Решение по дело №393/2019 на Административен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

град Шумен, 29.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                  Административен съдия: Снежина Чолакова

 

при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 393 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/.

Образувано е по жалба на В.С.И., ЕГН **********,***, депозирана срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/485/ФП от 01.07.2019г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане» (ДСП) – гр.Шумен. С атакуваната заповед, жалбата срещу която е отхвърлена с Решение № 30-69850#1/02.08.2019г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – гр.Шумен в рамките на проведено оспорване по административен ред, на оспорващия е отпусната финансова подкрепа по чл.70, т.4 от ЗХУ в размер на 104,40 лева, считано от 01.06.2019г. до 30.06.2024г. В жалбата се изразява несъгласие с размера на отпуснатата финансова подкрепа, доколкото оспорващият счита, че му се следва финансова подкрепа в максималния предвиден размер от 198,36 лева по чл.70, т.5 от ЗХУ, предвид обстоятелството, че е с определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Въз основа на изложените доводи отправя искане за отмяна на атакувания административен акт, като вместо отпуснатата му финансова подкрепа в размер на 104,40 лева, да му бъде определена такава в максималния размер от 198,36 лева. В съдебно заседание В.И., редовно призован, не се явява. В представено по делото писмено становище поддържа жалбата и искането да отмяна на акта по аргументи, аналогични на изложените в жалбата.

Ответникът – Директор на Дирекция “Социално подпомагане”, гр.Шумен, редовно призован, се явява лично, като оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че доколкото В.И. получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване, размерът на дължимата му финансова подкрепа се определя при условията на чл.70, т.4 от ЗХУ, а не при условията на чл.70, т.5 от ЗХУ.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С Експертно решение № И 0388/017 от 07.02.2006г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Шумен“АД на оспорващия В.С.И. е трайно намалена работоспособност в размер на 100 % с чужда помощ пожизнено.

С Разпореждане № 27190326122 от 01.01.2019г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-гр.Шумен на основание чл.96, ал.1, т.4 от КСО, във вр.с § 7, ал.1 от ПЗР на ЗХУ, считано от 01.01.2019г., е прекратена отпуснатата на В.С.И. социална пенсия за инвалидност и е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО в размер на 238,74 лева, добавка по чл.84 от КСО от пенсията на наследодателя в размер на 64,84 лева и добавка за чужда помощ в размер на 94,19 лева, на обща стойност 397,77 лева.

Видно от представената от ответната страна Справка външни бази за лице, през м.юли 2019г., когато е издадена атакуваната заповед,  оспорващият е продължавал да получава отпуснатата му лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, придружена с добавките по чл.84 от КСО и за чужда помощ.

На 27.05.2019г. В.С.И. депозирал Заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.20, ал.1 от ЗХУ с вх.№ ЗХУ-ИО/Д-Н/485/27.05.2019г. до Директора на ДСП-гр.Шумен.

Въз основа на същата на 25.06.2019г. била изготвена индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания, в която било посочено, че оспорващият има потребност от предоставяне на месечна финансова подкрепа по чл.70, т.4 от ЗХУ в размер на 104,40 лева (30% от линията на бедност) за срок от 5 години.

 Въз основа на подаденото Заявление – декларация и съставената индивидуална оценка, със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/485/ФП от 01.07.2019г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане»– гр.Шумен на В.И. била отпусната месечна финансова подкрепа в размер на 104,40 лева по чл.70, т.4 от ЗХУ, считано от 01.06.2019г. до 30.06.2024г.

Цитираната заповед била съобщена на оспорващия на 08.07.2019г. (видно от положения подпис от последната).

Несъгласен със същата, В.И. я оспорил пред Директора на РДСП-гр.Шумен в частта досежно определения размер на финансовата  подкрепа, с искане същият да бъде определен в максималния размер от 198,36 лева – с жалба вх.№ 27-948-00-0788/18.07.2019г. по описа на РДСП-гр.Шумен.

С Решение № 30-69850#1/02.08.2019г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – гр.Шумен подадената жалба била отхвърлена, като неоснователна. В мотивите на горестоящия административен орган е посочено, че В.И. е пенсионер, с определена 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, съгласно ЕР на ТЕЛК № 388/017 от 07.02.2006г., като видът на получаваната от него пенсия е поради общо заболяване. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗХУ, хората с трайни увреждания над 18 години имат право на месечна финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определена в индивидуалната оценка по чл.20 от ЗХУ, считано от 01.01.2019т. Финансовата подкрепа е обвързана с линията на бедността, определяна ежегодно с Постановление на Министрерския съвет. С ПМС № 170/17.08.2018г. размерът на линията на бедността за страната за 2019г. е 348 лева. В чл.70 от ЗХУ е посочено какъв следва да е размерът на финансовата подкрепа, като същият е обвързан със степента на увреждането и вида на получаваната пенсия, като в случаите, когато лицето е с над 90 на сто увреждане с чужда помощ и получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, размерът на финансовата подкрепа е 30 на сто от линията на бедност или 104,40 лева (чл.70, т.4 от ЗХУ). Претендираният от оспорващия размер от 198,36 лева се отпуска на хора, чиито трайни увреждания са над 90 на сто с чужда помощ и получават социална пенсия за инвалидност, в който случай размерът на финансовата подкрепа е 57 на сто от линията на бедност. Прието е, че доколкото оспорващият е лице с трайни увреждания над 90 на сто с чужда помощ и получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а не социална пенсия за инвалидност, има право на финансова подкрепа по чл.70, т.4 от ЗХУ, в отпуснатия с оспорената заповед размер.  

Решението било получено от неговия адресат на 05.08.2019г., видно от отбелязването върху самото решение.

Несъгласен със същото, В.И. оспорил Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/485/ФП от 01.07.2019г. на Директора на ДСП-гр.Шумен пред Административен съд-град Шумен с жалба рег.№ ДА-01-2459/19.08.2019г. по описа на ШАдмС.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт - Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/485/ФП от 01.07.2019г. на Директора на ДСП-гр.Шумен, от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Решението на директора на РДСП - Шумен е съобщено на оспорващия на 05.08.2019г., поради което жалбата, подадена на 19.08.2019г., се явява депозирана в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, след проверка на административния акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира, че същата е неоснователна, по следните съображения:

В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗХУ, заповедите за отпускане на месечна финансова подкрепа се издават от директора на дирекция "Социално подпомагане". Оспорената заповед е издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Шумен, т. е. налице е компетентност на издателя.

Заповедта е в предписаната от закона писмена форма, с необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорената заповед съответства на материалния закон. По силата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗХУ, от 1 януари 2019 г. социалните пенсии за инвалидност, изплащани съгласно § 22т от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване, се прекратяват служебно от Националния осигурителен институт на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване и на лицата, които са получавали тези пенсии, от 1 януари 2019 г. Агенцията за социално подпомагане изплаща сума в размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70, като индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 не се изготвя. Съгласно ал. 2 влезлите в сила до 31 декември 2018 г. включително индивидуални административни актове за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, за информационни и телекомуникационни услуги, за обучение, за диетично хранене и лекарствени продукти и за достъпна информация се преобразуват служебно от Агенцията за социално подпомагане в месечна финансова подкрепа и на лицата от 1 януари 2019 г. агенцията изплаща сума в размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70, като индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 не се изготвя. А съгласно ал. 3 в случай, че определената месечна финансова подкрепа по ал. 1 и 2 е в по-малък размер от изплащаната до влизането в сила на закона, се отпуска по-благоприятната за лицето.

Разпоредбата на чл. 69 от ЗХУ постановява, че финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента: 1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането; 2. целеви помощи съобразно вида на увреждането.

В чл. 70 от ЗХУ е определен кръгът на лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст, които имат право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1, както следва: т. 4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест – в размер 30 на сто от линията на бедност; и т. 5. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност – в размер 57 на сто от линията на бедност.

Съгласно чл.единствен на Постановление № 170 на МС от 17.08.2018 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2019 г., Обн., ДВ, бр. 70 от 24.08.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., считано от 1 януари 2019 г., линията на бедност за страната е в размер на 348 лв.

По делото няма спор, че жалбоподателят е лице с над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ – факт, който се подкрепя и от представеното от последния ЕР на ТЕЛК при „МБАЛ Шумен“АД.

Спорът по делото се свежда до размера на отпуснатата финансова подкрепа, доколкото с оспорената заповед на В.И. е отпусната такава по чл.70, т.4 от ЗХУ, а последният счита, че с оглед на това, че е със 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, му се полага финансова подкрепа в размера, посочен в чл.70, т.5 от ЗХУ.

Видно от приложената към административната преписка индивидуална оценка и от извършените справки в базата данни на ТП на НОИ-гр.Шумен, към датата на издаване на оспорената заповед същият е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Посоченото обстоятелство се установява и от представеното от оспорващия разпореждане № 27190326122/01.01.2019г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-гр.Шумен, от което е видно, че считано от 01.01.2019г. оспорващият получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО, като получаваната до този момент социална пенсия за инвалидност е прекратена на основание чл.94, ал.1, т.4 от КСО.

Съгласно разпоредбата на чл.70, т.4 от ЗХУ, право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората над 18-годишна възраст, които имат над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, като финансовата подкрепа се определя в размер 30 на сто от линията на бедност, т.е. в размер на 104,40 лева. Доколкото оспорващият получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.01.2019г., същият има право на финансова подкрепа именно по чл.70, т.4 от ЗХУ – в размер на 30 на сто от линията на бедност, т.е. 30 на сто от 348 лева.

Неоснователно е искането на последния да му бъде отпусната финансова подкрепа в размер на 198,36 лева, т.е. 57 на сто от линията на бедност. По силата на чл.70, т.5 от ЗХУ, такава се отпуска на лица над 18 години с над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност. От представеното от оспорващия разпореждане на ТП на НОИ-гр.Шумен и останалите писмени доказателства е видно, че от 01.01.2019г. е прекратена получаваната от последния социална пенсия за инвалидност, като от тази дата последният получава  пенсия за инвалидност поради общо заболяване. При това положение той не отговаря на една от кумулативно изискуемите предпоставки на чл.70, т.5 от ЗХУ, явяващи се задължителни условия за отпускане на финансова подкрепа в размер на 198,36 лева.

С оглед на горното правилно ответникът е определил месечната финансова подкрепа при условията на  чл. 70, т. 4 от ЗХУ в размер 30 на сто от линията на бедност, респективно отпуснатата на В.И. такава в размер на 104,40 лева е определена при правилно приложение на материалния закон.

Заповедта е съобразена и с целта на закона. Отпуснатата на жалбоподателя месечна финансова подкрепа е в размер на 104,40 лв., който е по-голям от изплащаната до влизането в сила на закона част от социалната му пенсия за инвалидност от 33,90 лева (данни за което се съдържат в представената от ответната страна Справка външни бази за лице от 29.10.2019г.) и месечните добавки за социална интеграция от 37,50 лв. С оглед на това е удовлетворено изискването по § 7, ал. 3 от ПЗР на ЗХУ за отпускане на подкрепа в по-благоприятния размер.

С оглед всички изложени съображения съдът счита, че Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/485/ФП от 01.07.2019г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане» – гр.Шумен, е издадена от компетентен орган съобразно неговите правомощия, в установената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Оспорваният административен акт е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона. По изложените съображения съдът намира, че издадената заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р     Е     Ш     И:

 

         ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В.С.И., ЕГН **********,***, депозирана срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Н/485/ФП от 01.07.2019г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане» – гр.Шумен, с която на В.С.И. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.4 от Закона за хората с увреждания, в размер на 104,40 лева, считано от 01.06.2019г. до 30.06.2024г.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.

        

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: