Решение по дело №1097/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 903
Дата: 10 декември 2019 г.
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20197150701097
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 903 / 10.12.2019г.

гр. Пазарджик

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Пазарджик, Х състав, в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                     Председател:   Мариана Шотева

                                                                                      Членове:    1.   Васко Нанев

                                                                                                          2.   Георги Видев

 

при секретаря Д.Г. и при участието на прокурора С. Я., като разгледа касационно административнонаказателно дело № 1097 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по касационна жалба на „Дианел” ЕООД, ЕИК ********* против Решение от 31.07.2019 г., постановено по нахд № 400/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено наказателно постановление № 392705-F407878 от 27.12.2018 г., издадено от заместник директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив.

С посоченото наказателно постановление за нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 2, във връзка с т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС на „Дианел” ЕООД на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на  500 лв.

Касаторът – „Дианел” ЕООД – моли съда да отмени обжалваното решение и – наказателното постановление. Излага съображения за нарушение на материалния и на процесуалния закон при постановяването му. Не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.

Ответникът по касационната жалба – Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив – също не изпраща представител в проведеното съдебно заседание. Не взема становище по правния спор.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага административният съд да потвърди решението на Районен съд Пазарджик.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба, с оглед наведените в нея касационни основания приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Районният съд е потвърдил НП, като е приел, че „Дианел” ЕООД е извършило вмененото му административно нарушение, тъй като в качеството си на лице, извършващо сервизно обслужване и ремонт на ФУ, съгласно сключен договор с  „Ойл  Транс ПЗ“ ЕООД, не е изпълнило редица свои вменени задължения за вписване и заверка в паспорта на устройството на данните за въвеждане и извеждането му в експлоатация, наименованието на лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, типа на работещите в обекта средства за измерване на разход на течни горива, както и типа на нивомерната система.

Настоящият състав споделя изводите на районния съд за установеност на нарушението и законосъобразност на наказателното постановление.

Посочените в АУАН и НП като нарушени разпоредби на чл. 17, ал. 1, т. 2, във връзка с т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ предвиждат следното:

Чл. 17. (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., изм., бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г., бр. 80 от 2018 г.) Въвеждането в експлоатация на ФУ/ИАСУТД се извършва след попълване на заявление по образец съгласно приложение № 24, изготвено в 2 екземпляра, по един за лицето по чл. 3 и за лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, което го съхранява в досието по чл. 50, ал. 1. Въвеждането се извършва в присъствието на лицето по чл. 3 от сервизен техник на вписаното в паспорта лице, извършващо сервизно обслужване и ремонт, като техникът е длъжен да:

1. (изм. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) запише във фискалната памет датата, часа, минутата и секундата на въвеждане в експлоатация, идентификационен номер по чл. 84 ДОПК на лицето по чл. 3, съответно единния граждански номер, ако лицето по чл. 3 е физическо лице, с изключение на физическите лица - еднолични търговци;

2. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) впише в паспорта на ФУ данните по т. 1, наименованието на лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, и трите си имена, а при въвеждане в експлоатация на ЕСФП - и типа на работещите в обекта средства за измерване на разход на течни горива, както и типа на нивомерната система.

Тоест съгласно цитираните разпоредби нарушението се изразява в невписване на определени данни в паспорта на ФУ по време на въвеждане в експлоатация на същото. Аналогично е и словесното описание на нарушението в АУАН и НП: „Дианел” ЕООД … не е осигурило вписването в паспорта на описаното по-горе фискално устройство при въвеждането му в експлоатация на данните по …“.

Следователно, несъмнено вмененото на касатора нарушение се изразява в неизвършване на определени действия, представляващи част от процедурата по въвеждане в експлоатация на ФУ. В АУАН и НП е посочена дата на въвеждането в експлоатация на устройството – 14.12.2016 г.   От друга страна, от паспорта на ФУ, копиран от проверяващите в момента на проверката, находящ се на лист 22 и следващите от първоинстанционното дело, следва, че процесното ФУ с индивидуален номер на фискалната памет 59000716 и индивидуален номер на системата 000716 е въведено в експлоатация още на 13.03.2012 г. от „Дианел“ ЕООД, като собственик на обекта е бил „Българска Еко - Храна“ ЕООД, а самият обект – бензиностанция „Рачев“, с адрес: гр. Септември, ул. „Чайковски“. Видно от паспорта е също, че впоследствие е отразявана промяна на собствеността на ЕСФП, като последният отразен собственик е „Плам Ойл 2014“ ЕООД с номер на новата фискална памет 59001009 и дата на въвеждане в експлоатация 27.11.2014 г. Впоследствие касаторът е представил паспорт на ФУ със същия индивидуален номер на системата 000716 но друга фискална памет 000716, със собственик „Ойл Транс ПЗ“ ЕООД, с попълнени дата, час и минута на въвеждане в експлоатация 14.12.2016 г., 14 часа и 2 минути и име на сервизен техник Б.А.. Датата 14.12.2016 г. е посочена и в два други документа Свидетелство за регистрация на ФУ от 14.12.2016 г. и Фискален бон – копие. В свидетелството е посочена като сервизна фирма „Даниел Сервиз“ ЕООД и сервизен договор № ********** от 14.12.2016 г. По делото е представен договор със същия номер  от дата 14.12.2016 г., сключен между „Дианел“ ЕООД и „Ойл Транс ПЗ“ ЕООД с предмет сервизно обслужване на ФУ индивидуален номер на системата 000716 индивидуален номер на ФУ 59001301.

При тази фактическа обстановка, възприета и от районния съд, не остава съмнение, че касаторът е извършил вмененото му нарушение. Безспорно е, че представеният впоследствие паспорт на ФУ с попълнени данни не следва да се има предвид, тъй като очевидно е съставен за целите на административнонаказателното производство. Т.е. извършеното нарушение се установява от представения в момента на проверката паспорт на ФУ и от показанията на проверяващите служители.

Неоснователно е възражението на касатора, че документът, от който се установява коя е фирмата, осъществяваща сервизно обслужване на ФУ е свидетелството за регистрация. Чл. 16, ал. 1 от наредбата предвижда следното:

Чл. 16. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г., изм., бр. 80 от 2018 г.) При въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по чл. 3 трябва да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ, което притежава удостоверение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД.

Следователно, именно сключеният писмен договор за техническо обслужване и ремонт определя фирмата, осъществяваща сервизното обслужване. В случая е сключен такъв договор на 13.12.2016 г. между данъчно задълженото лице „Ойл Транс ПЗ“ ЕООД и касатора, като предмет на договора е извършване на сервизно обслужване на процесното ФУ. Предвид това не съществува съмнение, че именно касаторът е дружеството, извършващо сервизно обслужване и именно неговият техник е следвало при въвеждането в експлоатация на ФУ, предвид промяната на данъчно задълженото лице и съответната промяна на фискалната памет на 14.12.2016 г., да отрази в паспорта на устройството необходимите данни.

Несъстоятелно е и възражението, че процесното нарушение може да бъде извършено само от физическо лице – сервизният техник. Напротив, нарушението може и в случая е осъществено във формата на допустителство от касатора. Това безспорно следва от посочената като нарушена разпоредба в НП – чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС, която предвижда следното:

Чл. 185. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) (1) На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

(2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

Видно от цитираната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е, че тя изрично предвижда санкциониране на юридически лица, които допуснат извършването на въведените с нормативен акт правила за въвеждане в експлоатация на фискалните устройства.

Следователно, действително е налице извършено от касатора административно нарушение, за което с НП му е наложено минималното предвидено в закона наказание. Затова, като е потвърдил постановлението, районният съд е спазил относимия материален закон.

Липсват и нарушения на процесуалния закон от районния съд. Съдът е събрал всички относими доказателства и като е обсъдил доводите на страните е стигнал до правилния извод за незаконосъобразност на НП.

На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо и тъй като е и материално законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение от 31.07.2019 г., постановено по нахд № 400/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено наказателно постановление № 392705-F407878 от 27.12.2018 г., издадено от заместник директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив, с което постановление за нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 2, във връзка с т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС на „Дианел” ЕООД на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на  500 лв.

Решението е окончателно.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ:       1. /П/

    2./П/