ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1385 дата 23 август
2022г. гр.Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ-ти състав,
в закрито заседание
на 23 август 2022г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар:………………
Прокурор:……………...
разгледа адм. дело № 1471
по описа за 2022г.
и за да се произнесе взе предвид следните
обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.60, ал.4-6 от АПК.
Съдът
е сезиран с жалба, подадена от ХРИСИ М 75 ЕООД, гр.Бургас, против разпореждане
за предварително изпълнение на Заповед № ФК-121-0125884/17.08.2022г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС, е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – магазин
плод и зеленчук, находящ се в к.к.“Слънчев бряг Запад“, разположен в УПИ
ІІ-689, кв.44, стопанисван от жалбоподателя ХРИСИ М 75 ЕООД, за срок от 14 дни,
както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната
мярка.
Жалбоподателят
възразява, че разпореждането за предварително изпълнение на принудителната
мярка е немотивирано, тъй като административният орган не е обосновал как
установеното неиздаване на касова бележка за покупка на стойност 27,80лв.
налага предварителното изпълнение и как чрез него би се защитил важния
обществен интерес, биха настъпили значителни или трудно поправими вреди или би
се оказало невъзможно или значително затруднено последващото изпълнение на
мярката. Възразява също така, че не е съставен АУАН, нито издадено наказателно
постановление, поради което се препятства възможността за упражняване на
правото по чл.187, ал.4 от ЗДДС. Твърди също така, че за търговеца биха
настъпили значителни вреди от разпореденото предварително изпълнение, тъй като
би го лишило от доход както за него, така и за семействата на наетите четирима
работници. Моли да бъде съобразено обстоятелството, че това е първо нарушение,
неотчетената сума е в много малък размер, вредата за фиска би била изключително
малка, както и обстоятелството, че търговецът не е бенефициент по програмите за
мерки в помощ на бизнеса. Иска се отмяна на разпореденото предварително
изпълнение на наложената принудителна
мярка.
Оспорването на
разпореждането за допускане на предварително изпълнение е процесуално допустимо
за разглеждане, като подадено в срока по чл.60, ал.4 от АПК, а разгледано по
същество искането за неговата отмяна съдът счете за неоснователно.
За издаване на процесната
заповед №
ФК-121-0125884/17.08.2022г. административният орган се е
позовал на хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС, съгласно която
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което: 1. не спази реда или начина за: а) издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В конкретния случай,
на 16.08.2022г., в 10,00часа, в търговския обект на жалбоподателя - магазин за
плод и зеленчук, находящ се в к.к. „Слънчев бряг Запад“, орган по приходите е
извършил контролна покупка на стока на стойност 27,80лв., платена в брой, за
която не е бил издаден фискален бон от работещото в обекта фискално устройство,
нито ръчна касова бележка от кочан. Разпечатан е КЛЕН, видно от който покупката
на стойност 27,80лв. не е била регистрирана. Проверена е разчетената касова
наличност от дневния оборот от фискалното устройство – 24,20лв., като
фактическата наличност в касата е установена в размер на 146,60лв., а служебно
въведените пари – 21,20лв. Съставен е протокол за извършена проверка №
0125884/16.08.2022г., в който са описани горните констатации, като търговецът
не е вписал възражения.
Съгласно разпоредбата
на чл. 188, ал. 1 от ЗДДС, заповедта по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, с която се
налага принудителната административна мярка, подлежи на предварително
изпълнение при условията на чл.60, ал.1-7 от АПК. Следователно, за да пристъпи към допускане на
предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният
орган следва да установи наличието на някоя от предпоставките по алинея 1 на
посочената разпоредба, а именно: за да се осигури животът или здравето на
гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта
или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен
неин интерес.
