Присъда по дело №266/2023 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 3
Дата: 14 март 2024 г. (в сила от 30 март 2024 г.)
Съдия: Елена Симеонова Геренска
Дело: 20233610200266
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Велики Преслав, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
СъдебниВалентина Д. Кюркчиева

заседатели:Женя Д. И.а
при участието на секретаря Марияна П. Василева
и прокурора К. Д. К.
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Наказателно дело от общ
характер № 20233610200266 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ З. А. Х. - роден на 11.03.1992 г. в гр.
******, български гражданин, неженен, неосъждан /реабилитиран/, с начално
образование, с постоянен и настоящ адрес: гр. ******, общ. ******, обл.
******, ул. ******, с ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

На 27.05.2023г. от складова база, находаща се в землището на с. Кочово,
общ. Велики Преслав, обл. Шумен, чрез използване на МПС - л.а. БМВ 320 Д
с per. номер ******, отнел чужди движими вещи от владението на „Савелия
2009" ЕООД, гр. Търговище, без съгласието на съответното длъжностно лице
- управителя на дружеството - Й. П. В. - 4 броя автомобилни гуми „SAILUN
ATREZZO ZSR с размери 235/45ZR18 98Y XL на стойност 380 лева; 4 броя
алуминиеви джанти „OBV VENEZIA" на стойност 480 лева; 1 брой ъглов
шлайф акумулаторен ДЕУ с батерия, на стойност 80 лева; 1 брой гайковерт
ударен, акумулаторен, „De Walt DCF899P2 18.0V; 5.0 Ah 950 Nm на стойност
150 лева; гедория1/4-1/2 - 92 части TK-108R2 HANS, на стойност 150 лева; 1
брой крик за шаси, на стойност 230 лева; 2 броя акумулатори 12 V 180А
стартерни, на стойност 260 лева; 1 бр. акумулатор 12 V, 100 А стартерен, на
1
стойност 100 лева, всички вещи на обща стойност 1830 лева, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание по чл. 195, ал. 1,
т. 4 , вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр.чл.54 от НК му налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието
"Лишаване от свобода" с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия З. А. Х. да заплати на ощетеното ЮЛ -
гражданския ищец „Савелия 2009“ ЕООД гр. Търговище с ЕИК ******,
представлявано от управителя Й. П. В. сумата от 820,00 лв. (осемстотин и
двадесет лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на извършеното на 27.05.2023 г деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия З. А. Х. да заплати по сметка на Районен съд гр.
Велики Преслав държавна такса върху уважената част на гражданския иск в
размер на 50,00 лева.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА : 4 бр. алуминиеви джанти
марка „OBV VENEZIA" с монтирани на тях 4 бр. автомобилни гуми, марка
„SAILUN ATREZZO ZSR" с размери 235/45ZR18 98Y XL и 1 бр. гедория 92
части TK-108R2 HANS, ДА СЕ ВЪРНАТ на „Савелия 2009“ ЕООД гр.
Търговище с ЕИК ******.
ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО - 1 бр. СД-диск приложен по
делото, след влизане в сила на присъдата ДА ОСТАНЕ към делото.
ОСЪЖДА на осн.чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия З. А. Х. да заплати
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 94,00
лв. по сметка на ОД на МВР гр. Шумен и по съдебното производство в размер
на 30,00 лева по сметка на Районен съд-Велики Преслав.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен Съд-Шумен.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъдата по НОХД № 266/2023 по описа Районен съд –
Велики Преслав
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-****** обвинителен акт против З. А. Х.,
за това, че на 27.05.2023г. от складова база, находаща се в землището на с.
Кочово, общ. Велики Преслав, обл. ******, чрез използване на МПС - л.а.
БМВ 320 Д с per. номер ******, отнел чужди движими вещи от владението на
„Савелия 2009" ЕООД, гр. Търговище, без съгласието на съответното
длъжностно лице - управителя на дружеството - Й. П. В. от гр. Търговище -
4броя автомобилни гуми „SAILUN ATREZZO ZSR с размери 235/45ZR18 98Y
XL на стойност 380 лева; 4 броя алуминиеви джанти „OBV VENEZIA" на
стойност 480 лева; 1 брой ъглов шлайф акумулаторен ДЕУ с батерия, на
стойност 80 лева; 1 брой гайковерт ударен, акумулаторен, „De Walt
DCF899P2 18.0V; 5.0 Ah 950 Nm на стойност 150 лева; гедория1/4-1/2 - 92
части TK-108R2 HANS, на стойност 150 лева; 1 брой крик за шаси, на
стойност 230 лева; 2 броя акумулатори 12 V 180А стартерни, на стойност 260
лева; 1 бр. акумулатор 12 V , 100 А стартерен, на стойност 100 лева, всички
вещи на обща стойност 1830 лева, с намерение противозаконно да ги присвои
– престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 , вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск
от ощетеното юридическо лице „Савелия 2009“ ЕООД, чрез управителя Й. П.
В. срещу подсъдимия З. А. Х. за сумата от 820,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието по чл.
195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 27.05.2023 г.
В съдебно заседание, участващият в производството представител на
ШРП поддържа възведеното против подс.Х. обвинение, като счита, че същото
е доказано както от обективна, така и от субективна страна, като по
отношение размера на наказанието заявява, че същият следва да бъде
определен около предвидения в закона минимум от около 1 година или малко
над 1 година и отложено за срок от 3 години.
Производството по делото е протекло при условията на чл.269, ал.3 от
НПК по отношение на подсъдимия З. А. Х..
Защитникът на подс.З. Х. - адв.В. намира за недоказано авторството на
подсъдимия относно отнемане на една от вещите, а именно - 1 бр. крик за
шаси. Изтъква като смекчаващи вината обстоятелства оказанато съдействие
при разследването от подсъдимия, при за намирането и връщането на вещите
– предмет на престъплението. Моли при евентуална осъдителна присъда да се
определи наказание към предвидения минимум, което да бъде отложено за
срок от 3 години. По отношение на гражданския иск счита, че същият не
следва да бъде уважен касателно стойността на посочения за отнет крик,
която е в размер на 230 лв.
Съдът след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
1
доказателства и като съобрази материалния и процесуалния наказателни
закони, прие за установена следната фактическа обстановка:
Дружество „Савелия 2009" ЕООД гр. Търговище, с управител Й. П. В.,
стопанисвало складова база, находяща се в землището на с. Кочово и
разположена в близост до жп прелез, в която били инсталирани камери за
видеонаблюдение. В същата се съхранявали 4 бр. алуминиеви джанти марка
„OBV VENEZIA" с монтирани на тях 4 бр. употребявани автомобилни гуми,
марка „SAILUN ATREZZO ZSR" с размери 235/45ZR18 98Y XL, 1 бр.
употребяван ъглов шлайф, акумулаторен, марка ДЕУ, с батерия; 1 бр.
употребяван гайковерт ударен, акумулаторен, марка „De WALT DCF899P2,
[
18,0 V, 5.0 Ah 950Nm; 1 бр. употребявана гедория 1/4 - Л, 92части ТК -
108R2 HANS, 1 бр. крик за шаси, употребяван, 2 бр. употребяване
акумулатори 12V 180 А стартерни и 1 бр. употребяван акумулатор 12V, 100А,
стартерен. Посочените вещи на 26.05.2023г. се намирали под навес в базата,
където били оставени след извършен ремонт на трактор. На 27.05.2023г.
около обяд св. В. отишъл в складовата база и установил, че посочените вещи
липсвали. Своевременно прегледал записите от видеокамерите в обекта и
констатирал, че в същия било влизано с лек автомобил марка „БМВ". За
извършената кражба св.В. уведомил органите на МВР. След извършени
оперативно-издирвателни мероприятия, било установено, че заснетия на
камерите автомобил марка „БМВ" модел „320Д" с per. № ******се ползва от
подс.З. Х.. Със същия на 27.05.2023г. около 10,10ч подс.Х. минавайки край
складовата база, стопанисвана от „Савелия 2009" ЕООД влязъл през входа й,
който към този момент бил без врата, натоварил намиращите се под навеса
вещи в автомобила, след което с тях напуснал складовата база.
В следобедните часове на същия ден подс.Х. се придвижил с
автомобила си и своето семейство – жената с която живеел на семейни начала
и малкото им дете до гр. ******, където се срещнал със св. В. Н.. Преддложил
му за продажба отнетите от него автомобилни гуми и джанти и св. Н. ги
закупил за сумата от 150,00 лева. Подсъдимият споделил, че има и други
инструменти за продажба, сред които и крик, но св.Н. не проявил интерес към
тях. Малко по-късно подс.Х. предложил за продажба на св. А. Р. от гр.
****** отнетите ъглов шлайф, дрелка, винтоверт и гидорията, които били
закупени от последния за сумата от 130, 00 лева и продадени в последствие
от него на непознати лица на пазара в гр. ****** с изключение на гедорията
„HANS".
Същия ден подс. Х. посетил и базата за черни и цветни метали,
стопанисвана от ЕООД „А. К.", където продал трите броя акумулатори за
сумата от 108 лева и за която сделката бил изготвен договор за покупка на
отпадъци № **********/27.05.2023г.
