Определение по дело №164/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна и въззивна жалба на ОД на МВР-Б., против решение №5215/02.07.15г на РС-Благоевград по гр.д.№455/14г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител.

С атакувания акт са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.т.1,2, и 3,вр. с чл.225, ал.1 КТ и относно последния е допуснато предварително изпълнение.Докато насрещния иск на ОД на МВР е отхвърлен като неоснователен.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал жалбоподателя, като го намира за незаконосъобразен.Настояват за неговата отмяна и отхвърляне на уважаване искове, уважаване на насрещната претенция, като му се присъдят и разноските.

Ответника не е подал отговор по въззивната жалба. В с.з. заявява че оспорва жалбата и подържа атакуваното решение, настоявайки за неговото потвърждаване изцяло.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

От материалите по делото се установи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което въззиваемата е заемала длъжността „системен оператор” в „Администрация РУ” на 02 РУ „Полиция” при ОД на МВР-Б.(вж. трудовия договор от 01.07.09г и допълнително споразумение към него от 31.10.10г).По тези въпроси не се спори, както и последното й брутно трудово възнаграждение възлиза на 557,41лв.

Безспорно е също, че задълженията й са подробно регламентирани в представената длъжностна характеристика, Инструкция №Із-223/13.02.09г(с изменението й) и Типова номенклатура на делата в ОДМВР-Б., с които тя е се е запознала.

С докладна записка рег.№11566/10.07.13г св.П. уведомява началника на 02 РУП-Б. за извършени от въззиваемата нарушения, свеждащи се до следното: документ рег.№9309/13г е обработен от Т. на 18.0613г е отложен в деловодната система към номенклатурно дело РЗП14/2,т.2 от 2011г, приключило преди 2г; документ рег.№9520/13г обработен на 20.06.13г е отложен към дело РЗП63/2 от 2013г деловодната система, а върху хартиения носител на документа е отразила различно дело – РЗП08/2 от 2013г; документ с рег.№9779/13г обработен на 25.06.13г е отложен в деловодната система към дело РЗП14/2 от 2011г; документ рег.№9950/2013г, обработен на 26.06.13г в деловодната система е отложен към РЗП14/2 от 2011, а в десния ъгъл на документа е записано друго дело – РЗП01/2 от 2013г и документ рег.№9923/13г обработен на 26.06.13г в деловодната система не отбелязано къде е отложен.Всичко това прави документите практически неоткриваеми при нужда според П..Отделно от това в докладната си записка последната известява ръководителят си, че на 16.07.13г работейки на компютъра на Т., вследствие нареждането му от 17.06.13г да се сменят, видяла документи със странни имена, които отворила и установила че са жалби от въззиваемата,несвойствени за служебната работа, с дата и час на изготвяне в работно време.

Цитираната докладна записка е препратена от адресата – св.М., на директора на ОД-МВР, който на 24.07.13г е разпоредил извършването на проверка от началник група „КИАД”(вж. писмо рег.№11838/24.07.13г и разпореждането върху същото).

Такава е извършена от св.Г., обобщавайки резултатите в приложената справка рег.№Ж-54/08.10.13г. Данните от докладната записка на П. са потвърдени, след проверка на компютърната конфигурация, разположена в служебното помещение на 02 РУП, ИС”Д.”(вж. протокол рег.№Ж-54/02.08.13г и протокол Ж-54/05.08.13г),а също и на описаните в докладната записка неправилно архивирани материали и наказателните постановления с пропуски при въвеждането им. Проверяващият е констатирал, че за периода 18.06.13г – 01.08.13г при изпълнение на трудовите си задължения за правилно отчитане, разпределяне, събиране и съхранение на явните материали, е нарушила реда за обработка на документите за предаваното им в архива, както е въвела в ИС”Д.” и неправилно е разпределила за съхранение общо шест документа, а именно: на 18.06.13г документ рег.№9309/13г - в ИС”Д.” и върху самия документ е отразено и неправилно определен номенклатурен индекс за съхранение,че документа е отложен към Р. 14/2 от 2011г, вместо АНД 04 от 2013г; на 20.06.13г документ рег.№9520/20.06.13г – в ИС”Д.” и върху самия документ е отразила и неправилно определила съхранението–че документа се съхранява в номенклатурно дело РЗП63/2,т.ІІІ от 02.01.2013г, вместо отразеното върху хартиения носител РЗП08/2, като номенклатурното дело е от 2013г, но от съвсем друг тип; на 25.06.13г документ с рег.№9779/2013г - в ИС”Д.” и върху самия документ е отразила и неправилно определила номенклатурния индекс на съхранението–че документа е отложен и се съхранява в номенклатурно дело РЗП14/2 от 2011г, вместо в папка Р. 34/2013г; на 26.06.13г документ с рег.№9950/2013г в деловодната система е отразен за отложен и съхраняван към РЗП14/2 от 2011, а на хартиеният носител е изписан номенклатурния индекс за съхраняване ПП01/2 от 2013г, вместо АНД 04 от 2013г; на 26.06.13г документ с рег.№9923 в

деловодната система полетата на екземпляра на празни и не съответстват с отразеното върху хартиения носител, върху който е определен и изписан номенклатурен индекс за съхранение на явни документи – ПП01/2 от 2013г, вместо АНД 04 от 2013г, като и в двата последните случая проверяващият изрично е отразил, че констатираните несъответствия правят документите практически неоткриваеми; на 01.08.2013г документа с рег.№12314/01.08.13г е определила номенклатурен индекс за съхранение на явни документи – РЗП05/2 от 2013г, вместо РЗП05-04 от 2013г(вж.и сведение рег.№Ж-54/01.08.13г от П.).

Освен това, от протокол рег.№Ж-54/05.08.13г и проверката на место е установено още, че в периода 29.09.12г – 02.08.13г чрез персоналният си акаунт за ползване на ресурсите на мрежата за предаване на данни в МВР, въззиваемата е създала, обработвала и изготвяла чрез служебният си компютър неслужебни материали и лични такива в рамките на работното време.Констатирали са датата с часа на създаването на отделните файлове и тяхното съдържание както следва: файлове „PATARANI”, създаден на 19.04.13г в работно време и съдържа сигнал до РП-Б.; файла „Дознание” е създаден на 29.09.12г в работно време и съдържа жалба на Т. до В.; файла „Нов Mikrosoft W. Document(2)” е създаден на 29.09.12г в работно време с общо редактиране от 1 029 мин. И представлява жалба на въззиваемата до ИВСС; файла „ida odt” е създаден на 25.03.13г в работно време и представлява извлечение от коментар за П. в полицията и коментар по жалба на трето лице; файла „mmmmmmmmm.оdt” е създаден на 29.09.12г също в работно време, априключен на 29.03.13г и отново представлява жалба на Т. до ИВСС; файл „Нов Документ на Mikrosoft Offic W.”, създаден и приключен в работно време на 02.08.13г,също съдържа неслужебна информация – мотиви за обжалване на заповед(вж. и сведение рег.№Ж-54/01.08.13г от Л.М.).

Със справката е установено още, че на 26.04.13г, 25.07.13г и 15.07.13г Т. е използвала деловодни реквизити на 02РУП-Б.-щемпел, баркод и номер, при изпращане на неслужебна и нерегистрирана служебна кореспонденция.В случая се касае до три жалби на въззиваемата: първата е в качеството й на системен-оператор до Инспектората на МВР с копия до началника на 02 РУП и директора на ОДМВР, докато останалите две жалби са адресирани до Министъра на вътрешните работи. И трите не са регистрирани в деловодството по предвидения за това ред и не фигурират в отчетен опис – първата е поставена в плик, в чийто ляв ъгъл е поставен щемпела на 02РУП, в отметката за рег.№ е изписан №10000, а втората е с поставен рег.№Ф-109 без дата, като и в двата случая за тях липсва отразяване в ИС”Д.”. И трите жалби са със щемпел на 02 РУП и баркод-етикет, предназначен само за служебна кореспонденция.

В справката св.Г. е отразил, че за пълнота на проверката е изискал от системните оператори(вкл.Т.) писмено да отговорят на четири въпроса.Сочи, че на въпроса относно изготвянето, съхраняването и обработката на служебния компютър на неслужебни материали, тя признала че „в извънработно време създавам лични документи – сутрин преди 8,30ч и във времето на почивка”. Признава за изпращана от нея лична кореспонденция чрез служебната поща на 02 РУП „с фиктивни рег.№Ф…и обратна разписка”, като за адрес на подателя е сочила служебния такъв(вж. сведение рег.№Ж-54/08.08.13г на Т. и приложените към него обратни разписки).Докато останалите колежки на Т. отрекли изготвянето на лични материали на служебните компютри и ползването на служебната поща за лични цели.

Във въпросната справка са отразени още нарушените задължения от Т., които са и квалифицирани,поради което е предложена за дисциплинарно уволнение на субекта на дисциплинарна власт.