В случая, с оглед на
конкретните засегнати обществени отношения, част от посочените в нормата
предпоставки, се явяват неотносими. Органът се е позовал на хипотезата на
защита на важен държавен интерес, свързан с охраняването на фиска, като в тази
връзка е посочил, че неизпълнението на задължението за издаване на касова
бележка води до неотчитане на приходи, неотразяване на обороти, вследствие на
което се стига до намаляване на данъчната основа, респ. отклонение от данъчно
облагане. Позовал се е на обстоятелството, че обектът е сезонен и това налага
изпълнението на мярката преди влизането й в сила, както и на констатираната
касова разлика в паричните наличности, счетено като индикация и за други
неотчетени приходи, както и на обстоятелството за налични непогасени публични
задължения в размер на 61,12лв.
Така изложените
мотиви са достатъчни за обосноваване предварителната изпълняемост на
принудителната мярка, при установеното наличие на поне една от предпоставките
по чл.60, ал.1 от АПК. Охраняването на държавния бюджет безспорно обосновава
хипотезата на защита на особено важен държавен интерес, схващано като
гарантиране на постъпленията в него чрез спазване на фискална дисциплина. В
конкретния случай органът се позовава на обстоятелството, че в стопанисвания от
дружеството търговски обект е била извършена продажба, която не е била
регистрирана и отчетена чрез наличното в обекта фискално устройство и с
констатацията за неиздаден касов бон за осъществена продажба се обосновава
извод, че търговецът не спазва фискалната дисциплина, вследствие на което не се
осигурява отчетност на извършените продажби, респ. проследяване на
реализираните обороти, които пряко влияят върху определянето на размера на
публичните задължения на търговеца впоследствие. По същество жалбоподателят не
отрича, че процесната продажба не е била фискализирана и това именно е
преценено като ощетяване на държавния бюджет, представляващ значимия държавен
интерес, поради което разпореденото предварително изпълнение на мярката за
неговата защита е материално обосновано, като принудителната административна мярка
има превантивен и преустановителен нарушението ефект, поради което съдът счете
предварителното й изпълнение за законосъобразно разпоредено. С основание
административният орган се е позовал и на обстоятелството, че търговският обект
е сезонен и ако мярката не се изпълни предварително, то впоследствие нейното
изпълнение би било осуетено, респ. – безпредметно, като осуетяване на
изпълнението е друго самостоятелно основание по чл.60, ал.1 от АПК за
предварителната изпълняемост на административния акт. Без правно значение за
разпореждането на предварителното изпълнение е стойността на нерегистрираната
продажба, в каквато насока са част от възраженията на страната, като нейният
размер би имал значение при определяне срока на действие на мярката, преценката
за който е извън настоящото разглеждане. Неоснователно съдът счете и
възражението, че към момента на постановяване
на процесната ПАМ против търговеца не е бил съставен АУАН и не е било
издадено наказателно постановлението. По преписката е приложен съставен АУАН №
Ф671796/17.08.2022г., който все още не е връчен. Двете производства –
административното по издаване на заповед за налагане на ПАМ и
административнонаказателното по издаване на наказателно постановление са
самостоятелни производства, като законодателят не ги и поставил да се развиват
в определена последователност едно спрямо друго, поради което и съдът не може
да ги разглежда в твърдяната от жалбоподателя преюдициалност, а от друга страна
упражняването на правната възможност по чл.187, ал.4 от ЗДДС е последица, а не
предпоставка за издаване на процесната заповед, респ. разпореждането за нейното
предварително изпълнение, поради което и възражението е неотносимо към контрола
за неговата законосъобразност. Възражението, че вече е погасено констатираното
наличие на публични задължения, за което се представи доказателство, не
обосновава извод за незаконосъобразност на предварителното изпълнение, респ. не
може да бъде мотив за отмяната му на това сочено основание. Непротивопоставим
на обществения интерес е и доводът, че за времето на действие на принудителната
мярка търговецът ще бъде лишен от възможността за реализиране на доходи, както
и неговите работници.
Жалбата, като
неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл.60, ал.5
от АПК, Бургаският административен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ХРИСИ М 75 ЕООД, гр.Бургас,
ж.к.“Славейков“, бл.34, ет.2 против разпореждане за предварително изпълнение на
Заповед № ФК-121-0125884/17.08.2022г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: