Решение по дело №864/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 491
Дата: 5 февруари 2014 г.
Съдия: Анета Илинска
Дело: 20131200500864
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 53

Номер

53

Година

15.3.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.16

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Татяна Събева

дело

номер

20124100500075

по описа за

2012

година

С решение № 970/4.11.2011 г. по гр.д.№ 1590/2011 г. на ВТРС е прието за установено по отношение на „Е. Б.-П.” –гр.В., че А. П. К. от гр.В.Т. не му дължи сумата 2611.36 лв.,представляваща начислена корекционна сума по фактура № */29.3.2011 г. за периода 10.8.2010 г.-31.1.2011 г. Дружеството е осъдено да заплати на К. 409.45 лв. направени разноски по делото.

Недоволен от решението е останало „Е. Б.-П.” –гр.В., който го обжалва и твърди, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се ,че мотивите на районния съд не кореспондират със събраните доказателства по делото. Твърди се ,че съдията превратно тълкува корекционната процедура, която няма характер на санкция към потребителя, че е основана на ОУ, а разпоредбата на чл. 38 от последните не е неправомерна клауза по чл. 143 от ЗЗП.Твърди се ,че с тази процедура се цели възстановяване на нарушения баланс в размяната на имуществени блага между доставчик и абонат, настъпил като пряко следствие от неправомерно въздействие върху СТИ, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се ,че съществуващата практика на ВКС,цитирана по делото не е относима към случая, че тя не обвързва съда при решаване на настоящия правен спор. Моли да се отмени обжалваното решение и да се присъдят разноски по делото.

В законния срок не е постъпил отговор по въззивната жалба от А. П. К., но е постъпило становище от пълномощника й, в което се взема становище ,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и постановено в съответствие с доказателствата по делото. Счита, че дружеството не е установило пред районния съд, че е доставил определеното количество ел. енергия, която е посочена в представената справка, че не е установен точния период на грешното измерване на СТИ, че не е установило основанието, от което произтича претенцията му,както се твърди и че протоколът от 31.1.2011 г. не се ползва с доказателствена сила. Цитира се съдебна практика на ВКС и се коментира същата. Моли да се потвърди обжалваното решение като се претендират разноски по делото.

Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

С обжалваното решение ВТРС се е произнесъл по повод исковата молба на А. П. К. от гр.В.Т. против „Е. Б.-П.” –гр.В., в която се иска да се приеме за установено, че не дължи на дружеството сумата 2611.36 лв.,представляваща начислена корекционна сума по фактура № */29.3.2011 г. за периода 10.8.2010 г.-31.1.2011 г. Ищцата твърди ,че е потребител на електрическа енергия на адрес гр.В.Т., ул. „Д.Б.”...., като не е уведомена за извършена корекция на сметката й , като е начислена ел. енергия в размер на 2611.36 лв. Твърди се ,че във връзка с това са подавани жалби до „Е. Б.-П.” –гр.В., но й е отговорено ,че корекцията е извършена на основание ОУ на „Е. Б.-М.” . Ищцата твърди, че не дължи исковата сума, оспорват се констатациите в приложения протокол № 239672/31.1.2011 г., тъй като е опорочена процедурата по съставянето му. Твърди ,че не етърсена при извършване на проверката, че не е подписан от нея ,че лицето, подписало протокола като нейн син, който не носи записаните имена. Твърди се ,че това изключва доказателствената сила на протокола. Оспорва се протокола от метрологичната експертиза на електромера относно момента на съставянето му-датата на експертизата е от 9.3.2011 г., а датата на получаване на обекта на експертизата е 18.3.2011 г.

Ответникът по иска е взел становище, че, че оспорва иска, че сумите са начислени съобразно правилата,предвидени в ОУ, че корекцията е извършена на основание чл. 38 ал.3 т.1 от ОУ поради извършена неправомерна манипулация на електромера.

За да постанови обжалваното решение съдията е приел ,че искът е допустим и е разгледан по същество. Правилно съдията е приел, че е безспорно установено по делото ,че ищецът е потребител на ел. енергия, за което има открита партида и е плащал консумираната ел. енергия. Съдията подробно е изложил и обсъдил събраните по делото доказателства-писмени, гласни, както и заключението на вещото лице по допуснатите СТЕ. Съдията докладчик е приел, че спорът всъщност е за възникването и правилното прилагане на основанието за начисляване на исковата сума съобразно ОУ. В тази връзка съдията се е позовал на трайната съдебна практика на ВКС по въпроса съществува ли законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период от време ел. енергия. Отговорът на този въпрос ВКС е приел, че е отрицателен и съдията е приел, че тези решения имат задължителен характер за долустоящите и съдебни инстанции. ВТОС споделя това становище на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му. Освен това би могло да се добави и още нещо към мотивите на районния съд относно оспорения от ищцата констативен протокол. Не е установено от ищеца безспорно по делото ,че протоколът е подписан от сина на ищцата, като в тази връзка са и показанията на разпитания свидетел пред РС. С оглед това протоколът е оспорен, нарушена е процедурата по изготвянето му, поради това губи своята доказателствена сила.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото право на разноски има ответникът по жалбата, но пред въззивната инстанция не се представят никакви доказателства за направени на разноски от ответникът по жалбата. Затова искането за заплащане на разноски пред ВТОС е недоказано и следва да б·де отхвърлено.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 970/4.11.2011 г. по гр.д.№ 1590/2011 г. на ВТРС.

ОТХВЪРЛЯ искането на А. П. К. от гр.В.Т., ул. „Д.Б.”... за заплащане на разноски, направени по делото пред въззивната инстанция като недоказано.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

074CF9B46E5FEEC4C22579C20050FE97