№ 219
гр. С., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230201446 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба на Ж. Г. СТ. против
Наказателно постановление № 21-0804-001670 от 10.06.2021год. на Началник
група към ОДМВР С., сектор „Пътна полиция“ С., с което за нарушение на
чл. 174, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с
процесуален представител, който моли обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В с.з. органът, издал обжалваното наказателно постановление не
изпраща свой представител. В писмено становище иска от съда да потвърди
издаденото наказателно постановление.
Въз основана събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 19.05.2021 год., жалбоподателят управлявал лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“ с ДК № ............. в гр. С., по ул. „Стефан Стамболов“
посока бул. „Георги Данчев“, продължил към дома си, до където бил
последван от полицейски патрулен автомобил, в който пътували свидетелите
К. и С. - полицейски служители при РУ С.. След паркирането на автомобила
1
свидетелите К. и С. видели, че от шофьорското място излиза
жалбоподателят. В автомобила с него пътувала и св. В.Х.. Макар че на
органите на реда било известно, че С. е лишен от право да управлява МПС, те
направили справка, от която този факт бил потвърден и тогава потърсили за
съдействие екип на сектор „Пътна полиция“. На място пристигнал св.– ИЛ. Р.
ИЛ. младши контрольор при ОДМВР С.. На поканата да бъде изпробван за
употреба на наркотични жалбоподателят отказал да даде проба. На
жалбоподателя, св. И. съставил АУАН за отказа му да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата нанаркотични вещества или техни
аналози, както и че не изпълнил предписание за химико-токсилогично
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. В процесния акт било отразено и че свидетелството за управление на
МПС на С. било отнето –иззето с административен акт. Съставеният АУАН С.
отказал да подпише, което било удостоверено с подписа на лицето Г.Ц.Г. Бил
издаден талон за медицинско изследване като С. се подписал, че отказва да
му бъде извършена проба. Въз основа на съставения АУАН на жалбоподателя
било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което било
отразено, че С. се наказва за извършено нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, а
относно нарушението на чл. 150 от ЗДвП материалите изпратени до РП С. за
деяние по чл. 343в, ал.3 от НК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и по отделно като относими към предмета на делото, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок
от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество
явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или неизпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
2
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв. „
Прочитът на цитираната разпоредба, досежно отказа да бъде извършена
проверка на водача за употреба на наркотични вещества или техни аналози,
сочи, че нарушение ще бъде извършено в две хипотези: при отказ на водача
да бъде тестван с полеви тест, както и при неизпълнение от страна на водача
предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване. Не се спори
между страните, а съдът намира че по делото безспорно се доказа, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, както и че не е дал кръвна проба за установяване
употребата им.
Спорно по делото е дали жалбоподателят е управлявал процесното
моторно превозно средство в посочените в НП дата и час.
Съдът намира, че по делото безспорно се доказа управлението от С. на
процесния лек автомобил вечерта на 19.05.2021 год., което е било видяно от
полицейските служители К. и С. още докато С. е управлявал автомобила по
бул. „Стефан Стамболов“ и които са го последвали до дома му, пред който
той го е паркирал.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП редовно съставените актове имат
доказателствена сила до доказване на противното. Съдът не констатира
нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване
на НП.съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички
необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от
жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, поради
което съдът намира за приложима в процесния случай нормата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Съдът намира, че в хода на процеса, от събрания доказателствен
материал не успя да се установи различна фактическа обстановка от тази,
изложена в АУАН и НП. Напротив, тя се установява и от показанията на
полицейските служители, които са очевидци на управлението на автомобила
от страна С.. Съдът кредитира показанията им като безпристрастни,
последователни, допълващи се и логични, подкрепени от събрания в хода на
3
процеса писмен доказателствен материал. Косвено доказателство за факта на
управление на автомобила от страна на С. е и обстоятелството, че същият не е
обжалвал издадената му заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /обжалвана е единствено заповед за прилагане на
ПАМ срещу фирмата - собственик на автомобила/. Косвено доказателство, че
С. е управлявал автомобила е и фактът, че същият не е отказал и е дал проба
за алкохол /видно от показанията на св. К., а и в АУАН и НП липсва като
описано нарушение отказът да се даде проба за употреба на алкохол/, което
пък от своя страна опревергава изложеното като причина от св. Д., че С. е
отказал да даде проба за наркотични вещества, тъй като не е бил управлявал
автомобила. Поради изложеното, тъй като противоречи на показанията на св.
Х. и Д., че С. не е управлявал автомобила и не се подкрепя от събрания
доказателствен материал, съдът не кредитира показанията им в тази им част.
Съдът не кредитира показанията им в частта, че С. не е управлявал процесния
автомобил, тъй като намира двамата и за заинтересовани – Х., доколкото се
установи, че живее на съпружески начала със С., а Д., тъй като е негов
приятел.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че в случая е
приложима забраната на чл. 33 от ЗАНН, че не следва да се образува
административнонаказателно производство, ако за деянието е образувано
наказателно такова, както и че спорът вече е решен с влязло в сила
постановление за прекратяване на наказателното производство спрямо С., тъй
като видно от обстоятелствената част на същото на първо място
наказателното производство е водено за деяние различно от това за което е
санкциониран С. с процесното НП, а именно водено е за извършено
престъпление по чл. 343в, ал.3 от НК – за управление на МПС в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство. На следващо
място в самото НП е посочено, че относно нарушението на чл. 150 от ЗДвП
материалите са изпратени до РП С. за деяние по чл. 343в, ал.3 от НК Не на
последно място, следва да се обърне внимание, че воденото наказателно
преследване не е прекратено, тъй като е установено, че С. не е управлявал
процесното МПС /макар че мотивите на прокурора не обвързват съда/, а
поради факта, че към момента на извършване на деянието заповедта за
прилагане на ПАМ е била отпаднала.
4
Предвид всичко изложено съдът намира, че безспорно се установи
извършеното от С. нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Досежно наложената санкция на жалбоподателя, съдът намира същата
за правилно определена. Още повече, че определения размер на глобата –
2000 лева и лишаването от право да управлява МПС за срок от 24 месеца са
фиксирани като размер и административнонаказващия орган няма
възможност за преценка относно него. Правилно съобразно Наредба Iз-2539
на МВР на жалбоподателя са отнети и 12 точки.
С оглед изхода на делото следва на ОДМВР С. да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.Производството по делото не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0804-001670 от
10.06.20121год. на Началник група към ОДМВР С., сектор „Пътна полиция“
С., с което за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП на Ж. Г. СТ., с ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 точки, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Ж. Г. СТ., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР С.
сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд С. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6