Според докладна записка рег.№13441/21.08.13г на В.С. на същата дата при разнасяне на служебната поща в РП-Б. му било отказано получаването на документ без рег.№ и неописан в дневника за материали – оказало се че се касае за „молба” от Т.а до РП-Б.(вж. молбата на л.90).

Аналогична докладна записка рег.№11935/25.07.13г е депозирал и св.М., според която около 9,30ч на 25.07.13г е получил в явното деловодство на 02 РУП пощата от Т., за да я закара в [фирма]. При извършена проверка по разпореждане на началника си на описите и съдържанието установил, че в описа са 9 плика, а в пратката има 10бр.При проверката на описаните номера на пликовете, констатирал наличието на писмо с недействителен номер, адресирано до МВР в С. с приложена обратна разписка за получаване от Я.Т., на които направил копие на лицевата и задната страна и ги приложил към докладната си записка(л.108). В тази насока са и показанията на св.М., в които изрично препраща към докладната си записка.

В показанията си св.Г. излага подробности около извършената от него проверката и нейното документиране в качеството му на началник група „КИАД” в изготвената справка, протоколи и др. Изхождайки от докладната записка на св.П., констатирали три групи нарушение от Т..Първата се отнасяла до системни нарушение на Инструкцията за деловодната работа в МВР и номенклатурата за отлагане на делата. Категоричен е, че установените пропуски върху физическите носители принадлежат на Т.. По почерка констатирали технологичната обработка именно от нея на описаните документи - ръкописно нанесените входящи номера, посочването на делото към което да бъде отложени, но операцията не е довършена правилно. Св.Г. сочи че пропуските й при архивирането наложили създаване на организация с цел тяхното отстраняване. Втората група нарушения се свеждат до ползването на работното място и работния компютър за изготвянето на лични документи, неотносими към пряката й работа.Времето на изготвянето на документите, редактирането им и влизането в съответните файлове са точно описани в справката.Освен изброените в последната твърди за наличието и други такива документи. С третата група нарушения се накърнява реда за водене на кореспонденция в МВР, при което са ползвани реквизити на 02 РУП:щемпели, печати рег. номера.изнася подробности около проверката, които също отразил в справката.С това счита, че Т. е целяла спестяване на разходи и придаване на по-голяма значимост. Св.Г. изрично заявява, че установеното е описал в справката и поканили въззиваемата да се запознае, тя започнала, но се отказала и не стигнала до края.В тази насока е и отразеното върху самата справка, че на 10.10.13г Т. отказала запознаване, удостоверено с подписите на двама свидетели.

За пропуските на въззиваемата сочат и останалите свидетели. Св.М., изпълнявал по това време длъжността н-к на 02 РУП, твърди за често подавани до него сигнали, повечето устни, за нарушения на Т. досежно завеждането на данни или номера, най-често при архивирането.Пропуските й в работата натоварвали останалите служители, тъй като се налагало тяхното отстраняване. Лично констатирал много грешки и пропуски на Т., предупреждавала я устно да внимава за това което въвежда,отправял й забележки,но безрезултатно, тъй като нарушенията продължавали.По негово настояване е документирано изпращането на лична кореспонденция с фиктивни номера на РУП. Разпоредил ротация на служителите си, вкл. е Т., пояснявайки целта си. Свидетелства за устни оплаквания от колегите й за агресивно и неколегиално отношение от нейна страна към служители и граждани.Споменава за жалба на адв.В.М. във връзка невежливо отношение и неоказване съдействие. Наложени са й две наказания – „забележка и „предупреждение за уволнение”.

Със заповеди №№1090/29.05.13г и 1490/31.07.13г на директора на ОДМВР тя е санкционирана за други дисциплинарни нарушения, които е служебно известно на настоящия състав, че с влезли в сила решения на БОС по в.гр.д.№499/14г и по в.гр.д.№322/14г са потвърдени изцяло.

Според показанията на св.С.и П., работили като системни операторки наред с въззиваемата, последната е допускала множество грешки.И двете са категорични, че установявали пропуските й по почерка, който твърдят че познават, както и на останалите три колежки.Описват технологията на работата и установената практика по завеждане на входящите материали, последващата обработка на документите и тяхното архивиране. За описаните от тях грешки и пропуски, се обръщали към Т. да внимава.Първоначално тя откликвала с разбиране, но впоследствие не срещнали разбиране – приемала го лично, често избухвала.Св.П. обяснява пропуските й с бързането и разсеяността й.Твърдят, че специално отделно обучение не им е провеждано,вкл. и на въззиваемата.Такова е протичало в процес на работата, като и двете свидетелки твърдят че първоначално всички са й помагали да навлезе в работата, а впоследствие при нужда й оказвал помощ.Относно ротацията св.П. заявява, че си ползвали взаимно акаунта, но не и паролите. За констатираните пропуски на Т., П. изготвила докладна записка, адресирана до ръководството на ОДМВР, в която именно ги отразила подробно и към която препраща в показанията си.

