№ 1499
гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Т.
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501731 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. №45673/05.07.2022г. от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска“
№ 29, ет.7 срещу решение №1890/13.06.2022г., постановено по гр. дело
№20213110114816/2021г. по описа на ВРС, с което е осъден въззивника да
заплати на Ж. Т. Р., ЕГН **********, адрес: **** сумата от 1182.26 лева,
представляваща сбор от платени без основание вноски за неустойка за
непредставено обезпечение по договор за паричен заем №
258519/14.01.2019г., сключен между Ж. Т. Р., ЕГН ********** и „Сити Кеш“
ООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 13.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. За неправилен се въззивникът
счита решаващият извод на първоинстанционният съд, че е налице плащане
1
на процесната сума, като неустойка при прилагане на разпоредбата на чл.161
от ГПК. По делото липсват счетоводни документи, а и с такива счетоводни
данни ответното дружество не разполага досежно обстоятелствата за
постъпилите плащания по процесния договор за кредит, както и дали
задължението е погасено чрез рефинансирането му с друг заем. Акцентира се,
че плащането по договора за кредит, в частност и на неустойката следва да
бъде установено писмен документ, като тежестта е на длъжника.
В жалбата са въведени и оплаквания, че неправилно районният съд е
определил клаузата за неустойка за нищожна поради противоречие с добрите
нрави, като е изложена подробна правна аргументация.
Въззивнивното дружество моли съда да отмени първоинстанционното
решение и да се постанови друго, с което да отхвърли предявения иск .
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата Ж. Т. Р., в който се оспорва въззивната жалба. Посочва се,
че въведеното оплакване за недоказаност на плащането на неустойката е
неоснователно. В хода на производството са представени приходни касови
ордери за извършените плащания. Правилно първоинстанционният съд не е
кредитирал заключението по ССЕ, тъй като вещото лице не е получило
съдействие от ответника и е приложил нормата на чл.161 от ГПК, като е
приел, че е налице плащане. За невярно въззиваемата страна счита
твърдението на въззивника, че не разполага със счетоводни данни за
извършените плащания и кои суми са погасени по процесния договор за
кредит.
Поддържа се, че клаузата за неустойка в договора за кредит е нищожна,
като е изложена подробна правна аргументация.
Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа
подадената жалба чрез писмено становище. Въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба, моли за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
2
Съдът е сезиран с предявен от Ж. Т. Р. срещу „Сити Кеш“ ООД иск с
основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати
сумата от 1182.26 лева, представляваща сбор от платени без основание
вноски за неустойка за непредставено обезпечение по договор за паричен
заем № 258519/14.01.2019г., ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от 13.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че е сключен договор за паричен заем №
258519/14.01.2019г, по силата на който ответното дружество е предоставило
кредит на ищцата в размер на 2000.00лв., при фиксиран годишен лихвен
процент от 40.08% и ГПР 49.66%. В т.6 от договора е предвидено договорът
за заем да бъде обезпечен с банкова гаранция и/или поръчител, отговарящ на
условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем. В случай, че
не се представи надлежно обезпечение се начислява неустойка, която се
включва в погасителната вноска. Излага се, че ищцата е платила всички 12
вноски по кредита или общата сума от 3420.00лв., която включва 2000.00
главница, 237.74лв. договорна лихва и сумата от 1182.26лв., неустойка за
непредставяне на обезпечение. За част от тях има РКО - ри.
Твърди се, че уговорката за неустойка е нищожна. Плащането по такава
клауза е без основание, поради което е формулиран петитум за осъждане на
ответника да върне процесната сума.
По делото е постъпил отговор от ответника „Сити Кеш“ ООД в срока по
чл.131 от ГПК, в който оспорват предявения иск. Признава обстоятелството,
че между страните е сключен договор за заем с посочените параметри и, че по
него е предоставена сумата от 2000.00лв. Оспорва твърдението клаузата за
неустойка да е нищожна. Аргументира се, че са налице доказателства за
плащане само за сумата от 1710.00лв., като същата не подлежи на връщане,
тъй като ищцата е дължала главница и договорни лихви.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
3
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.55 от ЗЗД, който е получил нещо без основание
е длъжен да го върне. В случая в тежест на ищеца е да установи, че е платил
на ответника определена сума, като неустойка, а ответника, че има годно
основание, на което да го задържи.
При така установения фактически състав съдът пристъпва към
разглеждане на спорните въпроси по делото - нищожна ли е клаузата за
неустойка в чл.8 от договора и извършено ли е плащане на сумата от
1182.26лв.
От доказателствата се установява, че е сключен договор за паричен заем
№ 258519/14.01.2019г, по силата на който ответното дружество е
предоставило кредит на ищцата в размер на 2000.00лв., при фиксиран
годишен лихвен процент от 40.08% и ГПР 49.66%. В т.6 от договора е
предвидено договорът за заем да бъде обезпечен с банкова гаранция и/или
поръчител, отговарящ на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към
договора за заем. В случай, че не бъде предоставено обезпечение на
основание чл.8 от договора се начислява неустойка в размер на 1182.26лв.
За действителността на неустоечната клауза съдът следи служебно.
Според нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Съгласно т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да
се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съдът констатира, че уговорената компенсаторна неустойка в чл.8 за
неизпълнение на задължение за представяне в определен срок на обезпечение
е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй като излиза извън
присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
За този си извод съдът извърши анализ на вида на уговореното
договорно задължение. Същото е непарично, акцесорно и спомагателно
такова, което цели да обезпечи изпълнението на главното задължение за
връщане на заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва.
4
Неговото неизпълнението обаче не влече някакви предполагаеми вреди, което
обуславя извода, че неустоечната клауза не съответства на своята
обезщетителна функция и приоритетно е насочена само да санкционира
кредитополучателя.
Отделно от изложеното клаузата противоречи на императивната норма
на чл.33, ал.1 от Закона за потребителския кредит, която гласи, че при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата.
По нищожни клаузи не се дължи, поради което ако са платените суми
същите ще бъдат дадени без основание.
Въззивният съд намира за доказан факта на плащане на сумата от
1182.26лв.
За плащането на част от неустойката в размер 777.50 лв. са представени
разходни касови ордери.
За установяване плащането на разликата над 777.50лв. до 1182.26лв.,
ведно с цялата дължима главница и договорна лихва по кредита въззиваемата
Р. е поискала допускане на съдебно счетоводна експертиза. Задачата е
изисквала вещото лице при отговора на въпросите да се запознае и извлече
информация от първичните счетоводни документи у ответника, платежни
нареждания, справки относно начина на отразяване на плащанията.
От доказателствата по делото се установява, че вещото лице е било
препятствано от ответника да извърши в счетоводството му необходими
справки, въпреки отправените молби и издадено съдебно удостоверение.
Поради липсата на съдействие вещото лице е изготвило заключението
си само въз основа на неподписана справка, изпратена по имейл от
въззивника. Това обуслява некредитиране на заключението, поради неговата
необоснованост.
Въззивният съд намира, че с поведението си въззивникът е създал
пречки за събиране на относими доказателства по делото, поради което и
следва да понесе последиците на чл.161 от ГПК, а именно да се приеме за
доказан факта на плащане на цялото задължение по договора, в това число
главница, лихви и неустойки в общ размер на 3420.00лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че плащането се доказва
5
само с писмен документ. Същото може да бъде установено с всички
допустими доказателства, в това число и гласни такива при ограниченията на
чл.164 от ГПК.
Следователно при доказаност на плащането, даденото при начална
липса на основание подлежи на връщане.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
доказан по основание и размер, поради което подлежи на уважаване, а
първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззиваемата страна се следват разноски,
които съдът определя като адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лв.
при съобразяване на възражението за прекомерност и фактическата, и правна
сложност на делото на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1890/13.06.2022г., постановено по гр.
дело №20213110114816/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ НА Ж. Т.
Р., ЕГН **********, адрес: **** сумата от 500.00лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 ат
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6