№ 427
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110211298 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Х. Д. (чрез адвокат П. Б.) срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 9200650, издаден от СДВР за това, че на 10.05.2024г. в 10:41 часа в гр.
София, по бул. „История славянобългарска“ до № 8, с посока от ул. „Каменоделска“ към бул.
„Рожен“, при ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено място, лек автомобил „****” с
рег. № **** се движил със скорост от 72 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на Г. Х. Д. е наложена „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева.
В жалбата на Г. Х. Д. (подадена чрез адв. П. Б.) се твърди, че Електронният фиш е
неправилен и незаконосъобразен. Оспорва се процесното нарушение да е извършено в
условията на повторност, тъй като непосредствено след връчването на предходния
Електронен фиш жалбоподателят бил попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която
посочил кое лице е управлявало автомобила. В тази връзка се отбелязва, че
административно-наказателната отговорност е лична и водачът не следва да бъде
санкциониран за нарушение, извършено повторно само заради това, че предходното
нарушение е било извършено със същото моторно превозно средство (МПС). С тези
аргументи се иска от съда да отмени обжалвания Електронен фиш.
В писмо с вх. № 256023 от 08.08.2024г., с което административно-наказателната
преписка e изпратена на СРС, от ОПП – СДВР са посочили, че в информационните системи
на МВР - АИС - АНД са отразени като дати на връчване на Електронен фиш Серия К №
1
8611013/2023г. – датата 13.04.2024г., а за Електронен фиш Серия К № 9200650/2024г. –
датата 03.07.2024г., но няма получени доказателства (разписки) за връчването на същите.
Прави се изрично възражение за прекомерност на претендираните от другата страна
разноски и се посочва, че собственикът не е подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
По делото са депозирани от гл. юрк. М. писмени бележки с вх. № 330886 от
18.10.2024г. С тях се изразява несъгласие с твърденията, изложени в жалбата. Твърди се тя да
е бланкетна, неоснователна, недоказана и неясна. Посочва се, че процесният Електронен
фиш е правилен, законосъобразен, издаден при условията на повторност на нарушението, в
пълно съответствие с материалното право и при спазване на процесуалните правила и
норми. Процесуалният представител на въззиваемата страна преповтаря фактологията от
Електронния фиш и пояснява, че е ангажирана отговорността на Д. като собственик на
МПС, с което е извършено нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че по реда на
чл.189, ал.4, връзка чл.182, ал.4, връзка ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание на нарушителя в законово предвидения вид и размер. Сочи се, че фактическата
обстановка, описанието на нарушението и правната му квалификация съвпадали по
признаци, а наложената санкция била в нормативно регламентирания размер.
Процесуалният представител на въззиваемата страна цитира чл.189, ал.4 от ЗДвП и чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП. Заявява, че Електронният фиш съдържа всички предвидени в закона
реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилна правна
квалификация. Претендира се за съблюдаване на процесуалните правила и недопускане на
съществени нарушения на материалния закон. Излагат се съображения за допустимост на
използването на мобилно техническо средство, като се твърди, че използваното такова
функционира изцяло самостоятелно и независимо, включването и изключването са
единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата
осъществявали. Според гл. юрк. М. фактическата обстановка е установена въз основа на
представените по делото писмени доказателства, от които се доказвало, че техническото
средство е одобрен тип средство за измерване, което е било в изправност, като лицето,
боравило с него при установяване на нарушението било надлежно обучено за работа с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС). Приема се, че мястото на
нарушението е описано подробно в Електронния фиш. Автомобилът също бил
индивидуализиран. Изтъква се, че жалбоподателят не е депозирал декларация по чл.189, ал.5
от ЗДвП в случай на предоставяне на МПС за ползване от друго лице, поради което
авторството на деянието се приема за безспорно установено. Приема се, че лицето,
управлявало автомобила, е осъзнавало ограничението на скоростта и обществено- опасните
последици, застрашаването на безопасността на движението по пътищата, съгласявало се е с
тях и ги е неглижирало. Електронният фиш съответствал на образеца, утвърден от
Министъра на вътрешните работи. Отрича се наличието на предпоставки за прилагането на
чл.28 от ЗАНН, тъй като Д. имал наложени и други санкции по ЗДвП, а и с процесното МПС
той е целял да измине разстоянието за по-кратко време, което го е мотивирало да извърши и
процесното нарушение на ЗДвП. Посочва се, че нарушението е формално. Иска се СРС да
остави без уважение жалбата и да потвърди Електронния фиш като правилен,
2
законосъобразен и издаден при преследване целите на закона. Претендира се и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение предвид липсата на
фактическа и правна сложност на процеса.
Пред СРС, НО, 10 състав не се явява лично жалбоподателят Г. Х. Д., но се
представлява от адв. Д.П. – преупълномощена от адв. П. Б.. В съдебно заседание на
23.10.2024г. адв. Пенева заявява, че поддържа жалбата, а по време на съдебните прения
пледира за отмяна на Електронния фиш, тъй като в предходния Електронен фиш Серия К №
8611013 от 30.04.2024г. жалбоподателят бил санкциониран на друго основание - чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДвП за превишаване на скоростта от 31 до 40 км/час. Поради това не била налице
твърдяната в процесния Електронен фиш повторност по смисъла на закона и отговорността
на жалбоподателя била ангажирана незаконосъобразно. Адвокатът моли съда да присъди
сторените в производството разноски, във връзка с което представя списък на разноските.
Въззиваемата страна СДВР не изпраща представител пред СРС, НО, 10 състав по
време на съдебното заседание на 23.10.2024г.
В депозирани от Г. Х. Д. (чрез адв. Д.П.) писмени бележки с вх. №
337884/24.10.2024г. се твърди, че обжалваният Електронен фиш не отговарял на изискването
за надлежна индивидуализация на приложената санкционна норма, което следвало от
чл.189, ал.4 от ЗДвП. В тази връзка се позовава и на ППВС № 1/1953г., според което всеки
санкционен правораздавателен акт следва да съдържа пълно, точно и ясно изложение, както
на фактическите, така и на правните основания за ангажиране на отговорността на дееца, в
това число и правна квалификация на допуснатото нарушение и санкционната норма. В
обжалвания Електронен фиш била посочена разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, която не
предвиждала конкретна санкция за конкретно нарушение, а била с бланкетен характер -
уреждала налагането на санкция в двоен размер за дадени нарушения поради наличието на
квалифициращ признак „повторност“, използвайки механизма на препращане към други
алинеи на чл.182 от ЗДвП. Поради това адв. Пенева посочва, че е следвало да се цитира
конкретната санкционна норма на чл.182, ал.1-3 от ЗДвП, съобразена с фактите по казуса и
стойностите на превишаването на скоростта, тъй като наказанието не можело да бъде
законосъобразно определено без да се посочи връзката на чл.182, ал.4 от ЗДвП с конкретна
разпоредба в чл.182, ал.1, т.1-т.5 или чл.182, ал.2, т.1-т.6 от ЗДвП. По този начин се
накърнявало правото на защита на наказаното лице да разбере правните рамки на
повдигнатото му обвинение и правело неразбираема волята на наказващия орган относно
приложимата санкционна норма, което затруднявало проверовъчната дейност досежно
правилното прилагане на материалния закон и това само по себе си било аргумент за отмяна
на Електронния фиш. На следващо място в писмените бележки се твърди, че с оглед липсата
на идентичност между посочената като нарушена правна норма в процесния Електронен
фиш Серия К № 9200650 и тази, визирана в предходния Електронен фиш Серия К №
8611013, не била налице повторност. Според адвоката в обжалвания Електронен фиш
липсвало надлежно описание на предходния Електронен фиш, с посочване на нарушението,
3
за което е издаден и датата на влизане в сила на предишния акт, обосноваващ повторността
на настоящия случай. Поради това се претендира за наличие на неяснота на
административно-наказателното обвинение между описаното нарушение и наложеното за
него наказание. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалвания Електронен фиш и
да присъди направените по делото разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „****” с рег. № **** е собственост на Г. Х. Д..
Срещу Г. Х. Д. бил издаден Електронен фиш Серия К № 8611013 от СДВР, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
извършено на 28.12.2023г. в 10:24 часа в град София, бул. „История славянобългарска“ до №
2, с посока на движение от ул. „Каменоделска“ към бул. „Рожен“ при ограничение на
скоростта 50 км/ч. за населено място, лек автомобил „****“ с рег. № **** бил заснет с АТСС
TFR1-M № 567 да се движи със скорост от 86 км/час. Този Електронен фиш е бил връчен на
Д. на 13.04.2024г. и влязъл в законна сила на 30.04.2024г.
В едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 8611013, а
именно на 10.05.2024г. в 10:41 часа в гр. София, по бул. „История славянобългарска“ до № 8,
с посока на движение от ул. „Каменоделска“ към бул. „Рожен“ лек автомобил „****” с рег.
№ **** се движил със скорост от поне 72 км/ч. при ограничение на скоростта 50 км/час за
населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът на 10.05.2024г. била установена и
заснета с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 120ссса. Същата е одобрена и вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 на дата
07.09.2017г. със срок на валидност на одобряване на типа до 07.09.2027г. На 27.02.2024г.
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 била преминала проверка, за която е издаден Протокол от
проверка № 022-СГ-ИСИС/ 27.02.2024г. Според този Протокол допустимата грешка при
измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100
км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-37382 от 13.05.2024г. за времето от 09:30 часа до 11:30 часа на
10.05.2024г. тази преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации – вид СПУКС с № 120СССА, за която е издаден
Протокол № 022-СГ-ИСИС от 27.02.2024г. с годност за експлоатация до 27.02.2025г. е била
позиционирана в гр. София, бул. „История славянобългарска“ до № 8, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та, движещи се от ул. „Каменоделска“ към бул. „Рожен“, при
посока на задействане – приближаване на МПС и при стационарен режим на измерване.
Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място било 50 км/час за населено място,
4
без допълнително въведено ограничение с пътен знак.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 9200650, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на Г. Х. Д. е наложена „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е
посочено, че нарушението е извършено на 10.05.2024г. в 10:41 часа в гр. София по бул.
„История славянобългарска“ до № 8, с посока на движение от ул. „Каменоделска“ към бул.
„Рожен“ при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място, при установена скорост
от 72 км/ч. (след приспаднат толеранс) и при превишение на скоростта от 22 км/час, като
нарушението е извършено с лек автомобил „****” с рег. № ****, установено е с АТСС ARH
CAM 120СССА и е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане
в сила на Електронен фиш Серия К № 8611013 на 30.04.2024г.
Електронен фиш Серия К № 9200650 е връчен на Г. Х. Д. на 03.07.2024г. и е обжалван
с жалба, подадена директно до СРС и входирана под № 230832 от 15.07.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: снимков материал (лист 8 и лист
14 от делото); справка за собствеността на лек автомобил „****” с рег. № **** (лист 9 от
делото); Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи (лист 10
от делото); Протокол от проверка № 022-СГ-ИСИС от 27.02.2024г. (лист 11, лист 32 и лист
56 от делото); Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-37382 от 13.05.2024г. (лист 13 от делото); справка от информационната система
на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 9200650 (лист 15 от делото); Ежедневна
форма на отчет (лист 16 от делото); справка за нарушител/водач (лист 17-18 от делото);
Сертификат за преминато обучение за работа с АТСС (лист 19 от делото); Електронен фиш
Серия К № 8611013, издаден от СДВР (лист 20 от делото); справка от информационната
система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 8611013 (лист 21 от делото); писма
от Български институт по метеорология с вх. № 322045/11.10.2024г. и с вх. №
326557/15.10.2024г. - с приложени Протокол от проверка № 022-СГ-ИСИС от 27.02.2024г.,
Допълнение № 23.08.5126.3 към Удостоверение за одобрен тип средство на измерване №
17.09.5126, Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средство на
измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип
средство на измерване № 17.09.5126 и Удостоверение за одобрен тип средство на измерване
№ 17.09.5126 - с приложения (лист 31-54 и лист 55-69 от делото); писмо от Столична
община с вх. № 326360/15.10.2024г. с приложена схема (лист 71-75 от делото) и писмо от
ОПП-СДВР с вх. № 332293/21.10.2024г. (лист 84 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
Приложеният на лист 19 от делото Сертификат за преминато обучение за работа с
5
АТСС е обективно и достоверно писмено доказателство, което не се разколебава от нито
едно друго доказателство по делото. Поради това съдът го кредитира и приема, че Г.
Стоянов (посочен в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система на лист 13 от делото като лице, което е разположило и настроило АТСС) е преминал
обучение и може да борави с преносима система за контрол на скоростта (СПУКС) модел
ARH CAM S1.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-37382 от 13.05.2024г. и Ежедневната форма на отчет от 10.05.2024г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. Поради това СРС ги кредитира. От Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система (приложен на лист 13 от делото) се
установява времето, мястото, посоката на движение на контролираните МПС-та, броят на
установените нарушения, както и че ограничението на скоростта на движение на превозните
средства е 50 км/час за населено място. От Ежедневната форма на отчет (приложена на лист
16 от делото) се установява, че на същото място, посока на движение и времеви диапазон
(като отбелязаните в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-37382 от 13.05.2024г.) е било разположено АТСС ARH CAM
120СССА, за да контролира скоростта на движение на МПС-та при ограничение на
скоростта 50 км/час за населено място. Доколкото мястото, посоката на движение, часовия
диапазон, вида на техническото средство, вписани в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-37382 от 13.05.2024г. и в
Ежедневната форма на отчет от 10.05.2024г. съвпадат, СРС приема, че тези два документа се
отнасят до едни и същи обстоятелства.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г, тъй като Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-37382 от 13.05.2024г. съдържа всички реквизити според
Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.). В него е посочено,
че датата на използване на техническото средство е 10.05.2024г.; че документът е
регистриран под № 4332р-37382 на 13.05.2024г.; посочени са имената и подписите на
лицето, което е разположило и настроило АТСС; лицето, което е приело Протокола и е
свалило изображенията и видеозаписите, както и лицето, което е проверило Протокола.
Отбелязано е, че уредът се задейства за приближаващи МПС-та и че работи при стационарен
режим на измерване. Записани са общият брой на констатираните нарушения, вида и номера
на ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична проверка,
за което има издаден Протокол № 022-СГ-ИСИС от 27.02.2024г. с годност за експлоатация до
27.02.2025г. Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист
14 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от
6
12.05.2015г.
Писмата от Български институт по метеорология с вх. № 322045/11.10.2024г. и с вх.
№ 326557/15.10.2024г., Протоколът от проверка № 022-СГ-ИСИС от 27.02.2024г.,
Допълнение № 23.08.5126.3 към Удостоверение за одобрен тип средство на измерване №
17.09.5126, Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средство на
измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип
средство на измерване № 17.09.5126 и Удостоверение за одобрен тип средство на измерване
№ 17.09.5126 (с приложения) са взаимно допълващи се, обективни и непредубедени писмени
доказателства, които намират опора и в кредитираните по-горе писмени доказателства.
Поради това съдът им се доверява. От съвкупната преценка на Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-37382 от 13.05.2024г.,
Ежедневната форма на отчет, писмата от Български институт по метеорология, Протокола
от проверка № 022-СГ-ИСИС от 27.02.2024г., Допълнение № 23.08.5126.3 към
Удостоверение за одобрен тип средство на измерване № 17.09.5126, Допълнение №
20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средство на измерване № 17.09.5126,
Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство на измерване №
17.09.5126 и Удостоверение за одобрен тип средство на измерване № 17.09.5126 (с
приложения) се доказва, че техническото средство, с което е констатирано и заснето
процесното нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало е
проверка и съответно е било технически годно към процесната дата. Тук е местото съдът да
посочи, че доколкото от Протокола на лист 13 от делото се вижда, че за въпросното
техническо средство е издаден Протокол от проверка № 022-СГ-ИСИС от 27.02.2024г. и в
същия смисъл са и писмата от Български институт по метеорология с вх. №
322045/11.10.2024г. и с вх. № 326557/15.10.2024г., то следва, че посоченото в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-37382 от
13.05.2024г. АТСС е именно преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 120СССА, вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 на дата
07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г. Същевременно посоченото в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-37382 от
13.05.2024г. техническо средство с № 120СССА фигурира и в снимковия материал на лист 8
от делото. Това означава, че именно това техническо средство е било използвано при
заснемането на процесното нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство,
с което е било установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно
нормативната уредба и е било годно да заснеме скоростта на автомобила.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
7
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 8 /лице и гръб/ от делото се установяват марката, модела и
регистрационния номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на
нарушението; конкретно измерената скорост на движение; ограничението на скоростта на
същото място; вида и номера на техническото средство, с което е бил заснет автомобилът.
Приложеният по делото снимков материал представлява веществено доказателствено
средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го приема като
годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го кредитира.
Доколкото в снимката на лист 8 от делото е цитирано техническо средство ARH CAM с №
120СССА, съдът приема, че процесното нарушение е заснето именно с техническото
средство, описано в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-37382 от 13.05.2024г. Освен номера на техническото средство, между
снимката на лист 8 от делото и Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-37382 от 13.05.2024г. има припокриване и касателно
мястото, датата и часовия диапазон, поради което за съда не възниква съмнение, че снимката
на лист 8 от делото е направена именно с техническото средство, описано в кредитираните
по-горе писмени доказателства. Приложената на лист 8 /лице и гръб/ от делото снимка
съдържа не само географски координати, но и точно посочено място - улица, номер, посока
на движение на превозното средство. Това място (посочено на лист 8-гръб от делото) изцяло
съвпада с посоченото в обжалвания Електронен фиш място на извършване на нарушението.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимковия материал, приложен на лист 14
от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тази снимка се явява годно
веществено доказателствено средство. От нея се установява къде е било позиционирано
АТСС.
Съдът дава вяра и на писмото от Столична община с вх. № 326360 от 15.10.2024г.,
както и на приложената към него схема, тъй като са годни, достоверни и непредубедени
писмени доказателства. От тях става ясно, че на процесното място към 10.05.2024г. не е
имало поставен пътен знак B-26, въвеждащ ограничение на скоростта, поради което в гр.
София, бул. „История славянобългарска“ до № 8, с посока на движение от ул.
„Каменоделска“ към бул. „Рожен“, е важало общото ограничение на скоростта 50 км/час за
населено място. В същия смисъл данни се съдържат и в снимката на лист 8 от делото, в
Ежедневната форма на отчет от 10.05.2024г., в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-37382 от 13.05.2024г., както и в писмото на
ОПП-СДВР на лист 84 от делото. Цитираното писмо на ОПП-СДВР с вх. №
332293/21.10.2024г. е обективно и намира опора в кредитираните по-горе от съда писмени
доказателства. Поради това СРС дава вяра и на това писмо, като съответно от съвкупната
преценка на посочените по-горе писмени доказателства съдът приема за безспорно
доказано, че на процесната дата и място ограничението на скоростта е било 50 км/час за
населено място.
Приложените на лист 9 и лист 17-18 от делото справки са издадени от държавен
8
орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради
това съдът ги кредитира и установява, че Г. Х. Д. има множество предишни нарушения по
ЗДвП, както и че е собственик на заснетия лек автомобил „****” с рег. № ****.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 10 от делото, е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Справката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К
№ 9200650 (на лист 15 от делото) е обективно и достоверно писмено доказателство. Поради
това СРС я кредитира и приема, че процесният Електронен фиш е връчен на 03.07.2024г.
Поради това и доколкото жалбата на Д. срещу Електронен фиш Серия К № 9200650 е
подадена в СРС под № 230832 от 15.07.2024г., следва да се приеме, че тя е депозирана в
срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на приложените на лист 20 и лист 21 от
делото документи, тъй като представляват обективни, еднопосочни, непредубедени и
достоверни писмени доказателства. От съвкупната преценка на Електронен фиш Серия К №
8611013, издаден от СДВР и справката от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 8611013 се установява, че на Г. Х. Д. е налагано и друг път
административно наказание „глоба“ - на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К № 8611013, издаден от
СДВР, който Електронен фиш е бил връчен на Д. на 13.04.2024г. и е влязъл в сила на
30.04.2024г.
В жалбата се твърди, че непосредствено след връчването на Електронен фиш Серия К
№ 8611013, издаден от СДВР, Г. Х. Д. бил попълнил „декларация по чл.188 от ЗДвП“, в която
посочил кое лице е управлявало автомобила. Дори да е била подадена такава декларация,
това не изключва извода цитираният Електронен фиш да е влязъл в сила на 30.04.2024г.
Доколкото на лист 20 и лист 21 от делото са налице писмени доказателства, въз основа на
които се установява, че Електронен фиш Серия К № 8611013 е издаден от СДВР на името на
Г. Х. Д., връчен е на 13.04.2024г. и е влязъл в сила на 30.04.2024г., то доводът от жалбата за
наличието на декларация, че друг е управлявал МПС-то, не може да разколебае
коментираната по-горе доказателствена съвкупност, касаеща Електронен фиш Серия К №
8611013, още повече, че подаването на декларация автоматично не води до анулиране на
Електронния фиш. В случая жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на
тезата си (не е представил копие от въпросната декларация или документи, доказващи
подаването й, не е представил доказателства, че е анулиран Електронен фиш Серия К №
8611013 или че за посоченото в него нарушение е бил издаден друг Електронен фиш – на
друго лице). Поради това СРС приема тезата на жалбоподателя за негова защитна позиция и
не я кредитира.
Установената фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
9
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът на същото. В оспорения санкционен акт се съдържа
изчерпателна информация за мястото на нарушението – посочен е град, улица, номер и
посока на движение. Доколкото в Електронния фиш има записана скорост на движение на
МПС-то, както и ограничението на скоростта от 50 км/ч. за населено място, съдът счита, че
нарушението е описано в достатъчна степен, без да е допуснато съществено процесуално
нарушение, свързано с липса на някой от задължителните реквизити на Електронния фиш. В
него са изложени фактите, при които е реализирано нарушението и съответстващата му
нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП. Посочена е и санкционната норма на чл.182,
ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП, както и размерът на наложената глоба /в размер на 200 лева/ като
е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Поради това неоснователно
адв. Пенева твърди, че са били допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на Д. заради това, че не било надлежно посочено правното
основание за налагане на глобата. В случая в обжалвания Електронен фиш не е посочен само
чл.182, ал.4 от ЗДвП, а има и препращане към чл.182, ал1, т.3 от ЗДвП, като е налице
съответствие и със словесното описание касателно превишената стойност на скоростта.
10
Поради това СРС счита, че развитите в писмени бележки с вх. № 337884/24.10.2024г.
съображения не са съобразени със съдържанието на Електронния фиш, който се обжалва.
Друг е въпросът, че според чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизит на Електронния фиш е да е
посочен размерът на глобата, а не санкционната норма, въз основа на която се налага тази
глоба. Съдебният състав намира за важно да посочи, че доколкото нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП е описано в Електронния фиш, наличието или липсата на по-подробни данни за
повторността не представляват съществено процесуално нарушение, тъй като дали има или
няма „повторност“ е от значение единствено във връзка с определяне на наказанието.
Поради това този въпрос следва да се обсъди по същество, а не като съществено
процесуално нарушение.
Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в Електронния
фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Освен това за него не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки.
От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден
процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
11
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
От датата на нарушението /10.05.2024г./ до връчването на Електронния фиш
/03.07.2024г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през месец февруари
2025г./ не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС не счита, че са налице основания за прекратяване на
административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на
Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП от 2017г./, че
контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било монтирано
автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението. Задължително
условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
12
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт по
метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
10.05.2024г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 10.05.2024г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
13
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 75 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 72
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
022-СГ-ИСИС от 27.02.2024г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 72 км/час. Доколкото от приложената на лист 8 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № **** е 75 км/ч., то
след приспадане на толеранса от 3 км/ч. следва да се приеме, че автомобилът се е движил
със скорост от поне 72 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 75 км/час.
От писмото на ОПП-СДВР с вх. № 332293 от 21.10.2024г., от писмото от Столична
община с вх. № 326360 от 15.10.2024г. и приложената към него схема, от Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-37382 от
13.05.2024г., от Ежедневната форма на отчет и от снимката на лист 8 от делото се
установява, че в гр. София, на бул. „История славянобългарска“ до № 8 и при посока на
движение от ул. „Каменоделска“ към бул. „Рожен“, не е имало поставен пътен знак В-26 за
ограничение на скоростта и е важало общото ограничение на скоростта за населено място -
50 км/час.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 72 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч. за населено място, водачът на лек автомобил „****” с рег. № **** е
извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението
при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта от 50 км/час в
населено място. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време със скорост
от поне 72 км/час обективно е реализиран съставът на административното нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/час (след приспаднатия
толеранс в полза на водача поради възможността за грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) е с 22 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е реализирано при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на лек автомобил знае задължението си по ЗДвП, че не следва
да управлява МПС със скорост над 50 км/час в населено място, когато няма пътен знак, с
който се въвежда друго ограничение на скоростта. Реално е била измерена (след
приспаднатия толеранс от 3 км/час) скорост от поне 72 км/час. Това означава, че водачът на
МПС-то е съзнавал обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е
искал настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „****” с рег. № **** на
10.05.2024г. Въпреки това, обаче, доколкото от приложената на лист 9 от делото справка е
14
видно, че собственик на автомобила е жалбоподателят, то правилно е била ангажирана
именно неговата административна отговорност. Това е така, защото според чл.188, ал.1 от
ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за извършеното с
него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил автомобила си. Доколкото Г. Х. Д. е
получил препис от Електронен фиш Серия К № 9200650 на 03.07.2024г., то той е разбрал, че
му е издаден Електронен фиш и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е
подал в законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало
автомобила в процесния ден и час, въпреки че това му е било изрично указано в самия
Електронен фиш. От тук следва, че в случая на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е
била ангажирана административно-наказателната отговорност на Г. Х. Д. – като собственик
на МПС-то, непосочил дали и на кого е предоставил автомобила за ползване на 10.05.2024г.
В случая на Г. Х. Д. е била определена глоба в размер на 200 лева като наказващият
орган се е позовал на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП. Предвид допуснатото превишение на
скоростта с 22 км/ч. над разрешените 50 км/час в населено място – приложима се явява
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, според която водачът следва да се санкционира с
„глоба“ в размер на 100 лева, ако превиши от 21 до 30 км/час разрешената максимална
скорост в населено място. Според чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП, когато нарушението по
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е извършено „повторно“, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, т.е. двойният размер на предвидената в
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП „глоба“ от 100 лева или общо 200 лева. За да се прецени дали
жалбоподателят е бил правилно наказан с „глоба“ в размер на 200 лева (като двоен размер на
глобата, предвидена в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП), следва да се отговори на въпроса дали е
налице „повторност“. В процесния Електронен фиш са отбелязани факти около тази
повторност – посочено е с думи, че нарушението е извършено повторно, в 1-годишен срок
от влизане в сила на друг Електронен фиш, който е цитиран по номер и е посочена датата на
влизането му в сила. Според §6, т.33 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174,
ал.2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в сила на Наказателното постановление, с което
на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. В конкретния казус (доколкото
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП не е визирано в чл.174, ал.2 от ЗДвП) следва да се
докаже, че коментираното тук деяние е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на
друго Наказателно постановление или Електронен фиш, с което на жалбоподателя е била
наложена „глоба“ за „същото по вид“ нарушение. С оглед разпоредбата на §6, т.33 от ДР на
ЗДвП е важно да се докаже, че Електронен фиш Серия К № 8611013 се е отнасял за „същото
по вид“ нарушение, а именно за управление на превозно средство над разрешената скорост
за движение. Без значение е дали деянието е извършено в или извън населено място, дали с
един и същ или с различен автомобил, дали при едно и също или различно превишение на
скоростта. Важно е видът на нарушението да е един и същ. От приложения по делото
Електронен фиш Серия К № 8611013, издаден от СДВР и справката от информационната
15
система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 8611013 се вижда, че Г. Х. Д. е бил
санкциониран по административен ред за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП с Електронен
фиш Серия К № 8611013, който е влязъл в сила на 30.04.2024г. Считано от тази дата
(30.04.2024г.) в 1-годишен срок, а именно на 10.05.2024г. Г. Х. Д. е реализирал друго /ново/
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е издаден процесният Електронен фиш. Това
доказва, че Г. Х. Д. е извършил процесното деяние в 1-годишен срок от влизане в сила на
Електронен фиш Серия К № 8611013, т.е. при условията на повторност по смисъла на §6,
т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това следва да се ангажира административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя именно при условията на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Във връзка с
това и предвид аргументите, изложени в писмените бележки с вх. № 337884/24.10.2024г.,
следва да се посочи, че за преценката за наличието на „повторност“ е без значение по реда
на коя санкционна норма е бил наказан жалбоподателят с предходния Електронен фиш, респ.
дали има или няма разлика в превишението на скоростта при първото по време и при
последващото деяние. Важното е двете нарушения да са от един и същ вид, което в случая е
така – предвид правната им квалификация по чл.21 от ЗДвП.
С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 22 км/ч. над
ограничението от 50 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.), мястото на извършване
на нарушението (в населено място) и начина, по който законодателят е определил да се
санкционира административно – наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, което е извършено повторно, СРС приема, че спрямо Г. Х. Д. (като собственик
на МПС, недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго лице и доколкото деянието е
извършено „повторно“) следва да се приложи санкционната норма на чл.182, ал.4, вр. ал.1,
т.3 от ЗДвП и да му се определи „глоба“ в размер на двукратния размер на наказанието по
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, т.е. „глоба“ в размер на 200 лева. Точно фиксираният в закона
размер на административното наказание при превишение на скоростта в населено място с 22
км/час и начина на определяне на глобата при повторност не позволяват на съда да прави
преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е
определена от напред в закона и е в твърд размер, с който съдът е длъжен да се съобрази при
индивидуализиране на наказанието.
Превишението на скоростта не е незначително. Нарушението е извършено повторно.
Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Същевременно са налице и отегчаващи такива, а именно предишните нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП. Процесното нарушение представлява типичен пример на
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Поради това СРС не счита, че случаят е маловажен.
Гореизложеното означава, че съдът следва да потвърди изцяло обжалвания
Електронен фиш.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесния
Електронен фиш (СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът
16
потвърждава Електронния фиш и въззиваемата страна е била представлявана от процесуален
представител – гл. юрк. М., която в писмени бележки с вх.№ 330886 от 18.10.2024г. е
поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в
настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на
АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер,
определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
процесуалният представител на въззиваемата страна не е взел участие в съдебното заседание
на 23.10.2024г. пред СРС, а е изразил единствено становището си чрез писмени бележки.
Освен това самият правен спор не се отличават с фактическа или правна сложност. Поради
това съдебният състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредбата за заплащането на
правната помощ, т.е. сумата от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 9200650, издаден от СДВР, с
което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП на Г. Х. Д. е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА Г. Х. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес : *** да заплати в полза на
СДВР за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80
(осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17