Определение по дело №42/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 96
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Мария Петкова Христова
Дело: 20237160700042
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 96

**27.02.2023 г.

Административен съд Перник, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: Мария Христова

По докладваното от съдията-докладчик административно дело № 42 по описа за 2023 г., на Административен съд Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на А.М.Р., с адрес *** с искане за прогласяване на нищожност на „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ – ЕАД на потребителите в **приети с Решение № ОУ- 011 от 14.04.2008 година от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/.

С жалбата се прави искане за прогласяване на нищожност на изготвения от „Топлофикация – Перник“, в противоречие на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, фиктивен подзаконов акт – „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ на потребителите в гр. Перник.

Административен съд - Перник като се запозна подробно с жалбата и след като извърши проверка на допустимост, намира същата за процесуално недопустима. Доводите за това са следните:

В чл. 128 АПК изчерпателно са посочени всички искания, които са подведомствени на административните съдилища. Във всички изброени случаи предмет на оспорване или на искане следва да са административен акт, действия или бездействия на администрация или съществуването на административно право или правоотношение. Изводът е, че определящо спрямо възможността за оспорване, в частност за действителност на един акт, е неговият характер като административен. Общите условия, обявяването на чиято нищожност се иска, не са административен акт.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В тези условия се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите, както и условията за качество на топлоснабдяването, реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления, отговорности при неизпълнение на задълженията. Общите условия нямат белезите на административен акт, а именно - не са властническо волеизявление на орган на изпълнителната власт или на друг приравнен на него орган, отношенията между доставчика на топлинна енергия и клиентите не са на власт и подчинение, не се пораждат едностранно правни последици, изпълнението им не е скрепено с държавна принуда. Още по-малко тези общи условия имат характер на нормативен административен акт, както твърди жалбоподателят. Общите правила се изготвят от лицензиант, който по смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗЕ е търговец и за когото действат правилата на Търговския закон /ТЗ/, вкл. разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ТЗ, която дава възможност търговецът да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки.

С оглед изложеното дотук, съдът формира извода, че Общите условия за продажба на топлинна енергия по своята правна същност не представляват индивидуален, общ или нормативен административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, чл. 65 или чл. 75 от АПК. Видно от самото наименование на общите условия за продажба на топлинна енергия, а и от съдържанието им е, че те регулират взаимоотношения на равнопоставеност свързани с права и задължения на страните, доставка - заплащане и други гражданско-търговски отношения. Между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия съществуват облигационни отношения, породени от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, които се изготвят и предлагат от топлопреносното дружество и след обществено обсъждане се одобряват от ДКЕВР. Изложеното налага извода, че общите условия като част от съдържанието на облигационен договор не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, включително и за нищожност в рамките на съдебно административното производство, което прави жалбата подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване, предвид на което тя се явява процесуално недопустима.

 Наличието на годен за обжалване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, поради което съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК, жалбата следва за се остави без разглеждане, а образуваното производството да бъде прекратено.

Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, настоящият състав на Административен съд Перник

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на А.М.Р., с адрес *** срещу „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ – ЕАД на потребителите в **като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 42/2023 г. по описа на Административен съд - Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните по реда на чл. 138, ал. 1 от АПК.

 

Съдия: /п/