РЕШЕНИЕ
№
559
гр.
Пловдив, 16.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и участието на
прокурора Светлозар Чераджийски, като
разгледа КАНД №176/2021 година по
описа на съда, докладвано от съдия Вълчев,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Л.М.М., ЕГН**********, с адрес *** против
Решение №1406 от 19.10.2020г., постановено по АНД № 5042/2020г. по описа на
Районен съд - Пловдив, ХХIV наказателен състав, с което
е потвърдено Наказателно постановление №20-1030-005744/24.06.2020г., издадено
от ***в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пловдив, за административно нарушение
на чл.98 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата /съкратено ЗДвП/ на
основание чл.178д от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба в
размер на 200.00 /двеста/ лева“.
Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон и при противоречие със съдопроизводствените
правила. Твърди се, че районният съд не е съобразил правилно събраните
доказателства по представената административна преписка, свързани с наличието
на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до
ограничаване на правото му на защита. Сочи, че в производството не са изяснени
дата на извършване на нарушението и законовата разпоредба, която е посочена за
нарушена. В тази връзка е изложил и съответните съображения, свързани според
него със съществено нарушение на проведения административно- наказателен процес
по издаване на НП, които съдът не е обсъдил законосъобразно, което дава
основание за отмяна на съдебното решение и на атакувания административен акт. Иска
се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърдения с него административен
акт. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не
претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД МВР-Пловдив, редовно призован чрез
Началник сектор „ПП“ не се явява, не се представлява и не взима становище по
допустимостта и основателността на жалбата. Не се претендират разноски от
негова страна.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Л.М.М. срещу процесното НП
с искане да бъде отменен поради съществени нарушения на административно
наказателното производство, свързани с неясноти относно датата на извършеното
нарушение и липса на коректна законова норма, по която е квалифицирано
нарушението в съставеният АУАН, за което счита, че са налице съществени
процесуални нарушения на административно-производствените правила и съществено е
ограничено неговото право на защита. Съгласно обстоятелствата, изложени в обжалвания
административен акт по установеното административно нарушение, съставен от ***
Д.Н.Ж., заемащ длъжността “мл.инспектор в група „Сигма“ към сектор СПС на
ОДМВР-Пловдив“, те са се изразили в това, че на 29.05.2020г. в 11.30 часа на бул.“Цариградско шосе“ №78, магазин „Мондо“, касационният
жалбоподател като водач и собственик на лек автомобил „Рено Клио“ с ДК № *** е спрял за престой и паркиране на място,
определено за хора с трайни увреждания, което е нарушение на на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и му е предявен. В тридневен
срок е постъпило писмено възражение по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН, което е
проверено от началник сектор СПС и е изпратен отговор от 15.06.2020г.. На
основание съставеният и връчен АУАН е издадено и процесното НП. По делото са
представени като доказателства административната преписка, касаеща НП и
разписка за връчването му на 26.06.20г., писмено възражение с отговор, 2 бр. докладна
записка, справка за нарушител и упълномощителни заповеди. В хода на съдебното
производство са представени гласни
доказателства, касаещи показанията на актосъставителя. За да
потвърди атакуваното НП, след анализ на така събраните писмени
доказателства, районният съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е
установено извършеното административно нарушение и неговия автор,
законосъобразно е определена и наложена и съответната санкция, с което са изпълнени
всички законови изисквания по неговото издаване. По отношение на възраженията
на нарушителя, той е дал конкретен отговор с мотивите си, като е приел, че липсват
такива съществени нарушения на административно- наказателния процес, издадените
АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити, а всички възражения, вкл.
относно конкретното място на извършването му, са неоснователни.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност за извършено
административно нарушение от конкретното административнонаказано лице. В
дадения случай, по отношение на направените изводи за
установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото
виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на
първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по
делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите
доказателства относно механизма на извършване на нарушението и неговия автор, което
е довело до законосъобразно изпълнение на административно – производствените
правила. Решението на съда е съобразено с правилата, въведени
с разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която установява, че наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Спазена
е процедурата по издаване на атакуваното наказателно постановление и липсват
съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
нарушителя. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на
първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а
съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло
препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от настоящата
съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в касационната жалба оплаквания,
се явяват неоснователни. Във връзка с
възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая
да се посочи, че те са същите, както и пред първоинстанционният съд, като той
счита, че некоректно е отбелязана датата на извършване на нарушението, която
приема като изписана на 28.05.2020г.. Съгласно събраните гласни доказателства
се установява, че се касае за специфично ръкописно изписване на цифрата „9“ от
страна на актосъставителя. Необосновани са и възраженията, че при квалифициране
на нарушението в съставения АУАН не е посочен нормативният акт. В
действителност в АУАН е посочено, че се
касае за нарушение на разпоредбата на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП. В този смисъл
съдът счита, че направените възражения според състава на съда са единствено и
само за нуждите на настоящото административнонаказателно производство, с цел да
подкрепят защитната позиция на нарушителя, без те действително да са се
случили. По всички направени възражения решаващият съд е дал законосъобразен
отговор, като при правилна преценка на събраните писмени доказателства по
делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до
обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление,
като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените
касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С голед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, който не е
направил своевременно искане за тяхното присъждане в настоящата инстанция,
поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1406
от 19.10.2020 год., постановено по АНД № 5042/2020 година по опис на Районен
съд – Пловдив- ХХIV н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.