№ 2033
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100502514 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 15603/27.09.2023 г., постановено по гр.д. № 72596/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 30 състав, ответникът Софийски университет „Св.
Климент Охридски”, е осъден да заплати на Х. С. М., ЕГН **********, на
основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД сума в размер на 3 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от виновно и
противоправно поведение на служители на ответника, свързани с
удостоверяването, че ищцата успешно е завършила редовно обучение за висше
образование на образователно-квалификационна степен бакалавър по
специалност английска филология, без да е издържала успешно държавния
изпит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
17.12.2021г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за
горницата над 3 000 лв. до 7 000 лв.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен, е
постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Х.
С. М., в която се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в тази част. Въззивникът -ищец, че в резултат
на причинения деликт претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във
влошаване на здравословното състояние /физическо и психическо/, чийто
проявни форми били кожни обриви, безсъние, стрес, отчаяние, неадекватност
и липса на желание за хранене. Навежда, че най- големият шок настъпил при
1
узнаване за промяната в оценката на държавния изпит, проведен на 10.09.2018
г., от „Добър 4“ на „Слаб 2“, като търпените неимуществени вреди ескалират
след тази седмица и се търпят в продължение на една година, което било
видно от представените абмулаторни листове за проведени прегледи при
дерматолог в периода 10.10.2018 г. – 25.11.2019 г. и от събраните гласни
доказателствени средства. Във въззивната жалба се поддържа, че в резултат
на причинения деликт ищцата се отказала да завърши образованието си и да
получи диплома по специалността „Английска филология“ в СУ, като
загърбила положения труд и започнала обучение по същата специалност в
Бургаския свободен университет. Твърди се, че ищцата претърпяла стрес,
безпокойство, напрежение и притеснение в продължение на месеци,
несигурност дали ще успее да завърши образованието си и да работи по
специалността си, което обосновава справедлив размер на обезщетението от
7000 лв. Моли се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване в
цялост на предявения иск, както и присъждане на сторените по делото
разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство Софийски университет „Св. Климент
Охридски”, с който жалбата се оспорва. Поддържа се, че ищцата не е успяла
изобщо да докаже настъпване вреди в резултат на действия на служители на
университета, като представените амбулаторни листове за болестни състояния
са в резултат не на емоционален стрес, а са свързани със съвсем различни
фактори – начин на хранене, контакт с други болни, наследствени фактори и
др. Твърди се, че един от амбулаторните листове е от 10.10.2018 г. и е издаден
13 дни преди ищцата да разбере, че оценката й е „Слаб 2“, а не „Добър 4“. В
отговора се твърди, че няма доказателства ищцата да е изпитвала страх и
несигурност по отношение на това дали ще успее да завърши образованието
си и да започне работа по специалността в продължение на година, като не
било ясно кога е започнала обучението си в другия университет. Моли се за
потвърждаване на решението в обжалваната от ищцата част.
Постъпила е и втора въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство Софийски университет „Св. Климент Охридски” срещу
решението в частта, в която предявеният иск е уважен. Поддържа се, че по
делото не се доказала връзка между кожните проблеми на ищцата и действия
на служители на университета, като два от абмулаторните листове били
издадени преди ищцата да разбере, че оценката й е „Слаб 2“, а не „Добър 4“.,
респ. влошаването на здравословното й състояние няма как да е свързано с
посоченото обстоятелство. Отделно се сочи, че всяко от посочените кожни
заболявания може да се появи вследствие на различни фактори – заразни
болести, прием на храни, съдържащи глутен, гъбични инфекции. В жалбата се
сочи, че не е доказан нито един елемент от фактическия състав на иска и
същият подлежи на отхвърляне, евентуално при доказване на основанието на
претенцията се оспорва нейният размер. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.
2
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство Х. С. М., с който жалбата се оспорва.
Поддържа се, че по делото безспорно се доказало настъпили неимуществени
вреди – влошаване на здравословно състояние, безсъние, стрес в резултат на
извършени от служители на ответника деликт. Твърди се, че амбулаторните
листове са издадени в рамките на периода, когато ищцата е разбрала за
променената оценка и след това. Моли се за потвърждаване на решението в
обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Не е спорно между страните, че през 2017 година ищцата е завършила
семестриалното си обучение в СУ „Св. Климент Охридски“ във Факултета по
класически и нови филологии, специалност „Английска филология“. От
представения протокол от държавен изпит ОСК „Бакалавър“ от 07.09.2017 г.,
специалност Английска филология, е видно, че на ищцата е поставена оценка
„слаб 2“. От представения протокол за писмен държавен изпит, специалност
Английска филология от 09.07.2018 г., е видно, че на ищцата е поставена
оценка „слаб 2“. От представения протокол за писмен държавен изпит,
специалност Английска филология от 10.09.2018 г., е видно, че на ищцата е
поставена оценка „слаб 2“. Същевременно било издадено от служител на
ответника уверение № 171/17.09.2018г. за това, че Х. С. Р. с факултетен №
25956 е била записана през учебната 2016/2017г. в VIII семестър на IV курс по
специалност английска филология и е с успех от семестриалните изпити 4,37
и с успех от държавен изпит 4,00. С молба вх. № 95-Х-25/13.11.2018г. до
ректора на СУ, ищцата е посочила, че според онлайн системата на
университета „СУСИ“, поставената й оценка от държавен изпит е „Добър 4“,
3
за което й било издадено удостоверение, но при повторна справка в системата
установила, че оценката е променена от „Добър 4“ на „Слаб 2“; поискала е да
й се предостави препис от протокола от проведения държавен изпит, за да
установи каква е реалната оценка, която е вписана в него, както и да бъде
разкрита писмената й работа.
Не е спорно между страните, че въз основа на издаденото й уверение №
171/17.09.2018г. от СУ ищцата е кандидатствала и е била приета да се обучава
в УНСС по специалност „Маркетинг“ и „Рекламен мениджмънт“. Със заповед
№ 216/06.02.2019г. на ректора на УНСС ищцата била отписана от този
университет, поради липса на придобита образователно- квалификационна
степен „бакалавър“.
По делото е представено препис от решение № 12915/15.01.2020г. по
гр.д. № 81613/2019г. по описа на СРС, влязло в сила на 18.02.2021г., с което
СУ „Свети Климент Охридски”, с адрес гр. София, бул. „Цар Освободител” №
15 е осъден да заплати на Х. С. Р., ЕГН ********** от гр. Бургас, на основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 900 лева – обезщетение за имуществени вреди,
сторени разходи за заплатена семестриална такса за обучение в Университет за
национално и световно стопанство, вследствие виновно противоправно
поведение на служители на ответника, изразяващо се в издаване на Уверение
№ 171/17.09.2018 г., удостоверяващо, че ищцата е успешно завършила редовно
обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен
бакалавър по специалност английска филология, без да е издържала успешно
държавния изпит, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
31.12.2018 г. до окончателното изплащане.
Въззивният съд намира, че с посоченото влязло в сила решение със
сила на пресъдено нещо е установено, че с издаването на Уверение №
171/17.09.2018 г. служител на ответника при изпълнение на възложена му от
ответника работа виновно е извършил противоправно деяние,
удостоверявайки, че ищцата е завършила образованието с успех от държавен
изпит 4,00 при положение, че поставената й оценка е била „Слаб 2“, в
резултат на което на ищцата са причинени имуществени вреди в размер от
900 лв. - сторени разходи за заплатена семестриална такса за обучение в
Университет за национално и световно стопанство. Източник на СПН е
правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното
4
решение, като СПН се формира по отношение на спорното право,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба. Предмет
на СПН не е само субективното материално право, откъснато от конкретния
юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на
иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз
основа на която се поражда претендираното материално право с всички
негови характеризиращи белези (правопораждащ факт, съдържание,
носители). В този смисъл, със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно
установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират
спорното право чрез основанието и петитума на иска. Според чл. 297
ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните
правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България, при което всеки от посочените органи при упражняване
на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила
съдебно решение, без да има право да пререшава въпросите, разрешени със
СПН, когато същите следва да бъдат съобразени при последващ правен спор
между страните. Забраната за пререшаемост (чл. 299 ГПК) е приложима за
всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато
между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и
същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила
решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти
съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е
формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде
зачетена при всеки последващ спор. Забраната по чл. 299, ал. 1 ГПК означава
преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди
постановяване на решението, независимо дали те са били известни на
страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ
процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но
произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в
сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите,
обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Следва
да се имат предвид и разясненията в мотивите по т. 5 от ТР № 7/2014 г. от
31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които
идентичност в предмета на делата, е налице не само при пълно субективно и
обективно тъждество, но и когато са разрешени по различен начин правни
5
въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на
пресъдено нещо. В този случай, предметът на обусловеното дело инкорпорира
в себе си този на обуславящото дело и въпреки различието в спорните
предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по
силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в
предмета на другия диспозитив./ т.18 от ТР №1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС,
решение №49/14.04.2011г. по т.д.№561/ 2010 г., I т.о., решение
№115/10.01.2012г. по т.д.№883/2010г., I т.о. на ВКС, решение №
314/15.01.2018 г. по гр.д. №4301/ 2014 г. на ВКС, IV Г.О./. По изложените
съображения и въззивният съд намира, че между страните със СПН са
установени всички обстоятелства от фактическия състав на иска с изключение
на настъпването и размера на твърдените неимуществени вреди в причинна
връзка с установения деликт.
За установяване настъпили неимуществени вреди в патримниума на
ищцата, пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на Б. Р. – майка на ищцата и Ж.Г..
Свид. Р. твърди, че ищцата се явявала три пъти на държавен изпит, като
третият път било на 10.09, на 17.09 излезли резултатите в системата на
университета, където било посочено, че оценката j е „добър 4“, съответно и
било издадено уверение за това обстоятелство. На 08.10. ищцата направила
нова справка в системата и видяла, че оценката й е променена от „добър 4“ на
„слаб 2“, съответно не е могла да спи цяла нощ, отишла в София да провери,
като от администрацията я уверили, че щом има издадено уверение, в
системата е станала грешка, която ще бъде поправена. Свидетелката навежда,
че въз основа на издаденото уверение ищцата записала магистратура в УНСС,
написала мейл до администрацията на СУ, където на 24.10 й отговорили, че
оценката й всъщност е „слаб 2“, вследствие на което ищцата се отчаяла, не
искала да продължава да учи, макар да е била добра ученичка, сега започнала
до учи в Университета в Бургас наново, като загубила много години,
отключила кожни проблеми.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че той е съпруг на първа
братовчедка на ищцата, знае, че ищцата е взимала изпитите си в университета
с 4 и 5, но не могла да три пъти да вземе държавния изпит, което нямало как
да се случи, тъй като била завършила Английската гимназия в гр. Бургас.
6
Сочи, че на последния изпит имала „добър 4“, но после отменили оценката на
двойка, според свидетеля поради корупция. Свидетелят поддържа, че
многократно контактувал с Х. М. след случилото се, която била отчаяна,
съсипана и неадекватна, не е яла.
Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите като обективни,
логични, последователни и кореспондиращи напълно едни с други и с
останалите доказателства по делото, от които безспорно се установява, че в
резултат на причинения деликт ищцата изживяла психически дискомфорт,
изразяващ се в безсъние, стрес, отчаяние, неадекватност, липса на желание за
хранене. Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не
биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством
заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно
критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
Същевременно ясно следва да се отграничат отрицателните психически
изживявания и стрес, настъпили в резултат на трикратните неуспешни опити
на ищцата да положи успешно държавен изпит и да завърши своето
образование от вредите, пряко настъпили в резултат на погрешно издаденото
уверение от страна на служител на ответника. Действително, създадената
неоснователна представа у ищцата, че успешно е положила държавния изпит
и впоследствие узнаването, че това не е така, е създало огромно
разочарование у нея, същата напразно е започнала магистратура в УНСС,
която е следвало да прекъсне в резултат на действията на служители на
ответника, но тази неяснота не е продължила дълго време. Част от описаните
отрицателни психически изживявания от свидетелите не са свързани с
неправилно нанесената оценка и издадено уверение, а със субективното
мнение на ищцата, че е несправедливо оценявана, които вреди обаче не могат
да бъдат обезщетявани в рамките на настоящото производство. Следва да се
посочи, че нежеланието на ищцата да завърши образованието си в СУ
произтича по-скоро от трикратните неуспешни опити да положи успешно
държавен изпит и личното й убеждение, че не е справедливо оценявана.
7
Въззивният съд намира за недоказано твърдението на ищцата, че в
резултат на единствено на причинения деликт е претърпяла здравословни
проблеми - кожни обриви и други заболявания на кожата. Получаването на
посочените заболявания е обуславено от множество различни фактори и няма
доказателства да е пряко следствие единствено на неправилно издаденото
уверение. От друга страна съдът намира, че причинения психически
дискомфорт от извършения деликт би могъл да обостри и да допринесе за по-
тежкото протичане на заболяванията на ищцата, тъй като представените
документи за извършени прегледи са в период, непосредствено след
узнаването от ищцата за променената оценка, като това обстоятелство следва
да бъде отчетено при определяне размера на дължимото обезщетение.
При съвкупна преценка на така събраните доказателства съдът намира,
че размерът на дължимото обезщетение е 1500 лв., като искът се явява
основателен за тази част и неоснователен до пълния предявен размер от 7000
лв. С оглед частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, в
която предявеният иск е уважен за сумата над 1500 лв. до 3000 лв., като
искът бъде отхвърлен в тази част. В останалата част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която в
полза на ищцата са присъдени разноски за сумата над 74,46 лв. На ответника
в първоинстанционното производство следва да се присъдят допълнителни
разноски в размер от 42,85 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За
възззивното производство в полза на въззивника - ответник следва да се
присъдят разноски в размер от 81,42 лв. за юрисконсултско възнаграждение и
държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15603/27.09.2023 г., постановено по гр.д. №
72596/2021 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, в частта, в която ответникът
8
Софийски университет „Свети Климент Охридски” е осъден да заплати на Х.
С. М., ЕГН **********, на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сума в
размер над 1500 лева до присъдената сума от 3000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от виновно и противоправно поведение на
служители на ответника, свързани с удостоверяването, че ищцата успешно е
завършила редовно обучение за висше образование на образователно-
квалификационна степен бакалавър по специалност английска филология, без
да е издържала успешно държавния изпит, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 17.12.2021г. до окончателното й
изплащане, както и в частта, в която Софийски университет „Свети Климент
Охридски” е осъден да заплати на Х. С. М., ЕГН **********, разноски за
сумата над 74.46 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. С. М., ЕГН **********, срещу Софийски
университет „Свети Климент Охридски”, иск с правно основание чл. 49, във
вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер над 1500 лева до присъдената сума от
3000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от виновно и
противоправно поведение на служители на ответника, свързани с
удостоверяването, че ищцата успешно е завършила редовно обучение за висше
образование на образователно-квалификационна степен бакалавър по
специалност английска филология, без да е издържала успешно държавния
изпит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
17.12.2021г. до окончателното й изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15603/27.09.2023 г., постановено по гр.д.
№ 72596/2021 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Х. С. М., ЕГН **********, да заплати на основание
чл.78,ал.3 ГПК на Софийски университет „Свети Климент Охридски”,
допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер от
42,85 лв., както и разноски за въззивното производство в размер от 81,42 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9