О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 5.11.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, двадесет и втори
състав, в закрито заседание, проведено на пети ноември през две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Янка Ганчева
като разгледа адм.д. № 986/2020 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс
(ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Адм.д. № 986/2020 г- е образувано по жалба на
Е.Я., против Акт за установяване на
задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-63-1/29.01.2020г. на
гл.инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, мълчаливо
потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, в частта,
с която са установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови
отпадъци /ТБО/.
С решение № 1260/28.08.2020 г. съдът е отменил
Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК №
МД-АУ-63-1/29.01.2020г. на гл.инспектор „КРД“ при дирекция „Местни данъци“ при
Община-Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при
Община-Варна, в частта, с която са установени задължения за данък недвижими
имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, за имот с партиден № №***********02,
за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в общ размер – главница 162.95 лв. и лихви в
размер на 102.70 лв., т.е. общо в размер на 265.65 лв. , като е отхвърлил
жалбата в останалата част. Осъдил е община Варна да заплати на Я. сумата от
на 134.22 лв.
Настоящото производство е образувано е по
молба на Я., чрез процесуалния й представител, с искане за изменение на решение
№ 1260/2020 г., постановено по адм.д. № 986/2020 г. в частта на разноските. В
молбата се твърди, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, присъдено с
решението, неправилно е определено по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според молителя същото се
дължи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размера, определен съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ, съответно Наредбата за заплащането на правната помощ.
Претендира се изменение на решението в частта му за разноските като се намали
размера на юрисконсултското възнаграждение, а като последица от това по
компенсация на Я. да се присъди по-висока сума.
На основание чл. 248, ал. 2 от ГПК, молбата е съобщена на ответника, който в дадения срок не е депозирал становище.
Съдът, за да се произнесе
взе предвид следното:
Искането за изменение на съдебното решение в
частта му за разноските е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна
и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК,
приложим на основание чл. 144 от АПК.
Разгледано по същество е неоснователно.
С решение № 1260/2020 г. постановено по адм.
дело № 986 по описа за 2020 г. на съдът е уважил частично жалбата на Я., а в
останалата част е отхвърлил. По компенсация на Я. е присъдена сумата от 134,22
лв.
В случая обжалваният акт за установяване на
задължение по декларация е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и
производството по обжалването му е по реда на ДОПК. Съгласно разпоредбата на
чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за
адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера
на минималното възнаграждение за един адвокат. Минималните размери на възнагражденията
за оказваната от адвокатите правна помощ се определят с Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на
чл. 161, ал. 1 от ДОПК е специална и е приложима за производствата по ДОПК,
каквото е процесното. При наличието на правна уредба в приложимия процесуален
закон разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК не намира приложение.
С оглед изложеното настоящият състав намира
за неоснователно искането на Я. размерът на присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение да бъде
определен по реда на Наредба за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, като по
компенсация бъде увеличен на размера на присъдените й разноски.
Предвид изложеното искането за изменение на постановеното
по делото съдебно решение в частта за разноските като неоснователно следва да
се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Е.Ч.Я.,
обективирано в молба вх. № 11809/2020 г., за изменение на съдебно решение № 1260/28.08.2020 г. постановено по адм.д. №
986/2020 г. в частта на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия:(