В хода на образуваното досъдебно производство, била изготвена СОЕ,
видно от заключението на която се установява, че стойността на
инкриминираните в обвинението вещи е 1830, 00 лева.
2
С протоколи за доброволно предаване от 31.05.2023г. от св.Н. и св.Р.
били предадени закупените от подс.Х. - 4 бр. гуми с 4 бр. алуминиеви джанти
18цола, както закупената от св.Р. гедорията „HANS".
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на гласните доказателства по делото: показанията на свидетелите
разпитани в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281,
ал.5 от НПК дадени по досъдебното производство, кредтирани от съда –
изцяло, заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза,
обясненията на подсъдимия дадени в хода на воденото досъдебно
производство, приобщени по реда на чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.2 от НПК,
частично кредитирани от съда, протоколи за доброволно предаване, за
претърсване и изземване и оглед на ВД, справка за съдимост, документи и
останалите приложени по делото писмени доказателства, инкорпорирани по
реда на чл. 283 от НПК
Събраните по делото доказателствата са непротиворечиви, и
последователни, като позовавайки се тях и на направените в кредитираната
част самопризнания на подсъдимия, съдът приема за установени
обстоятелствата посочени в обвинителния акт. Същите обсъдени поотделно и
в своята съвкупност установяват описаната фактическа обстановка в нейната
пълнота и цялост, поради което настоящия съд изцяло основава на тях своите
фактически изводи.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи на съда:
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подс. З. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 , вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна страна - подс. Х. е предприел действия, насочени към
прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец и собственик на
вещите, предмет на предявеното му обвинение, с вземането им от складовата
база на дружеството „Савелия 2009" ЕООД в с.Кочово, след което
подсъдимият е пристъпил към осъществяване на прекъсване на фактическата
власт на досегашния владелец – управителя на дружеството и е установил
фактическата власт върху тях, разпореждайки се със същите и продавайки ги
на св.Н. /на когото предложил за продажба и крик за шаси/, св.Р. и на св.С. в
базата за черни и цветни метали „А. К." ЕООД, с което е реализирал
вредоносния резултат и с който престъплението е довършено.
Безспорно е и че за извършване на посоченото подс.Х. е ползвал л.а.
БМВ 320 Д с peг. номер ******, което предпоставя и като наличен
квалифициращия признак на осъщественото деяние –по чл.195, ал.1, т.4 от
НК.
От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че отнеманите вещи са чужди, бил е наясно с
3
противоправния характер на това, което върши, но въпреки всичко е насочил
действията си към отнемане на вещите. Волята му е била насочена именно
към постигане на съставомерния резултат, той е искал и целял настъпването
му. В случая е налице и специалния субективен признак на престъплението -
намерението за своене на отнетите вещи, обективирано в действията на
подсъдимия.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира
авторството на това деяние за безспорно доказано. Видно от показанията на
св.Г., св.С., св.В. и св.Н., и частично от обясненията на подс.Х. – всички те
дадени пред съда и в досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния ред чрез прочитането им в хода
на съдебното следствие и които съдът кредитира изцяло като вътрешно и
едни спрямо други, логични и последователни и изцяло кореспондиращи с
останалите по делото доказателства, както и с предадените с Протокол за
доброволно предаване записи от видеокамери и договор за покупка на
отпадъци № **********/27.05.2023г., подс.Х. е притежавал и управлявал на
процесния ден именно л.а. БМВ 320 Д с per. номер ******, с който и е влязъл
в складовата база на „Савелия 2009" ЕООД в с Кочово и е отнел процесните
вещи, след което продължавайки да се придвижва с МПС-то е предложил
същите за продажба на св.Н. – закупил от него отнетите 4 бр. гуми с 4 бр.
алуминиеви джанти, на св. А. Р. - ъглов шлайф, винтоверт и гидорията и на
св.К. - трите броя акумулатори. Всички продадени вещи са били отнети от
подс.Х. и превозени с използвания от същия лек автомобил БМВ, в който
наред с продадените вещи се е намирал и отнетия от складовата база крик –
единствената вещ по отношение на която, от една страна не са събрани
доказателства касателно разпореждането със същата, а от друга – с оглед
заявеното от подс.Х. с което същият изцяло признава осъщественото от него
по отношение на останалите вещи предмет на предявеното му обвинение,
твърдейки, че сред тях не е бил посочения крик.
Изводите на съда в тази насока формира при анализ и съпоставка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно показанията
на св.В., св.Н., както и от обясненията на подс.Х. от досъдебното
производство. На първо място съдът обсъди показанията на св.В., св.Н. които
са логични и последователни, като същите са непротиворечиви по отношение
именно на спорната вещ. Видно от проведения разпит на св.Н. в хода на
съдебното следствие, същият е категоричен, че при срещата му с подс.Х.а при
която е закупил от него процесните гуми и джанти, подсъдимият му е
предложил и други инструменти, както и крик – факт заявен от същия и в
хода на досъдебното производство, който се поддържа и от св.В., уведомил
своевременно за извършената от обекта кражба на вещи, собственост на
дружеството, на което същият е управител, сред които бил и посочения крик,
използван именно за смяна на гума на трактор предходния на кражбата му
ден. Поради това и съдът намира, че заявеното от подс.Х. не следва да бъде
кридитирано, като обясненията на подсъдимия в тази си част съдът възприема
4
основно като защитна теза, и не ги цени, доколкото твърденията му, от една
страна са откъснати от другите доказателствени източници – а от друга - с
оглед тяхната необоснованост е нелогичност.
Ето защо, за настоящия съд доколкото обясненията на подсъдимото
лице с оглед двойнствената им природа, са важно доказателствено средство,
но и израз на правото на защита на същото, то същите в тази си част и по
посочените причини не могат да бъдат ценени от съда.
От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че отнеманите вещи са чужди, бил е наясно с
противоправния характер на това, което върши, но въпреки всичко е насочил
действията си към отнемане на вещите. Волята му е била насочена именно
към постигане на съставомерния резултат, той е искал и целял настъпването
му. В случая е налице и специалния субективен признак на престъплението -
намерението за своене на отнетите вещи, обективирано в конкретните
действия на подсъдимия по разпореждане със същите, включително и
касателно спорния крик, който е бил предложен за продажба от подс.Х. на
св.Н.. Безспорно по делото не е установено как точно подс.Х. се е разпоредил
с процесната вещ, но в конкретния случай това е ирелевантно, доколкото се
установи както от обективна страна отнемането на същата, така и
намерението за своене от подсъдимия по отношение и на тази конкретна вещ,
видно от осъществените негови действия.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4 от
НК, законодателят е предвидил налагане на наказание "Лишаване от свобода"
от една до десет години.
За да индвидуализира така наложеното на подсъдимия в посочения
размер наказание, а именно - „Лишаване от свобода“ от една година, с
приложението на чл.66 ал.1 от НК за срок от три години, приложимостта на
което се предпоставя от приетата от съда за настъпила на 15.10.2022 г
реабилитация по право на подсъдимия към датата на осъществяване на
деянието, предмет на предявеното по настоящото дело обвинение, съдът
съобрази всички обстоятелства с правно значение. Наложеното наказание е
съответно на принципа на чл.35 ал.3 от НК и на целите на наказанието,
степента на обществена опасност на извършеното деяние и на подсъдимия.
Съгласно разпоредбата на чл.54 от НК, по правилата на която съдът
определи наложеното наказание, при индивидуализацията на същото следва
да се вземе предвид на първо място обществената опасност на конкретното
деяние. В тази връзка следва да се разгледат всички обективно проявени
признаци на извършеното деяние, което в конкретния случай, е със завишена
степен на обществена опасност, определяща се от непосредствения обект на
засягане, а именно – обществените отношения свързани с нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи, с оглед
значителния ръст на тези посегателства.
5
На следващо място, за индивидуализацията на наказанието следва да се
отчете и степента на обществената опасност на дееца, която се определя при
съвкупен анализ на данни свързани с личността на подсъдимия, неговото
съдебно минало, противообществени прояви, възраст, характеристични
данни, трудова заетост. В случая, наличната обществена опасност на самият
деец е изводима от конкретният начин на извършване на процесното деяние,
като предвид че същият е реабилитиран, то и данните за предходното му
осъждане не следва да се обсъжда в контекста на лоши характеристични
данни /Решение №176/25.09.2018 г. на ВКС по н. д. № 606/2018 г., II н. о.,
НК/. Възрастта на подс.Х., неговата трудова заетост, семейно положение,
както и поведението на същия - проявена от него самокритичност и
съжаление за стореното, съдът счита, че същите обуславят смекчаващи
отговорността обстоятелства при превес на които и определи наложеното
наказание. В случая не са налице основанията на чл.55 от НК. Смекчаващите
отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях
притежава характеристика на изключителност. Не може да се направи извод,
че и най-лекото предвидено за престъплението наказание би се явявало
прекомерно репресивно съобразно данните за деянието и дееца. Наказание,
определено в по нисък размер от приетото от съда не би постигнало целите,
визирани в чл.36 от НК и не би спомогнало за превъзпитанието на
подсъдимия и подготовката му за съобразен с обществените норми живот.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, не се налага
подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му наказание "Лишаване от
свобода", като спрямо него успешно може да бъде приложен института на
условното осъждане, чийто законово изискуеми предпоставки са налице.
За прилагането на чл.66 от НК, законодателят е предвидил наличието на
три кумулативно дадени предпоставки - да е наложено от съда наказание
лишаване от свобода в размер на три години включително, деецът да не е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и
преценка на съда, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието.
Към момента на постановяване на присъдата подс. Х. не е осъждан
/реабилитиран/ Наложеното му наказание лишаване от свобода е под три
години. Налице е и третата предпоставка, визирана в чл.66, ал.1 от НК и
свързана с липсата на наложителност за изтърпяване ефективно на
наложеното наказание, с оглед поправянето на осъдения и за постигане на
основните цели по чл.36 от НК. Докато първите две предпоставки са
обективни такива, то тази е свързана с всеки конкретен случай и с
особеностите на дееца. Предвид това, законодателят е поставил акцент върху
индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността
за отлагане на неговото изпълнение. Това от своя страна предполага
констатиране на съответни индивидуални особености и характеристика на
конкретния деец, които в своята съвкупност да предпоставят възможност за
негово поправяне и превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното
6
наказание. По отношение на подс. Х., за постигане целта на индивидуалната
превенция спрямо същия и преимуществено за неговото поправяне, не е
наложително наказанието "Лишаване от свобода" да бъде изтърпяно.
Изолирането му от обществото и поставянето му в затворническа среда не би
имало поправителния и превъзпитателен ефект, целян от закона, доколкото
конкретната характеристика на подсъдимия сочи на възможност за постигане
на тези цели и докато той е на свобода. Ефектът на наказателното
въздействие може да бъде обезпечен с отлагането на изтърпяването на
определеното наказание "лишаване от свобода" за минимално допустимия от
закона срок. Именно изпитателният срок ще постави на проверка волята на
подсъдимия да коригира поведението си и да насочи същото към спазване на
нарушения закон и да се въздържа от престъпна дейност, доколкото в случай
на осъществяване на ново престъпление ще следва да изтърпи и наложеното
наказание. Въздържанието от престъпно поведение, както и коригиране на
поведението по отношение на засягане на обществените отношения свързани
с упражняване правото на собственост са конкретните проявления, чрез които
подсъдимият би демонстрирал своето поправяне и превъзпитание. Съдът
счита, че доколкото за да въздейства предупредително и възпиращо върху
останалите членове на обществото, една санкция трябва преди всичко да
превъзпитава и поправя самия деец, спрямо когото се налага, то в конкретния
случай именно, чрез прилагането на условното осъждане по отношение на
подс.Х. ще се постигнат в максимална степен целите на наложеното му
наказание.
В случая, ВПРС намира, че така определения размер на наложеното
наказание ще изпълни в максимална степен целите по чл. 36 НК, както с
оглед специалната, така и с оглед генералната превенция, поради което и
настоящата инстанция го намира за справедливо.
По предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск, съдът намира следното:
Искът, предявен от ощетеното ЮЛ допуснат за съвместно разглеждане
в наказателното производство е основателен. С действията си, за които подс.
Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от
НК, той е осъществил и деликт по чл.45 от ЗЗД и е причинил имуществени
вреди на ощетеното юридическо лице. Резултатът от непозволеното
увреждане е в пряка причинна връзка с неговото противоправно и виновно
поведение. Гражданската претенция на ощетеното ЮЛ се явява изцяло
доказана по основание и до размера на стойността на непредадените вещите.
Ето защо съдът осъди на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимия Х. да заплати на
ощетеното ЮЛ гражданския ищец „Савелия 2009" ЕООД, сумата от 820,00
лева, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2023 г. до окончателното
заплащане на сумата.
Съдът, с присъдата си се произнесе и по отношение на приобщените по
делото веществени доказателства, като постанови 4 бр. алуминиеви джанти
7
марка „OBV VENEZIA" с монтирани на тях 4 бр. автомобилни гуми, марка
„SAILUN ATREZZO ZSR" с размери 235/45ZR18 98Y XL и 1 бр. гедория 92
части TK-108R2 HANS, да се върнат на „Савелия 2009“ ЕООД гр. Търговище
с ЕИК ******, а 1 бр. СД-диск а да остане към делото.
С оглед изхода на делото, на осн.чл.189, ал.3 от НПК, съдът присъди в
тежест на подсъдимият направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 94,00 лв. по сметка на ОД на МВР гр. ******.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни