Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1218 / 12,10,2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в закрито съдебно заседание на 12,10,2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гр. д. № 1835/2018 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх.
(на ЧСИ) № 6691/14,05,2018 г. от А.Е.К. ***, ЕГН **********; взискател по изпълнително
дело № 20088230400075 по описа на ЧСИ Кирова с рег. № 823, район на действие –
ПОС, против Постановление № 580/03,05,2018 г., с което се прекратява изпълнителното
производство по посоченото изп. дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Твърди се, че
обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като производството е прекратено
при липса на основание за това. От съда се иска да отмени обжалвания акт на
съдебния изпълнител.
Длъжникът в изпълнителното производство – С.С.С. ***,
ЕГН **********; не заявява становище по жалбата.
Съдебният изпълнител изразява становище за
неоснователност на жалбата.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът
приема следното:
Жалбата е предявена в
срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 435 ал. 2 т. 6
от ГПК), поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Видно от изпратеното
копие от изпълнително дело № 20088230400075 по описа на ЧСИ Кирова с рег. №
823, район на действие – ПОС, производството по същото е образувано на 29,02,2008
г. по молба от А.Е.К. ***, ЕГН **********; и приложен към нея изпълнителен лист
срещу С.С.С. ***, ЕГН **********; за изпълнение на парично вземане, произтичащо
от запис на заповед.
След образуване на
изпълнителното производство съдебният изпълнител е извършил поисканите от взискателя
справки с оглед установяване имущественото състояние на длъжника. С
разпореждане от 19,03,2008 г. е наложен запор върху вземането на длъжника за
трудово възнаграждение, получавано от „Ромекс Кар“ ЕООД - Пловдив, както и
върху притежавано от длъжника МПС – лек автомобил Хюндай. Впоследствие е
насрочено (с разпореждане от 10,05,2008 г.) извършване на опис на запорираното
МПС с оглед продажба на същото. Поради неявяване на длъжника описът не е извършен
(протокол от 11,06,2008 г.)
С протокол от
23,10,2008 г. е извършен опис на движими вещи, находящи се в жилището на
длъжника, както и на запорираното МПС. Насрочено е (с разпореждане от
18,02,2009 г.) извършване на явен търг с устно наддаване за движимите вещи и
публична продан за автомобила. Поради неявяване на взискателя търгът на
движимите вещи не е осъществен (протокол от 09,04,2009 г.).
Наложен е (с
разпореждане от 07,04,2009 г.) запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от „Санипико Едно“ ЕООД – гр. Костинброд. По този запор са
превеждани суми до м. април 2011 г., когато трудовото възнаграждение на
длъжника е прекратено (уведомление и заповед на л-167).
С разпореждане от
09,06,2011 г. е наложен запор върху вземане на длъжника за трудово
възнаграждение от „Олим“ ООД – Пловдив, но със Заповед от 10,06,2011 г. (. 180)
трудовото правоотношение с посочения работодател е прекратено и преводи по този
запор не са извършвани.
В периода от м. юни
2011 г. до м. юли 2016 г. не постъпвали плащания и не са извършвани никакви
изпълнителни действия. Едва с молба вх. № 6965/08,07,2016 г., взискателят е
поискал извършване на нови справки и при установяване на имущество – извършване
на нови изпълнителни действия. След посочената молба са извършени справки и са
наложени запори върху банкови сметки и вземания на длъжника.
С обжалваното
Постановление № 580/03,05,2018 г. (л. 322) съдебният изпълнител е констатирал,
че в периода от 2011 г. до 2016 г. (повече
от две години) по делото взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия, поради което е приел наличие на хипотезата на чл. 433
ал. 1 т. 8 от ГПК и на това основание е прекратил изпълнителното производство и
е вдигнал наложените запори върху МПС и вземания на длъжника.
Настоящата инстанция
приема този акт за незаконосъобразен. Осъществена е хипотезата на чл. 433 ал. 1
т. 8 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години. Според разясненията в т. 10 от ТР № 2/26,06,2015
г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното
производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. С посоченото тълкувателно решение изрично
се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните
такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения
от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.
В случая в периода от м. юни 2011 г. до м. юли 2016 г.
(т. е. в продължение на пет години) не са предприемани прекъсващи давността
действия и на това основание изпълнителното производство следва да се смита прекратено.
Без значение е обстоятелството, че след 2016 г. по делото са извършвани
изпълнителни действия, срещу които длъжникът не е възразил. Тези действия са
извършвани при липса на основания, доколкото прекратяването на производството е
настъпило по право още преди извършването им.
По изложените съображения
жалбата се приема за неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. (на ЧСИ) №
6691/14,05,2018 г. от А.Е.К. ***, ЕГН **********; взискател по изпълнително
дело № 20088230400075 по описа на ЧСИ Кирова с рег. № 823, район на действие –
ПОС, против Постановление № 580/03,05,2018 г., с което се прекратява
изпълнителното производство по посоченото изп. дело на основание чл. 433 ал. 1
т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: