Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Радомир, 29.01.2020 г.
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
При секретаря: Илияна Стоева като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 795 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 от СК.
Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от Л.Д.С., с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетния Р.П.С., с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Радомир, ж.к. „А.“ № ., ет.., ап… против П.С.А., с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че ответника е баща на малолетното дете, което е родено по време на съвместното им съжителство. Твърди, се че от 28.08.2015 г. страните живеят разделено, като от тогава ответника не заплащал необходимите средства за издръжка и отглеждане на детето, които била осигурявала ищцата. Сочи, че детето е на 10 години, ученик в V клас на СОУ „Св.Св.Кирил и Методий“, гр. Радомир и имало своите потребности за храна, облекло, лекарства, учебни пособия и др., които осигурявала ищцата без помощта на ответника, от момента, в който ги напуснал. Твърди, че трудно осигурява необходимите на детето средства, като от дълго време била безработна и разчита на помощ от пълнолетните си деца.
Искането към съда е да постанови решение, по силата на което ответника да бъде осъден да заплаща чрез ищцата като майка и законен представител на малолетното дете, месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 08.10.2019 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, както и да заплати сумата от 2400 лева, съставляваща издръжка за минало време – за периода от 08.10.2018 г. до 08.10.2019 г., като и се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор ответника П.С.А. не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по предявените искове. Независимо, че в срока за отговор на исковата молба ответникът не е подал такъв, след връчване на разпореждането, в което е обективиран доклад по делото, ответникът в указаният му едноседмичен срок е депозирал отговор по делото, в който е заявил становище за допустимост на предявените искове, признал е фактическата обстановка, посочена в исковата молба, като е заявил, че е безработен, не реализира доходи, не притежава недвижими имоти и не реализира доходи от наем и рента, поради което е счита предявеният иск за непосилен за него, като е заявил, че признава исковете до размер на минималната издръжка, независимо, че е над финансовите му възможности. Моли съда да уважи предявените искове до размера на минималната издръжка.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез пълномощника си адв. П. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи.
В съдебно заседание ответника не се явява, не се представлява и не взема становище по исковете.
Радомирският
районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представеното по делото копие от удостоверение за раждане (дубликат) от 02.10.2019 г. на Община Радомир се установява, че страните са родители на малолетното дете Р.П.С., роден на *** г., с ЕГН **********.
Не са спорни обстоятелствата, че страните по делото не са сключили граждански брак, живеели са на съпружески начала и от съвместното им съжителство е родено детето Р.П.С..
По искане на ищцовата страна по делото са разпитани свидетелите Д.П.С.– дъщеря на страните и И.В.С.. В показанията си С. сочи, че родителите й – страните по делото живели на семейни начала до края на м.08.2015 г., когато баща й напуснал семейството. Сочи, че след като ответника ги напуснал, през 2016 г. изпращал няколко пъти малки суми пари за нея и брат и, а след това спрял да им праща пари и не се е грижел за тях. Твърди, че средствата за домакинството осигурява ищцата, която полага основни грижи за брат и Р.. Сочи, че Р. ходи на училище, но не посещава допълнителни извънкласни занимания и не посещава частни уроци.
С. в показанията си сочи, че страните били разделени от края на м.08.2015 г., когато ответникът напуснал семейното жилище, като през 2016 г. им изпращал пари, а след това спрял да изпраща. Твърди, че след раздялата на страните, детето останало да живее при майка си, която полагала основни грижи за него, като осигурявала и средствата за домакинството. Сочи, че детето няма извънкласни занимания и не ходи на частни уроци.
По отношение доходите на страните не са представени писмени доказателства.
Във връзка с предявения иск, съдът е приел изготвен от Д ”СП” – Радомир социален доклад, в който се сочи, че от 2015 г. грижи за детето се полагат от неговата майка, която е задоволила в пълна степен неговите потребности от храна, достъп до образование, здравеопазване и облекло. Сочи се, че детето е на възраст, в която се нуждае от честа смяна на облекло и покриване на разходи извън училище, поради което Отдел „ЗД“ при Д „СП“ – Радомир в заключение са посочили, че майката е осигурила добри и подходящи условия за живот и развитие на Р., проявява загриженост и ангажираност към изпълнение на родителските си функции и ангажименти спрямо детето, като е в интерес на малолетното дете да бъде определена месечна издръжка.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Д „СП“ – Д. по данни на бащата, детето Р.П.С. се отглежда от майката, като от лятото на 2018 г. до датата на изготвянето му, бащата нямал контакти с детето. По отношение на трудовата заетост на А., в доклада е посочено, че същият е с основно образование, безработен, но няма регистрация в Д „БТ“ и не получава социални помощи. Ходи на работа на частно в дърводобива и в зависимост от естеството на работата има нерегламентирани доходи, като на социалните работници не е съобщил и точен размер за доходите си. В заключение се сочи, че Д „СП“ – Димово счита, че съдът ще взе решение, което ще е с оглед спазване правата и интересите на детето.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, приетия по делото социален доклад и показанията на свидетелите: Д.П.С.– дъщеря на страните и И. В. С..
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По
иска с правно основание чл.143, ал.2 от СК:
Съгласно чл.143, ал.1 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т.е. безусловно.
Доколкото от доказателствата по делото се установи, че ответника е баща на детето Р.П.С. съдът намира, че така предявения иск е доказан по основание.
Досежно размера на предявения иск съдът намира следното:
Размерът на
издръжката по силата чл.142, ал.1 от СК се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
На първо място критерият за определяне размера на издръжката е посочен в нормата на чл.142 от СК, съобразно която, размерът се определя от нуждите на децата и от възможностите на родителят, при съобразяване с посочения в ал. 2 минимален размер на издръжката на едно дете - една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно Постановление № 320 на МС от 20.12.2018 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2019 г. минималната работна заплата за страната е в размер на 560.00 лева, а по силата на Постановление № 350 на МС от 19.12.2019 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2020 г. минималната работна заплата е в размер на 610.00 лева. За определяне нуждите на детето следва да се вземе предвид възрастта му, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
От доказателствата по делото се установява, че детето Р. е на възраст от 11 години, ученик е в V-ти клас на СОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ гр. Радомир, като се нуждае от средства за задоволяване на текущите нужди, съобразно неговата възраст. По делото не са ангажирани доказателства за нужди на детето над обичайните такива за неговата възраст, както и данни, същото да има здравословен проблем, който да изисква непрекъснат прием на лекарства или други проблеми, които да обосновават по-висок размер на издръжката, респ. изискват повече средства. Ето защо дължимата издръжка на детето следва да бъде определена около размера по чл.142, ал.2 от СК.
По отношение критерия за доходите на двамата родители, в хода на настоящото производство не са представени доказателства. От приетия по делото социален доклад се установява, че ищцата работи във фирма за салати в с. Долна Диканя, общ.Радомир, като по нейни данни получава месечно трудово възнаграждение в размер на 560.00 лева, както и месечни помощи по чл.7 от ЗСПД в размер на 40.00 лева. Относно доходите на бащата от приетия по делото социален доклад изготвен от Д „СП“ – Д. се установява, че същия е безработен, няма регистрация в Д „БТ“ и не получава социални помощи, ходи на работа на частно в дърводобива и в зависимост от естеството на работата има нерегламентирани доходи, като на социалните работници не е съобщил и точен размер за доходите си. Независимо от това следва да се има предвид, че ответника е на 47 години, поради което е в работоспособна възраст. На 40 години, майката също е в работоспособна възраст. Независимо, че по делото няма доказателства ответника да има месечни доходи, съдът намира, че същият би могъл да получава доходи, в размер не по – малък от минималната за страната работна заплата, от които доходи да дава издръжка на малолетното си дете. Не се събраха доказателства ответника да е в обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини.
При изложените обстоятелства, искът за присъждане на издръжка на малолетното дете е частично основателен. Безспорно е обстоятелството, че ответника е длъжен да дава издръжка за детето си. От събраните доказателства, съдът приема за безспорно доказано по делото, че родителите на детето не живеят заедно от края на м.08.2015 г. Извода на съда се основава на събраните по делото писмени и гласни доказателства, видно от които страните са разделени. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да има задължения за полагане на грижи и даване на издръжка към други лица.
Предвид така установените нужди на детето с оглед възрастта му, както и доходи на родителите предвид приетия размер на същите, съобразявайки се и с разпоредбите на ПМС № 38/1985 година, след изменението му с ПМС № 288/2002 година, съдът определя обща месечна издръжка за Р.П.С. в размер на 220.00 лева месечно. От този размер бащата ще следва да заплаща издръжка в размер на 153.00 лева месечно, считано от 08.10.2019 година – датата на предявяване на иска, а останалата част от определената обща месечна издръжка на детето ще следва да се поеме от майката, която полага и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
По-големия размер на издръжка, дължима от бащата се обуславя от факта, че майката полага непосредствените грижи по оглеждането на детето. В тази връзка, предвид не ангажираните доказателства, ответника да е в нетрудоспособна възраст, същият може да работи, за да осигури средства необходими за едно домакинство и за издръжката на детето си.