По делото са приложени сигнали и жалби на въззиваемата до различните институции – до РП-Б., В. и ИВСС, МВР и др., както и резултатите от някои от тях.

С покана рег.№44531/15.10.13г ди ректора на ОДП-Б. е изискал от Т. до 21.10.13г писмени обяснения досежно неизпълнените задължения на 18.06.13г, 20.06.13г, 25.06.13г, 26.06.13г и 01.08.13г, подробно описани; за извършените в периода 29.09.12г – 02.08.13г чрез персоналният си акаунт в служебната мрежа неслужебни материали, както и за използваните на 26.04.13г, 25.07.13г и 15.07.13г реквизити на 02 РУП, всички подробно описани.Въпросната покана е връчена на 15.10.13г на Т.(вж.отбелязването върху поканата). В представените обяснения рег.№45735/23.10.13г въззиваемата е изложила тезата, като е поискала допълнителна проверка, в която да не участва началника на „КИАД”-Б..

Със заповед рег.№2194/20.11.13г на директора на ОДМВР-Б., издадена впредвид данните за извършени нарушения в докладна записка рег.№11566/10.07.13г по описа на 02 РУ „Полиция”-Б. и писмо рег.№Ж-54/24.07.13г и въз основа на изготвената справка рег.№Ж-54/08.10.13г, в която подробно са описани виновно извършените нарушения на въззиваемата, е счетено че е извършила три групи нарушения на трудовата дисциплина. Първата група – нарушенията на 18.06.13г, 20.06.13г, 25.06.13г, 26.06.13г и 01.08.13г, са квалифицирани като системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неспазване на технологичните правила по см. на чл.190, ал.1, т.3, вр. с чл.187, т.3, пр.3 КТ; за втората група в периода 29.09.12г – 02.08.13г, е прието, че в всяко от тях съставлява самостоятелно нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.1, пр.4 КТ, т.е. до многократно съставомерно нарушение на трудовата дисциплина, явяващо се също системно нарушение по чл.190, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл.87, т.1,пр.4 КТ – системно неуплътняване на работното време и третата група – всяко от трите нарушения е счетено за самостоятелно такова по чл.187, т.10, пр.посл. от КТ, представляващи системни нарушения по чл.190, ал.190, ал.3 КТ.Ето защо въззиваемата е уволнена дисциплинарно, като заповедта й е връчена на 24.02.14г, след което липсват данни същата да е работила по трудово правоотношение.

По делото са налице данни, че същата е била в разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност за времето от 01.07.09г до 24.02.14г.

От съдебно-счетоводната експертиза се установи, че ищцата има 2 дни неползван платен годишен отпуск за 2014г, при което обезщетението за тях възлиза общо на 62,65лв.Единствено за 2014г има начислени за работно облекло 66,67лв, пропорционално на отработените два месеца – януари и февруари 2014г, които не са и изплатени, а удържани от ОДМВР за дължимите й суми, подробно описани.

Според съдебно-медицинската експертиза установява, че ищцата не страда от исхемична болест на сърцето(И.) или други включени в Наредба №5/87г болести, изискващи закрила.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна.

С атакуваната заповед въззиваемата е уволнен дисциплинарно.Според чл.186 КТ на дисциплинарна санкция се налага само при виновно неизпълнение на трудовите задължения.Такова е налице при несъответствие между дължимото и фактическото осъщественото поведение. От представения трудово договор от 01.07.09г и допълнителното споразумение към него от 31.10.10г се доказа, че страните са постигнали съгласие Т. да изпълнява длъжността „системен оператор” в „администрация РУ” на 02 РУ на МВР при ОДММВР-Б..По тези въпроси не се спори, както и че специфичните й задължения са подробно регламентирани в одобрената по съответния ред длъжностна характеристика,с която въззиваемата се е запознала на 28.08.2011г(вж. протокола на л.82).

От събрания доказателствен материал се установи по категоричен начин извършването от въззиваемата на първата група нарушения – във визираните в уволнителната заповед дни е въвела в ИС „Д.” и неправилно разпределила за съхранение общо 6 документа, както следва: на 18.06.13г върху документ рег.№9309/13г е отразила и неправилно определила номенклатурен индекс за съхранение, според който документа е отложен към Р. 14/2 от 2011г, вместо АНД 04 от 2013г; на 20.06.13г документ рег.№9520/20.06.13г в ИС”Д.” е отразила е отразила и неправилно определила че се съхранява в номенклатурно дело Р. 63/2,т.ІІІ от 02.01.2013г, вместо отразеното върху хартиения носител Р. 08/2; на 25.06.13г върху документ с рег.№9779/2013г и в ИС „Д.” е отразила и неправилно определила номенклатурния индекс на съхранението–че документа е отложен и се съхранява в номенклатурно дело РЗП14/2 от 2011г, вместо в папка Р. 34/2013г; на 26.06.13г документ с рег.№9950/2013г в деловодната система е отразен за отложен и съхраняван към Р. 14/2 от 2011, а на хартиеният носител е изписала номенклатурния индекс за съхраняване ПП 01/2 от 2013г, вместо АНД 04 от 2013г; на 26.06.13г документ с рег.№9923 при регистрирането му в деловодната система полетата на екземпляра на празни и не съответстват с отразеното върху хартиения носител, върху който е определила и изписала номенклатурен индекс за съхранение на явни документи – ПП 01/2 от 2013г, вместо АНД 04 от 2013г; на 01.08.2013г при регистрацията на документа с рег.№12314/01.08.13г е определила номенклатурен индекс за съхранение на явни документи – Р. 05/2 от 2013г, вместо РЗП05-04 от 2013г.

Доказа се извършването и на втората група нарушения на Т., изразяващи се в създаване, обработка и изготвяне в работно време чрез служебния компютър на неслужебни и лични материали в подробно описаните 6 файла през посочените времеви отрязъци.

Установи се също така ползването от Т.а на реквизити на 02 РУП-Б. – щемпел, баркод и номер – на 26.04.13г, 25.07.13г и 15.07.13г.

В тази насока са констатациите в докладна записка рег.№11566/10.07.13г на св.П. справка рег.№Ж-54/08.10.13г на св.Г., в които детайлно са описани пропуските на въззиваемата при регистрацията на горните документи на посочените дати, създадените неслужебни и лични документи, а също и ползването на реквизитите на 02 РУП.Макар и частни свидетелстващи документи, без да се ползват с обвързваща доказателствена сила, след съпоставка са останалия доказателствен материал настоящият състав ги възприема, тъй като съдържанието им се потвърждава от показанията на техните автори.Св. П. подробно описва констатациите си относно работата на Т.а, наложили изготвянето на докладната записка.Отделно св.Г. последователно излага участието си в разпоредената му от ръководителя на ОДМВР проверка, нейният обхват, начина на узнаване на удостоверените факти:за част от тях е очевидец – проверявал е всички документи, изброени в докладната записка на П. а,тяхното местонахождение отлагане, входиране и пр.;чел е откритите на служебния компютър на Т. лични файлове и е констатирал неслужебния им характер, както и че ги е писала, редактирала и влизала в съответните файлове през работно време; констатирал е използването на деловодни реквизити на 02 РУП;за други се е убедил в осъществяването им от трети лица(вж.св.С. и М.) и ищцата – тя признала пред него авторството на личните документи и изпращането на лична кореспонденция чрез служебната поща на 02 РУП.

За доказването на изложените в частните свидетелстващи документи факти не е необходимо буквалното им възпроизвеждане в показанията на техните автори. Достатъчно е потвърждаването от свидетелите на участието им в проверките, респ. издаването на документите, констатациите в същите, източниците на информация и пр.(вж.Р748/11г по гр.д.№801/09г,ІV ГО; Опр.№1025/15г по гр.д.№1193/15г, ІV ГО на ВКС и др.).В показанията си авторите на докладна записка рег.№11566/10.07.13г, писмо рег.№Ж-54/24.07.13г и справка рег.№Ж-54/08.10.13г изрично заявяват че ги поддържат и препращат към тях.С разпита им като свидетели всъщност съдържанието на въпросните доказателства се явява проверено и потвърдено(вж.Р84-ІІ/83г, І ГО; Р1031/86г, ІІ ГО на ВС и др.).Още повече, че въззиваемата е запозната със същите по време на дисциплинарното производство.

