Решение по дело №185/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 771
Дата: 20 април 2021 г. (в сила от 20 април 2021 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20213100500185
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 771
гр. Варна , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Цветелина Г. Хекимова

мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500185 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на МИНИСТЕРСТВО НА
КУЛТУРАТА, представлявано от министър Б.Б., чрез процесуален
представител гл.юрк. Й.Н., срещу Решение № 260669/14.10.2020г.,
постановено по гр.д. № 9681 по описа на ВРС за 2019г., 9-ти състав, с което,
на основание чл.61, ал. 1 от ЗЗД, Министерството на културата на Република
България, със седалище гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ №17,
представлявано от министъра на културата Б. Б., Е ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ
на
1. „ПЪТСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД ЕИК ********* сумата в размер на
9000.00 /девет хиляди лева/ лева, представляваща частичен иск от претенция
в размер на 117 288.02 /сто и седемнадесет хиляди двеста осемдесет и осем
лева и две стотинки/ с ДДС, представляваща ½ /една втора/ от стойността на
извъндоговорно извършени СМР в общ размер на 234 576.04 /двеста тридесет
и четири хиляди петстотин седемдесет и шест лева и четири стотинки/ лева с
ДДС, извън обема на договор № BG16RFOP001-3.001-РД11-03-46/28.09.2017
г., а именно - демонтаж на мазилка по стени на стойност 5563.53 лева;
1
шплаковка по стени и тавани на стойност 6570.31 лева; доставка и монтаж на
алуминиеви ръбохранители под шплаковка на стойност 3097.27 лева;
изкърпване на нарушена мазилка по стени и тавани на стойност 30139.58
лева; доставка и монтаж на плочки от полимер-бетон с дебелина 12 мм и
предварителна обработка с вода и абразив, за заместване на увредената
мозаична настилка в коридора, по одобрена от проектанта мостра на стойност
7751.25лева; доставка и монтаж на комбинация от дифузорни и поглъщащи
акустични панели с реакция на огън D-S2, изработка по поръчка за окачване
пред стени на концертна зала на стойност 14792.32 лева; обръщане около
прозорци – 29260.00 лева; демонтаж на дограма – прозорци, дървени,
двукатни – 1117.40 лева; почистване на натрупани пластове бои от входни
врати – 3 бр. – 560.20 лева; нанасяне на ново лаково покритие на врати –
107.80; премахване на винервайс и блажна боя – 29677.32 лева; полагане на
заздравителен грунд – 23933.33 лева; изкърпване мазилка на канали –
13740.87 лева; доставка и монтаж на первази от теракотни плочи – 6931.35
лева; доставка и монтаж на прагове при врати – 2437.50 лева и запълване на
отвори – 19800.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 21.06.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на
основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, Министерството на културата на Република
България със седалище гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ №17,
представлявано от министъра на културата Б. Б. Е ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ
на
2. „ЕЛИТ ПЪТИЩА БГ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на
9000.00 /девет хиляди лева/ лева, представляваща частичен иск от претенция
в размер на 117 288.02 /сто и седемнадесет хиляди двеста осемдесет и осем
лева и две стотинки/ с ДДС, представляваща ½ /една втора/ от стойността на
извъндоговорно извършени СМР в общ размер на 234 576.04 /двеста тридесет
и четири хиляди петстотин седемдесет и шест лева и четири стотинки/ лева с
ДДС, извън обема на договор № BG16RFOP001-3.001-РД11-03-46/28.09.2017
г., а именно - демонтаж на мазилка по стени на стойност 5563.53 лева;
шплаковка по стени и тавани на стойност 6570.31 лева; доставка и монтаж на
алуминиеви ръбохранители под шплаковка на стойност 3097.27 лева;
изкърпване на нарушена мазилка по стени и тавани на стойност 30139.58
лева; доставка и монтаж на плочки от полимер-бетон с дебелина 12 мм и
2
предварителна обработка с вода и абразив, за заместване на увредената
мозаична настилка в коридора, по одобрена от проектанта мостра на стойност
7751.25лева; доставка и монтаж на комбинация от дифузорни и поглъщащи
акустични панели с реакция на огън D-S2, изработка по поръчка за окачване
пред стени на концертна зала на стойност 14792.32 лева; обръщане около
прозорци – 29260.00 лева; демонтаж на дограма – прозорци, дървени,
двукатни – 1117.40 лева; почистване на натрупани пластове бои от входни
врати – 3 бр. – 560.20 лева; нанасяне на ново лаково покритие на врати –
107.80; премахване на винервайс и блажна боя – 29677.32 лева; полагане на
заздравителен грунд – 23933.33 лева; изкърпване мазилка на канали –
13740.87 лева; доставка и монтаж на первази от теракотни плочи – 6931.35
лева; доставка и монтаж на прагове при врати – 2437.50 лева и запълване на
отвори – 19800.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 21.06.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано. Жалбоподателят оспорва изводите на исковия съд за
доказаност, че посочените в Протокол за приемане на извършени СМР №1
част „Собствен принос“ дейности с техните стойности са допълнителни и че
попадат извън предмета на сключения между страните договор. Изразява се
становище, че протоколът има само установително действие и не задължава
възложителя да заплати посочените суми. Конкретно се сочи, че от ценовото
предложение, неразделна част от Договор № РД 11-03-46/28.09.2017г. и
представляващо прецизна КСС се установява, че са извършени същите
дейности като тези, за които се твърди, че са извън предмета на договора,
подробно посочени, както следва : - в основната сграда на училището -
сутерен, под № 6 е предвиден демонтаж на мазилка по стени, под № 14 -
шпакловка по стени и тавани, под № 17 - доставка и монтаж на алуминиеви
ръбохранители под шпакловка; - на първи етаж под № 23 е предвидена
доставка и монтаж на плочки от полимер-бетон с дебелина 12 мм и
предварителна обработка с вода и абразив, за заместване на увредената
мозаична настилка в коридори, по одобрена от проектанта мостра; под № 39 е
предвидена доставка и монтаж на комбинация от дифузорни и поглъщащи
акустични панели с реакция на огън D-S2, изработка по поръчка за окачване
пред стени на концертна зала, цвят: по избор на проектанта от каталог, по
3
одобрена от акустичен специалист мостра; - на трети етаж под № 17 е
предвидена дейност по обръщане на прозорци; - по част фасада - под № 24 е
предвиден демонтаж на дограма - прозорци, дървени, двукатни; - по част
балетна зала - под № 8 е предвиден демонтаж на дограма - прозорци, дървени,
двукатни; - по част реставрация на фасадите и мазилковата пластика - под №
13 е предвидена дейност по почистване на натрупани пластове боя от входни
врати - 3 бр., а под № 15 е предвидена дейност по нанасяне на ново лаково
покритие на врати; под № 4 - Грундиране /изолиране/ на повърхността - чрез
обмазване с дълбокопроникващ грунд; под № 3 - Запълване на разрушенията -
с мазилка, чийто състав е близък до оригиналния и с подобна фактура; - по
част Други СМР - под № 2 е предвидено обмазване на стоманените греди с
анкорозионен защитен грунд; - част ВиК, водопровод - под № 56 е
предвидено уплътняване на тръби, запълване отвори при ремонт ; - част ВиК,
канализация - под № 34 е предвидено уплътняване на тръби, запълване
отвори при ремонт.
Оспорва се правната квалификация на предявения иск, като се настоява,
че предявеното вземане произтича от сключения между страните договор,
към който, предвид спецификата му, следва да се прилагат правилата на ЗОП.
Настоява се, че не е допустимо изменение на параметрите на сключен по реда
на ЗОП договор, несъответстващо на параметрите на обществената поръчка в
изпълнение, на която е сключен. Доколкото това не е сторено, то и стойността
на сочените дейности е недължима.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне
на предявените искове с присъждане на сторените разноски в двете
инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемите „ПЪТСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД
ЕИК ********* и „ЕЛИТ ПЪТИЩА БГ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
пълномощник адв. Д.Т., депозират писмен отговор, в който се развива доводи
за неоснователност на въззивната жалба. Конкретно се сочи, че приетата от
съда правна квалификация на исковете е правилна и адекватна на въведените
от ищците фактически твърдения и обстоятелства, от които произтича
твърдяното право. Настоява се, че е доказан в цялост фактическият състав на
института на гестията, както и размера на сторените от изпълнителя разноски,
4
чието възмездяване се претендира. Моли се за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК,
подадени са в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Пред Районен съд Варна ищците „ПЪТСТРОЙ – ВАРНА“ ЕООД ЕИК
********* и „ЕЛИТ ПЪТИЩА БГ“ ЕООД ЕИК *********, като съдружници
в „ЕЛИТ-ПЪТСТРОЙ“ ДЗЗД по договор за ДЗЗД от 28.11.2016г., са
предявили срещу МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА на Република
България, субективно активно съединени искове за осъждане на ответника да
заплати на всеки от ищците сумата от по 9000 лева, съставляващи по ½ част
от сумата 18 000 лева, частичен иск от сумата в размер на общо 234 576.04
5
лева, които съставляват стойност на допълнително извършени СМР за
приключване и довършване на изработваното по договор № BG16RFOP001-
3.001-РД11-03-46 от 28.09.2017г. за обществена поръчка с предмет
„Реконструкция и модернизация на НУИ „Добри Христов“ гр. Варна“ на
обща стойност от 2 547 126.41 лева, които процесни дейности са извън и над
обема на първоначално договорените, но са и наложително важни за
завършване на заложените в договора резултати, като процесните СМР са
описани подробно в двустранен протокол от 15.10.2018г.
Не е предмет на спор между страните и се установява от приетите по
делото писмени доказателства, че ищците са съдружници в ДЗЗД „Елит-
пътстрой“, въз основа на договор за ДЗЗД от 28.11.2016 г., като в това си
качество са кандидатствали и спечелили обявена от ответника обществена
поръчка за „реконструкция и модернизация на НУИ „Добри Христов“ гр.
Варна на обща стойност от 2 547 126.41 лева; че след като спечелили
процедурата по ЗОП е подписан договор № BG16RFOP001-3.001-РД11-03-46
от 28.09.2017г. с ответника, с който са поели задължение да извършат пълно и
в цялост подробно описаните по спецификации СМР, като дължимият се
краен резултат е „реконструкция и модернизация на НУИ „Добри Христов“
гр. Варна“ при договорена крайна обща цена от 2 547 126.41 лева с ДДС; на
15.10.2018г. е подписан Протокол за приемане на извършени СМР №1,
съгласно изискванията на чл.13 от договора, както и че на същата дата е
подписан Протокол за установяване годността за ползване на строежа.
С исковата молба ищците настояват, като се позовават и на Протокола
за приемане на извършените СМР №1 от 15.10.2018г., в частта на реквизита
„Собствен принос“, че освен първоначално уговорените СМР, подробно
индивидуализирани по стойност, количество, ед. цена, възлизащи в общ
размер на 2 547 126.41 лева, изпълнителят е извършил и СМР над
първоначално уговорения обем, чийто общ размер възлиза на 234 576.04 лева
с ДДС, както следва: демонтаж на мазилка по стени на стойност 5563.53 лева;
шплаковка по стени и тавани на стойност 6570.31 лева; доставка и монтаж на
алуминиеви ръбохранители под шплаковка на стойност 3097.27 лева;
изкърпване на нарушена мазилка по стени и тавани на стойност 30139.58
лева; доставка и монтаж на плочки от полимер-бетон с дебелина 12 мм и
предварителна обработка с вода и абразив, за заместване на увредената
6
мозаична настилка в коридора, по одобрена от проектанта мостра на стойност
7751.25лева; доставка и монтаж на комбинация от дифузорни и поглъщащи
акустични панели с реакция на огън D-S2, изработка по поръчка за окачване
пред стени на концертна зала на стойност 14792.32 лева; обръщане около
прозорци – 29260.00 лева; демонтаж на дограма – прозорци, дървени,
двукатни – 1117.40 лева; почистване на натрупани пластове бои от входни
врати – 3 бр. – 560.20 лева; нанасяне на ново лаково покритие на врати –
107.80; премахване на винервайс и блажна боя – 29677.32 лева; полагане на
заздравителен грунд – 23933.33 лева; изкърпване мазилка на канали –
13740.87 лева; доставка и монтаж на первази от теракотни плочи – 6931.35
лева; доставка и монтаж на прагове при врати – 2437.50 лева и запълване на
отвори – 19800.00 лева.
В изложението си пред съда вещото лице по назначената и приета по
делото СТЕ, докладва, че действително общото количество реализирани СМР
е повече от предварително уговореното. Като причина за извършването им
посочва, че сградата е изключително стара, което е наложило при събаряне на
старата мазилка да се сложи дълбоко проникващ грунд и да се положи нова
мазилка, тъй като старите изсъхнали стени издърпват влагата и напукват
мазилката. В резултат на извършената проверка вещото лице изнася, че се е
наложило да се копаят шлицове в стените, в които да се заложат кабелите,
доколкото сградата е учебно заведение и оставянето им извън стената е
опасно за живота и здравето на учащите се. Направена е и нова отоплително-
вентилационно-климатична инсталация, за която също са правени отвори,
които впоследствие са запълнени. Според заключението на вещото лице част
от допълнителните СМР са заложени в процесния договор, но самото им
количество е повече в сравнение с първоначалното договаряне. За друга част
от претендираните СМР е установено, че не са предварително заложени в
договора, но извършването на същите е било наложително с оглед
обстоятелството, че се касае за живота и здравето на децата, а и отделно
сградата е паметник на културата. Вещото лице сочи, че сградата е приета с
всички извършени работи. Установява се от заключението още, че без
допълнителните СМР е нямало как сградата да бъде въведена в експлоатация,
доколкото това би създало опасност за обитателите.
Според вещото лице процесните СМР представляват т.н. непредвидени
7
дейности, които обичайно възникват при всеки ремонт и чийто обем е около
10 % от договорените, въпреки че в конкретния договор такива не са
предвидени.
По делото са събрани гласни доказателства последством разпита на
водения от ищеца свидетел Мхер Манукян, служител на „Пътстрой Варна“
ЕООД за периода 2016г.-2017г., технически ръководител на обекта. Ценени в
условията на чл.172 от ГПК и като кореспондиращи с останалия събран
доказателствен материал, без да са оспорени от насрещната страна, същите
следва да бъда кредитирани. Според свидетеля причина за възникване на
необходимостта от допълнителни СМР е възрастта и вида на сградата, която в
продължение на повече от 110 години многократно е променяла
предназначението си; правено е дострояване без основен ремонт; използвани
са стари материали и средства за строителство. Така например, стените на
петия етаж били камъшени, при което дори и при леко почукване се срутвала
цялата стена, при което вместо предвидените за ремонт 5 кв.м. от нея, се
наложило да се ремонтират целите стени в стаите на етажа. На следващо
място сочи, че се наложило да се монтират дифузорни и поглъщащи
акустични панели с реакция на огън D-S2, покриващи целите стени, вкл. и
тавана, доколкото с предвидените по проект само на метър и 60 от пода е
нямало да се постигне необходимото ниво на звукоизолация. На следващо
място св. Манукян изнася, че създаването на допълнителни прорези и дупки
по стените, съответно поставянето на ел.кабелите и контакти в тях, и накрая
изкърпването на браздите, било направено с оглед опазване здравето и живота
на учениците. Свидетелят счита, че допълнителните СМР са били
наложителни и необходими с оглед покриването на стандартите за
строетелство и безопасна експлоатация на обекта.
По делото са налице данни, че още на 06.07.2018г. изпълнителят е
уведомил ответното министерство за нуждата от извършване на
допълнителни СМР извън обема на първоначално договорените (л.87 и сл.). С
писмо изх. № 26-00-511 от 26.07.2018г. министерството изисква справка за
изпълнените СМР. Не се оспорва от ответника, че в срок ДЗЗД „Елит-
Пътстрой“ представя КСС за недостигащи в проекта количества, КСС за
непредвидени в проекта дейности, подробна ведомост за дейности, прогнозни
количества на СМР, анализни цени. По делото е представено Становище от
8
инж. Т.Рошавелов, управител на дружеството „Армоконсулт 2000“ ООД
гр.София с изх. № 335 от 19.07.2018г., изпълняващо строителен надзор при
изпълнение на договора, в което се заключава, че след запознаване с
предложената документация всички описани СМР са критично важни за
успешното завършване на проекта и въвеждането му в експлоатация; същите
видове СМР отсъстват от проектната КС, но следва да се изпълнят на
обекта.
От протокола за установяване на годността за ползване на строеж от
15.10.2018 г. /л. 51/, подписан от членовете на държавната приемателна
комисия, назначена със заповед № ДК-08-В137/10.10.2018 г. на началника на
РОНСК – гр. Варна при РДНСК Североизточен район, се констатира, че
строежът е приет без забележки и може да бъде ползван по предназначението
си. Комисията е предложила на Началника на РОНСК – Варна при РДНСК
Североизточен район да издаде разрешението за ползване, без ограничителни
условия.
С представяне на 19.12.2018г. на необходимите документи ищците-
изпълнители са заявили искане за заплащане стойността на извършените над
първоначално уговорения обем СМР.
С писмо изх. № 26-00-511/01.04.2019 г. възложителят е отказал да плати
търсената сума в размер на 234 576.04 лева с мотив, че договорът за
обществени поръчки не е изменян съгласно приложимата норма на чл. 116 от
ЗОП.
Предявената исковата претенция черпи правно основание от
извъндоговорно облигационно правооотношение, тъй като Договор №
BG16RFOP001-3.001-РД11-03-46 от 28.09.2017г. за обществена поръчка с
предмет „Реконструкция и модернизация на НУИ „Добри Христов“ гр.
Варна“ на обща стойност от 2 547 126.41 лева не е допълван по предвидения в
ЗОП ред. Предвид изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения искът правилно е подведен под нормата на чл.61, ал.1
от ЗЗД, уреждаща правната същност и фактическия състав на гестията, както
и правата и задълженията на страните в правоотношението. Възражението на
въззивника за неправилна квалификация на иска е неоснователно.
9
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, като на
основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на районния съд,
изложени в обжалваното решение, като по този начин ги прави свои мотиви
без да е необходимо да преповтаря фактическите обстоятелства по делото и
изтъкнатите правни доводи, които споделя изцяло.
С оглед заявените във въззивната жалба съображения следва да се посочи
следното :
Воденето на чужда работа без пълномощие представлява действие или
поредица от действия, извършени в чужд интерес, които образуват
фактическия състав, пораждащ правно уредени взаимоотношения между
лицето, приело да извърши от добра воля, и лицето, което има полза от тях.
Извъндоговорното облигационно отношение, породено от воденето на
чуждата работа без пълномощие има имуществен характер. Неговата
реализация е насочена към отстраняване на негативни имуществени
последици, настъпили за лицето, водило чуждата работа.
За успешното провеждане на осъдителния иск ищецът следва да докаже
наличието на елементите на фактическия състав в тяхното кумулативно
единство : 1. Предприемане управлението на чужда работа, 2. Знание, че
работата е чужда, 3. Водещият чуждата работа да не е натоварен от
заинтересувания или от трето лице, нито пък задължението му да произтича
от закона, 4. Работата да се води в чужд интерес, 5. Работата да не е водена
против волята на заинтересуваното лице, 6. Работата да не е одобрена от
заинтересувания. При установяване на юридическите факти и доколкото
облигационното отношение е двустранно, тъй като законът установява
задължения и за двете страни, за управителя на чуждата работа, като
кредитор, възниква вземане – до размера на обогатяването, но не повече от
обедняването.
В конкретния случай се установи по делото, че между страните е учредено
валидно облигационно правоотношение въз основа на Договор №
BG16RFOP001-3.001-РД11-03-46 от 28.09.2017г. за обществена поръчка с
предмет „Реконструкция и модернизация на НУИ „Добри Христов“ гр.
Варна“, както и това, че в изпълнение на поетите договорни задължения
изпълнителят е извършил процесните СМР, които са приети от възложителя
10
без забележки на 15.10.2018г. Установи се със заключението на вещото лице
по СТЕ, че част от извършените допълнителни СМР като вид се покриват с
такива, предвидени с договора, но превишат по количество същите, както и,
че са реализирани допълнителни, недоговорени СМР. Процесните СМР не са
били включени в договора от 28.09.2017г., както и липсва изменение на
договора по реда на чл.116 от ЗОП. От показанията на св.Манукян,
кореспондиращи със данните, предоставени от вещото лице, както и със
съдържанието на строителните документи се установява, че непредвидените
СМР са предприети в хода на изпълнение на задълженията по договора от
28.09.2017г., но по инициатива на изпълнителя като целта е била да се
покрият стандартите за строителство и безопасна експлоатация на обекта, т.е.
налице са последици от извършената работа, които са положителни за
ответника. Нещо повече, ответникът е бил заинтересуван от извършването на
работата, видно от изявленията на министъра в писмо на Министерство на
културата от 26.07.2018г. за необходимостта от предприемане на мерки да
компенсиране на забавянето в строителната дейност в отговор на писмо от
06.07.2018г., с което изпълнителят уведомява за възникналата необходимост
от извършване на непредвидени в проекта дейности в резултат на установени
проблемни места в сградата. Не са опровергани свидетелските показания на
техническия ръководител на обекта, че извършването на допълнителните
СМР са били безусловно необходими и критично важни, доколкото без тях не
са можели да бъдат извършени заложените в договора СМР-та. Показанията в
тази част се подкрепят и от становището на строителния надзор на обекта
относно целесъобразността на допълнителните СМР, предоставено на
Министерство на културата на 19.07.2018г. От съществено значение, сочещ
наличието на безспорен интерес от реализираните дейности е фактът, че
обектът е приет на 15.10.2018г. без забележки от Държавна приемателна
комисия. Това обстоятелство е индиция, че в крайна сметка извършените
СМР съответстват на волята на възложителя, независимо, че липсва
предварително одобряване от същия като заинтересовано лице. Следователно
действията във връзка с допълнителните СМР е предприета уместно и добре
управлявана – само в интерес на заинтересованото лице и в съответствие с
предполагаемата му воля, поради което в патримониума на носителя на
интереса е породено задължението да върне на управителя сторените
необходими разноски.
11
Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ стойността на
допълнително извършените СМР възлиза общо с печалбата на 234 578.04 лева
и без печалбата на 229 982.45 лева. Исковете са основателни до размера без
печалбата, доколкото гесторът има призната и гарантирана от закона
възможност да търси единствено направените необходими разноски, но не и
реализираната печалба.
С оглед идентичния резултат на спора пред първоинстанционния съд
решението му следва да бъде потвърдено.
Предвид резултата по делото на въззиваемия „ПЪТСТРОЙ – ВАРНА“
ЕООД ЕИК ********* следва да се присъдят сторените разноски в размер на
3000 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260669/14.10.2020г., постановено
по гр.д. № 9681 по описа на ВРС за 2019г., 9-ти състав.
ОСЪЖДА Министерство на културата на Република България със
седалище гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ №17, да заплати на „Пътстрой
– Варна“ ЕООД, ЕИК ********* сторените разноски във въззивната
инстанция разноски в размер на 3000 лева – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
на осн.чл. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13