Определение по дело №430/2018 на Окръжен съд - Бургас

  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 336

 

                                                В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                      

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Цвета Попова

                                                           ЧЛЕНОВЕ:    Събчо Събев

                                                                                   Стефан Стойков

като разгледа докладваното от съдия Попова ВЧН дело № 430                                по описа  за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         С определение от 4.05.2018 г., постановено по н.ч.д.№ 2004/2018 г., Бургаският районен съд е оставил без разглеждане като недопустима жалба от Г.П.С. с ЕГН ********** срещу постановление на Бургаска районна прокуратура от 28.03.2018 г., с което на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК е било спряно наказателното производство по досъдебно производство № 251 ЗМ-378/2017г. по описа на ОДМВР-гр.Бургас, пр.пор. № 3356/2017 г. по описа на БРП. С определението съдът е прекратил съдебното производство.

         Срещу това определение е подадена жалба от Г.П.С.. С жалбата се оспорва извода на районния съд, че г-н С. няма качеството на пострадал от престъплението, за което се води досъдебното производство. Претендира се възобновяване на наказателното производство, разкриване на извършителя на престъплението и възстановяване на отнетата сума в размер на 1411 лв. на жалбоподателя.

         Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и с материалите по делото и като съобрази закона, намира следното:

         Досъдебно производство № 251 ЗМ-378/2017 г. по описа на ОДМВР-гр.Бургас е образувано с постановление от 8.11.2017 г. на прокурор при БРП за това, че на 28.11.2014 г. в гр.Бургас е съставен неистински частен документ – пълномощно, с което Г.П.С. упълномощил адвокат Марин Милев Милев и го употребил, за да докаже че съществува правно основание – престъпление по чл.309, ал.1 НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани шест лица като свидетели, събрани са множество писмени доказателства, извършена е графическа експертиза /почеркова експертиза на документи/. Няма привлечено лице като обвиняем.

След анализ на всички събрани доказателства прокурорът е приел, че наказателното производство следва да бъде спряно, тъй като въпреки проведените действия по разследването, извършителят на престъплението не е разкрит.

За да приеме за недопустима жалбата на Г.С. срещу постановлението на прокурора за спиране на наказателното производство, районният съд е посочил, че предмет на досъдебното производство е документно престъпление и доколкото обект на това престъпление е документооборотът, конкретно физическо лице не може да бъде пострадал по смисъла на чл.74 НПК от извършването му. В тази насока районният съд се е позовал на редица решения на ВКС, както и на безпротиво-речивата практика на Бургаския окръжен съд.

Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд правилно е приел, че жалбоподателят няма процесуалното качество на пострадало лице от престъплението по чл.309, ал.1 НК. Съставът на това престъпление не предвижда причиняването на вреди на някого. Въпросът за наличието на пострадал при причинени несъставомерни вреди от престъплението е спорен в съдебната практика. В цитираните от районния съд съдебни решения е направено стеснително тълкуване на понятието за вреди от престъплението и се изхожда единствено от защитения обект на документните престъпления. Дори и да не бъде споделено това становище, жалбата отново би следвало да се приеме за недопустима. Изхождайки от конкретните факти по делото, съдът намира, че жалбоподателят е претърпял имуществени вреди, но те не са пряка и непосредствена последица от престъплението. С неистинския документ – пълномощно от 28.11.2014 г., адв. М.М. е бил упълномощен да предяви иск пред компетентния съд против земеделска кооперация „Христо Ботев“ гр.Бургас за отмяна на решенията на проведено общо събрание на кооперацията на 22.11.2014 г., като води делото до окончателното му свършване във всички съдебни инстанции (т.2, л.31). От показанията на свидетеля М. се установява, че направените от него разноски по заведените граждански дела са били заплащани от бившия председател на земеделската кооперация- С. П., който починал през 2016 г. (т.2, л.8). Към момента на извършване на престъпното деяние не се е знаело как ще приключат гражданските дела, които е предстояло да бъдат образувани. По делото липсват и доказателства тези дела да са били водени с ясното съзнание за причиняване вреда на жалбоподателя. Според настоящия съдебен състав посочените обстоятелства имат значение за приложението на чл.74, ал.1 НПК и те подкрепят направения извод от районния съд.

Районният съд правилно е отбелязал в определението, че за жалбоподателя остава възможността да обжалва постановлението за спиране на наказателното производство пред прокурор от по-горестоящата прокуратура.

С оглед на изложените съображения, въззивният съд прие, че обжалваното определение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 4.05.2018 г., постановено по н.ч.д.№ 2004/2018 г. по описа на Бургаския районен съд.

 Определението е окончателно.

 

           Председател:                             Членове: 1.

 

                                                                             2.