№ 768
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100902072 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1
ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „А.т.” ЕООД, твърди, че за периода от 01.01.2015 г. до 10.02.2017 г. е
доставял на ответника - „М.к.е.к.Б.” ЕООД, хранителни продукти съгласно сключено между
страните рамково споразумение - общи условия на системата за доставки в метро от
20.12.2013 г. Посочва, че в чл. 2.1. от общите условия е предвидено сключването на
споразумение за търговски условия, които се предоговарят периодично. По този договор
страните са уговорили, че плащането на покупната цена за доставените стоки се извършва от
ответника с отложено плащане за срок от 30 дни, считано от по-късната от двете дати – на
доставката или на издаването на фактурата. Ищецът твърди, че в периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2019 г. е доставил на ответника хранителни стоки, представляващи захарни изделия,
основни храни и консервирани храни, чиято цена е в размер на 88 494, 06 лв., която не е
заплатена от ответника нито чрез плащане, нито чрез извършено прихващане с насрещни
вземания на ответника към ищеца за разходи за рекламни услуги, за бонус върху оборота и
за логистични такси, каквито изобщо не са възникнали. Посочва, че ответникът дължи да
заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената в срок
продажна цена, което за периода от 31.12.2017 г. до 22.10.2021 г. е в размер на 30 166, 28 лв.
Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 88 494,
06 лв., представляваща неплатена покупна цена за доставени хранителни продукти в
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., както и сумата от 30 166, 28 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на дължимото възнаграждение в размер на законната
лихва, начислено за периода от 31.12.2017 г. до 22.10.2021 г. Претендира присъждане на
направените разноски.
1
Ответникът – „М.к.е.к.Б.” ЕООД, оспорва предявените искове. Твърди, че
претендираните от ищеца задължения за покупна цена са погасени чрез прихващане със
следните насрещни вземания, които са възникнали в негова полза към ищеца от сключения
между страните договор, както следва: 1) вземане в размер на 10 800 лв. за получаване на
възнаграждение за предоставени от ответника услуги по допълнително позициониране на 15
броя вторични палетни излагания на продукт, представляващ трюфели Бианка от 175 гр., за
периода от 16.11.2017 г. до 29.11.2017 г., с което е погасено вземане за покупна цена на
захарни изделия в размер на 10 800 лв.; 2) вземане в размер на 6 000 лв. за получаване на
възнаграждение за предоставени от ответника услуги, представляващи реклама на нови
продукти, т.нар. такса листване, по отношение на продукти пушена морска сол „Малдон“ и
гурме морска сол „Малдон“, с което е погасено вземане за покупна цена на основни храни в
размер на 6 000 лв.; 3) вземане в размер на 32 808, 83 лв., представляващо логистични такси
за доставка за периода 01.07.2017 г. – 31.12.2019 г., с което е погасено вземане за покупна
цена на основни храни в размер на 32 808, 83 лв.; 4) вземане в размер на 22 606, 81 лв.,
представляващо направени в периода 01.07.2016 г. до 31.12.2019 г. разходи за пряка и
непряка реклама, което се изчислява в процент от реализирания оборот, с което е погасено
вземане за покупна цена на консервирани храни в размер на 22 606, 81 лв.; 5) вземане в
размер на 3 843, 10 лв., представляващо направени разходи за бонус за постигнат оборот в
периода 2016 г. до 2019 г., с което е погасено вземане за покупна цена на консервирани
храни в размер на 3 843, 10 лв.; 6) вземане в размер на 5 569, 69 лв., представляващо
логистични такси за доставка за периода 2016 г. – 2019 г., с което е погасено вземане за
покупна цена на консервирани храни в размер на 5 569, 69 лв.; 7) вземане в размер на 3 752,
92 лв., представляващо логистични такси за доставка за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019
г., с което е погасено вземане за покупна цена на консервирани храни в размер на 3 752, 92
лв. Прави възражения за погасяване по давност на предявените от ищеца вземания за
главница и за обезщетение за забава в размер на законната лихва, които не са уточнени.
Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ:
Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в
производството е претенцията на ищеца за заплащане на цена, дължима от ответника по
сключен между тях договор за продажба на стоки, представляващи хранителни продукти.
Ето защо и за да бъде уважен предявеният главен осъдителен иск, на първо място, следва да
се прецени дали от представените доказателства се установява, че между страните по спора е
сключен договор за продажба, по силата на който ищецът да е поел задължение да достави
на ответника описаните в исковата молба стоки, а ответникът да е поел задължение да
2
заплати покупна цена за тях в претендирания размер.
Съдът при анализ на всички събрани в производството доказателства счита, че се
установява, че за периода, посочен в исковата молба, който е от 01.01.2016 г. до 31.12.2019
г., между дружествата, страни в производството, са възникнали облигационни отношения,
произтичащи от сключен договор за търговска продажба на стоки.
По делото са представени два броя писмени споразумения за доставки от 20.12.2013
г. и от 01.01.2015 г. Те са подписани от представители на ищеца „А.т.“ ЕООД и на
ответното дружество „М.к.е.к.Б.“ ЕООД, като от съдържанието им е видно, че всяко от тях
включва клаузи, предвиждащи възникване на права и задължения за подписалите го лица,
което означава, че и двете споразумения обективират съгласие за сключване на определена
сделка. И двете споразумения уреждат едни и същи по характер права и задължения, които
ще обвързват страните, поради което съдът приема, че те са различни сделки, действащи в
различни периоди от време – първата, сключена със споразумението от 20.12.2013 г., е
действала за периода от 20.12.2013 г. до датата на подписване на второто споразумение, т.е.
до 01.01.2015 г., защото в този момент съществуващите между същите лица
правоотношения са преуредени по нов начин, а втората сключена със споразумението от
01.01.2015 г., има действие от 01.01.2015 г. до момента, тъй като не се доказва нейното
действие да е прекратено, т.е. това споразумение е действащо за целия период, за който се
претендира заплащане на покупна цена в процеса. По делото са представени и общи условия
на системата за доставки в Метро, които са подписани освен от представител на „М.к.е.к.Б.“
ЕООД, но също така и от представител на „А.т.“ ЕООД, което означава, че това дружество е
запознато с тях и се е съгласило с тяхното прилагане. Тези общи условия обаче съдържат
клаузи, които са напълно идентични с уговорките, включени в съдържанието на
споразумението от 01.01.2015 г., поради което съдът няма да ги обсъжда отделно.
Със споразумението от 01.01.2015 г. страните са постигнали съгласие по начина, по
който ще се сключват и изпълняват договори за продажба на стоки, които ще бъдат
доставяни от „А.т.“ ЕООД в магазините, които са част от веригата за търговия на
„М.к.е.к.Б.“ ЕООД. От съдържанието на това споразумение е видно, че по своя характер то
представлява рамков договор, доколкото с него страните не са постигнали конкретна
уговорка за съответните видове и количества стоки, които ищецът, като продавач, се
задължава да доставя на ответното дружество за срока на действие на договора, както и за
цената, която купувачът дължи да заплати за тях. С клаузите на чл. 3.2. и чл. 3.4. от
споразумението страните по него са се съгласили, че конкретизацията на количеството стоки
от определен вид, които продавачът се задължава да достави на купувача, ще се прави в
изпратена от продавача оферта, която трябва да е писмено приета от „М.к.е.к.Б.“ ЕООД,
както и чрез заявка, подадена от последното дружество, в качеството му на купувач, която
ще се счита приета от продавача, ако той не я е отказал писмено в следващите получаването
два работни дни. В чл. 9.1. от споразумението е посочено, че условията за покупка и
специфичните условия за плащане, включително и срокът за плащане, са изложени в
споразумение за търговски условия, сключено или предстоящо да бъде сключено между
3
страните периодично, като то се прилага спрямо всички договори за продажба.
По делото са представени няколко споразумения за търговски условия, сключени
между страните по спора. В тяхното съдържание обаче липсват уговорки, с които да е
постигнато съгласие за вида на стоките, които ищецът се задължава да достави на ответника
за спорния период, както и за тяхната покупна цена, поради което от тях също не се доказва
какви са конкретните задължения, които са възникнали за страните по спора по договора за
търговска продажба на стоки. В тези споразумения са включени само клаузи, които са
относими към отношения, които са пряко свързани с тези, произтичащи от договора за
продажба на стоки, но те са породени от сделки от друг вид, а именно от договори за
предоставяне на услуги, които по естеството си са договори за изработка.
В производството не са представени всички документи, които съгласно рамковото
споразумение за доставка се изискват, за да се приеме, че за спорния период от 01.01.2016 г.
до 31.12.2019 г. са сключени договори за продажба на описаните в исковата молба стоки. Не
са представени и фактурите, които се сочи да са издадени за продажбата на хранителни
продукти за посочения период от време. Ето защо трябва да се заключи, че липсват писмени
доказателства, които да удостоверяват постигнато между продавача „А.т.“ ЕООД и купувача
„М.к.е.к.Б.“ ЕООД съгласие за сключване на договор за продажба на стоки с посочения в
исковата молба предмет.
Договорът за търговска продажба обаче е неформален и консенсуален, поради което и
писмената форма не е условие за неговата действителност и сключването му може да бъде
установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
В тази връзка съдът трябва да съобрази, че видно от исковата молба и молбата-
уточнение от 27.07.2022 г., ведно с приложените към нея таблици, твърдението, на което
ищецът основава главния си иск за заплащане на покупна цена, е че за периода от 01.01.2016
г. до 31.12.2019 г. между него и ответника е постигнато съгласие той да достави, а
последният да закупи хранителни стоки, както следва: - захарни изделия на стойност от 114
682, 19 лв., за които са издадени фактури в периода от 31.10.2017 г. до 21.12.2017 г.; -
основни храни на стойност от 3 136 510, 84 лв., за които са издадени фактури в периода от
01.07.2017 г. до 31.12.2019 г.; - консервирани храни с код на доставчика 25142 на стойност
от 1 156 489, 81 лв., за които са издадени фактури в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г.
и - консервирани храни с код на доставчика 25838 на стойност от 989 274, 93 лв., за които са
издадени фактури в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. Ответникът в нито един момент
в производството не оспорва, че между него и ищеца е постигнато съгласие за доставка на
тези стоки и за заплащане на посочената покупна цена за тях. Възраженията на тази страна
са свързани само с погасяване на вземанията за цена по давност, както и с погасяване на тези
вземания поради извършени извънсъдебни прихващания с насрещни вземания на ответника
към ищеца. Ето защо съдът приема, че фактът на постигане на съгласие между страните за
сключване в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. на договор за продажба на захарни
изделия на стойност от 114 682, 19 лв., на основни храни на стойност от 3 136 510, 84 лв., на
консервирани храни с код на доставчика 25142 на стойност от 1 156 489, 81 лв. и на
4
консервирани храни с код на доставчика 25838 на стойност от 989 274, 93 лв. е безспорен
между тях и като такъв установен по делото. В допълнение на това трябва да се посочи, че
от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, което
съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и след проверка на счетоводствата на
ищеца и ответника, се доказва, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. ищецът е
издал, а ответникът е осчетоводил фактури, удостоверяващи възникнали в негова тежест
задължения за заплащане на цена за доставени стоки, представляващи захарни изделия с
цена от 114 682, 19 лв., на основни храни с цена от 3 059 342, 19 лв., на консервирани храни
с код на доставчика 25142 с цена от 1 140 587, 66 лв. и на консервирани храни с код на
доставчика 25838 с цена от 1 038 268, 56 лв. Отразяването на паричните задължения към
„А.т.“ ЕООД в счетоводството на длъжника по тях, е такова действие, което е конклудентно
по своя характер и с което последният в качеството си на купувач, е изразил съгласие да
сключи процесните договори за продажба и да заплати на продавача цената на закупените
стоки именно в размера, посочен в издадените фактури, който до голяма степен съвпада с
този, до който ищецът твърди, че е възникнало задължението за цена в процеса. Ето защо и
при съобразяване на изводите на вещото лице, изготвило ССЕ, се доказа, че между страните
в производството за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. са възникнали облигационни
отношения по договори за търговска продажба на стоки със съдържание на основните
задължения на страните по тези сделки такова, каквото е посочено в осчетоводените в
счетоводството на ответника „М.к.е.к.Б.“ ЕООД фактури.
За да възникне задължението на купувача да заплати цената на доставените стоки,
освен постигане на съгласие по основните елементи на договора за продажба, следва да бъде
установено и това, че продавачът му е доставил уговореното количество стоки.
Осчетоводяването от ответното дружество на фактурите, издадени от „А.т.“ ЕООД в
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., което се установи от заключението на изготвената
ССЕ, по своята същност представлява действие по признание, изразено от купувача чрез
конклудентни действия на това, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане
на покупната цена, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че продавачът
е доставил уговореното количество стоки, тъй като единствено при настъпване на този факт
по сделката за продажба възниква задължението за заплащане на цена. В този смисъл е и
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 23/ 07.02.2011 г. по
т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 336/ 10.06.2010 г. по т.д. № 90/2010 г. на
ВКС, ІІ т.о., Определение № 708/ 02.11.2011 г. по т.д. № 82/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.
Следователно съдът приема, че по делото се доказа, че „М.к.е.к.Б.“ ЕООД е получило
стоките, описани в исковата молба, за които са издадени фактури в периода от 01.01.2016 г.
до 31.12.2019 г. и които са осчетоводени в неговото счетоводство, поради което и за
продавача „А.т.“ ЕООД, който е изправна по договора страна, е възникнало правото да
получи дължимата насрещна престация, а именно заплащане от страна на купувача на
уговорената цена, която възлиза на сумата от общо 5 282 275, 58 лв. По делото не е спорно,
че част от това задължение е погасено от ответника чрез плащане преди завеждане на
5
делото, като останалата част, която не е погасена чрез плащане, възлиза на следните суми:
сумата от 10 800 лв., представляваща неплатена цена за доставени захарни изделия, за които
са издадени фактури в периода от 31.10.2017 г. до 21.12.2017 г.; сумата от 38 571, 29 лв.,
представляваща неплатена цена за доставени основни храни, за които са издадени фактури в
периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г.; сумата от 35 370, 21 лв., представляваща неплатена
цена за доставени консервирани храни с код на доставчика 25142, за които са издадени
фактури в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. и сумата от 3 753, 16 лв., представляваща
неплатена цена за доставени консервирани храни с код на доставчика 25838, за които са
издадени фактури в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.
Ответникът твърди, че описаните задължения са погасени чрез извършени от него
извънсъдебни прихващания с вземания, които той има към ищеца за получаване на: -
възнаграждение за предоставена на ищеца в периода от 30.11.2017 г. до 13.12.2017 г. услуга
по палетно излагане на захарни продукти, които са предоставени в рамките на Метро поща
25, което възлиза на сумата от 10 800 лв. с ДДС; - възнаграждение за предоставена на ищеца
в периода от 11.09.2017 г. до 30.09.2017 г. услуга по включване на нови продукти в
брошура, което възлиза на сумата от 6 000 лв. с ДДС; - възнаграждение за предоставени на
ищеца в периода от 11.07.2017 г. до 31.12.2017 г. логистични услуги, което възлиза на
сумата от 32 808, 83 лв. с ДДС; - възнаграждение за предоставени на ищеца в периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. рекламни услуги, което възлиза на сумата от 22 606, 81 лв. с
ДДС; - възнаграждение за предоставени на ищеца в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г.
услуги за постигане на определен оборот, което възлиза на сумата от 3 843, 10 лв. с ДДС; -
възнаграждение за предоставени на ищеца в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г.
логистични услуги, което възлиза на сумата от 5 569, 69 лв. с ДДС; - възнаграждение за
предоставени на ищеца в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. логистични услуги, което
възлиза на сумата от 3 756, 92 лв. с ДДС.
За да се приеме, че от „М.к.е.к.Б.“ ЕООД е извършено ивънсъдебно прихващане, с
което предявените вземания са погасени, следва да бъде установено, че правото на това
юридическо лице да извърши прихващане е възникнало съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, както и
че това право е надлежно упражнено по реда за това, предвиден в чл. 104, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД предвиденото в тази норма преобразуващо право да се
прихване възниква тогава, когато две лица притежават насрещни вземания едно към друго,
като вземането на лицето, което извършва прихващането, трябва да е изискуемо и ликвидно,
а вземането на насрещната страна поне изпълняемо /мотивите на т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 18.03.2022 г., постановено по тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.
Ответникът твърди, че всички вземания, с които е извършил прихващания, са
възникнали от споразумения, които са сключени между страните по спора въз основа на
рамковото споразумение за доставки от 01.01.2015 г. и са във връзка с техните
облигационни отношения, възникнали от договора за продажба на стоки.
По делото са представени няколко броя писмени споразумения за търговските
услуги, които са сключени съгласно чл. 9.1. от рамковия договор от 01.01.2015 г., които са
6
подписани от представител на „М.к.е.к.Б.“ ЕООД и от представител на „А.т.“ ЕООД. С тези
споразумения между посочените дружества е постигнато съгласие, че „М.к.е.к.Б.“ ЕООД се
задължава да предостави на „А.т.“ ЕООД определени различни по вид услуги, а последното
дружество се задължава да заплаща възнаграждение за тях в уговорения в споразумението
размер. Това означава, че възникналите между страните по спора облигационни отношения,
свързани с доставките на хранителни продукти, са комплексни, тъй като включват права и
задължения, които са характерни за различни по вид сделки. Правата и задълженията, които
вече бяха обсъдени, които са свързани с продажба на стоки, са характерни за договора за
продажба, а правата и задълженията, които са свързани с предоставяне от ответното
дружество на различни по вид услуги на ищеца срещу заплащане на възнаграждение за това,
са характерни за договора за изработка и именно те ще бъдат обсъдени от съда при отговора
на въпроса дали в полза на ответника са възникнали насрещните вземания, с които твърди
да е извършил прихващане.
С описаните споразумения за търговски услуги е уговорено какво ще бъде
съдържанието на едни и същи по характер права и задължения, които ще обвързват
страните, като при индивидуализиране на доставчика „А.т.“ ЕООД в тях, освен неговото
наименование, е посочен и номер, който е различен в отделните споразумения. В исковата
молба ищецът твърди, че в отношенията между страните по спора във връзка с доставката
на различни по вид хранителни продукти той е обозначаван с различни номера за отделните
групи стоки, както следва: - в отношенията за доставка на захарни изделия ищецът е
обозначаван във всички документи като доставчик № 25565; - в отношенията за доставка на
основни храни ищецът е обозначаван във всички документи като доставчик № 25138; - в
отношенията за доставка на консервирани храни ищецът е обозначаван във всички
документи като доставчик № 25142 за част от тези продукти и като доставчик № 25838 за
друга част от тези продукти. Този факт не се оспорва от ответника, който също в подадената
по делото молба от 11.07.2022 г. прави разграничение на отношенията по доставка на
отделните видове хранителни продукти, като посочва същите номера за индивидуализация
на доставчика, които се сочат и от ищеца. С оглед на това и доколкото това са и номерата,
записани в отделните споразумения, съдът счита, че те служат за определяне на това за кои
видове хранителни продукти, които ищецът доставя на ответника, се отнася конкретното
споразумение. Ето защо трябва да се заключи, че страните са сключили различни
споразумения за търговски услуги, с които се уреждат техните отношение за доставка на
различни по вид хранителни продукти, които са както следва: - със споразумение за
търговските услуги, което е в сила от 01.01.2015 г. /л. 524 – л. 531 от делото/, се уреждат
отношенията във връзка с доставка на захарни изделия с код на доставчик № 25565; - със
споразумение за търговските услуги от 10.02.2017 г. /л. 103 – л. 111 от делото/ се уреждат
отношенията във връзка с доставка на основни храни с код на доставчик № 25138; - с анекс
към споразумение за търговските услуги, подписан на 03.02.2016 г. / л. 214 – л. 218 от
делото/ се уреждат отношенията във връзка с доставка на консервирани храни с код на
доставчика № 25142; - със споразумение за търговските услуги от 18.03.2016 г. /л. 388 – л.
396 от делото/ се уреждат отношенията във връзка с доставка на консервирани храни с код
7
на доставчика № 25838. Предвид това и съдът при формиране на извод дали всяко едно от
вземанията на ответника към ищеца, с които е прихванато, са възникнали ще обсъжда какви
са уговорките между страните, които са част от съдържанието на съответното споразумение,
което е действало по отношение на конкретните хранителни продукти и за периода, за който
се твърди, че съответните услуги, за които се следва възнаграждение, са били извършени.
По делото са представени и три писмени споразумения за логистично
сътрудничество, които са действали за процесния период – споразумение от 01.12.2015 г. и
споразумение от 08.04.2016 г. Те са подписани от представител на „М.к.е.к.Б.“ ЕООД и от
представител на „А.т.“ ЕООД. С тези споразумения между посочените дружества е
постигнато съгласие, че „М.к.е.к.Б.“ ЕООД се задължава да предостави на „А.т.“ ЕООД
логистични услуги, касаещи доставката на стоки по сключения рамков договор за доставка и
изразяващи се в организиране на транспорта на стоките от посочена централизирана
платформа на Метро до всички отделни магазини на Метро. Ищецът от своя страна е поел
задължение да заплаща възнаграждение за така предоставените логистични услуги в
уговорения в споразумението размер. В трите споразумения при индивидуализиране на
доставчика, освен името на ищцовото дружество, е записан и номер, който е различен и
който, както се посочи, е такъв, който служи да бъде определено за кои видове хранителни
продукти, които ищецът доставя на ответника, се отнася конкретното логистично
споразумение. С логистично споразумение от 01.12.2015 г. /л. 546 – л. 550 от делото/ се
уреждат отношенията във връзка с доставка на основни храни, като то отменя действието на
логистично споразумение от 03.01.2014 г. по отношение на тези продукти, доколкото с него
се уреждат същите права и задължения за страните, както с предходното, но по нов начин. С
логистично споразумение от 03.01.2014 г. /л. 143 – л. 147 от делото/ се уреждат отношенията
във връзка с доставка на консервирани храни с код на доставчика 25142. С логистично
споразумение от 08.04.2016 г. /л. 397 – л. 401 от делото/ се уреждат отношенията във връзка
с доставка на консервирани храни с код на доставчика 25838. Ето защо и съдът при
формиране на извод дали всяко едно от вземанията за заплащане на възнаграждение за
предоставени логистични услуги, с които е прихванато, е възникнало ще обсъжда какви са
уговорките между страните, които са част от съдържанието на съответното споразумение,
което е действало по отношение на конкретните хранителни продукти и за периода, за който
се твърди, че съответните услуги са били извършени.
Първото вземане, което ответникът твърди, че е възникнало за него и с което
извършва прихващане спрямо задължението за заплащане на цена на доставените захарни
изделия, е такова за получаване от ищеца на възнаграждение за предоставена в периода от
30.11.2017 г. до 13.12.2017 г. услуга по осъществяване на палетно излагане на доставени от
ищеца захарни продукти в рамките на Метро поща 25. За посочения времеви период, когато
се твърди, че е предоставяна услугата, и за категорията продукти, представляващи захарни
изделия, отношенията между страните са се уреждали от споразумение за търговските
услуги, което е в сила от 01.01.2015 г. В чл. 2 от съдържанието на това споразумение е
уговорено предоставянето от ответника на различен вид рекламни услуги и
8
възнаграждението, което ищецът ще дължи за това. При тълкуване на волята на страните,
изразена в чл. 2.1. от споразумението, съдът счита, че те са се съгласили, че „М.к.е.к.Б.“
ЕООД се задължава да извършва действия по реклама на доставяни от ищеца продукти чрез
участие в Метро поща, като в две колони в таблица са посочени отделните действия, които
се включват в тази услуга и възнаграждението, което ищецът се задължава да заплати за
това. Едно от описаните действия в първата колона е допълнителни излагания на стока на
ключови места в магазините, срещу което в колоната за възнаграждение не е записана
никаква сума. Това означава, че страните са постигнали съгласие, че за извършването на тези
действия „А.т.“ ЕООД не дължи възнаграждение на ответника, т.е. тези услуги се
предоставят безвъзмездно. Такава уговорка между страните е логична като се вземе предвид,
че между тях за периода, през който са обвързани от възникналите комплексни отношения,
свързани с доставка на хранителни продукти, възникват редица задължения за заплащане на
определени суми, поради което е напълно възможно за някакъв период от време и по
отношение на конкретни стоки ответникът да се е съгласил да предоставя част от
уговорените рекламни услуги безплатно, в каквато насока трябва да се разбира клаузата на
чл. 2.1. от споразумението. При съобразяване на така изяснената воля на страните трябва да
се заключи, че за периода от 30.11.2017 г. до 13.12.2017 г., когато ответното дружество
твърди да е предоставяло на ищеца услуга по осъществяване на реклама чрез палетно
излагане на доставени от ищеца захарни продукти в рамките на участие в Метро поща 25,
съществува уговорка, че ищецът няма да заплаща възнаграждение за тази услуга, което е
основание за крайния извод, че за него не е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в размер на 10 800 лв. с ДДС.
Освен горното трябва да се посочи, че за да възникне задължение за възложителя по
договора за изработка да заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение, трябва да се
докаже, че възложената работа е извършена. По делото няма представени никакви
доказателства, че за периода от 30.11.2017 г. до 13.12.2017 г. „М.к.е.к.Б.“ ЕООД е осигурило
палетно излагане на конкретни доставени от ищеца захарни продукти в рамките на
провеждана кампания Метро поща 25, който факт се оспорва изрично от ищеца като
настъпил в исковата молба /л. 6 от делото/. Ето защо съдът приема този факт за недоказан и
като такъв за ненастъпил, което също води до извода, че в тежест на ищеца, в качеството му
на възложител, не е възникнало задължение да заплати възнаграждение за извършените от
ответника действия по палетно излагане на хранителни продукти в магазините от неговата
търговска верига.
След като в полза на „М.к.е.к.Б.“ ЕООД не е възникнало вземане към ищеца за
получаване на възнаграждение в размер на 10 800 лв. с ДДС, то за това дружество не е
възникнало и потестативното право да извърши прихващане между това вземане и
вземането на ищеца към него за получаване на покупна цена за доставени захарни изделия в
размер на 10 800 лв. и последното не е погасено чрез прихващане.
Следващото прихващане, което ответникът твърди, че е извършил извънсъдебно, е
между задължението му към ищеца да заплати покупната цена за доставени основни храни и
9
две парични вземания, които са възникнали за него към ищеца. Първото от тях е за
получаване от ищеца на възнаграждение за предоставена в периода от 11.09.2017 г. до
30.09.2017 г. услуга по включване на нови продукти в брошура. За посочения времеви
период, когато се твърди, че е предоставяна тази услуга, и за този вид стоки отношенията
между страните са се уреждали от споразумение за търговските услуги от 10.02.2017 г. В чл.
2.12. от съдържанието на това споразумение е уговорено, че ответникът се задължава да
извърши услугата по реклама на нови продукти чрез еднократното включване на тези
продукти в специална брошура, разпространявана в магазините, показваща новости в
асортимента на Метро, както и че за ищеца възниква насрещно задължение да заплати на
ответника възнаграждение за тази услуга в размер на 250 лв. за всеки артикул и за всеки
магазин.
В производството от „М.к.е.к.Б.“ ЕООД, върху който пада тежестта да установи този
факт, от който извлича благоприятни правни последици, няма представени никакви
доказателства, че за периода от 11.09.2017 г. до 30.09.2017 г. конкретен нов продукт от тези,
доставяни от ищеца, е включен в специална брошура, издавана от него и разпространяваната
в магазините от търговската му верига. По делото не е представена нито самата брошура,
нито са събрани други доказателства, установяващи съдържанието на брошурата и
обстоятелството по нейното разпространение в конкретни магазини за спорния период.
Факти в тази насока се съдържат само в изходящи от ответника документи, представляващи
възпроизведени на хартиен носител електронни документи, съдържащи електронни
изявления на тази страна, че е включила два конкретни продукта в брошури. Тези факти
обаче са изгодни за ответника в процеса, поради което направените от него изявления не се
ползват с доказателствена сила. Освен това в електронните документи липсват изявления в
колко магазина са разпространени тези брошури, което обстоятелство също подлежи на
установяване, за да се приеме, че услугата по реклама на нови продукти е предоставена,
както и за да се докаже в какъв обем. С оглед на това и доколкото в нито едно свое съдебно
или извънсъдебно изявление ищецът не признава факта на публикуване на два конкретни
продукта в специална брошура и разпространението в определени магазини Метро, а
прави възражения за дължимостта на възнаграждението за такава услуга, то съдът намира,
че по делото не е доказано, че ответното дружество е извършило действия по включване на
посочени от ищеца нови продукти в специална брошура, издавана от него, и действия по
разпространение на тази брошура в магазините от търговската му верига. Ето защо и за
ищеца не е възникнало задължение да заплаща възнаграждение за така извършените
действия. Това от своя страна означава, че за ответника не е възникнало правото да прихване
между това свое вземане за получаване на възнаграждение в размер на 6 000 лв. и част от
насрещното вземане на ищеца за получаване на цена за доставени основни храни, което не е
погасено чрез прихващане.
Следващото вземане, с което ответникът твърди, че е извършил прихващане със
задължението му към ищеца да заплати покупната цена за доставени основни храни, е такова
за получаване от ищеца на възнаграждение за предоставени в периода от 01.07.2017 г. до
10
31.12.2019 г. логистични услуги по отношение на този вид продукти, които са обозначени в
документите като продукти с код на доставчика 25138. За посочения времеви период по
отношение на тези продукти между страните е подписано и е действало споразумение за
логистично сътрудничество от 01.12.2015 г. С него ответникът се е задължил да организира
и осъществи транспортирането и дистрибуцията на стоки, доставени от ищеца на
съответната централизирана платформа, до отделните магазини от търговската верига
Метро. В чл. 8 от споразумението страните са се съгласили, че за „А.т.“ ЕООД възниква
насрещно задължение да заплати на ответника възнаграждение за извършването на тези
дейности, което е в размер на 4, 50 % от неговия нетен оборот, като той е определен без
ДДС, но е предвидено изрично, че ДДС се начислява допълнително от ответника. В
посочената клауза страните са постигнали уговорка и за това какво се разбира под понятието
„нетен оборот“, което се използва за определяне на базата, въз основа на която се изчислява
дължимото възнаграждение, като е записано, че той е финансовата стойност на стоките,
доставени за определен период от време до централизираната платформа.
При съобразяване на направените от ищеца възражения срещу възникване на
вземането на ответника за заплащане на възнаграждение за извършени логистични услуги,
съдът счита, че тази страна не оспорва, че за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г.
„М.к.е.к.Б.“ ЕООД е предоставяло тези услуги по отношение на голяма част от доставените
стоки. Ищецът обаче оспорва, че ответникът е осъществявал тези услуги по отношение на
част от доставените за периода стоки, представляващи основни храни, които сочи, че са
доставени от него, а не от ответника, директно до съответните магазини, като заявява, че за
тях последният е издал корекции за директни доставки, които съгласно изчисленията на
вещото лице в заключението на изготвената ССЕ са в размер на 37 838, 70 лв. с ДДС /колона
8 от таблица 4 на стр. 11 от заключението/. Предвид това съдът приема, че по делото е
безспорно и като такова доказано обстоятелството, че за периода от 01.07.2017 г. до
31.12.2019 г. ответникът е извършил възложената му работа по осъществяване на
логистични услуги по отношение на доставените от ищеца за този период основни храни, с
изключение на тези, за които е начислено възнаграждение в размер на 37 838, 70 лв., за
които от ответника няма представени никакви доказателства, че именно той е извършил
организацията и транспорта им от централната платформа до конкретни магазини от
търговската верига на Метро, като дори напротив, чрез издадените корекции ответникът
всъщност признава извънсъдебно, че това обстоятелство не е настъпило. Това означава, че
за ищеца е възникнало задължение да заплати на „М.к.е.к.Б.“ ЕООД възнаграждение за
предоставените логистични услуги за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г., което е в
размер на 4, 50 % от нетния оборот на част от доставените за това време основни храни.
Размерът на нетния оборот, който представлява финансовата стойност на стоките,
доставени за спорния период от ищеца до централизираната платформа на Метро, трябва да
се изчисли според действителната цена, по която ответникът е закупил стоките от ищеца,
като ако след момента на първоначално плащане на цената по общо съгласие на страните е
направена някаква корекция в посока на намаляване или увеличаване на цените на тези
11
стоки, това също трябва да се съобрази, защото се отразява на действителната стойност на
нетния оборот. Тълкуването на ответника, че оборотът трябва да се определи от
първоначалната цена, на която той е закупил стоките от ищеца, без съобразяване на
постигната уговорка за промяна в първоначално платената цена, не може да се сподели,
защото това би довело до съобразяване на стойност на стоките, която не е действителната
такава, при която е извършена тяхната доставка, което очевидно не отговаря на волята на
страните, изразена в клаузите на сключеното логистично споразумение, която е реалната
стойност на доставените от ищеца стоки да бъде база за изчисляване на възнаграждението за
извършване на логистични услуги по транспорт на тези стоки.
Съдът приема, че размерът на нетния оборот на доставените от ищеца на ответника
стоки в периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г. следва да се определи от стойността на
фактурите, отразяващи цената на доставените стоки, която е отразена в счетоводството на
ответника, при вземане предвид и на всички коригиращи документи, издадени и
осчетоводени в тази връзка, включително кредитните известия, отразяващи суми, с които се
намалява стойността на вече издадена и осчетоводена фактура. Това е така, тъй като
извършвайки действието по осчетоводяване на доставката на стоки на тази стойност
ответникът, който е кредитор на задължението за получаване на стоките, признава, че в
негова полза е извършена доставката на стоки на такава стойност от ищеца, т.е. че ищецът е
изпълнил своето задължение в посочения обем, което е неизгоден за него факт и
признаването му се ползва с доказателствена сила. За определяне на нетния оборот не
трябва да се съобразява стойността на доставените за периода стоки съгласно отразяването в
счетоводството на ищеца, защото осчетоводяването, направено от тази страна, е нейно
действие, удостоверяващо изгодни за нея факти в процеса и не се ползва с доказателствена
сила. Стойността на доставените стоки трябва да се вземе с начислен ДДС съгласно
уговореното в чл. 8, изр. 2 от логистичното споразумение от 01.12.2015 г. Определеният по
изяснения начин нетен оборот е изчислен в колона 10 от таблица 3 на стр. 11 от
заключението на изготвената по делото ССЕ и възлиза на сумата от 3 059 342, 19 лв.
Възнаграждението за извършени логистични услуги трябва да се определи като 4, 5 % от
този оборот. От представените по делото документи обаче е видно, че ответникът е
начислил и претендирал от ищеца възнаграждение за логистични услуги, извършени в
периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г. по отношение на доставените от ищеца за този
период основни храни с код 25138, в по-нисък размер от уговорения – в размер от 2, 95 % от
нетния оборот. Ето защо и въпреки че се установи, че дължимото възнаграждение за този
период и за този вид стоки е в по-голям размер, съдът е длъжен да съобрази намаления
такъв, който е приложил ответникът и да приеме, че дължимото възнаграждение за
извършени логистични услуги възлиза на 90 250, 59 лв. От тази сума трябва да се извади
сумата, която ответникът е признал, че е възнаграждение за транспорт на стоки, които са
доставени директно от ищеца до конкретните магазини, която е в размер на 37 838, 70 лв. с
ДДС. Следователно размерът на дължимото от ищеца на ответника възнаграждение за
предоставени в периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г. логистични услуги по отношение на
този вид продукти, които са обозначени в документите като продукти с код на доставчика
12
25138, възлиза на сумата от 52 411, 89 лв. с ДДС. С това вземане в посочения размер
ответникът може да извърши прихващане, ако се установи, че са налице и останалите
предпоставки за това. За него не е възникнало право да прихване за разликата над тази сума
до пълния размер от 87 259, 67 лв. с ДДС, до която това дружество е осчетоводило
направено извънсъдебно прихващане, т.е. за сумата от 34 847, 78 лв. с ДДС. По делото е
заявено възражение за прихващане само с част от общата сума на вземането, която е в
размер от 32 808, 83 лв., която е по-ниска от сумата, за която се доказа, че вземане за
логистични услуги не е възникнало, поради което съдът приема, че за ответника не е
възникнало изобщо вземане до размера, който е въведен от него в предмет на спора, като не
е възникнало и правото да прихване с тази част от вземането.
С оглед всичко изложено се налага крайният извод, че по делото не се доказва в
полза на „М.к.е.к.Б.“ ЕООД да са възникнали и двете вземания, с които това дружество
заявява, че е направил извънсъдебно изявление за прихващане със задължението му за
заплащане на цена за доставените основни храни в размер на 38 571, 29 лв., което означава,
че за това дружество не е възникнало и потестативното право да извърши прихващане и
задължението, предмет на главния иск, не е погасено чрез прихващане.
Следващото прихващане, което ответникът твърди, че е извършил извънсъдебно е
между задължението му към ищеца да заплати покупната цена за доставени консервни храни
с код на доставчика 25142 и три парични вземания, които са възникнали за него към ищеца.
Първото от тях е за получаване от ищеца на възнаграждение за предоставени от ответника в
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. рекламни услуги. За посочения времеви период
отношенията между страните във връзка с този вид доставяни стоки се уреждат от анекс от
03.02.2016 г. към споразумение за търговските услуги, който създава права и задължения за
договарящите по него страни считано от 01.01.2016 г. В него е включена клауза, съгласно
която ответникът се задължава да предостави на ищеца пряка и непряка реклама. В анекса
страните са постигнали съгласие, че размерът на възнаграждението, което ищецът ще дължи
за тези услуги е 12 % от реализирания оборот.
При съобразяване на направените от ищеца възражения срещу възникване на
вземането на ответника за заплащане на възнаграждение за извършена реклама, съдът счита,
че тази страна не оспорва, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. „М.к.е.к.Б.“ ЕООД е
предоставяло уговорените рекламни услуги. Това е така, защото възраженията, заявени от
ищеца в исковата молба, в допълнителната искова молба и в производството, са само
относно начина на изчисляване на възнаграждението за рекламни услуги и по-конкретно за
начина на определяне на оборота, въз основа на който се изчислява размерът на дължимото
възнаграждение. Предвид това съдът приема, че по делото е безспорно и като такова
доказано обстоятелството, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. ответникът е
извършил възложената му работа по осъществяване на реклама. Това означава, че за ищеца е
възникнало задължение да заплати на „М.к.е.к.Б.“ ЕООД възнаграждение за това в размер
на 12 % от реализирания оборот.
В съдържанието на сключеното между страните споразумение няма дадена
13
дефиниция на понятието оборот, нито е посочен начинът, по който този оборот трябва да се
определя при изчисляване на размера на възнаграждението за предоставяне на рекламни
услуги. Понятието реализиран оборот е използвано в подписаното споразумение и при
уговаряне на възнаграждението, което се дължи за извършени от ответника дейности за
постигнат оборот, което е наименувано „бонус за постигнат оборот“. При постигане на
съгласие по отношение размера на това възнаграждение обаче страните са дали изрична
дефиниция на понятието бонус, в което е посочено ясно точно кой реализиран оборот се
съобразява и това е реализираният от „М.к.е.к.Б.“ ЕООД оборот със стоки на „А.т.“ ЕООД,
т.е. това е оборотът, който се формира от продадените от ответника на трети лица стоки,
които той е закупил от ищеца. Съдът счита, че тази дефиниция не е приложима при
определяне на възнаграждението за извършена реклама, тъй като целта на двете
възнаграждения е напълно различна, предвид различието в дейностите, които ищецът
възлага на ответника да извърши. Действията, които се възмездяват чрез заплащане на бонус
за постигнат оборот, са такива, които ответникът извършва, за да подпомогне продажбите на
доставяните от ищеца стоки, т.е. имат за цел да се увеличат продажбите на стоки, които
ищецът доставя в своята търговска дейност в полза на трети лица чрез предлагането на тези
стоки в магазините на ответника. С оглед на това е логично възнаграждението за тези
действия да се изчислява точно върху стойността на продадените на трети лица стоки, по
отношение на които целта е изпълнена, а не например на общо доставените от ищеца на
ответника стоки. Рекламните дейности, от своя страна, са такива, които се извършват по
отношение на всички стоки, които ответникът закупува от ищеца и продава в своите
магазини. Различният характер на действията по извършване на реклама, които се възлагат
на ответника, налага понятието „реализиран оборот“ да бъде тълкувано по друг начин при
изчисляване на възнаграждението, дължимо за тези действия, а именно като сбора от
стойността на всички стоки, които ищецът е доставил на ответника, за да бъдат продавани
на потребителите на хранителни продукти в магазините от търговската верига на последния,
защото точно това са стоките, които се рекламират по пряк и непряк начин с тяхното
излагане в магазините и чрез други действия, които не са уточнени по вид в сключеното
споразумение. Размерът на реализирания оборот трябва да се определи по действителната
цена, по която ответникът е закупил стоките от ищеца, като ако след това е направена
някаква корекция в посока на намаляване или увеличаване на цените на тези стоки, това
също трябва да се съобрази, тъй като се отразява на действителната стойност на
реализирания между страните оборот. Тълкуването на ответника, че реализираният оборот
трябва да се определи от първоначалната цена, на която ответникът е закупил стоките от
ищеца, без съобразяване на постигната уговорка за промяна в първоначално платената цена,
не може да се сподели, защото това би довело до вземане предвид на стойност на стоки,
която не е действителната такава, при която е извършена доставката, като това очевидно не
отговаря на волята на страните, изразена в клаузите на сключеното споразумение за
търговски условия, която е реално реализираният оборот на продажби на стоки между
страните да бъде базата, при която се изчислява възнаграждението за извършване на пряка и
непряка реклама точно на тези стоки.
14
Съдът приема, че размерът на реализирания оборота в периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2019 г., следва да се определи от стойността на фактурите, отразяващи цената на
доставените от ищеца на ответника стоки, която е отразена в счетоводството на последния,
при съобразяване и на всички коригиращи документи, издадени и осчетоводени в тази
връзка, включително кредитните известия, отразяващи суми, с които се намалява стойността
на вече издадена и осчетоводена фактура. Както вече беше посочено, за определяна
стойността на оборота не може да се вземе предвид стойността на продадените стоки
съгласно записите в счетоводството на ищеца, защото той е длъжник на задължението за
предаване на закупените стоки и осчетоводяването от него на доставката на стоки на по-
висока стойност е факт, който е изгоден за него в процеса и не може да се ползва с
доказателствена стойност. Стойността на доставените стоки трябва да се вземе с начислен
ДДС, защото в споразумението, действащо за спорния период и по отношение на този вид
стоки, не е предвидено ДДС да не се съобразява при изчисляване на реализирания оборот, а
от всички уговорки в сключените между страните споразумения следва, че когато те са
искали да изключат съобразяването на ДДС, са го посочвали изрично, както е при
изчисляване на възнаграждението за бонус за постигнат оборот /чл. 1.3. от анекса от
08.02.2016 г./. Определеният по този начин реализиран оборот е изчислен в колона 10 от
таблица 9 на стр. 15 от заключението на изготвената по делото ССЕ и възлиза на 1 104 587,
66 лв. с ДДС. Възнаграждението за реклама, изчислено като 12 % от този оборот, е в размер
на 136 870, 52 лв. Това означава, че за ответника е възникнало право да извърши
прихващане със свое вземане към ищеца за възнаграждение за извършени рекламни
дейности за сумата от 136 870, 52 лв. За този субект не е възникнало право да прихване за
разликата над тази сума до пълния размер от 158 230, 29 лв., с която това дружество е
направило прихващане, т.е. за сумата от 21 359, 77 лв. По делото е заявено възражение за
прихващане само с част от общата сума на вземането за получаване на възнаграждение за
рекламни услуги и само тя е предмет на спора. Тя е в размер на 22 606, 81 лв. С оглед на
това и предвид установения размер, до който спорното вземане на ответника се установи, че
е възникнало и до кой то не е възникнало, съдът намира, че за ответника изобщо не е
възникнало право да прихване с част от него в размер на 21 359, 77 лв., като такова право
може да възникне само за сумата от 1 247, 04 лв., ако се докаже, че са налице и другите
предпоставки за това, предвидени в закона.
Друго вземане, което ответникът твърди, че е възникнало за него и с което извършва
прихващане със задължението си за заплащане на покупна цена за консервирани храни с код
на доставчика 25142, е това за получаване на възнаграждение за извършени в периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. дейности за постигнат оборот. Както се посочи, за този период
отношенията между страните във връзка с този вид хранителни продукти са уредени от
анекс от 03.02.2016 г. към споразумението за търговските услуги. В него е включена клауза
за дължимост от ищеца на ответника на „бонус за постигнат оборот“. При тълкуване на
уговорките между страните, в които е дадено определение на понятието „бонус“, както и на
тези, определящи реда, по който се изчислява този бонус, съдът счита, че те са постигнали
съгласие, че „М.к.е.к.Б.“ ЕООД се задължава да извършва действия, които ще подпомагат
15
продажбите на стоките, с които търгува „А.т.“ ЕООД, на трети лица, с което се цели да се
увеличи обема на тези продажби, поради което последното дружество поема насрещно
задължение да заплати възнаграждение за това, което се определя като процент от оборота.
Както вече беше изяснено, страните изрично са уговорили, че този оборот представлява
реализирания от „М.к.е.к.Б.“ ЕООД оборот със стоки на „А.т.“ ЕООД, т.е. оборотът, който се
формира от продадените от ответника на трети лица стоки, които той е закупил от ищеца
/чл. 8.1. от анекса от 03.02.2016 г./. Този начин за определяне на оборота се твърди, че е
договорен между страните и от самия ответник съгласно изявлението му в съдебно
заседание, проведено на 19.10.2022 г. В споразумението от 03.02.2016 г. страните са
постигнали съгласие, че размерът на възнаграждението за постигнат оборот при оборот
между 1000, 01 лв. и 10 000 лв. е 1, 5 % и при оборот над 10 000 лв. е 2 %.
От ответника, върху който лежи тежестта да докаже, че в негова полза е възникнало
вземане към ищеца за получаване на възнаграждение за постигнат оборот, не са представени
никакви доказателства, от които да е видно какво е количеството от стоките, които
„М.к.е.к.Б.“ ЕООД е закупило от „А.т.“ ЕООД и същевременно е продало на трети лица за
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. В заключението на изготвената по делото ССЕ е
направено само изчисление на стойността на стоките, които ищецът е доставил на
ответника, от които обаче не се формира оборотът, въз основа на който се изчислява
възнаграждението, определено като бонус оборот. Това означава, че няма как по делото да
се направи извод, че за която и да е година от спорния период ответникът е реализирал
стоки, закупени от ищеца, които са на стойност над тази, при която се дължи
възнаграждение за постигнат оборот съгласно постигнатите уговорки в анекса от 08.02.2016
г. Това от своя страна прави невъзможно да се заключи, че задължение за заплащане на
такова възнаграждение е възникнало за ищеца, както и да се определи неговият размер.
След като по делото не се доказа възникването на вземане на ответника към ищеца за
получаване на възнаграждение за постигнат бонус оборот, то трябва да се приеме, че за тази
страна не е възникнало правото да извърши прихващане между това вземане и
задължението, което има към ищеца за заплащане на цена за доставени стоки,
представляващи консервирани храни с код на доставчика 25142 и това задължение не е
погасено до сумата от 3 843, 10 лв., както се твърди от ответника.
Следващо вземане, което ответникът твърди, че е възникнало за него и с което
извършва прихващане със задължението си за заплащане на покупна цена за консервирани
храни с код на доставчика 25142, е това за получаване на възнаграждение за извършени
логистични услуги по отношение на този вид стоки за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019
г.
За посочения времеви период по отношение на тези продукти между страните е
подписано и е действало споразумение за логистично сътрудничество от 03.01.2014 г. С
него ответникът се е задължил да организира транспорта на стоки, доставени от ищеца на
съответната централизирана платформа, до отделните магазини от търговската верига
Метро. В чл. 7 от споразумението страните са се съгласили, че за „А.т.“ ЕООД възниква
16
насрещно задължение да заплати на ответника възнаграждение за извършването на тези
дейности, което е в размер на 2, 95 % от неговия нетен оборот, но не по-малко от 28, 02 лв.
без ДДС за всеки палет. В посочената клауза страните са постигнали уговорка и за това
какво се разбира под понятието „нетен оборот“, което се използва за определяне на базата,
въз основа на която се изчислява дължимото възнаграждение, като е прието, че това е
стойността на доставените стоки за определен период от време.
При съобразяване на направените от ищеца възражения срещу възникване на
вземането на ответника за заплащане на възнаграждение за извършени логистични услуги,
съдът счита, че тази страна не оспорва, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г.
„М.к.е.к.Б.“ ЕООД е предоставяло тези услуги. Това е така, защото и по отношение на това
вземане възраженията, заявени от ищеца, са само относно начина за изчисляване на
възнаграждението и по-конкретно за начина на определяне на оборота, въз основа на който
то се изчислява. Предвид това съдът приема, че по делото е безспорно и като такова
доказано обстоятелството, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. ответникът е
извършил възложените му от ищеца логистични услуги по отношение на консервирани
храни с код на доставчика 25142. Това означава, че за ищеца е възникнало задължение да
заплати на „М.к.е.к.Б.“ ЕООД възнаграждение за това в размер на 2, 95 % от нетния оборот.
Както вече се посочи по отношение на вземането за възнаграждение за логистични
услуги, предоставяни по отношение на други стоки, размерът на нетния оборот трябва да се
определи по действителната цена, по която ответникът е закупил стоките от ищеца, като се
съобразят и обстоятелства, настъпили след това, свързани с корекция в посока на
намаляване или увеличаване на цените на тези стоки, защото те се отразяват на
действителната стойност на реализирания между страните оборот. Стойността на този
оборот, който е същият като реализираният оборот, използван при изчисляване на
възнаграждението за рекламни услуги, е изчислена в колона 10 от таблица 9 на стр. 15 от
заключението на изготвената по делото ССЕ и възлиза на 1 104 587, 66 лв. с ДДС.
Възнаграждението за логистични услуги, изчислено като 2, 95 % от този оборот, е в размер
на 33 647, 34 лв. Това означава, че за ответника е възникнало право да извърши прихващане
със свое вземане към ищеца за възнаграждение за извършени логистични услуги за сумата от
33 647, 34 лв. За него не е възникнало право да прихване за разликата над тази сума до
пълния размер от 39 451, 50 лв., с която това дружество твърди да е направил изявление за
извънсъдебно прихващане, т.е. за сумата от 5 804, 16 лв. с ДДС. По делото е заявено
възражение за прихващане само с част от общата сума на вземането, която е в размер от 5
569, 69 лв., която е по-ниска от сумата, за която се доказа, че вземане за логистични услуги
не е възникнало, поради което съдът приема, че за ответника не е възникнало изобщо
правото да прихване с тази част от неговото вземане, която е въведена от него в предмета на
спора.
В обобщение съдът ще посочи, че по делото се доказа, че в полза на „М.к.е.к.Б.“
ЕООД е възникнало само едно от вземанията към „А.т.“ ЕООД, с които това дружество
твърди, че е извършило прихващане със задължението си за заплащане на цена за доставени
17
стоки, представляващи консервирани храни с код на доставчика 25142, а именно с вземане
към ищеца за получаване на възнаграждение за извършени рекламни дейности на
консервирани храни с код на доставчика 25142 за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г.,
което е в размер на 1 247, 04 лв. с ДДС.
За да възникне правото на едно лице да прихване, когато то се извършва
извънсъдебно, както се сочи да е станало в настоящия случай, следва да бъде установено,
освен че за двете страни са възникнали парични вземания, също така и че активното
вземане, което е това на страната, която прави изявление за прихващане, е изискуемо и
ликвидно. В тази връзка са указанията, дадени в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение
№ 2 от 18.03.2022 г., постановено по тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Едно вземане е
ликвидно тогава, когато е установено по основание и размер с постановено между страните
съдебно решение или неговото възникване и размер са безспорни в отношенията между
страните по прихващането, т.е. не е оспореното от длъжника, срещу когото се прихваща. В
случая активното вземане е вземането на ответното дружество, което твърди, че е
упражнило чрез извънсъдебно изявление правото на прихващане, а именно вземането за
възнаграждение за извършени рекламни дейности за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019
г. Това вземане обаче е оспорено от длъжника по него, който е „А.т.“ ЕООД и който твърди
че то не е възникнало за размера от 22 606, 81 лв. Тази част от вземането е била спорна в
отношенията между страните, а именно на прихващане с нея се позовава ответникът в
подадения по делото писмен отговор. От това се налага изводът, че вземането, което е
предмет на заявеното в процеса възражение за извънсъдебно прихващане, не е било
ликвидно в отношенията между страните и за ответника не е възникнало правото да
прихване с него извънсъдебно.
В мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г., постановено по
тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че когато ответникът се позовава на
погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме,
че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено
възражение за съдебно прихващане. Ето защо настоящият съдебен състав е длъжен да
разгледа възражението на ответника за прихващане като съдебно такова. След като по
делото се доказа, че за ответника е възникнало вземане към ищеца за възнаграждение за
извършени рекламни дейности за сумата от 1 247, 04 лв., то възражението за прихващане е
основателно до този размер и е неоснователно за сумата от 21 359, 77 лв. с ДДС, за която е
заявено. Следователно предявеният иск по чл. 327 ТЗ за заплащане на сумата от 35 370, 21
лв., представляваща покупна цена за доставка на консервирани храни с код на доставчика
25142, следва да се отхвърли до размера от 1 247, 04 лв. поради извършено прихващане на
вземането с насрещно задължение на ищеца към ответника за заплащане на възнаграждение
за извършени рекламни услуги за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., дължимо
съгласно анекс към споразумение за търговски условия от 03.02.2016 г. Останалата част от
това задължение на „М.к.е.к.Б.“ ЕООД към „А.т.“ ЕООД в размер на 34 059, 96 лв. не е
погасено нито чрез плащане, нито чрез прихващане.
18
Следващото прихващане, което ответникът твърди, че е извършил извънсъдебно е
между задължението му към ищеца да заплати покупната цена за доставени консервни храни
с код на доставчика 25838 и вземане към ищеца за получаване на възнаграждение за
извършени логистични услуги по отношение на този вид стоки за периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2019 г.
За посочения времеви период по отношение на тези продукти между страните е
подписано и е действало споразумение за логистично сътрудничество от 08.04.2016 г. С
него ответникът се е задължил да организира транспорта на стоки, доставени от ищеца на
съответната централизирана платформа, до отделните магазини от търговската верига
Метро. В чл. 7 от споразумението страните са се съгласили, че за „А.т.“ ЕООД възниква
насрещно задължение да заплати на ответника възнаграждение за извършването на тези
дейности, което е в размер на 2, 95 % от неговия нетен оборот, но не по-малко от 28, 02 лв.
без ДДС за всеки палет. В посочената клауза страните са постигнали уговорка и за това
какво се разбира под понятието „нетен оборот“, което се използва за определяне на базата,
въз основа на която се изчислява дължимото възнаграждение, като е посочено, че това е
стойността на доставените стоки за определен периода от време.
При съобразяване на направените от ищеца възражения срещу възникване на
вземането на ответника за заплащане на възнаграждение за извършени логистични услуги,
съдът счита, че тази страна не оспорва, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г.
„М.к.е.к.Б.“ ЕООД е предоставяло тези услуги. Това е така, защото и по отношение на това
вземане възраженията, заявени от ищеца, са само относно начина за изчисляване на
възнаграждението и по-конкретно за начина на определяне на оборота, въз основа на който
то се изчислява. Предвид това съдът приема, че по делото е безспорно и като такова
доказано обстоятелството, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. ответникът е
извършил възложените му от ищеца логистични услуги по отношение на консервирани
храни с код на доставчика 25838. Това означава, че за ищеца е възникнало задължение да
заплати на „М.к.е.к.Б.“ ЕООД възнаграждение за това в размер на 2, 95 % от нетния оборот.
Както вече се посочи по отношение на вземанията за възнаграждение за логистични
услуги, предоставяни по отношение на други стоки, размерът на нетния оборот трябва да се
определи по действителната цена, по която ответникът е закупил стоките от ищеца, като се
съобрази и всяка направена след това корекция в посока на намаляване или увеличаване на
цените на тези стоки, тъй като тя влияе на действителната стойност на реализирания между
страните оборот.
Съдът приема, че размерът на нетния оборот на доставените от ищеца на ответника
стоки в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., следва да се определи от стойността на
фактурите, отразяващи цената на доставените от ищеца на ответника стоки, която е отразена
в счетоводството на последния, при вземане предвид и на всички коригиращи документи,
издадени и осчетоводени в тази връзка, включително кредитните известия, отразяващи
суми, с които се намалява стойността на вече издадена и осчетоводена фактура.
Определеният по този начин нетен оборот е изчислен в колона 10 от таблица 19 на стр. 21 от
19
заключението на изготвената по делото ССЕ и възлиза на сумата от 1 038 268, 56 лв.
Възнаграждението за извършени логистични услуги трябва да се определи като 2, 95 % от
този оборот и възлиза на сума в общ размер от 30 628, 92 лв. Това означава, че за ответника
е възникнало право да извърши прихващане със свое вземане към ищеца за възнаграждение
за извършени логистични услуги за сумата от 30 628, 92 лв. За него не е възникнало право да
прихване за разликата над тази сума до пълния размер от 32 938, 88 лв., до която това
дружество твърди да е направил изявление за извънсъдебно прихващане, т.е. за сумата от 2
309, 96 лв. с ДДС. По делото е заявено възражение за прихващане само с част от общата
сума на вземането за получаване на възнаграждение за логистични услуги и само тя е
предмет на спора. Тя е в размер на 3 756, 92 лв. С оглед на това и предвид установения
размер, до който спорното вземане на ответника се установи, че е възникнало и до кой то не
е възникнало, съдът намира, че за ответника изобщо не е възникнало право да прихване с
част от него в размер на 2 309, 96 лв., като такова право може да възникне само за сумата от
1 446, 96 лв., ако се докаже, че са налице и другите предпоставки за това, предвидени в
закона.
Възникването на това вземане обаче е факт, който е оспорен от ищеца, което
означава, че то не може да се определи като ликвидно и ответникът не е можел да извърши
извънсъдебно прихващане с него. Съдът обаче по изложените вече мотиви и във връзка с
указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г., постановено по
тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, трябва да разгледа така заявеното от „М.к.е.к.Б.“
ЕООД възражение като възражение за съдебно прихващане. Това възражение е основателно
за част от размера, до който то е предявено, който е този, до който в процеса се доказа, че
вземането е възникнало. Възражението за прихващане с вземането на ответника към ищеца
за възнаграждение за извършени рекламни дейности е основателно за сумата от 1 446, 96 лв.
и е неоснователно за сумата от 2 309, 96 лв., до която е заявено. Следователно предявения
иск по чл. 327 ТЗ за заплащане на сумата от 3 753, 16 лв., представляваща покупна цена за
доставка на консервирани храни с код на доставчика 25838, следва да се отхвърли до
размера от 1 446, 96 лв. поради извършено прихващане на вземането с насрещно задължение
на ищеца към ответника за заплащане на възнаграждение за извършени логистични услуги
за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., дължимо съгласно споразумение за логистично
сътрудничество от 08.04.2016 г. Останалата част от това задължение на „М.к.е.к.Б.“ ЕООД
към „А.т.“ ЕООД в размер на 2 306, 20 лв. не е погасено нито чрез плащане, нито чрез
прихващане.
От ответника е направено в преклузивния законоустановен срок за това /по чл. 367
ГПК/, възражение за погасяване по давност на предявените от ищеца вземания за
получаване на покупната цена на доставените стоки, което възражение следва да бъде
разгледано по отношение на тази част от вземанията, предмет на главните искове, които се
доказа, че съществуват и към момента, като не са погасени поради плащане или поради
извършено съдебно прихващане.
Давностният срок за погасяване на претенцията на ищеца за реално изпълнение на
20
задължението за заплащане на покупната цена на доставените стоки по договора за
продажба е общият петгодишен, тъй като това задължение няма характеристиките на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, които се погасяват с тригодишна
давност. Задълженията за заплащане на покупната цена при различни доставки на стоки
дори и в случаите, когато между страните по договора за продажба съществуват трайни
търговски отношения, в рамките на които те са осъществени, възникват за купувача
отделно, от момента на получаване на съответните стоки. Тяхното възникване и
настъпването на падежа им не са обусловени единствено от изтичане на предварително
уговорен между страните период от време, а от осъществяване и на други факти, като
предаването от продавача на купувача на уговорените като вид и количество стоки.
В чл. 114, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че давността за погасяване на вземането започва да
тече от деня, в който то е станало изискуемо, като съгласно ал. 2 ако тази изискуемост е
уговорено да настъпва след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало.
Вземането за заплащане на покупната цена по сключения между страните договор за
продажба е срочно. Въпреки че по делото не се установява страните по тази сделка да са
уговорили срок за изпълнение на това задължение в сключения рамков договор и
подписаните споразумения за търговски услуги, доколкото процесният договор за продажба
представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, то приложение намира
нормата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, съгласно която срокът за плащане е 14-дневен от датата на
получаване на фактурата или друга покана, съответно от датата на получаване на стоката,
ако тя е по-късна от тази на получаване на фактурата. Искът за осъждане на ответника да
заплати неплатената част от покупната цена на всички доставени стоки е предявен на
22.10.2021 г., което означава, че погасени по давност биха могли да бъдат само вземания за
получена цена на стоки, които са станали изискуеми пет години преди 22.10.2021 г., т.е.
преди 22.10.2016 г. От предявените вземания единствено част от вземанията за цена за
доставени консервирани храни с код на доставчика 25142, са възникнали в периода от
01.01.2016 г. до 22.10.2016 г., в който период са издадени фактурите за доставка на тези
стоки, поради което и само тези вземания биха могли да бъдат изискуеми преди 22.10.2016
г. Останалата част от предявените вземания за неплатена цена за доставени стоки са
възникнали в периода от 23.10.2016 г. до 31.12.2019 г., поради което и са станали изискуеми
след тази дата и не биха могли да бъдат погасени по давност до датата на подаване на
исковата молба. Съдът счита, че и вземанията за цена за доставени консервирани храни с код
на доставчика 25142, за които са издадени фактури в периода от 01.01.2016 г. до 22.10.2016
г., не са погасени по давност, защото по делото се доказа, че голяма част от вземанията за
цена на този вид стоки са заплатени доброволно от ответника преди процеса, като по делото
се претендира само неплатената част от тези вземания. В производството не са събрани
данни точно кои от вземанията, които са възникнали в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019
г. са погасени, поради което трябва да се приеме, че това са най-старите от тях, като
погасената чрез плащане част от тези вземания е много по-голяма от стойността на
21
вземанията, възникнали в периода от 01.01.2016 г. до 22.10.2016 г., което означава, че
последните са изцяло погасени чрез плащане преди предявяване на иска. Следователно
направеното от ответника възражение за погасяване по давност на правото на иск на ищеца
да претендира заплащане на покупната цена за доставени стоки е изцяло неоснователно.
Предвид всичко изложено трябва да се заключи, че: 1) главният иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 800 лв., представляваща неплатена цена за
доставени захарни изделия, за които са издадени фактури в периода от 31.10.2017 г. до
21.12.2017 г., е изцяло основателен; 2) главният иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 38 571, 29 лв., представляваща неплатена цена за доставени основни храни,
за които са издадени фактури в периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г., е изцяло
основателен; 3) главният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 35
370, 21 лв., представляваща неплатена цена за доставени консервирани храни с код на
доставчика 25142, за които са издадени фактури в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., е
основателен за сумата от 34 059, 96 лв. и трябва да се отхвърли за разликата над тази сума
до пълния заявен размер от 35 370, 21 лв. като погасен чрез прихващане; 4) главният иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 753, 16 лв., представляваща
неплатена цена за доставени консервирани храни с код на доставчика 25838, за които са
издадени фактури в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., е основателен за сумата от 2
306, 20 лв. и трябва да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния заявен размер от 3
753, 16 лв. като погасен чрез прихващане.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за заплащане на покупната цена за доставените стоки, възникнало в
тежест на ответника е парично, поради което и последният дължи на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Както вече се посочи, по делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че страните по спора са уговорили срок, в който купувачът се задължава да
заплати цената на доставените стоки. Такава уговорка няма в рамковия договор, като липсва
и в подписаните споразумения за търговски условия. С оглед на това и доколкото
процесната сделка за продажба е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, то приложение
намира разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, в която е предвидено, че ако страните по
търговска сделка не са уговорили срок за плащане на дължимо по нея паричното
задължение, то трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от датата на получаване на
фактурата или друга покана, съответно от датата на получаване на стоката, ако тя е по-късна
от тази на получаване на фактурата. Ищецът твърди, че всички претендирани в процеса
стоки са доставени на ответника преди датите на издаване на фактурите за тях. Такова
изрично твърдение е направено в съдебно заседание, проведено на 19.10.2022 г., като то не е
оспорено от процесуалния представител на ответника, поради което съдът приема, че този
факт не е спорен в техните взаимоотношения и като такъв го счита за установен в процеса.
Следователно 14-дневният срок, в който „М.к.е.к.Б.“ ЕООД е трябвало да изпълни
22
задължението си за заплащане на цената на всички доставени от ответника стоки започва да
тече от датата на издаване на съответната фактура за това, която по делото е установено, че
той надлежно е осчетоводил.
За претендираните в процеса вземания за заплащане на цена за доставени захарни
изделия са издадени фактури в периода от 31.10.2017 г. до 21.12.2017 г. Това означава, че
падежът на всяко от отразените в тези фактури отделни задължения за цена е станало
изискуемо 14 дни след издаване на фактурата и ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за това от 15-тия ден след издаване на фактурата. Ищецът претендира
обезщетение за забава върху цената на тези стоки от 31.12.2017 г., към който момент вече е
настъпил падежът и съответно е поставено началото на забавата по отношение на почти
всички от тези вземания, с изключение на вземането за цена, за което е издадена фактура на
21.12.2017 г., чийто падеж е 04.01.2018 г. и по отношение изпълнението на което ответникът
е изпаднал в забава на 05.01.2018 г. Следователно и доколкото ответното дружество не е
изпълнило тези си задължения на падежа, то за него е възникнало задължение да заплати на
ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата неплатена и
претендирана в процеса част от покупната цена за тези стоки в размер на 10 800 лв., като за
повечето от вземанията по фактурите началната дата на забавата е 31.12.2017 г.
Ответникът е заявил в процеса в преклузивния срок за това възражение за погасяване
по давност на всички предявени вземания за заплащане на обезщетение за забава, което
съдът дължи да разгледа.
Вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва се погасява с
кратката тригодишна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б „в” ЗЗД, като на
основание чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността за погасяване на това вземане започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало. Това вземане възниква подневно за целия период,
през който продължава забавата на длъжника да изпълни паричното си задължение за
заплащане на уговорената покупна цена за доставените стоки. Предвид това и с оглед датата
на предявяване на иска, която е 22.10.2021 г., погасено по давност е вземането за заплащане
на обезщетение за забавено плащане на цената за доставени захарни изделия, което е
възникнало за периода от 31.12.2017 г. до 21.10.2018 г. Към момента на предявяване на иска
не е изтекла погасителната давност по отношение на предявеното вземане за обезщетение за
забавено плащане на главницата от 10 800 лв. за периода от 22.10.2018 г. до крайната дата,
до която то се претендира в процеса – 21.10.2021 г. Размерът на това вземане за посочения
период възлиза на сумата от 3 288 лв., която е определена от съда на основание чл. 162 ГПК.
До този размер и за този период трябва да се уважи предявеният акцесорен иск и да се
отхвърли за разликата над тази сума до пълния заявен от ищеца размер от 4 115, 84 лв. и за
периода от 31.12.2017 г. до 21.10.2018 г.
За претендираните в процеса вземания за заплащане на цена за доставени основни
храни в размер на 6 000 лв. са издадени фактури в периода от 07.09.2017 г. до 26.09.2017 г.
Това означава, че падежът на всяко от отразените в тези фактури отделни задължения за
цена е станало изискуемо 14 дни след издаване на фактурата и ответникът е изпаднал в
23
забава и дължи обезщетение за това от 15-тия ден след издаване на фактурата. Ищецът
претендира обезщетение за забава върху цената на тези стоки от 31.12.2018 г., към който
момент вече е настъпил падежът и съответно е поставено началото на забавата по
отношение на всички от тези вземания. Най-късното възникнало от тези вземания е
изискуемо от 10.10.2017 г. и ответникът е изпаднал в забава неговото изпълнение на
11.10.2017 г. Предвид заявения в процеса период, за който се претендира обезщетение по чл.
86, ал. 1 ЗЗД и датата на подаване на исковата молба, която е 22.10.2021 г., трябва да се
приеме, че искът за осъждане на ответника да заплати това обезщетение за забава за периода
от 31.12.2018 г. до 21.10.2021 г. е предявен изцяло преди изтичане на установената в закона
погасителна давност. Размерът на това вземане за посочения период възлиза на сумата от 1
710, 01 лв., която е определена от съда на основание чл. 162 ГПК.
За вземанията за заплащане на цена за доставени основни храни в размер на 32 571,
29 лв. са издадени фактури в периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г. Ищецът претендира
обезщетение за забава върху част от тези вземания, а именно за цената на стоките по
издадени през 2017 г. фактури, от 31.12.2017 г. Към тази дата е настъпил падежът и
съответно е поставено началото на забавата по отношение на всички от тези вземания.
Предвид това и с оглед датата на предявяване на иска, която е 22.10.2021 г., трябва да се
приеме, че част от акцесорното вземане за заплащане на обезщетение за забавата на тези
главни вземания е погасено по давност. Това е вземането за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
което е възникнало за периода от 31.12.2017 г. до 21.10.2018 г. Към момента на предявяване
на иска не е изтекла погасителната давност по отношение на предявеното вземане за
обезщетение за забавено плащане на покупната цена за доставени основни храни през 2017
г. за периода от 22.10.2018 г. до крайната дата, до която се претендира в процеса –
21.10.2021 г. Обезщетение за забава върху неплатената част от вземанията за цената на
основни храни по издадени през 2018 г. фактури се претендира от 31.12.2018 г., към който
момент вече е настъпил падежът и съответно е поставено началото на забавата по
отношение на всички от тези вземания. С оглед на това и предвид датата на предявяване на
иска вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е погасено по давност в никоя своя част. Обезщетение
за забава върху неплатената част от вземанията за цената на основни храни по издадени през
2019 г. фактури се претендира от 31.12.2019 г., към който момент вече е настъпил падежът и
съответно е поставено началото на забавата по отношение на всички от тези вземания. С
оглед на това и предвид датата на предявяване на иска вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е
погасено по давност в никоя своя част. Съдът на основание чл. 162 ГПК изчислява размера
на непогасеното по давност вземане за обезщетение за забава върху цялата претендирана
цена за доставени основни храни за периода от 22.10.2018 г. до 21.10.2021 г., като приема, че
той възлиза на сумата от 9 598, 15 лв.
В обобщение трябва да се посочи, че общият размер на обезщетението за забавено
плащане на главницата, представляваща неплатена покупна цена за доставка на основни
храни в размер на 38 571, 29 лв. /6000 + 32 571, 29/, начислено за периода от 22.10.2018 г. до
21.10.2021 г., възлиза на сумата от 11 308, 16 лв. До този размер и за този период трябва да
24
се уважи предявеният акцесорен иск и да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния
заявен от ищеца размер от 12 524, 79 лв. и за периода от 31.12.2017 г. до 21.10.2018 г.
За вземанията за заплащане на цена за доставени консервирани храни с код на
доставчика 25142 в размер на 34 059, 96 лв. са издадени фактури в периода от 01.01.2016 г.
до 31.12.2019 г. Ищецът претендира обезщетение за забава върху част от тези вземания, а
именно за цената на стоките по издадени през 2016 г. и през 2017 г. фактури от 31.12.2017 г.
Към тази дата е настъпил падежът и съответно е поставено началото на забавата по
отношение на всички от тези вземания. Предвид това и с оглед датата на предявяване на
иска, която е 22.10.2021 г., трябва да се приеме, че част от акцесорното вземане за заплащане
на обезщетение за забавата на тези главни вземания е погасено по давност. Това е вземането
за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което е възникнало за периода от 31.12.2017 г. до
21.10.2018 г. Към момента на предявяване на иска не е изтекла погасителната давност по
отношение на предявеното вземане за обезщетение за забавено плащане на покупната цена
за доставени консервирани храни с код на доставчика 25142 през 2017 г. за периода от
22.10.2018 г. до крайната дата, до която се претендира в процеса – 21.10.2021 г.
Обезщетение за забава върху неплатената част от вземанията за цената на консервирани
храни с код на доставчика 25142 по издадени през 2018 г. фактури се претендира от
31.12.2018 г., към който момент вече е настъпил падежът и съответно е поставено началото
на забавата по отношение на всички от тези вземания. С оглед на това и предвид датата на
предявяване на иска вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е погасено по давност в никоя своя
част. Обезщетение за забава върху неплатената част от вземанията за цената на
консервирани храни с код на доставчика 25142 по издадени през 2019 г. фактури се
претендира от 31.12.2019 г., към който момент вече е настъпил падежът и съответно е
поставено началото на забавата по отношение на всички от тези вземания. С оглед на това и
предвид датата на предявяване на иска вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е погасено по
давност в никоя своя част. Съдът на основание чл. 162 ГПК изчислява размера на
непогасеното по давност вземане за обезщетение за забава върху цялата претендирана цена
за доставени консервирани храни с код на доставчика 25142 за периода от 22.10.2018 г. до
21.10.2021 г., като приема, че той възлиза на сумата от 9 179, 98 лв. До този размер и за този
период трябва да се уважи предявеният акцесорен иск и да се отхвърли за разликата над тази
сума до пълния заявен от ищеца размер от 12 692, 01 лв. и за периода от 31.12.2017 г. до
21.10.2018 г.
За вземанията за заплащане на цена за доставени консервирани храни с код на
доставчика 25838 в размер на 2 306, 20 лв. са издадени фактури в периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2019 г. Ищецът претендира обезщетение за забава върху част от тези вземания, а
именно за цената на стоките по издадени през 2017 г. фактури, от 31.12.2017 г. Към тази
дата е настъпил падежът и съответно е поставено началото на забавата по отношение на
всички от тези вземания. Предвид това и с оглед датата на предявяване на иска, която е
22.10.2021 г., трябва да се приеме, че част от акцесорното вземане за заплащане на
обезщетение за забавата на тези главни вземания е погасено по давност. Това е вземането за
25
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което е възникнало за периода от 31.12.2017 г. до
21.10.2018 г. Към момента на предявяване на иска не е изтекла погасителната давност по
отношение на предявеното вземане за обезщетение за забавено плащане на покупната цена
за доставени консервирани храни с код на доставчика 25838 през 2017 г. за периода от
22.10.2018 г. до крайната дата, до която се претендира в процеса – 21.10.2021 г.
Обезщетение за забава върху неплатената част от вземанията за цената на консервирани
храни с код на доставчика 25838 по издадени през 2018 г. фактури се претендира от
31.12.2018 г., към който момент вече е настъпил падежът и съответно е поставено началото
на забавата по отношение на всички от тези вземания. С оглед на това и предвид датата на
предявяване на иска вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е погасено по давност в никоя своя
част. Обезщетение за забава върху неплатената част от вземанията за цената на
консервирани храни с код на доставчика 25838 по издадени през 2019 г. фактури се
претендира от 31.12.2019 г., към който момент вече е настъпил падежът и съответно е
поставено началото на забавата по отношение на всички от тези вземания. С оглед на това и
предвид датата на предявяване на иска вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е погасено по
давност в никоя своя част. Съдът на основание чл. 162 ГПК изчислява размера на
непогасеното по давност вземане за обезщетение за забава върху цялата претендирана цена
за доставени консервирани храни с код на доставчика 25838 за периода от 22.10.2018 г. до
21.10.2021 г., като приема, че той възлиза на сумата от 569, 99 лв. До този размер и за този
период трябва да се уважи предявеният акцесорен иск и да се отхвърли за разликата над тази
сума до пълния заявен от ищеца размер от 833, 64 лв. и за периода от 31.12.2017 г. до
21.10.2018 г.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено
своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват.
Доказаха се реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 6 810,
44лв., от които сумата от 4 746, 44 лв. – платена държавна такса, която отговаря по размер
на дължимата такава и сумата от 2 064 лв. – платен депозит за възнаграждение за вещо лице.
Съдът счита, че на ищеца не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение,
защото от тази страна не са представени доказателства за това, че е заплатила
възнаграждение на който и да е от упълномощените да я представлява по делото адвокати за
извършената от него правна защита. Плащането на разноските не се доказва от приложения
към списъка за разноски договор за правна защита и съдействие, тъй като този документ не
носи подпис на сключилия го адвокат и следователно в неговото съдържание не се
съдържат изявления на това лице, включително и изявление за признание на факта, че
някаква сума му е заплатена в брой. Поставянето на знака /п/ в края на представения препис
от договор от лице, което няма удостоверителна компетентност, не означава, че е доказано,
че този документ е подписан от някое от лицата, които се сочи, че са участвали в неговото
сключване. Отговорността за разноски, възникваща в тежест на ответника при уважаване на
26
иска, се ограничава само до реално направените такива. Разноските следва да са били
поискани и доказани, като извършени в хода на производството до приключване на устните
състезания. Да се присъдят в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, които
не са платени, означава той да се облагодетелства неоснователно. Това се изключва от
категоричните текстове на закона – в чл. 78 ГПК се говори за „заплатените”, „направените”
(а не - „уговорените”) от страната разноски. В тази насока са и задължителните указания по
приложение на закона, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г.,
постановено по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
При съобразяване на посоченото и на размера на уважената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 6 318, 15
лв.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски в производството,
поради което такива не му се следват съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.к.е.к.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „**** км, ДА ЗАПЛАТИ на „А.т.“ ЕООД , с ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „****, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ следните суми: 1) сума
в размер на 10 800 лв. /десет хиляди и осемстотин лева/, представляваща неплатена
покупна цена за доставка на стоки, представляващи захарни изделия, за които са издадени
фактури в периода от 31.10.2017 г. до 21.12.2017 г. в изпълнение на рамково споразумение
за доставки, сключено на 01.01.2015 г. между „А.т.“ ЕООД и „М.к.е.к.Б.“ ЕООД, ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 22.10.2021 г. – датата на подаване на
исковата молба, до окончателното плащане ; 2) сума в размер на 38 571, 29 лв.
/тридесет и осем хиляди петстотин седемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща неплатена цена за доставени основни храни, за които са издадени фактури в
периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г. в изпълнение на рамково споразумение за доставки,
сключено на 01.01.2015 г. между „А.т.“ ЕООД и „М.к.е.к.Б.“ ЕООД, ведно със законната
лихва върху сумата за периода от 22.10.2021 г. – датата на подаване на исковата молба,
до окончателното плащане ; 3) сума в размер на 34 059, 96 лв. /тридесет и четири
хиляди и петдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща неплатена
цена за доставени консервирани храни с код на доставчика 25142, за които са издадени
фактури в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. в изпълнение на рамково споразумение
за доставки, сключено на 01.01.2015 г. между „А.т.“ ЕООД и „М.к.е.к.Б.“ ЕООД, ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 22.10.2021 г. – датата на подаване на
исковата молба, до окончателното плащане , като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
неплатена цена за доставени консервирани храни с код на доставчика 25142, за които са
издадени фактури в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., за разликата над сумата от 34
27
059, 96 лв. до пълния предявен размер от 35 370, 21 лв. поради извършено прихващане на
това задължение със задължението на „А.т.“ ЕООД да заплати на основание чл. 266, ал.1
ЗЗД на „М.к.е.к.Б.“ ЕООД сума в размер на 1 247, 04 лв. /хиляда двеста четиридесет и
седем лева и четири стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за извършени
рекламни услуги по отношение на доставени консервирани храни с код на доставчика 25142
за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., дължимо съгласно анекс към споразумение за
търговски условия, сключен на 03.02.2016 г., между „А.т.“ ЕООД и „М.к.е.к.Б.“ ЕООД; 4)
сума в размер на 2 306, 20 лв. /две хиляди триста и шест лева и двадесет стотинки/,
представляваща неплатена цена за доставени консервирани храни с код на доставчика 25838,
за които са издадени фактури в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. в изпълнение на
рамково споразумение за доставки, сключено на 01.01.2015 г. между „А.т.“ ЕООД и
„М.к.е.к.Б.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 22.10.2021 г. –
датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане , като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на неплатена цена за доставени консервирани храни с код на доставчика
25838, за които са издадени фактури в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., за разликата
над сумата от 2 306, 20 лв. до пълния предявен размер от 3 753, 16 лв. поради извършено
прихващане на това задължение със задължението на „А.т.“ ЕООД да заплати на
основание чл. 266, ал.1 ЗЗД на „М.к.е.к.Б.“ ЕООД сума в размер на 1 446, 96 лв. /хиляда
четиристотин четиридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
неплатено възнаграждение за извършени логистични услуги по отношение на доставени
консервирани храни с код на доставчика 25838 за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г.,
дължимо съгласно споразумение за логистично сътрудничество, сключено на 08.04.2016 г.,
между „А.т.“ ЕООД и „М.к.е.к.Б.“ ЕООД.
ОСЪЖДА „М.к.е.к.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „**** км, ДА ЗАПЛАТИ на „А.т.“ ЕООД , с ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „****, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1) сума
в размер на 3 288 лв. /три хиляди двеста осемдесет и осем лева/, представляваща
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на задължението за неплатена
покупна цена за доставка на стоки, представляващи захарни изделия, за които са издадени
фактури в периода от 31.10.2017 г. до 21.12.2017 г., което обезщетение е начислено за
периода 22.10.2018 г. до 21.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение
за забава върху задължението за неплатена покупна цена за доставка на захарни изделия за
разликата над сумата от 3 288 лв. до пълния предявен размер от 4 115, 84 лв. и за периода от
31.12.2017 г. до 21.10.2018 г.; 2) сума в размер на 11 308, 16 лв. /единадесет хиляди
триста и осем лева и шестнадесет стотинки/, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на задължението за неплатена цена за доставени
основни храни, за които са издадени фактури в периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г.,
което обезщетение е начислено за периода 22.10.2018 г. до 21.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за забава върху задължението за неплатена покупна цена
за доставка на основни храни за разликата над сумата от 11 308, 16 лв. до пълния предявен
размер от 12 524, 79 лв. и за периода от 31.12.2017 г. до 21.10.2018 г.; 3) сума в размер на 9
28
179, 98 лв. /девет хиляди сто седемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
задължението за неплатена цена за доставени консервирани храни с код на доставчика
25142, за които са издадени фактури в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., което
обезщетение е начислено за периода 22.10.2018 г. до 21.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за забава върху задължението за неплатена покупна цена за
доставка на консервирани храни с код на доставчика 25142 за разликата над сумата от 9 179,
98 лв. до пълния предявен размер от 12 692, 01 лв. и за периода от 31.12.2017 г. до
21.10.2018 г.; 4) сума в размер на 569, 99 лв. /петстотин шестдесет и девет лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на задължението за неплатена цена за доставени консервирани храни с
код на доставчика 25838, за които са издадени фактури в периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2019 г., което обезщетение е начислено за периода 22.10.2018 г. до 21.10.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за забава върху задължението за неплатена
покупна цена за доставка на консервирани храни с код на доставчика 25838 за разликата над
сумата от 569, 99 лв. до пълния предявен размер от 833, 64 лв. и за периода от 31.12.2017 г.
до 21.10.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „М.к.е.к.Б.“ ЕООД да заплати на „А.т.“
ЕООД сума в размер на 6 318, 15 лв. /шест хиляди триста и осемнадесет лева и
петнадесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
29