№ 241
гр. Велико Търново, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110101728 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 145 ТЗ.
Ищцовото дружество основава претенцията си на твърдения, че ответникът е
бил негов управител до 21.04.2020г. и че бил освободен от длъжност, но не и от
отговорност, с решение на едноличния собственик на капитала от 13.03.2020г. Ищецът
сочи, че в периода 28.11.2017г. – 02.04.2020г. ответникът в качеството си на управител
е изтеглил от банковата сметка на дружеството в „***” АД общо сумата от 7150 лв.,
без да представи в счетоводството разходно – оправдателни документи за нея. Ищецът
уточнява, че на 22.04.2020г. е извършена инвентаризация на касата на дружеството,
при която е установена липса на касова наличност в размера 5248, 99 лв. Ищецът
изтъква, че към 31.03.2020г., съгласно записванията по сметка 501 наличните парични
средства в брой е следвало да са 48, 99 лв., а според банково извлечение №
4/02.04.2020г. ответникът е изтеглил от сметката на дружеството 5200 лв. с основание
„каса в лева”, предвид на което, сумата от 5248, 99 лв. е следвало да е налична в касата
към датата на инвентаризацията. Ищецът твърди, че горепосочената сума нито е
налична в касата на дружеството, нито в счетоводството му са представени документи,
удостоверяващи основанието за изразходването й. Ищецът смята, че по този начин
ответникът му е причинил вреда в размера на 5248, 99 лв., изразяваща се в намаляване
на активите му със сумата, която липсва в касата на дружеството. Твърди, че на
23.04.2020г. едноличния собственик на капитала е взел решение да се ангажира
имуществената отговорност на ответника за така причинената му вреда. По тези
1
съображения ищецът отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 5248, 99 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди от дейността на ответника като управител, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира
разноски, включително за обезпечаване на иска.
С отговора на искова молба ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Оспорва при инвентаризацията в касата на дружеството на
23.04.2020г. да е установена липса в размер на 5248, 99 лв. Признава, че във връзка с
оперативната си дейност като управител е теглил суми от сметката на дружеството, но
възразява това да представлява негово неправомерно поведение. В тази връзка изтъква,
че нито в учредителния акт, нито в някое решение на едноличния собственик на
капитала за него е въведено ограничение да борави със суми по сметката на ищеца,
както и да има забрана за разходването им. Възразява, че съществуват оправдателни
документи за разходването на изтеглените от него суми, които е предоставил в
счетоводството и те са били надлежно отразени там. Ответникът уточнява, че с тези
суми основно са изплащани възнагражденията му като управител на ищеца, както и
други задължения на последния. Оспорва от негови действия или бездействия да са
причинени вреди на ищеца, изразяващи се в намаляване на имуществото на
дружеството. Ответникът твърди, че през процесния период касата на ищеца винаги е
била на минус, тъй като за трите свързани лица „***” ЕООД, „***” ЕООД и „Д***”
ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е един и същ, касата е била обща и са
преливани парични средства. В тази връзка сочи, че е издадена заповед за обединяване
касата на трите дружества с операции по дебит 501/кредит 4991, аналитично по
партидите им. Ответникът оспорва да е присъствал при инвентаризацията на касата на
дружеството на 23.04.2020г. Смята, че с решението от 13.03.2020г. едноличният
собственик на капитала го е освободил от отговорност, доколкото не съществува
изричен текст, че това не е направено. По изложените съображения моли за отхвърляне
на предявения иск с присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид наличните доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
Липсва спор по делото, а и от вписванията по партидата на ищеца в ТР /арг. чл.
23 ал. 6 от ЗТР/ се установява, че ответникът е бил негов управител през процесния
период. Като такъв същият е следвало да организира дейността на дружеството, да
осъществява оперативното му ръководство, да осигурява стопанисването и опазването
на неговото имущество, да изготвя и предлага за одобряване от собственика на
годишния отчет и баланса /чл. 14 ал. 1 от учредителния акт на ищцовото дружество от
09.10.2017г./. С решение от 13.03.2020г. на едноличния собственик на капитала на
дружеството - ищец /„***” ООД/ ответникът е освободен от длъжност управител и е
2
избран нов управител, които обстоятелства са вписани в ТР на 22.04.2020г. От акт
/протокол/ за касова наличност от 23.04.2020г. е видно, че комисия в състав от
новоизбрания управител на ищеца, новият счетоводител /свид. ***/ и пълномощник на
едноличният собственик на капитала /***/ са извършили проверка на касовата
наличност на дружеството, при която не са установени налични парични средства в
брой и е констатирана липса в размер на 5248, 99 лв. За да направи тази констатация,
комисията е съобразила, че според счетоводните отчети на ищеца наличните парични
средства към 31.03.2020г. следва да са 48, 99 лв. и че на 01.04.2020г. ответникът е
изтеглил от банковата сметка на дружеството сумата от 5200 лв. В протокола за
проверка е отразено, че ответникът е присъствал на инвентаризацията, но е отказал да
подпише акта от нея, което обстоятелство е удостоверено с подписите на двама от
членовете на комисията. От представените с исковата молба дневник сметка 501 за
периода 01.01.2020г. – 31.03.2020г., оборотни ведомости за синтетични сметки и
подсметки за периода 01.01.2017г. – 31.03.2020г., счетоводни баланси за 2017г. и за
2018г. е видно, че съгласно счетоводните записвания към 31.03.2020г. наличните
парични средства в брой при ищеца следва да са 48, 99 лв. От банкова извлечение №
4/02.04.2020г. е видно, че на 01.04.2020г. ответникът е изтеглил от сметката на ищеца
на каса в „***” АД сумата от 5200 лв. От съкратен отчет на касов апарат /лист 26/ е
видно, че за периода 01.04.2020г. – 22.04.2020г. няма получени парични средства в
брой от ищцовото дружество. В съответствие с учредителния акт /чл. 6 ал. 3 т. 13/ и чл.
137 ал. 1 т. 8 ТЗ и въз основа на акта за проверка на касовата наличност едноличният
собственик на капитала на 23.04.2020г. е взел решение за търсена на имуществена
отговорност на ответника за причинени от него на дружеството – ищец вреди в
качеството му на управител, ведно със следващата се законна лихва.
От протокол от 04.05.2020г. и от ел. кореспонденция между свид. П. К. и
пълномощника на едноличния собственик на капитала /***/ е видно, че в качеството си
на счетоводител на ищеца свид. К. е предала на *** водените от нея счетоводни
регистри за периода от 2015г. до 31.03.2020г., както и първични счетоводни документи
/фактури, касови отчети за продажба, документи за разходи, банкови документи/ за
периода от 01.01.2020г. до 31.03.2020г.
Не е спорно по делото, че с протокола от 04.05.2020г. не са предадени на ищеца
представените с отговора на исковата молба Заповеди № ВТ-006/10.10.2017г. и № ВТ-
009/01.04.2020г., както и 4 броя мемориални ордери от 22.04.2020г. Три от тези
мемориални ордера са издадени от свид. П. К. въз основа на първата заповед и касаят
записвания в счетоводството на ищеца на разчети за счетоводна касова наличност и
неразпределена и текуща печалба към действащия до датата на заповедта /10.10.2017г./
собственик на капитала. С втората заповед е разпоредено да се преустанови воденето и
да се приключи счетоводната касова наличност на ищцовото дружество, като за същата
се отрази записване в счетоводните регистри разчет към „***” ЕООД. В тази връзка
3
свид. К. е издала мемориален ордер за сумата от 19616, 43 лв., с която е кредитирана
сметка 501, с оглед на което касовата наличност по нея към 30.04.2020г. е нула лева
/лист 69/.
От писмо на „***” АД е видно, че в клиентското досие на ищеца в банката има
изготвен спесимен на подписите на *** в качеството му на упълномощено лице с
пълномощно от 31.01.2018г., което му дава право да оперира с банковите сметки на
ищцовото дружество.
