Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 17.06.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 969 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано
е по жалба с вх.
№ 20190520154423 на Б.С.К., чрез адв. П.П., срещу отказ рег. №
20190507164245/09.05.2019г., постановен по заявление с вх. № 20190507164245, съгласно който от длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписването на прекратяване
участието на Б.С.К. като
съдружник в „К.К.” ООД, с ЕИК *******, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, съответно заличаване на жалбоподателката като съдружник
в дружеството.
Отказът е мотивиран с това, че
заявителят не е легитимирано лице по чл. 15,
ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Не е уреден въпросът с размера на
капитала във връзка с прекратяването на членственото
правоотношение, както и не е изменен дружественият договор на дружеството.
Жалбоподателката намира отказа на Агенцията по
вписванията незаконосъобразен. Прекратяването на членственото правоотношение на
съдружника е настъпило в момента на
изтичане на срока на отправеното предизвестие и при бездействие на управителя
на дружеството няма пречка съдружникът
лично да поиска заличаване. Жалбоподателят се позовава и на Решение № 46 от
22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. на ВКС, ТК, ІІт.о. относно предпоставките за
прекратяване на членственото правоотношение.
По жалбата съдът намира следното:
Жалбата
е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите приложения,
включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. От жалбоподателката са били изпълнени указанията на съда
от 28.05.2019г. за уточняване на съда, към който се отправя жалбата и за
внасяне на дължимата по делото държавна такса.
По същество настоящият съдебен състав намира жалбата неоснователна по следните съображения:
Отказ по заявление за вписване на
подлежащо на вписване обстоятелство може да бъде постановен, когато не е налице
някое от посочените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ
изисквания, предмет на проверката, която прави длъжностното лице по
регистрацията, включително когато към
заявлението не са приложени всички документи, установяващи настъпването на
обстоятелството (съществуването на заявеното за вписване обстоятелство),
съгласно изискванията на закона - съответствие на обстоятелството със закона
(чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ),
както и когато заявлението не изхожда от оправомощено лице (чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ).
В
случая от жалбоподателката, като съдружник в „К.К.”
ООД, чрез упълномощен адвокат, е било поискано вписване по партидата на дружеството на прекратяване участието като
съдружник в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Представено е било предизвестие за напускане от 11.11.2018г.,
получено от управителя и съдружник Р.И.К.на
същата дата.
Не са били налице предпоставките за извършване на
исканото вписване (заличаване) по чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Р.И.К.е бил приет за съдружник в дружеството (дотогава
еднолично дружество с ограничена отговорност) през 2018г. и за обстоятелството
е имало вписване на 18.07.2018г. Същевременно, видно от документите по
подаваните по партидата на дружеството заявления, със заявление вх. №
20180904191254 е било поискано вписване на обстоятелства във връзка с
прехвърляне на дружествени дялове от жалбоподателката на този съдружник, за
което е бил представен и договор за
прехвърляне на дружествени дялове от 10.08.2018г. с нотариална заверка на
подписите и съдържанието. При сключването на този договор, и без други посочени
доказателства и обстоятелства, не се установява качеството на жалбоподателката
съдружник след 10.08.2018г., включително
към 11.11.2018г., когато е било отправено предизвестието за напускане.
Не
е било налице и
изискването по чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ,
включено в обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по
регистрацията по чл. 22, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ за
вписването и на това основание постановеният отказ за вписване също е законосъобразен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ,
длъжностното лице по регистрацията проверява дали заявлението изхожда от
оправомощено лице. Това са лицата, посочени в разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т.
1-4 от ЗТРРЮЛНЦ – търговеца, чрез
представляващото го лице, прокуриста, друго лице в предвидени от закон случаи и
адвокат с изрично пълномощно по упълномощаване на останалите посочени в чл. 15,
ал. 1, т. 1-3 от ЗТРРЮЛНЦ лица.
Това са лица, изрично посочени в закона, без кръгът на тези лица да може да
бъде разширяван при разширително тълкуване
на разпоредбата на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ или по аналогия на закона.
Аргумент в този
смисъл са мотивите към Проекта на Закона за търговския
регистър (602-01-5/28.01.2006г.) – да бъдат
легитимирани да подават заявление едноличният търговец, представителят на
юридическото лице – търговец и друго оправомощено лице, което е възприето и в ЗТР при приемането му.
Предвиждането и в проектозакона, и в окончателно приетия ЗТР отговаря на
чл. 5 от Първа директива на Съвета от 09.03.1968г. за съгласуване на
гаранциите, които държавите – членки изискват от дружествата по смисъла на чл.
58, втора алинея от договора, за защита
на интересите на съдружниците и трети лица, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността –
всяка държава–членка да определя лицата, които
извършват формалностите във връзка с оповестяването.
Изричното
посочване на оправомощените по смисъла на чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ лица в чл. 15, ал. 1 изключва
приложението по аналогия и
на разпоредбата чл. 141, ал. 5 от ТЗ относно възможността освободеният управител да иска заличаването си като такъв. Това е
хипотеза от посочените по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 141, ал. 5 от ТЗ, но по отношение на
съдружника аналогия е недопустима. Не
се касае за неуреден случай по смисъла на чл. 46 от ЗНА, за да бъде прието, че
и съдружникът в тези случаи може да заявява за вписване прекратяване на членството си, а за липса на такова
оправомощаване. Такава аналогия
не би съответствала и на целта на ЗТРРЮЛНЦ
и ТЗ, тъй като при вписване освобождаването на управителя се съобразява, че
това може да бъде външно за дружеството лице, осъществявало дейността си по
договор за управление или трудов договор, като за управителя, независимо дали е
външно за дружеството лице, няма и друг ред, за да защити правата си във връзка
с освобождаването от длъжността. По
отношение на настъпилото обстоятелство по прекратяване на членственото
правоотношение на съдружник е приложимо
предвиждането на ЗТРРЮЛНЦ, че се
допуска третите лица да могат да се позовават на подлежащо на вписване
обстоятелство, макар вписването още да не е извършено, щом закон изрично не
предвижда то да прояви
действие след вписването. Същевременно във вътрешните отношения между съдружниците
е налице прекратяване на членственото правоотношение, ако такова прекратяване
действително е настъпило. Или заявяването на обстоятелството следва да е от
управителя, за което по ЗТРРЮЛНЦ е
предвидено негово задължение и административно-наказателна отговорност при неизпълнението
му.
Няма задължителна
съдебна практика на ВКС по този
въпрос, но по-скоро
постановените съдебни решения са за
стриктно приложение на разпоредбата на чл. 15,
ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, включително с възприемане, че е недопустимо
вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното
производство лице (напр. Определение
№ 479 от 24.08.2015г. по ч.гр.д. № 829/2015г., ВКС, ТК, І т.о., Решение № 140
от 15.10.2015г. по т.д. № 2092/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение І 141 от
02.03.2011г. по т.д. № 736/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Относно допустимостта и основателността на жалба по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ на съдружник в дружество с ограничена отговорност, прекратил участието си в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ и заявил това обстоятелство за вписване в търговския регистър при Агенция по вписванията, състави на Софийски градски съд и на Апелативен съд – гр. София постановяват различни съдебни актове и съдебната практика не е уеднаквена, но настоящият съдебен състав споделя изложеното по-горе – за допустимост, но неоснователност на жалбата. Предвиждането проверката на обстоятелствата по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, включително чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, да предпоставя произнасянето на длъжностното лице по регистрацията по същество с допускане или отказ за вписване, заличаване и обявяване, изисква произнасяне по същество на жалбата от съда – дали постановеният отказ е законосъобразен. Няма основание жалбата да бъде оставяна без разглеждане с прекратяване на производството.
Или
поради липса на предпоставки за вписването,
исканото вписване не може да бъде извършено, макар да
са основателни оплакванията на жалбоподателката в останалата част - действително
съгласно
разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ и
съдебната практика по приложението й
(Решение № 46 от 22.04.2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., на което се позовава и
жалбоподателката), упражняването на потестативното право по чл. 125, ал. 2 от ТЗ от
съдружник в дружество с ограничена отговорност чрез отправяне на писмено
предизвестие за напускане на дружеството, има за последица автоматично
прекратяване на членственото правоотношение, което настъпва към момента на
изтичане на срока на предизвестието; уреждането на имуществените отношения
между съдружника и дружеството е последица от прекратяване на членственото
правоотношение, а не условие за неговото настъпване – прекратяването настъпва ipso facto в момента на изтичане на срока на
предизвестието.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение жалбата
на Б.С.К., с ЕГН ********** и с посочен адрес за призоваване
и съобщения гр. ******, срещу отказ рег. №
20190507164245/09.05.2019г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията,
постановен по заявление с вх. № 20190507164245.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от
съобщаването му на жалбоподателката.
Съдия: