№ 771
гр. Варна, 19.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Николина П. Дамянова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20243001000536 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на В. С. И. от
с.***********, община ***** срещу решение № 174 от 25.07.2024г. по гр.дело
№ 242/23г. по описа на Окръжен съд – *****, в частта му, с която е отхвърлен
предявения от него срещу ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София иск за
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие
претърпяно ПТП на 15.03.2023г. за разликата над 150 000лв. до 300 000лв.
Във въззивната жалба се твърди че решението в обжалваната му част е
неправилно, постановено в при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано, постановено е в
противоречие със съдебната практика.
Твърди, че съдът е нарушил правилото на чл.52 от ЗЗД и на въведените
от съдебната практика критерии при определяне на обезщетението. Оспорва
размера на определеното от съда обезщетение. Твърди, че същият е занижен с
оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна практика. Сочи че
първоинстанционният съд макар и да се е позовал на критериите на ППВС №
4/68г., но не е изследвал задълбочено и не е оценил в достатъчна степен
всички, доказани по делото факти, имащи значение за справедливия размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че при
правилно, пълно и обективно оценяване и анализ, не само отделно едно от
1
друго, но и в тяхната логична последователност и с оглед наслагването им във
времето, ще се установи че ищецът е претърпял болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени с по-висок размер на застрахователното
обезщетение. След подробно изброяване на получените травми, излага че
нанесената неимуществена вреда освен че е непоправима, неминуемо води
след себе си и до нервно-психически стрес, негативни изживявания от
емоционално естество и неочаквана промяна в стериотипа на изградения
начин на живот на ищеца. Твърди, че съдът при определяне на размера на
обезщетение не се е съобразил и отчел съответните нива на застрахователно
покритие като ориентир за конкретните икономически условия в страната,
както и нарастващата инфлация в страната.
На следващо място оспорва определения от първоинстанционния съд
процент на съпричиняване на вредоносния резултат от 40 %. Твърди, че за да е
налице съпричиняване пострадалият следва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване. Сочи, че съпричиняването подлежи на главно и пълно
доказване от страна на застрахователя и изводът за съпричиняване не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно да е способствал за вредоносния резултат. Позовава се на
обясненията на експерта инж.Пеев, дадени в открито съдебно заседание на
11.06.2024г. и твърди, че травмата на главата би настъпила и с поставен
предпазен колан, поради което и възражението на застрахователя е
неоснователно като недоказано в условията на главно и пълно доказване. В
отношение на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице съпричиняване,
моли да определи по-малък размер от 20 %, тъй като приетият от
първоинстанционният съд е явно несправедлив и необосновано завишен.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната от него отхвърлителна част и да уважи предявеният от него иск
за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 300 000лв., ведно
със законна лихва, считано от 19.04.2023г.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата ЗК „Лев
Инс“ АД със седалище гр.София не е депозиран писмен отговор.
Към настоящето производство е присъединена частна жалба от
2
процесуалния представител на В. И. срещу определение № 625 от 10.09.2024г.
по делото, с което молбите му за поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива, касаещ присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
адв.Д. и по реда на чл.248 от ГПК, с което молбата му за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адв.Р. в общ размер на сумата 12 780лв.
с ДДС е оставена без уважение. Моли съда да отмени обжалваното
определение и вместо него да уважи молбите му.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна ЗК „Лев Инс“ АД, в която моли съда да остави частната жалба без
уважение и да потвърди обжалваното определение.
Няма оплаквания във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат
отстранени от въззивния съд.
Няма доказателствени искания.
По отношение на частната жалба, при извършена от проверка,
въззивният съд констатира, че същата е депозирана в законоустановения срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие
на правен интерес от обжалване. Частната жалба е процесуално допустима, но
се явява нередовна на основание на чл.260 т.7 от ГПК. Същата е подадена от
адв.Г. Р., като положеният КЕП, видно от извършената валидация на
електронния документ и съдържанието с цел проверка по реда на чл.27 ал.3 от
НАРЕДБА за удостоверенията за електронен подпис в администрациите,
принадлежи на адв.Н. Д., който не е посочен като автор на частната жалба.
Поради което и постъпилият иницииращ документ частна жалба не съдържа
подпис на жалбоподателя. Това обуславя необходимостта от даване на
указания до жалбоподателя за отстраняване на констатираните нередовности.
На следващо място съставът на въззивния съд констатира, че
овластяването на процесуалните представители на ищеца е извършено от
А.В.И. в качеството му на временен настойник на В. С. И., назначен по реда на
чл.159 от СК с решение на органа по настойничество и попечителство при
община ***** от 28.03.2023г. Назначаването на временен настойник по реда
на чл.159 от СК е охранителна мярка до назначаването на настойник или
попечител след произнасяне на компетентния окръжен съд по иск за поставяне
под запрещение. Тъй като от решението е минал доста голям период от време,
3
съставът на въззивния съд намира, че ищецът следва да бъде задължен да
уведоми съда дали има промени във връзка с представителството на ищеца.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв.Р. в едноседмичен срок от връчване на
съобщението, ведно с препис от настоящото определение, да представи
подписана по надлежния ред депозираната частна жалба на хартиен носител
или с притежаван от него квалифициран електронен подпис, като при
неизпълнение в указания срок, частната жалба ще бъде върната.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца чрез временния му настойник и упълномощените
от него процесуални представители в едноседмичен срок от връчване на
съобщението, ведно с препис от настоящото определение, да уведоми съда
има ли заведено проидводство за поставяне на ищеца под запрещение, има ли
постановено решение и има ли промяна в представителството му от временен
настойник.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 11.03.2025г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4