По делото страните и третите по смисъла на 192 ГПК лица са представили
множество счетоводни документи, които не следва да се обсъждат самостоятелно,
извън заключението и допълнението към него по допуснатата ССчЕ, тъй като същите
са анализирани и съобразени от вещото лице при изготвянето му. От заключението на
вещото лице /основно и допълнение/, както и от неговите обяснения пред съда по реда
на чл. 200 ГПК се установява, че в дружеството – ищец по сметка 501 „каса в лева” са
отчитани по дебита на сметката /в приход/ - приходи от клиенти, продажби в брой
отчетени чрез фискални устройства, приходи от теглени суми от банка, както и
разходи за осъществяване дейността му – възнаграждения, плащане към доставчици и
по разчети с трети лица. От гледна точка на баланса тази сметка е дебитна и салдото й
показва наличните парични средства в брой. Съгласно първичните счетоводни
документи, касаещи записванията по сметка 501 към 31.03.2020г. дебитното салдо
/паричната наличност/ е 48, 99 лв. Вещото лице е установило, че в процесния период
ответникът чрез дебитна карта или на каса в банка е изтеглил от сметката на ищеца
общо сумата от 7150 лв., които са отчетени в приход на „каса”, вкл. изтеглената от него
на 01.04.2020г. сумата от 5200 лв. За същата обаче няма налични разходно –
оправдателни документи, като такива са представени само за останалата част от общо
изтеглената сума /1950 лв./. В тази връзка вещото лице е заключило, че по
счетоводните регистри представени от ищеца сумата от 5200 лв. заедно със сумата от
48, 99 лв. или общо сумата от 5248, 99 лв. следва да е налична на каса към датата на
инвентаризацията - 23.04.2020г. През процесния период вещото лице не е установило
да са извършвани проверки за налични парични средства в ищцовото дружество, извън
посочената, нито е установило да е имало предаване и приемане на касова наличност
към 09.10.2017г., когато е извършено прехвърляне на дружествени дялове с договор от
същата дата. Вещото лице е установило, че през 2019г. в счетоводство на ищеца е
осчетоводено разпределение на печалба с натрупване за периода 2014г. – 2019г. към
едноличния собственик на капитала – „***” ЕООД в размер на 46 304, 42 лв.
Разпределението на тази печалба е намерило отражение в счетоводните регистри на
последното дружество, като е отчетено, че начисления дивидент от 46 304, 42 лв. е
получен в брой. Не е установено, да е вземано решение на едноличния собственик на
капитала за изплащането на тази печалба.
Според вещото лице отразените в представения от ответника мемориален ордер
4
№ 4/2020г. стопански операции се базират на заповед № ВТ – 009/01.04.2020г. и
показват извършени от свид. П. К. през м. април 2020г. счетоводни записвания на
сумите от 43 308, 97 лв., от 40 372, 43 лв. и от 4037, 24 лв. Първата сума е отчетена от
нея в счетоводството на ищеца като разход по сметка 493 „Разчети със собственици”
по партидата на „***” ЕООД и е представена като начално салдо на сметка 501 при
ищеца към 10.10.2017г. /датата на продажба на дружествени дялове/, тъй като към него
момент липсва приемане и предаване на касова наличност. Втората сума, според
счетоводните операции от 20 до 23 по същия мемориален ордер, представлява разчет
към собственика „***” ЕООД за неразпределена печалба за периода от 2014г. до
2017г., а третата - отразява стойността на имуществения дял на ответника в тази
печалба, с оглед на дяловото му участие от 10%. Според вещото лице, съгласно
баланса и оборотната ведомост, размера на неразпределената печалба за 2017г. е
15 556, 99 лв., а с натрупване към 31.12.2018г. е 33 545, 89 лв., което не съответства на
общата сумата в размер на 40 372, 43 лв. по мемориалния ордер съставен от свид. К..
Съгласно взетите от последната счетоводни операции с тези мемориални ордери,
касаещи сторнирането на разпределената печалба през 2019г., по съставената от нея
оборотна ведомост към 30.04.2020г. размера на неразпределената печалба е 16 848, 98
лв. Основанието за извършване на коригиращите операции от свид. К. е липсата на
решение на собственика за разпределение на натрупаната печалба за предходни
периоди. Според вещото лице сумата от 19 161, 43 лв. по мемориалния ордер издаден
от свид. К. е намерила счетоводно отражение при ищеца по сметка 498, като с нея е
извършена счетоводна операция по дебита на сметка 501 каса и по кредита на сметка
499 „други кредитори”. Според вещото лице в тази сума счетоводно е включена
изтеглената от ответника сума от 5200 лв., но реално не е установил къде е отишла. То
е категорично, че представените от ответника мемориални ордери, касаещи извършени
през м. април 2020г. счетоводни операции от свид. П. К., не са намерили отражение в
счетоводните регистри на ищеца, на едноличния собственик на капитала – „***”
ЕООД и в третото дружество – „***” ЕООД. Тези счетоводни операции, извършени от
свид. К., не фигурират в счетоводните записвания на ищеца за 2020г. и не са включени
годишния му баланс за 2020г., като в него процесната сума се води за липсваща.
От показанията на свид. Л. *** се установява, че по граждански договор е
счетоводител на ищцовото дружество, считано от 01.04.2020г. и че предишният му
счетоводител /свид. П. К./ й е изпратила по ел. поща сканирани като файлове
счетоводни регистри и документи за 2019г. и за периода 01.01.2020г. – 31.03.2020г. Не
й е представяла счетоводни документи за 2017г. и за 2018г., а от представените имало
само един мемориален ордер за 2020г., касаещ заплата на ответника в размер на 1600
лв. Допълва, че са й предадени първични счетоводни документи – класьори с фактури.
Свидетелят посочва, че съгласно представените от свид. К. оборотни ведомости
наличността по каса за годините от 2017г. до 2019г. включително съответства на
5
публикуваните в ТР счетоводни баланси, подписани от ответника, с оглед на което за
2020г. началното салдо на каса е било 15 790 лв., а крайното салдо, към 31.03.2020г., е
в размер на 48, 99 лв. Свидетелката е вписала като приход каса изтеглената от
ответника сума от 5200 лв. по извлечение № 4/02.04.2020г., тъй като от 01.04.2020г. тя
е счетоводител на ищцовото дружество. Свидетелката изтъква, че между представената
от свид. К. оборотна ведомост за периода от 01.01.2020г. до 31.03.2020г. и тази
представена от ответника за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2020г., при еднакво
начално салдо е налице разлика в кредитния оборот от 5248, 99 лв., която всъщност е
процесната сума. По оборотна ведомост за периода от 01.01.2020г. до 31.03.2020г.
неразпределената печалба към крайната дата е нула лева, а загубата за този период е
484, 67 лв., а по ведомостта представена от ответника до 30.04.2020г. неразпределената
печалба е 16 848, 98 лв., при приход от 1436 лв. За 2019г. дивидента /печалбата/ е
разпределена и фигурира в оборотната ведомост за 2019г. Свидетелката посочва, че е
присъствала при инвентаризацията на 23.04.2020г. и че ответникът е отказал да
подпише протокола от нея. Посочва още, че на нея не са й представяни счетоводни
документи за периода от 01.04.-30.04.2020г., вкл. представените от ответника 2
заповеди и 4 бр. мемориални ордери.
От показанията на свид. П. К. – майка на ответника /факт, който не е спорен по
делото/ се установява, че е изготвила представените с отговора на исковата молба
мемориални ордери въз основа на издадени от ответника в качеството му на управител
заповеди от 2017г. и от 2020г. Имала е договор за счетоводно обслужване сключен с
ответника като управител и за това е продължила да отразява счетоводните операции в
ищцовото дружество в периода от 01.04.2020г. до 22.04.2020г., докогато е бил негов
управител. На новия счетоводител е предала счетоводни документи отразяващи
състоянието на ищеца до 31.03.2020г. и съгласно тях наличността по каса е била 48, 99
лв. С приемно предавателния протокол от м. май 2020г. не е предавала счетоводните
документи, касаещи записванията за м. април 2020г. Осчетоводила, че заповедта на
управителя от 2017г. през април 2020г., тъй като тогава той й я е предал. Въз основа на
тази заповед е изчислила, че чистата стойност на продадените от последния с договора
от 09.10.2017г. 10 дружествени дяла от ищцовото дружество възлиза на 6300 лв.
Начислила тази сума като неразпределена печалба, но поради липсата на подписани
протоколи от едноличния собственик на капитала за изплащането й сторнирала тази
счетоводна операция. Съгласно извършените от нея счетоводни операции изтеглената
сума от 5200 лв. е включена в сумата от 19 261 лв., която е осчетоводена при ищеца по
сметка 498 – други дебитори, партида „***”. В последното дружество сумата от 19 261
лв. счетоводно е прехвърлена по сметка 499 и то се явява задължено към ищцовото
дружество за нея. Свидетелката посочва, че процесната сума е осчетоводена по сметка
на „***”, но реално не е изплатена на това дружество. Основанието за счетоводното
прехвърляне на процесната сума е заповедта на ответника от 01.04.2020г. и на нейно
6
основание счетоводно е нулирала касата на ищеца и е задължена касата на свързаното
дружество „***”.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 145 ТЗ за ангажиране имуществената
отговорност на ответника за причинени от него в качеството му на управител на
ищцовото дружество вреди е процесуално допустим. Налице е и специфичната за този
вид отговорност абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на иска -
взето решение от едноличния собственик на капитала за предявяване на иск за
обезщетение на причинените от управителя вреди на дружеството. В случая това
решение е взето на 23.04.2020г. в съответствие с разпоредбата на чл. 147 ал. 2 ТЗ,
даваща право на едноличния собственик да решава въпроси от компетентността на
общото събрание /чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ/. Едноличният собственик е ЮЛ - „***” ЕООД,
поради което ищцовото дружество се управлява от неговия ръководител респ. той е
субекта, който формира и изразява волята на собственика. Последният, от името на
едноличния собственик, на 23.04.2020г. външно е изразил взетото решение за търсене
на имуществена отговорност на ответника като бивш управител, което сочи на
надлежно упражняване на правата на върховния орган на търговското дружество по
чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ. За валидността на това решение не е необходимо да е налице
предшестващо решение от едноличния собственик на „***” ЕООД, както смята
ответника, тъй като законна не поставя подобно изискване. Противно на становището
на ответника с решението от 13.03.2020г. същият не е освободен от отговорност, а
единствено като управител на ищеца. Освобождаването от отговорност изисква
нарочно произнасяне, съгласно чл. 137 ал. 1 т. 5 ТЗ, а в решението от 13.03.2020г.
такова липсва.
Възражението на ответника относно неяснотата на претендираната от него
отговорност /договорната или деликтната/ не държи сметка, че в чл. 145 ТЗ е уредена
специална имуществена отговорност, която произтича едновременно от договорното
му правоотношение с дружеството /мандат/ и по силата на закона - като негов органен
представител, натоварен с функциите да организира и управлява добре дейността и
имуществото търговеца. Тази отговорност е неограничена и резултатна - възниква и
подлежи на ангажиране за обезщетяване в пълния им размер на вредите, които
дружеството реално е претърпяло вследствие лошото управление. Следователно тази
гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно и вредоносно
неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства
управлението на дружеството и от което са последвали вреди. В този смисъл Решение
№ 125 от 15.01.2020 г. по т. д. № 1204/2018 г., II т. о., на ВКС и цитираните в него
съдебни актове.
7
В случая ищецът твърди, че причинената му от управителя вреда се изразява в
липсата на парични средства – сумата от 5248, 99 лв., която следва да е налична към
22.04.2020г. съгласно счетоводните записвания по сметка 501 „каса”, но не е
установена при извършената материална проверка, съгласно акт /протокол/ за касова
наличност от 23.04.2020г., като за нейното разходване в противоречие с изискванията
на закона не са представени разходно – оправдателни документи от ответника.
Доказването на тези факти лежи върху ищеца, като осчетоводяването на липсата не е
достатъчно за пораждане на имуществена вреда за ответника, а е необходимо
счетоводната операция за нея да е редовна и документално обоснова. В исковия процес
вредата от липси подлежи на установяване с всички допустими от закона
доказателствени средства, вкл. и изслушване на експертно заключение. Вещото лице
следва да извърши цялостна проверка на движението на активите и пасивите на
предприятието, въз основа на счетоводни документи, съставени преди и към момента
на причиняване на вредата или откриването й /решение № 142/28.07.2017г. по т.д. №
1945/2016г. на I т.о., ВКС/.
В случая съвкупният анализ на събраните по делото доказателства и от
заключението /основно и допълнение/ на ССчЕ категорично се установяват всички
елементи от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника по чл.
145 ТЗ. Безспорно се установи по делото, че към 31.03.2020г. в дружеството - ищец
счетоводната касова наличност по сметка 501 възлиза на 48, 99 лв. Обстоятелство,
което по същество не се оспорва от ответника и се установява от извършено от вещото
лице последяване и проверка на счетоводно отразените стопански операции въз основа
на първични счетоводни документи /отговор на въпрос 3 от заключението и обяснения
на вещото лице по чл. 200 ГПК/. Тези констатации на вещото лице съответстват на
публикуваните в ТР по партидата на ищеца счетоводни баланси за периода 2017г. –
2019г., които са подписани от ответника. Последното представлява признание на
верността на счетоводните записвания. По тези съображения съдът кредитира
заключението на вещото лице в тази му част, тъй като е в унисон с останалия
доказателствен материал. Безспорно се установи и че на 01.04.2020г. ответникът е
изтеглил от сметката на ищеца в „***” АД сумата от 5200 лв. Тегленето на тези
средства е извършено от ответника на каса в банков офис, видно от приетото по делото
извлечение № 4/02.04.2020г. След като по делото е безспорно доказано, че въпросната
сума е изтеглена лично от ответника, без значение е факта, че и друго лице е имало
пълномощия да се разпорежда със средствата по банковата сметка на ищеца. По силата
на заеманата длъжност ответникът е можел да борави със суми от банковата сметка, но
съгласно закона и учредителния акт /чл. 14 ал. 1 от него/, в качеството си на управител
е бил длъжен да разходва същите за нуждите на търговеца във връзка с дейността му.
Задължението му да осигурява стопанисването и опазването на дружественото
имущество изисква действията му по управление да са в защита интереса на търговеца
8
и по начин, гарантиращ съхраняване на неговия патримониум. Разпореждането с
изтеглените средства в полза на дружеството се установява с надлежното им
осчетоводяване срещу представяне на разходно – оправдателни документи. В случая
противоправното поведение на ответника не се изразява в действията му по изтегляне
на сумата от 5200 лв., както смята той, а в липсата й като касова наличност респ. в
бездействието му да осчетоводи разходването й в интерес на дружеството .
По делото категорично се установи, че съгласно счетоводните регистри на
ищеца процесната сума от 5248, 99 лв. следва да е налична към 22.04.2020г. и че за
разходването й няма представени оправдателни документи /обяснения на вещото лице
и отговор на въпрос 3 от допълнението към заключението на ССчЕ/. Според вещото
лице счетоводните книги на ищеца, вкл. по сметка 501 „каса” са редовни водени,
поради което и в съответствие с чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ следва да се приеме, че
протокола за инвентаризация от 23.04.2020г., който установява липсата на
горепосочената сума достоверно отразява това обстоятелство. Дали ответникът е
присъствал на материалната проверка и дали са спазени формалните изисквания за
нейното извършване е без значение за имуществената му отговорност, доколкото
инвентаризацията не е задължителна предпоставка за реализирането й, а и в исковия
процес недостига на парични средства може да се установява с всички допустими от
закона доказателства и доказателствени средства. Доказването на възраженията на
ответника, че за разходването на процесната сума съществуват разходно оправдателни
документи и че с нея са платени задължения на дружеството, вкл. възнаграждението
му като управител е в негова тежест. Същият обаче не е ангажирал доказателства,
които да установяват сигурното настъпване на този факт. Напротив вещото лице е
категорично, че в счетоводството на ищеца са налични разходно – оправдателни
документи само за сумата от 1950 лв., която е изтеглена от ответника на няколко пъти
от сметка на ищеца, преди 01.04.2020г. /табл. на стр. 5 от основното заключение/, но не
и за сумата от 5200 лв. С тази сума не е увеличена само счетоводно касовата
наличност със заприходяването й по сметка 501, тъй като тя фактически е изтеглена от
ответника на каса в банката и се е намирала в негово държане. Представения от
ответника мемориален ордер от 22.04.2020г., съставен въз основа на Заповед № ВТ-
009/01.04.2020г., за сумата от 19 161, 43 лв., в която според вещото лице и свид. К. е
включена процесната сума от 5248, 99 лв., не може да се цени от съда като достоверно
счетоводно отразяване на нейното разходване за нуждите на ищеца. От една страна по
арг. от чл. 17 ал. 1 ЗСч. свид. К. не може да съставя счетоводни документи и да
извършва счетоводни операции т.е. да води счетоводството на ищеца, тъй като не се
намира в облигационни отношения по счетоводното му обслужване. След 31.03.2020г.
ищецът е възложил воденето на счетоводството на друго лице /свид. ***/, а и както
сочи свид. К. тя е обслужвала счетоводно ищцовото дружество, тъй като ответника е
неин син и има договор с него. От друга страна заповедта от 01.04.2020г. и
9
мемориалния ордер за сумата от 19 161, 43 лв. очевидно са създадени за нуждите на
процеса с цел да се освободи от отговорност ответника и в тази връзка изрично са
оспорени по съдържание и дата от ищеца. Липсва житейска и правна логика, ако
същите са съществували, да не се предадат на ищеца с приемо – предавателния
протокол от 04.05.2020г., доколкото ползват ответника. Дори да са с достоверна дата
тяхната истинност и вярност се дискредитира от факта, че са издадени след като
едноличният собственик на капитала е бил взел решение от 13.03.2020г. да освободи
ответника като управител. Решение, което във вътрешните отношения между тези
субекти действа веднага, но засяга само мандата на управителя, но не и органното
правоотношение и представителството пред трети лица, вкл. банки. И вещото лице и
свид. К. са категорични, че сумата от 19 261 лв., в частност и процесната, само
счетоводно е отразено по сметка на „***”, но реално не е изплатена на това дружество
и не се знае фактически за какво е разходвана. В тази връзка, извън вече изложеното,
счетоводните записвания за процесната сума извършени от свид. К., не съответстват на
действителното фактическо положение, за да се приеме, че тази сума е изразходвана по
предназначение с оглед дейността на ищцовото дружество. Нито последното, нито
третото лице, за което се отнася това счетоводно записване, са го приели и то не е
намерило отражения в техните счетоводства /заключение на ССчЕ/. Това се отнася и за
стопанските операции вписани в останалите по делото мемориални ордери, касаещи
начално салдо на сметка 501 при ищеца към 10.10.2017г. /датата на продажба на
дружествени дялове/, неразпределена печалба за периода от 2014г. до 2017г. и
стойността на имуществения дял на ответника в тази печалба, с оглед на дяловото му
участие от 10%. Извършените разчети с тези счетоводни операции не съответстват на
действителните парични потоци, не са потвърдени от ищеца и третите лица, поради
което въз основа на тях не може да се приеме, че салдото по сметка 501 „каса” при
ищеца към 22.04.2020г. е нула лева респ. че не е налице липса на касова наличност.
Тези мемориални ордери са оспорени изрично от ищцовото дружество, а и тяхната
достоверност се дискредитира от обстоятелството, че са издадени на 22.04.2020г. въз
основа на заповед от 10.10.2017г. Изложеното от свид. К., че това се дължи на факта, че
тогава й е представена въпросната заповед от ответника в качеството на управител не
звучи житейски правдиво. А и не съответства на счетоводните принципи и стандарти,
при редовно водени счетоводни книги до 31.03.2020г. и реално извършено
разпределение на печалбата и изплатен през 2019г. дивидент към едноличния
собственик на ищеца /***/, същата да се сторнира въз основа на заповед от 2017г. Още
повече, че съгласно вещото лице реално неразпределената печалба към 2019г. не
съответства на сумата в размер на 40 372, 43 лв. по мемориалния ордер съставен от
свид. К..
Мотивиран от изложеното съдът намира, че в действителност към 23.04.2020г. е
налице липсваща касова наличност от 5248, 99 лв., за която отговаря ответника. Тази
10
липса не е само счетоводно отразена, а се установява от цялостната проверка на
първичните счетоводни документи на ищеца и на движението по банковата му сметка.
С тази сума действително се намалява имуществото на ищеца и тя представлява за него
вреда, тъй като не се установи да е разходвана във връзка с неговата дейност. Липсата
е причинена противоправно от ответника, тъй като в качеството на управител в
нарушение на задълженията си по закона и учредителния акт не е осигурил
стопанисването и опазването на дружественото имущество. Като не е представил
оправдателни документи за разходването на изтеглената от него сума, която се е
намирала във фактическата му власт, както и за тази налична по сметка 501 към
31.03.2020г., ответникът противоправно и вредоносно не е изпълнил задълженията си
на управител, от което са последвали вреди за представляваното от него дружество в
размер на сумата от 5248, 99 лв. Тази сума липсва в имуществото на ищеца, който факт
е установен с акт за инвентаризация от 23.04.2020г.
По тези съображения предявения по делото иск с правно основание чл. 145 ТЗ
следва да бъде уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
процесната сума, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
липсваща касова наличност, установена с акт за установяване на касова наличност от
23.04.2020г.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 8 вр. ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в производството, вкл. по
обезпечаване на иска, с оглед изхода на спора, съгласно т. 5 от ТР № 6/2012г. на
ОСГТК. В исковото производство ищецът е доказал извършването на разходи за
държавна такса и депозити за вещи лица и свидетел в общ размер на 890 лв. Доказал е
и заплащането на уговорения с процесуалния му представител хонорар по банков път в
размер на 720 лв. Последният не следва да бъде намаляване на основание чл. 78 ал. 5
ГПК, каквото възражение релевира ответника, тъй като делото се отличава с
фактическа и правна сложност и по него са проведени общо 6 съдебни заседания.
Платеният от ищеца адвокатски хонорар в обезпечителното производство обаче следва
да бъде намален по възражението на ответника по чл. 78 ал. 5 ГПК, доколкото
надвишава близо два пъти предвидения в чл. 7 ал. 7 вр. ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г.
минимум от 413, 71 лв., а и предвид едностранния характер на обезпечителното
производство. В тази връзка съдът намира, че адвокатското възнаграждение за
обезпечителното производство следва да се редуцира към този минимум и в полза на
ищеца да се присъди сумата от 415 лв., както и 40 – държавна такса по молбата за
обезпечение на бъдещ иск. По тези съображения ответника следва да понесе разноски
общо в размер на 2065 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Д. К., ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Д***” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Илинден ул. „Найчо Цанов” № 172, ет. 3, на основание чл. 145 ТЗ, СУМАТА от 5248,
99 лв. /пет хиляди двеста четиридесет и осем лева и 99 стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника на ищцовото дружество
като негов управител, изразяващи се в липсваща касова наличност, установена с акт за
установяване на касова наличност от 23.04.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 08.06.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Т. Д. К., ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Д***” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Илинден ул. „Найчо Цанов” № 172, ет. 3 СУМАТА от 2065 лв. /две хиляди шестдесет и
пет лева/ - общ размер на сторените в исковото производство и в производството по
обезпечаване на иска разноски от ищеца.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
12