При всички тези обстоятелства, съобразявайки нуждите на детето и възможностите на родителите, съдът счита че иска е частично основателен, като ответника следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете Р.П.С., месечна издръжка в размер на 153.00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 08.10.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, като за разликата до пълния предявен размер от 200.00 лева ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
иска с правно основание чл.149 от СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска. В случая се търси за периода от 08.10.2018 г. до 08.10.2019 г., като иска е предявен на 08.10.2019 г. Издръжката за минало време се претендира в размер на по 200.00 лева месечно.
От показанията на разпитаните свидетели, както и от приетите и неоспорени от страните социални доклади се установява по безспорен начин, че страните са разделени от края на м.08.2015 г. съдът кредитира показанията на свидетелката Славчева, преценени по реда на чл.172 от ГПК, както и показанията на С., като обективни, логични, последователни и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал. Показания на свидетелите кореспондират с приетите по делото социални доклади, поради което и следва да бъдат кредитирани от съда, като и двете свидетелки имат лични и непосредствени впечатления от семейството на ищцата. При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло и приетите по делото социални доклади. Ето защо съдът намира, че страните не живеят съвместно от края на м.08.2015 г., поради което искът по чл. 149 от СК се явява доказан по основание.
В показанията свидетелите сочат, че ответника е изпращал парични суми през 2016 г., но тази година не е в процесния период на иска по чл.149 от СК. И двете свидетелки са категорични, че след 2016 г. ответникът не е предоставял средства на ищцата за отглеждане на малолетното дете, поради което и следва да се приеме, че А. не е участвал в издръжката на Р.П.С. в периода от 08.10.2018 г. до 08.10.2019 г.
По делото липсват доказателства за доходите на бащата за процесния период.
Относно размера на претенцията, съдът като съобрази изложените по-горе обстоятелства относно възможността на ответника да плаща издръжка, съответно размера на минималната дължима издръжка за 2018 г., намира иска за основателен за периода от 08.10.2018 г. до 31.12.2018 г. сумата от 127.50 лева месечно, а за периода след 01.01.2019 г. до 08.10.2019 г., намира иска за основателен за сумата от 140.00 лева месечно, представляваща пропорционалната част от минималната издръжка определена по реда на чл.142, ал.2 от СК или общо за периода от 08.10.2018 г. до 08.10.2019 г. в размер на 1645.73 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 2400.00 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В частта на решението относно присъдената издръжка следва да бъде допуснато предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
По
разноските:
Ищцата е поискала от съда да и бъдат присъдени направените по делото разноски вкл. и адвокатско възнаграждение, за което е представила списък на разноските. По делото са налични доказателства за извършени разноски, представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, като няма доказателства други разноски да е направила, и с оглед представения списък на разноските ищцата е направила само този разход. С оглед изхода на делото и по направените от ищцата искане за присъждане на разноски, съдът намира, че върху ответника следва да бъдат възложени сторените от ищцата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ВСС, по сметка на Радомирският районен съд държавна такса за присъдената издръжка по чл.143, ал.2 и чл.149 от СК в размер на 286.15 лева, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че ответника не я заплати доброволно.
Воден от горното Радомирският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание член 143, ал. 2 от СК, П.С.А., с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете Р.П.С., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л.Д.С., с ЕГН ********** ***, издръжка в размер на 153.00 (сто и петдесет и три) лева месечно, считано от 08.10.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, като за разликата до пълния предявен размер от 200.00 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК, П.С.А., с ЕГН ********** *** да заплати на малолетното си дете Р.П.С., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л.Д.С., с ЕГН ********** *** ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ за периода от 08.10.2018 г. до 08.10.2019 г. в размер на 1645.73 (хиляда шестстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и три стотинки) лева, като за разликата до пълния предявен размер от 2400.00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
ОСЪЖДА П.С.А., с ЕГН ********** *** да заплати на Л.Д.С., с ЕГН ********** ***, в качеството и на майка и законен представител на малолетния Р.П.С., с ЕГН **********, сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П.С.А., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Радомирският районен съд държавна такса в размер на 286.15 (двеста осемдесет и шест лева и петнадесет стотинки) лева, представляваща държавна такса върху присъдените издръжки, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок, считано от 06.02.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./