Показанията на П. и Г. се подкрепят от останалите свидетели.С.(колежка на въззиваемата) и М.(н-к на 02 РУП), излагат непосредствените си впечатления от нейната работа, белязана от множество грешки и нарушения, вкл. фиксираните в уволнителната заповед, които впечатления датират от години.Нещо повече,св.М. описва дисциплинарното й минало – вследствие достигналите до него множество оплаквания от служители и външни лица предприел мерки:отправени са й забележки, налагани са дисциплинарни наказания(вж. издадените в тази връзка заповеди на директора на ОДП), което изключва оплакванията й че с атакуваната заповед е наказана повторно за вече санкционирани дисциплинарни простъпки.

По делото са налице данни и за извънсъдебни признания на ищцата на неизгодни за нея факти, съдържащи се в изисканите й от св.Г. писмени и устни обяснения.В сведение рег.№Ж-54/08.08.13г Т. изрично признава, че е създавала лична документация на служебни компютри, на които й бил разрешен достъп, чрез паролите на останалите служители, както и че изпращала лична кореспонденция до Министъра на МВР и ГД”Инспекторат” на МВР „с фиктивен рег.№Ф… и обратна разписка с адрес на подателя на пратката – Я.Т.”. Съпоставката им с възпроизведените й признания в справка рег.№Ж-54/08.10.13г, показанията на св.Г., а също и показанията на св.С. и М.(вж. и докладните им записки), допълнително обосновават достоверността на въпросните доказателства досежно извършването на фиксираните дисциплинарни нарушения. Поради това доводите на ищцата в хода на процеса срещу авторството,респ. твърденията за възможността файловете да са създавани от колежките й след злоупотреба с нейният акаунт при разпоредената размяна на работни места, са несъстоятелни. В случая следва да се отбележи, че първия файл „PATARANI” е създаден 19.04.13г, а в исковата молба твърди за размяната на работните места с акаунтите след юни 2013г, в каквато насока са и показанията на св.П. и М..

Доводите че е създавала неслужебните лични документи извън работно време, също са неоснователни. Този извод се подкрепя от отразеното в справката, потвърдено и от св.Г., досежно датите и часовете на създаване на отделните файлове, респ. на посещения и редактиране, безспорно работни такива.

От субективна страна настоящия състав счита, че нарушенията са извършени при условията на груба небрежност. Неспазването на основни изисквания, установени в длъжностната характеристика, Инструкция №Із-223/13.02.09г(вж. и изменението й) и Типова номенклатура на делата в ОДМВР-Б., регламентиращи работа й на „системен оператор”, а също и на изискванията за използване на цялото работно време само и единствено за изпълнение на възложената работа и то в изискуемото се количество и качество, при спазване на техническите и технологическите правила(арг.чл.126 КТ), индицира отсъствието у Т. на елементарно старание и внимание при изпълнение на възложените й функции, както и за пренебрегване на базови технологични правила в работата й за продължителен период от време в редица случаи.Очевидно е, че не е полагала грижата, дължима от всеки на нейната длъжност, в каквато насока са основателните оплаквания на работодателя и константата съдебна практика по аналогични казуси(вж.Р348/11г по гр.д.№387/10г,ІV ГО;Р3/12г по гр.д.№1352/10г,ІV ГО на ВКС и др.).

В контекста на изложеното се налага извода, че при обработката на описаните документи, въззиваемата не е съобразила визираните по-горе задължения по чл.126 КТ, детайлизирани в длъжностната характеристика,съгласно която отговаря за правилното отчитане, разпределяне и съхраняване на явни материали, както и за осъществяване на деловодната работа в съответствие с ръководните документи за нейната организация.В случая престацията й е в отклонение от изискванията на Инструкция №Із-223/13.02.09г, издадена за организация именно на деловодната работа в МВР и по-специално на чл.218, ал.3, предвиждащи съхраняването на явните документи в отделни папки по години и номера, и чл.221 – изискващ явните номенклатурни дела, които не се архивират, да не се подшиват, а да се съхраняват в папки по номер и наименования на делата от номенклатурата на делото до изтичане на сроковете за пазене или тяхното унищожаване. В случая е налице нарушаването от Тапанаска на технологичните правила по см. на чл.187, т.3, пр.3 КТ, осъществено шест пъти по отношение на различни документи, което сочи на системно нарушение по чл.190, ал.1, т.3 КТ.За някои от документите свидетелите са категорични, че неправилните действия на Т. ги правият практически неоткриваеми.

