изменение на обстоятелствата, при които е постановена издръжката по
гр.дело № 5672/2016г. по описа на Районен съд - Стара Загора – че е налице
увеличение на нуждите на детето и възможностите на родителя, дължащ издръжка –
ответника.
Ответникът, от
своя страна, следва да докаже възраженията си.
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото следните документи: удостоверение за раждане № 667 от 02.05.2006г.;
решение № 1 от 03.01.2017 г.; уверение с изх. № 538/12.03.2019г.; удостоверение с изх. № 08/28.02.2019г.; удостоверение
с изх. № 0013/25.02.2019г.; удостоверение с изх. № 0018/27.02.2019г.; удостоверение
с изх. № 0048/27.02.2019г.; удостоверение с изх. № 0046/25.02.2019г.;
удостоверение с изх. № 693/22.03.2019г.; нотариален акт № 150, том IX , рег. №013470, дело № 1477 от 2007г.; служебна
бележка от 15.04.2019г.; служебна бележка № 3/17.04.2019г.; служебна бележка №
СЗ – 1487/11.04.2019г.; амбулаторен лист за преглед на 05.02.2019г.; нотариален
акт № 171, том II , рег. № 3647,
дело № 209 от 2007г.; справка от служба по вписванията; нотариален акт № 171,
том I , рег. № 2439, дело № 129 от 2017г.; платежно
нареждане – 1 бр.; нотариален акт № 192, том I, рег.
№ 2228, дело № 126 от 2003г.; лична карта.
ПРИЛАГА
към делото пълномощно на адв. Ваньо Колев Гърнев и адв.
Дияна Пиличева и договор за правна защита и
съдействие и пълномощно на адвокатско дружество „Митрушев
и Георгиева”.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи към настоящото дело
гр.д. № 5672/2016 г. по описа на Районен съд - Ст.Загора.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да води в съдебно
заседание двама свидетели.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да води в съдебно
заседание един свидетел.
ДОПУСКА като свидетел по делото лицето Християн
И.И., който да се призове на адреса посочен в
отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
направят своевременно исканията си във връзка с това, като ги предупреждава, че
при неизпълнение на указанията ще приложи чл.313 ГПК.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по
делото, като им РАЗЯСНЯВА, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по
благоприятно за тях, тъй като ще постигнат взаимно удовлетворяване на
претенциите по собствена воля, а не по волята на съда, като освен това ще се
намалили наполовина размера на дължимите държавни такси.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат
спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния
публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за открито съдебно заседание
на 14.05.2019г. от 10.10часа.
ДА СЕ
ПРИЗОВАТ за открито съдебно заседание страните, ДСП – Стара Загора и
свидетеля.
ПРЕПИС от
настоящото разпореждане да се връчи на страните. Препис от отговора на
ответника и приложенията да се връчи на ищеца.
Делото да се
докладва в деня на постъпване на исканията на страните, депозирани във връзка с
указанията и доклада.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: