Решение по дело №500/2021 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

 

№ ________

 

 

 Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА Д.А
при секретаря	Ангелина Г.а		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Д.а
адм. дело № 500/2021г.

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В.Б.Н., ЕГН: **********,***, чрез адв.И.З. против Решение
№ 260589/29.12.2020г. на Районен съд-Варна, ХХVІІ-ми състав, постановено по
АНД № 301/2020г. по описа на същия съд, с което като неоснователна е отхвърлена жалбата ѝ против законността на фактическото ѝ задържане на 22.07.2020г., между 16,30 часа и 16,50 часа - изразено чрез действие волеизявление на полицейски орган от Второ РУ на ОДМВР-Варна.

Жалбоподателката твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Конкретно твърди, че решението е постановено при неправилно установени факти, както и че ВРС не е преценил законосъобразността на акта на всички основания по чл.146 от АПК. Твърди, че искането и телеграма
№ 208883/22.07.2019г., с която е обявена за общодържавно издирване с мярка „установяване на адрес“ са издадени при липса на императивно предвиден реквизит по чл.6з, ал.2 от ППЗМВР. ВРС не е съобразил, че за жалбоподателката не е станало ясно за какво е задържана, за да може адекватно да се защити. Посоченото основание за задържане - телеграма ОДИ с мярка „установяване на адрес“ не може да бъде основание за задържане на личните ѝ документи, като в този случай не е необходимо да се отнемат и задържат личните документи и лицето да бъде отвеждано в сградата на районното управление. Позовавайки се на събраните по делото гласни доказателства, жалбоподателката твърди, че ВРС не е съобразил, че след като е задържан документа ѝ за самоличност, следва да се счита, че Н. е била задържана, въпреки липсата на заповед за задържане. Твърди и че ВРС не е съобразил, че Н. е вписана в „Дневника за принудително доведени лица по НПК“, в който е отбелязано, че е доведена принудително за връчване на призовка. Навеждат се и доводи, че проведената процедура за установяване на адрес е незаконосъобразна - не е съобразена разпоредбата на чл.61 от ЗМВР, в искането и телеграма № 208883/22.07.2017г. липсват фактическите и правните основания за издаването им. В тази връзка твърди, че административният орган не е доказал фактите, послужили като основание за задържането. Изложени са и подробни доводи за неправилно установени факти от ВРС, неправилно кредитирани писмени и гласни доказателства, както и че ВРС не се е съобразил с Определение № 17386/18.12.2019г. на ВАС. Твърди и че процесуалното представителство на ответника, осъществено от юрк.Г. не е надлежно учредено и е недействително.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.З., който поддържа жалбата. Относно редът, по който следва да бъде разгледана сочи, че [същият указан] от ВАС. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се уважи жалбата, претендира присъждане на разноски за две инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за недопустимост на обжалваното решение, поради липса на предмет. В тази връзка сочи, че с жалбата се претендира незаконосъобразност на фактически действия по задържане, което следва да бъде разгледано в друго производство, а не в такова по чл.72, ал.4 от ЗМВР. В случая няма издадена писмена заповед за задържане, което е задължително по арг. от чл.74, ал.2 ЗМВР, поради което ВРС е следвало да прекрати производство и изпрати жалбата по компетентност на Административния съд.

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение ВРС е отхвърлил жалбата на В.Б.Н. срещу законността на твърдяното от нея фактическо задържане - изразено чрез действие волеизявление на полицейски орган от Второ РУ на ОДМВР-Варна, с което е било ограничено правото ѝ на свободно придвижване на 22.07.2019г. между 16,30 часа и 16,50 часа.

Производството пред ВРС се е развило след като с Определение на
ВАС № 17386/18.12.2019г. по адм.д. № 12804/2019г. е отменено Определение на Адм.съд-Варна № 1995/30.07.2019г. по адм.д. № 2143/2019г., и с Определение № 111/15.01.2020г. по адм.д. № 2143/2019г., жалбата е била изпратена по подсъдност на ВРС за разглеждане по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР. В определението на ВАС е прието, че независимо от липсата на писмен акт, фактическото задържане подлежи на обжалване по реда на чл.145, ал.1 от АПК, доколкото има характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1, т.1 от АПК - изразено чрез действие волеизявление, с което се засягат правата на задържаното лице. Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането, т.е. ограничаването на правото на свободно придвижване, което може да бъде извършено и без съответна заповед, както е в настоящия случай. Неиздаването на писмен акт не е равнозначно на липса на разпореждане на задържане, след като правото на свободно придвижване е ограничено от полицейския орган, като именно това е предметът на произнасяне, въведен в жалбата.

С оглед така дадените указания от ВАС, ВРС е определил предмета на спора като такъв за законността на фактическото задържане на В.Н. от полицейски орган от Второ РУ на ОДМВР-Варна, изразено чрез действие-волеизявление, с което е ограничено правото ѝ на свободно придвижване на 22.07.2019г. - между 16,30 - 16,50 часа.

За да се произнесе по спора ВРС е установил от фактическа страна, че към м.07.2019г. в ОДМВР-Варна се провеждало разследване в рамките на ДП № 400/2012г. по описа на ОДМВР-Варна, водено за престъпления по чл.311, ал.1, вр.чл.26, ал.1, чл.310, ал.1, вр.чл.309, ал.1, вр.чл.26, ал.1 и чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК, като разследването се водело от разследващ полицай при ОДМВР Варна - И.А.. На 15.07.2019г. разследващ полицай Т. изготвила до н-к отдел „ИП“ при ОДМВР-Варна искане за обявяване на общодържавно издирване /ОДИ/ с мярка „установяване на адрес“ на жалбоподателката В.Б.Н. за нуждите на разследването по ДП № 400/2012г. Искането било мотивирано с невъзможност за установяване на Н. на посочените от нея три адреса за призоваване в гр.Варна и необходимост от привличането ѝ в качеството на обвиняем по ДП. С телеграма
№ 208883/22.07.2019г. Н. била обявена за общодържавно издирване с мярка „установяване на адрес“. На 22.07.2019г. около 16,50 часа, Н. отишла в служба „БДС“ при Второ РУ-Варна за да получи български лични документи - международни паспорти, неин и на малолетната ѝ дъщеря. Н. била придружавана от двете си деца, които изчакали пред сградата на Второ РУ, а Н. влязла в паспортната служба, входа на която се намирал непосредствено до входа на Второ РУ. За да получи документите, Н. представила лична карта на св.Н.Р.- системен оператор в сектор „БДС“. При въвеждане на данните, системата извела надпис, че Н. е обявена на общодържавно издирване. Съобразно съществуващите в МВР вътрешни указания, св.Р.натиснала паник-бутона, с цел да уведоми полицейските служители във Второ РУ, че в паспортната служба се е явило лице, обявено на ОДИ. Сигналът бил регистриран в оперативната дежурна част на Второ РУ, като на същия се отзовал Т.П.- полицейски орган във Второ РУ. Св.Р.му предала документа за самоличност на Н. и той поискал тя да го придружи до сградата на Второ РУ с оглед извършване на необходимите проверки и изясняване на случая. Когато влезли в сградата на Второ РУ, Н. била въведена във фоайето. В стаята на дежурната част се намирал св.П., от когото П. поискал да извърши проверка дали Н. действително се издирва. При въвеждане на данните в системата св.П. не получил информация, че същата се издирва, поради което се свързал със св.Д.Д.- определен да извършва издирвателна дейност в РУ. При въвеждане на данните на Н. в системата АИС „Издирване“, св.Д. установил, че същата се издирва по ДП № 400/2012г. по описа на ОДМВР-Варна с телеграма
№ 208883/22.07.2019г. с мярка „установяване на адрес“. Св.Д. изготвил нужните книжа, разпечатал заложените в системата призовки и се върнал в дежурната част като уведомил св.П., че действително Н. се издирва. След рестартиране на системата св.П. установил, че Н. е обявена за издирване с мярка „установяване на адрес“. Докато полицейските служители извършвали нужните проверки и справки, Н. се намирала във фоайето на Второ РУ. Около 17,05 часа св.Д. помолил Н. да го придружи в приемната стая за да ѝ връчи призовка във връзка с издирването ѝ, Н. го последвала в приемната стая, получила призовката по горепосоченото ДП - да се яви при водещия разследването на 23.07.2019г. от 9,30 часа. След връчване на призовката Н. напуснала сградата на Второ РУ. Връчването на призовката в сградата на Второ РУ било отбелязано във водената нарочна книга. По време на престоя си във Второ РУ по повод въведения сигнал за издирването ѝ, Н. се движела свободно във фоайето, разговаряла по телефона, спрямо нея не била използвана физическа сила и помощни средства, не била издадена заповед за задържането ѝ по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР и същата не била въвеждана в помещения за задържани лица.

За да отхвърли жалбата като неоснователна ВРС е приел за недоказано твърдението, че извършените спрямо Н. действия от полицейските органи са такива, осъществяващи фактическия състав на задържането по чл.72 ЗМВР. В тази връзка ВРС е приел, че задържането по реда и на основание чл.72, ал.1 ЗМВР по своята правна същност е принудителна административна мярка, прилагането на която се свързва с ограничаване правото на свободно придвижване, чрез поставянето на лицето в определено за задържане място и предприемането на съпътстващи мерки - извършване на обиск, проверка на личните вещи и др. В случая от приетото като доказателство извлечение от книга, водена от Второ РУ за 22.07.2019г., ВРС е установил, че Н. е била в сградата на РУ по повод обявяването ѝ на ОДИ, както и че в 17,05 часа ѝ е връчена призовка от св.Д., работещ като издирвач. От отговор на н-ка на Второ РУ до Адм.съд - Варна с рег.№ 436000-12818/30.07.2019г. е установено, че Н. не е била вписана в книгата за задържаните лица, не е била задържана по смисъла на чл.72, ал.1 от ЗМВР и Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г., не е била издавана заповед в този смисъл, не е настанявана в помещение за задържани лица, като единствено ѝ е извършена проверка по чл.70, ал.1 ЗМВР за установяване на самоличност, справка за издирване и ѝ е връчена призовка. По делото липсват каквито и да било доказателства, че лицето е настанявано и съответно е престоявало в помещението за задържане във Второ РУ, т.е. правото на Н. на свободно придвижване не е било ограничавано, поради което престоят ѝ в полицейското управление до изготвяне на необходимите документи, следва да бъде определен като такъв в качеството ѝ на „доведено лице“, а не на „задържано лице“. ВРС е изложил и съображения за това, че не всяко пребиваване на лице в район на сграда на МВР може да се квалифицира като „задържане“. С оглед естеството на работа на МВР, в работните сгради и в помещенията е въведен строг режим на придвижване, престой и напускане на същите, както от граждански лица, така и от самите служители, като не всяко действие, регламентиращо спазване на определени ограничения при движението и поведението на едно лице на територията на една институция, може и следва да се квалифицира като „задържане“ по смисъла на закона. В този смисъл ВРС е приел, че обстоятелството, че въз основа на даденото от полицейски орган при Второ РУ - Варна разпореждане за влизане в сградата на РУ и изчакване за извършване на нужните проверки, не може да обуслови извод, че спрямо Н. е било осъществено фактическо задържане по смисъла на чл.72, ал.1 от ЗМВР. При лиса на каквито и да било данни и доказателства, дори като индиция, за приложена спрямо Н. принудителна административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР, оплакванията за неспазване на императивното изискване по чл.74, ал.1 - за издаване на писмена заповед за задържане по чл.72, ал.1 ЗМВР, за липса на материалноправните предпоставки за задържането по чл.72, ал.1, т.1 - т.6 ЗМВР и за допуснати процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата ѝ, не следва да се разглеждат. ВРС е приел и че са недоказани твърденията за причинен от полицейските органи психически тормоз на Н. и децата ѝ.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, отговорил е аргументирано на всички оплаквания в жалбата и прилагайки правилно материалния закон, е стигнал до обоснован от доказателствата и закона извод за липса на упражнено спрямо В.Н. задържане по смисъла на чл.72, ал.1 ЗМВР и Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, на посочените в т.т.1 -7 основания. Според чл.74, ал.1 ЗМВР, при задържането на лицата по чл.72, ал.1 се издава заповед, като същата трябва да съдържа реквизитите, изброени в ал.2 на същата разпоредба.

3адържането по реда на чл.72 от ЗМВР се осъществява съгласно Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи. „Задържани лица“ по смисъла на чл.4 от Инструкцията са тези, на които е ограничено правото на свободно придвижване при условията и реда на ЗМВР, а в чл.5, ал.1 са изброени помещенията, които се обособяват в структурите на МВР за наставяне на задържаните лица: помещения за задържане; специални помещения за задържане на непълнолетни лица и обслужващи помещения - помещения за водене на разпит, помещения за свиждане и срещи с адвокат, санитарно-хигиенни помещения, помещения за приемане на лица и обработка на документацията по задържане. За всяко задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето, която се подписва от полицейския орган и от задържаното лице - чл.11, ал.1 от Инструкцията.

По делото няма спор, че заповед по чл.72 ЗМВР спрямо В.Б.Н. не е издавана, същата не е вписвана в книгата на задържаните лица, не е настанявана в обособените за задържане помещения на Второ РУ ОДМВР-Варна.

При събраните по делото доказателства правилно ВРС е обосновал извод, че правото на свободно придвижване на В.Н. не е ограничавано в рамките на осъществения пропускателен режим за полицейското управление. Н. фактически не е била задържана, липсват доказателства спрямо нея да е употребена физическа сила, обиск, използване на помощни средства с цел задържане. От показанията на св.Д. и обясненията на ответника се установява, че Н. е съдействала през цялото време, престоявала е във фоайето на Второ РУ, телефонът ѝ не е отнеман и е водела свободно телефонни разговори, призовката ѝ е връчена в обособената в управлението стая за граждани. Необходимостта от спазване на определени правила и ограничения във връзка с въведения в РУ пропускателен режим, не води до извод за извършване на действия „по задържане“, като в тази връзка ВРС е изложил подробни и аргументирани мотиви, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. В този смисъл обосновано ВРС е извел извод, че липсват каквито и да било данни и индиции за осъществена спрямо Н. принудителна мярка по чл.72 от ЗМВР.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че задържането е осъществено чрез отнемане на документа за самоличност на Н. и този факт неправилно не е съобразен от ВРС. От всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че „вземането на личната карта“ на жалбоподателката - първо от служителя в Служба „БДС“ при получаване на документ за самоличност и впоследствие от полицейския орган - инсп.Т. П., е извършено единствено с оглед извършване на справка и проверка по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗМВР - за установяване на нейната самоличност, с оглед получената информация за регистрирано в системата искане за обявяването на Н. за ОДИ, за нуждите на ДП № 400/2012 по описа на ОДМВР-Варна, поради което не може да се квалифицира като действие по „задържане“ по смисъла на чл.72 от ЗМВР, респ. като мярка по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за българските документи за самоличност. Ирелевантно е и обстоятелството, че Н. била вписана в „Книга за принудително доведени лица по НПК“, т.к. в същата Н. е регистрирана само като лице, за което има телеграма за ОДИ, респ. е отбелязано, че ѝ е връчена призовка. По делото няма спор, че ОДИ е било с мярка „установяване на адрес“, а не „принудително довеждане“, в който смисъл действията по вписването ѝ в Книгата няма как да бъдат интерпретирани като такива по задържане.

Всички оплаквания в касационната жалба досежно липсата на основание за ОДИ, респ. нередовност на призоваването по досъдебното производство, са относими към законосъобразността на действията на разследващите органи, поради което оспорването на тези действия се извършва по специалния ред по НПК и не може да бъде предмет на контрол в настоящото производство.

Неоснователни са оплакванията досежно липсата на надлежно упълномощаване на юрк.Г. - процесуален представител на ответника. Настоящият касационен състав преценява, че липсва пречка за учредяване и упражняване на процесуално представителство между ответника и юрисконсулт в ОДМВР-Варна, доколкото липсва спор, че полицейският орган е служител във Второ РУ, което е част от структурата на ОДМВР-Варна. Отделно, за касаторката липсва правен интерес от оспорване на представителната власт на юрк.Г., т.к. единствено страна, която не е надлежно представлявана, има интерес да навежда доводи за нарушаване на правата ѝ в производството.

Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В съответствие с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, ВРС е извършил цялостна проверка на административния акт на всички посочени в чл.146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е правилно разпределена съгласно изискванията на чл.170 от АПК като на страните са дадени указания за фактите и обстоятелствата, за които следва да ангажират доказателства - вж. протокол от с.з., проведено на 07.07.2020г. Представените в хода на административното производство и пред съда доказателства са подробно обсъдени и анализирани, като са изложени конкретни аргументи в подкрепа на изведените правни изводи. Решението е постановено след анализ и съвкупна преценка на ангажираните от страните в производството доказателства, като в съответствие с чл.172а, ал.2 от АПК са изложени мотиви в подкрепа на направените заключения.

Неоснователно е оплакването, че ВРС не е съобразил с указанията на ВАС
[в Определение № 17386/18.12.2019г.], т.к. в същото само е указан предмета на спора и реда, по който да бъде разгледан, и липсват указания по съществото на спора.

С оглед всичко изложено настоящият състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, I-ви касационен състав

 

РЕШИ :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260589/29.12.2020г. на Районен съд – Варна, ХХVІІ-ми състав, постановено по АНД № 301/2020г.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                               

 

Членове:       1.                                

 

2.