Втората група нарушения се заключават в неуплътняване на работното време по см. на чл.187, т.1, пр.4 КТ от въззиваемата, вследствие действията й в работно време по 6-те файла с доказано неслужебни и лични документи.Очевидно в случая е налице частично неизпълнение от нейна страна на правния режим на работното време, безусловно задължаващ въззиваемата ежедневно да се постави на разположение на работодателя през определения период за изпълнение на възложените й задачи. След като го е вършила многократно, то в случая е налице системност по чл.190, ал.1, т.3 КТ.

Относно третата група нарушения, свеждащи се до използване реквизитите на 02 РУП, то в случая е налице неизпълнение на елемент от трудовите задължения, определени още при възникване на трудовото правоотношение с длъжностната характеристика, задължаващи я да следи за правилното оформяне и комплектоване на документите, подготвени за изпращане на други структури. Така извършеното от въззиваемата е съставомерно именно по чл.187, т.10, пр.послено от КТ, което също е вършила системно по чл.190, ал.1, т.3 КТ, впредвид трикратната реализация.

При системните нарушения по чл.190, ал.1, т.3 КТ, по арг. на ал.2 са приложими критериите по чл.189, ал.1 КТ, с които работодателя очевидно се е съобразил. Преценявайки от обективна и субективна страна всички елементи на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, и не на последно място – поведението на въззиваемата преди, по време и след осъществяването им,вкл. дисциплинарното й минало, настоящия състав намира тежестта им за съответстваща на дисциплинарната санкция. Значимостта и обема на неизпълнените трудови задължения във всяка от трите групи нарушения, са достатъчни сами по себе си, за да обосноват наложеното от работодателя наказание „уволнение”.Повтаряемостта им за кратък период от време обективно сочи на значително виновно неизпълнение(Р117/12г по гр.д.№1306/11г,ІV ГО на ВКС и др.). За нито едно от тях не се установи Тапанска вече да е била наказвана – със заповеди №№1090/29.05.13г и 1490/31.07.13г на директора на ОДМВР тя е санкционирана за други дисциплинарни нарушения, които са потвърдени изцяло със служебно известните на настоящия състав влезли в сила решения на БОС по в.гр.д.№499/14г и в.гр.д.№322/14г.В тази насока е и становището на възиваемата в последното въззивно с.з.,за тяхната неотносимост към предмета на делото. Аналогично е положението и със заповед №1227/13.06.12 на директора на ОДМВР, с която също е санкционирана за друга дисциплинарна простъпка.Поради това доводите на въззиваемата за несъблюдаване изискванията на чл.186 КТ и чл.189 КТ не намират опора в закона и доказателствата по делото.

Неоснователни са доводите на ищцата за неспазване нормата на чл.333, ал.1, т.3 КТ при уволнението.Макар това възражение да е оттеглено, за пълнота следва да се отбележи, че не се установи ищцата да страда от И., респ. от друга болест, налагаща въпросната закрила(вж. съдебно-медицинската експертиза).

Не се доказаха нарушения от субекта на дисциплинарна власт на чл.193, ал.1, за да се приложат последиците на ал.2 от КТ.Не се установиха също така атакуваното уволнение да е наложено извън сроковете по чл.194 КТ.Изложеното в тази връзка от РС се споделя от въззивния състав, поради което преповтарянето му е безпредметно и по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите в тази им част.

Несъстоятелни са още доводите за нарушен чл.195 КТ. Атакуваната заповед съдържа всички изискуеми от закона реквизити относно конкретните нарушения, описани с техния извършител, обективни и субективни признаци, времето на извършване, неизпълнените задължения и пр.С това задълженията на работодателя да мотивира уволнителна заповед е изпълнено.Този извод се обосновава от възможността да се извърши преценка относно изискването на еднократност на наказанието; за съобразяване сроковете по чл.194 КТ и възможността уволнената да се защити ефективно,чрез заявените от нея доводи и възражения - които едва ли биха били възможни, при липса на мотиви.За пълнота следва да се отбележи, че обосновката на субекта на работодателя за конкретните факти, на които се е основал в заповедта за уволнение може да бъде формулирана и в друг документ – в случая докладна записка рег.№11566/10.07.13г по описа на 02 РУ „Полиция”-Б., писмо рег.№Ж-54/24.07.13г и справка рег.№Ж-54/08.10.13г,безспорно известни на Тапанска, което допълнително опровергава тезата й за немотивираност(вж.Р102/14г по гр.д.№5501/13г,ІV ГО; Р377/11г по гр.д.№1962/10г, ІV ГО; Р322/12г по гр.д.№278/11г,ІV ГО на ВКС и др.).Неуважените искания на Тапанска в проведеното дисциплинарно производство, също не е опорочава уволнението и не е в състояние да подкрепи ищцовата теза.

Впредвид изложеното исковете за признаване незаконността на уволнението и отмяна на уволнителната заповед, не намират опора в закона.Неоснователността им обуславя неуважаването и на иска за заплащане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, тъй като оставането й без работа е вследствие напълно правомерни действия на работодателя.

По насрещният иск:

С разпоредбата на чл.221, ал.2 КТ законодателя предвидил възможността при дисциплинарно уволнение служителят да заплати на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието.Основната предпоставка в случая е налице – дисциплинарното уволнение е правомерно осъществил се факт, поради което въззиваемата дължи на въззивника обезщетение, съизмеримо с брутното й трудово възнаграждение, възлизащо в случая на 557,41лв. Заявеното от Тапанска възражение за прихващане се явява основателно общо за сумата 129,23лв, тъй като съдебно-счетоводната експертиза установи, че на ищцата са й е начислени, но неизплатени 66,67лв за работно облекло пропорционално на отработените два месеца през 2014г и 62,56лв, за неползвани 2(два) дни платен годишен отпуск за 2014г. Следователно, на работодателя по арг. на чл.221, ал.2 КТ ще следва да се присъди сумата от 428,18лв, явяваща се разликата между полагащото му се брутно трудово възнаграждение от 557,41лв и удържаните общо 129,23лв.

Като не е съобразил горното РС е процедирал в разрез с материалният и процесуалният закон, което налага отмяна на атакувания акт, както следва: изцяло относно исковете по чл.344, ал.1, т.т.1,2 и 3, вр. с чл.225, ал.1 КТ и присъдените държавни такси и разноски на БРС; частично по насрещния иск – до размера на сумата от 428,18лв.

Вместо това исковете за признаване незаконността на уволнението, отмяна на уволнителната заповед и присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни, а решението по насрещният иск над сумата от 428, 18лв следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно, но по съображения, различаващи се съществено от тези на първоинстанционния съд.

Не намират опора в закона оплакванията за допуснати от БРС съществени процесуални нарушения, заключаващи се в неизпълнено задължение да укаже на работодателя, за които точно факти не сочи доказателства. Според материалите по делото съда коректно е разпредели доказателствената тежест, давайки надлежни указания към страните за установяване на релевантните до делото факт.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата дължи на работодателя направените от последния разноски пред двете инстанции,които според доказателствата по делото(вж. и списъка по чл.80 ГПК) съобразно уважената част на исковите претенции възлизат общо на 843,98лв.

Същевременно по арг. на чл.78, ал.3 ГПК въззивника дължи на въззиваемата сумата от 227,20лв, представляваща направени по делото разноски пред двете инстанции, съобразно отхвърлената част на насрещният иск.В случая настоящи състав възприе за меродавно адвокатското възнаграждение, посочено от РС след уваженото възражение за прекомерност-липсата на каквито и да е доводи срещу него пред настоящата инстанция, препятства ревизирането му, понеже би довело до влошаване положението на жалбоподателя.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №5215/02.07.15г на РС-Благоевград по гр.д.№455/14г по описа на с.с., в частта му досежно исковете по чл.344, ал.1, т.т.1,2 и 3,вр. с чл.225, ал.1 КТ; присъдените такси и разноски и досежно насрещният иск, над сумата от 428,18лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, исковете на Я. С. Т. [населено място], ул.”Перун”№24Б, ап.12, ет.4, срещу ОД на МВР-Б., за признаване дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед №2194/20.11.13г на директора на ОДМВР и за нейната отмяна; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 3 44,46лв за периода 22.02.14г – 24.08.14г, ведно със законните лихви.

ПОТВЪРЖДАВА решението досежно насрещният иск в отхвърлителната му част над сумата от 428, 18лв, по съображения, различаващи се съществено от тези на първоинстанционния съд.

ОСЪЖДА Я. С. Т., [населено място], ул.”П.н”№24Б, ап.12, ет.4, да заплати на ОД на МВР-Б. сумата от 843,98лв, представляващи направени по делото разноски пред двете инстанции,съобразно уважените искове.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Б. да заплати на Я. С. Т., [населено място], ул.”П.”№24Б, ап.12, ет.4, сумата от 227,20лв, представляващи направени по делото разноски пред двете инстанции,съобразно отхвърлената част от насрещния иск.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: