Решение по дело №2595/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 3330
Дата: 2 декември 2019 г.
Съдия: Анна Иванова Щерева
Дело: 20192120102595
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 3330                                              02.12.2019г.                                гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                      І граждански състав

На двадесет и девети октомври две хиляди деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                                       Председател:   АННА ЩЕРЕВА

 

Секретар Н.Д.,

като разгледа докладваното от съдията Щерева

гражданско дело № 2595 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба на Б.Г.Д. с ЕГН ********** ***, И.Д.З. с ЕГН ********** ***, Г.Н.З. с ЕГН ********** ***, М.Н.З. с ЕГН ********** ***, Д.Г.М. с ЕГН ********** ***, Ж.Т.В. с ЕГН ********** ***, и В.Т.Г. с ЕГН ********** ***, всички със съдебен адрес *** – адвокат В.Г., против Г.С.С. с ЕГН ********** ***.

Ищците предявяват иск делба на следните съсобствени с ответника земеделски имоти в землището на с.Л., община К., област Б. : 1. нива в местността „П.к.“ с площ 13,844 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 29024 по плана за земеразделяне, при граници имоти № 29025, № 29013, № 29041, № 29070 и № 104; 2. нива в местността „Л.“ с площ 15,10 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 36030 по плана за земеразделяне, при граници имоти № 64, № 36029, № 36028, № 36057 и № 62; 3. Нива в местността „Л.“ с площ  3 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 37004 по плена за земеразделяне, при граници имоти № 37000, № 106, № 37005,  № 37031 и № 37030.

Ищците твърдят, че са наследници на В.С.В., починал на ***г., който бил собственик на описаните имоти, възстановени с решение на Поземлена комисия – Камено от 19.06.1995г.

Ищците сочат следните квоти на страните в съсобствеността : по 10/72 ид.ч. за Б.Г.Д., Ж.Т.В. и В.Т.Г.;  общо 10/72 ид.ч. за И.Д.З., Г.Н.З. и М.Н.З.; 12/72 ид.ч. за Д.Г.М. и 20/72 ид.ч. за Г.С.С..

В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът Г.С. представя писмен отговор. Оспорва качеството на наследник на ищцата Д.Г.М. - като наследник на баща си Г. И. Д., тя не е наследник на съпругата му М.В.Д., респективно на общия наследодателя В.С.В.. Твърди, че към смъртта на М.В.Д. през 1982г. процесните делбени имоти не са били възстановени и не са били в нейния патримониум, нито в този на баща й В.С.В.. Основава се на липса на законово основание за наследяване по право на заместване от наследници на съпруг. Позовава се на нормата на чл.9а от Закона за наследството. Оспорва идентичността на процесните имоти с тези, притежавани от общия наследодател, като твърди, че възстановяването е с план за земеразделяне, а не в реални граници. При условията на евентуалност възразява, че дори и да бъде приет за наследник Г. И. Д., той не е приел наследството на  В.С.В.. Сочи, че въз основа на нотариалния акт № 192/ 1996г. посочените в него лица владеят имота и са го придобили на оригинерно правно основание – давностно владение. Сочи различни квоти в съсобствеността на останалите страни, след отпадането на Д.Г.М., а именно : по 3/18 ид.ч. за Б.Г.Д., Ж.Т.В. и В.Т.Г.;  по 1/18 ид.ч. за И.Д.З., Г.Н.З. и М.Н.З.; и 6/18 ид.ч. за Г.С.С..

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.34 от Закона за собствеността /ЗС/ във връзка с чл.69 ал.1 от Закона за наследството /ЗН/.

По делото не се спори също, че процесните земеделски земи, са възстановени по реда на ЗСПЗЗ – с решение № 8940/ 19.06.1995г. на Поземлена комисия – Камено на наследниците на В.С.В. са възстановени с план за земеразделяне следните земеделски имоти в землището на с.Л., община К., област Б. : 1. Полска култура от 13,842 дка в местността „П.к.“ – имот № 29024; 2. Полска култура от 15,098 дка в местността „Л.“ – имот № 36030; 3. Полска култура от 2,999 дка в местността „Л.“ – имот № 37004, всички по плана за земеразделяне на селото.

Страните не спорят относно родствените си връзки, които се установяват и от представеното удостоверение за наследници : Наследодателят В.С.В., роден на ***г., бивш жител ***, е починал на ***г. При смъртта си той е оставил за свои наследници по закон децата си /чл.5, ал.1 от ЗН/ :

1. дъщеря М.В.З., починала на ***г.

Нейни наследници по закон са децата й :

1.1. ищцата Б.Г.Д.;

1.2. Н.Г.З., починал на ***г., оставил за свои наследници по закон ищците И.Д.З. – негова съпруга, Г.Н.З. и М.Н.З. – синове.

2. син С.В.С., починал на ***г.

Негов наследник по закон е синът му – ответникът Г.С.С..

3. син Т.В.С., починал на ***г.

Негови наследници по закон са дъщерите му – ищците  Ж.Т.В. и В.Т.Г..

4. дъщеря М.В.Д., починала на ***г.

При смъртта си тя не е имала деца и живи възходящи, като е оставила за свои наследници по закон /чл.9, ал.2 ЗН /:

4.1. съпруга си Г. И. Д., починал на ***г. Негова наследница е дъщеря му ищцата Д.Г.М..

4.2. сестра М.В.З. /1./;

4.3. брат С.В.С. /2./;

4.4. брат Т.В.С. /3./

Съгласно представената служебна бележка от Кметство село Русокастро, бракът на М.В.Д. /4./ и Г. И. Д. /4.1./ е сключен на ***г. От този брак няма родени деца.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи :

На основание чл.1 от ЗН наследството на наследодателя В.С.В. е открито в момента на смъртта му - ***г.

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени в тълкувателно решение № 1/ 04.11.1998г. по тълк. гр. д. № 1/ 1998 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че при възстановена по реда на ЗСПЗЗ собственост върху земеделски имоти, кръгът на законните наследници се определя към момента на смъртта на наследодателя. Следователно по отношение на процесните имоти, за които не се спори, че са възстановени по посочения ред, относимият момент за определяне кръга на наследниците е 1953г. Ето защо съдът приема, че към този релевантен момент наследници на В.С.В. са само децата му /1., 2., 3., 4./.

Процесните имоти са „новооткрито наследство“ по смисъла на ЗН, като тази фикция връща отношенията към момента на откриване на наследството, но само по отношение на лицето, от което имотът е бил одържавен – в случая В.С.В.. Следващите наследствени правоприемства третират имотите, включени в такова новооткрито наследство, сякаш не са били одържавявани. Поради това последващите наследствени кръгове на наследниците на посочения общ наследодател се определят по общите правила – наследниците по закон на всеки от наследниците, описани по т.1-4, се определят по правилата на ЗН към моментите на откриване на техните наследства, като е налице наследствена трансмисия. Неоснователни са възраженията на ответника, основани на чл.10 от ЗН, тъй като в случая не е налице хипотеза на право на заместване, при която наследникът е починал преди своя наследодател.  Ето защо се налага изводът, че спорният наследник Г. И. Д. на основание чл.9 от ЗН наследява съпругата си М.В.Д. към смъртта ѝ на ***г., а след неговата смърт през 2015г. на основание чл.5, ал.1 от ЗН той е наследен от дъщеря си – ищцата Д.Г.М.. Нормата на чл.9а от ЗН и предвидените в нея ограничения за последващия съпруг не са приложими по отношение на Г. И. Д., тъй като съгласно т.1 от цитираното ТР „последващ съпруг“ по смисъла на тази законова норма е този, който е сключил брак с наследодателя - собственик след одържавяването на имотите, а посоченото лице е съпруг на наследник на собственика и не се обхваща от приложното поле на нормата.

По изложените съображения съдът приема, че към посочения релевантен момент на откриване на наследството на общия наследодател В.С.В. на основание чл.5 ал.1 от ЗН всяко от децата му – негови наследници по закон придобива по 1/4 идеална част от получените като новооткрито наследство процесни възстановени земеделски имоти.

Следващите наследствени правоприемства са следните :

1. Наследниците по закон на М.В.З. – Б.Г.Д. и Н.Г.З.  на основание чл.5 ал.1 от ЗН придобиват по 1/8 ид.ч. от процесните имоти (1/2 от 1/4). 

Наследниците по закон на Н.Г.З. – съпругата му И.Д.З. и децата му Г.Н.З. и М.Н.З.  на основание чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН придобиват по 1/24 ид.ч. от процесните имоти (1/8 : 3).

2. Наследникът на С.В.С. – ответникът Г.С.С. придобива 1/4 ид.ч. от процесните имоти.

3. Наследниците на Т.В.С. – ищците  Ж.Т.В. и В.Т.Г. на основание чл.5 ал.1 от ЗН придобиват по 1/8 ид.ч. от процесните имоти.

4. Наследниците по закон на М.В.Д. - съпругът ѝ Г. И. Д. и нейните братя и сестри М.В.З., С.В. С. и Т.В.С. придобиват права съобразно действащата при смъртта ѝ през ***г. редакция на нормата на чл.9, ал.2, изр.1 от ЗН.

Тъй като към момента на смъртта на М.Д. бракът ѝ с Г.И.Д. е продължил повече от 10 години, той наследява 2/3 от нейното наследство, а братята и сестра ѝ наследяват останалата 1/3 част – всеки по 1/9.

4.1. Така Г. И. Д. наследява 2/3 от 1/4 от наследството на общия наследодателя В.В. – 2/12.

4.2.1. Б.Г.Д., която наследява 1/2 от наследството на М.В.З. – придобива 1/2 от 1/9 от наследството на М.Д., т.е. още 1/18 от 1/4 от наследството на В.В. - 1/72 ид.ч. Така общата ѝ квота в наследството на В.В. е 10/72 ид.ч. (1/72 + 1/8).

4.2.2. Наследниците на Н.Г.З. – съпругата му И.Д.З. и децата му Г.Н.З. и М.Н.З. придобиват останалата 1/2 от 1/9 от наследството на М.Д., т.е. още 1/18 от 1/4 от наследството на В.В. - 1/72 ид.ч. Така общата им квота в наследството на В.В. е 10/72 ид.ч. (1/72 + 1/8), като всеки от тях придобива по 1/3 от нея – по 10/216 ид.ч.

4.3. Наследникът на С.В.С. – ответникът Г.С.С. придобива 1/9 от наследството на М.Д., т.е. още 1/9 от 1/4 от наследството на В.В. - 1/36 ид.ч. Така общата му квота в наследството на В.В. е 10/36 ид.ч. (1/4 + 1/36).

4.4.1. и 4.4.2. Наследниците на Т.В.С. – ищците  Ж.Т.В. и В.Т.Г. придобиват по 1/2 от 1/9 от наследството на М.Д., т.е. по още 1/18 от 1/4 от наследството на В.В. - по 1/72 ид.ч. Така общите им квоти в наследството на В.В. са по 10/72 ид.ч. (1/72 + 1/8) - общо 20/72.

От събраните гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че наследодателят на ищцата Д.М. – Г. И. Д. не е бил допуснат от останалите наследници да установи фактическа власт върху описаните наследствени земеделски имоти. Свидетелят Д.И. твърди, че Г. е имал нужда от земята, търсил я е от останалите наследници, но не не му обръщали внимание. Свидетелката Д.Е., твърди, че Г. нямал претенции към имотите на съпругата си М.. Свидетелят Д.К. също установява пред съда, че Г. не е търсил нищо от имуществото на М., а свидетелят В.Х. сочи, че останалите наследници – братята и сестрите на М. не са го допускали до земите, а той не желаел да влиза в спорове с тях. Тези показания кореспондират с представения нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 182/ 23.01.1996г., т.V, д. № 419/ 1996г. на нотариус при Районен съд - Бургас, с който за собственици на процесните наследствени земеделски земи на В.С.В. са признати само братята на М. и наследниците на сестра й – Б.Д., Н.Г.З., С.В.С. и Т.В.С.. Изводът се подкрепя косвено и от представените договори за наем на тези имоти, всички сключени като наемодател само от съсобственика Г.С.С..

При тези данни за отблъскване на съсобственика Г. И. Д., съобразно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 1/ 06.08.2012г. по тълк. д. № 1/ 2012г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че останалите съсобственици на процесните възстановени имоти на В.С.В. по явен и ясен начин са демонстрирали отричане владението на този съсобственик, като са държали съсобствените имоти само за себе си. Поради това съдът приема за доказани по делото и двата признака на владението по чл.68 от ЗС - осъществявана от останалите наследници явна и несмущавана трайна фактическа власт върху съсобствените имоти, държани лично или чрез един от тях като свои, при което са завладяни и идеалните части на Г.И.Д., който е бил отблъснат от съсобствеността.

Съдът приема, че началото на това давностно владение е установено не по-късно от издаването по молба на останалите съсобственици на описания констативен нотариален акт за собственост, в който не фигурира отблъснатият съсобственик Г. Д. – 23.01.1996г. От тази дата до предявяването на иска на 26.03.2019г. са изтекли повече от 10 години, поради което на основание чл.79 ал.1 от ЗС съдът приема, че към момента останалите съсобственици са придобили по давност наследствената на Г. Д., респективно на наследницата му Д.М., идеална част от процесните имоти. Липсват данни тази придобивна давност да е била прекъсвана или спирана.

По делото няма спор, че след отблъскването на владението на  Г.И.Д., фактическата власт върху процесните имоти е осъществявана за всички останали съсобственици. Поради това съдът приема, че наследените от Г. И. Д. 2/12 ид.ч. от процесните имоти, се разпределят между останалите собственици съобразно квотите им в съсобствеността – по 2/36 по колена за наследниците на М.В.З. /1./, С.В. С. /2./ и Т.В.С. /3./.

Така Б.Г.Д. /1.2./ придобива още 1/2 от 2/36 – 2/72 ид.ч. и заедно с наследените 10/72 ид.ч. се легитимира като собственик на 12/72 ид.ч.

Наследниците на Н. Г. З. /1.2./ – съпругата му И.Д.З. и децата му Г.Н.З. и М.Н.З. придобиват също 2/72 ид.ч. (1/2 от 2/36) и заедно с наследените общо 10/72 ид.ч. се легитимират като собственици общо на 12/72 ид. – всеки на 12/216 ид.ч.

Г.С.С. /2./ придобива още 2/36 и заедно с наследените 10/36 ид.ч. се легитимира като собственик на 12/36 ид.ч.

Наследниците на Т.В. С. /3.1. и 3.2./ – ищците  Ж.Т.В. и В.Т.Г. придобиват също още 2/36 ид.ч. и заедно с наследените общо 20/72 ид.ч. се легитимират като собственици общо на 24/72 ид. – всеки на 24/144 ид.ч.

При приравняване на квотите към общ знаменател, страните имат следните квоти в съсобствеността :

Б.Г.Д. - 72/432 ид.ч.= 1/6 ид.ч.

И.Д.З., Г.Н.З. и М.Н.З. - по 24/432 ид.ч. = по 1/18 ид.ч. (общо 1/6).

Г.С.С. - 144/432 ид.ч. = 1/3 ид.ч.

Ж.Т.В. и В.Т.Г. - по 72/432 ид.ч. = по 1/6 ид.ч. (общо 1/3).

По изложените съображения предявеният иск за делба е неоснователен по отношение на ищцата Д.Г.М., която не се легитимира като собственик на делбените имоти. Делбата следва да се допусне само по отношение на останалите съделители при установените квоти.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ДОПУСКА съдебна делба между Б.Г.Д. с ЕГН ********** ***, И.Д.З. с ЕГН ********** ***, Г.Н.З. с ЕГН ********** ***, М.Н.З. с ЕГН ********** ***, Ж.Т.В. с ЕГН ********** ***, и В.Т.Г. с ЕГН ********** ***, всички със съдебен адрес *** – адвокат В.Г., и Г.С.С. с ЕГН ********** ***, на следните съсобствени недвижими имоти, находящи се в землището на с.Л., община К., област Б. : 1. нива в местността „П.к.“ с площ 13,844 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 29024 по плана за земеразделяне, при граници имоти № 29025, № 29013, № 29041, № 29070 и № 104; 2. нива в местността „Л.“ с площ 15,10 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 36030 по плана за земеразделяне, при граници имоти № 64, № 36029, № 36028, № 36057 и № 62; 3. Нива в местността „Л.“ с площ  3 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 37004 по плена за земеразделяне, при граници имоти № 37000, № 106, № 37005,  № 37031 и № 37030; при следните квоти на страните в съсобствеността : 1/6 ид.ч. за Б.Г.Д., по 1/18 ид.ч. за И.Д.З., Г.Н.З. и М.Н.З., 1/3 ид.ч. за Г.С.С.  и по 1/6 ид.ч. за Ж.Т.В. и В.Т.Г..

ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на Д.Г.М. с ЕГН ********** ***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

Вярно с оригинала: НД