Р Е Ш Е Н И Е
№178
05.02.2018 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2429 по описа за 2017 г. на
Административен съд - гр. Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба на Х.И.К.,***, к-с „Братя Миладинови“, ****, и уточняващи предмета на
жалбата на К. писмени молби от процесуалния му представител адв. С.К. против ЗППАМ
№ 17-0769-002330 от 11.08.2017 год., издадена от Р.П.- началник група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Бургас, с
която на основание чл.171, т. 2а от Закона за движение по пътищата на П.Д.М.,
ЕГН: ********** е наложена принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на ППС – лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ***за срок от 6
месеца.
В съдебно заседание, жалбоподателят К. се представлява
от упълномощен процесуален представител. Иска отмяна на оспорената заповед,
като издадена срещу
ненадлежен правен субект. Моли за присъждане на разноски.
ОТВЕТНИКЪТ -Р.П.- на длъжност началник група в Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР гр. Бургас, редовно призована, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по жалбата.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА П.Д.М., конституирана с Определение на съда № 2802
от 07.12.2017 год., редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изпраща
становище по жалбата.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА „Алианц лизинг България“ АД, конституирана с
Определение на съда № 2802 от 07.12.2017 год., редовно призован, не се явява,
не се представлява. Не изпраща становище по жалбата.
По делото е постъпила административната преписка.
Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази
събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Жалбата, макар и подадена от лице, което не е
адресат на ЗППАМ e процесуално допустима. Към датата на подаване на жалбата „Е“
АД, с ЕИК: ****, представлявано от Д.Ф. е страна по приложения към делото
Договор за Финансов лизинг № 6417/14.08.2014 год. с предмет ППС, чиято
регистрация е прекратена за срок от 6 месеца, а Х.И.К. е упълномощен от Д.Ф. да
управлява в страната и чужбина лекия автомобил. От гореизложеното следва да се
заключи, че изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ, засяга непосредствено
правата и законни интереси на Х.И.К., поради което е налице правен интерес от
оспорването на подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност акт.
В производството по делото като заинтересовани
страни с Определение на съда № 2802 от 07.12.2017 год. са конституирани - П.Д.М., ЕГН: ********** и „Алианц лизинг
България“ АД, Булстат: ****. Горното е сторено, предвид факта, че адресат на
ЗППАМ е П.Д.М., ЕГН: **********, а собственик на МПС е „Алианц лизинг България“
АД, Булстат: ****. Същите са заинтересовани страни като лица, чийто права и/или
законни интереси са засегнати. /В този смисъл е Решение № 13554 от 12.11.2010
год. по адм. дело 10020/2010 год. 7- членен състав на ВАС: „Съгласно обаче
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият,
административният орган, издал акта и всички заинтересовани страни. За
последните дефиниция в АПК не се съдържа. Затова в съдебната практика се изхожда от обстоятелството, че всички лица,
чийто права и/или законни интереси са засегнати от съдебното решение, то те са
заинтересовани страни, тъй като решението би породило за тях права или би им
създало задължения.“/
Жалбата, депозирана на 18.08.2017 год. в Сектор
„ПП“ при ОДМВР гр. Бургас и адресирана до Административен съд Бургас, следва да
се счита за подадена в срок – Заповедта е издадена на 11.08.2017 год. и не е
връчена на жалбоподателя, като съдържа необходимите форма и реквизити.
По изложените съображения съдът счита жалбата за
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
На 10.08.2017 година, около 19:25 часа, в град Бургас, на ул. „Янко Комитов“,
при извършена полицейска проверка е констатирано, че Х.И.К., ЕГН: ********** управлява лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ***, собственост на „Алианц
лизинг България“ АД, Булстат: ****, с изтекъл срок на валидност на СУМПС № *********,
валидно до 16.02.2017 година. За установеното нарушение на водача е съставен
АУАН (лист 22).
При съставяне на акта са иззети свидетелство за регистрация на МПС №
********* и два броя регистрационни табели с № ***.
Със заповед за прилагане на ПАМ на Р.П.- началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР гр. Бургас (лист 23), на основание
чл.171 т.2а от ЗДвП, е заповядано да бъде наложена на П.Д.М., ЕГН: ********** санкция
„прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от 6 месеца, считано от 10.08.2017
год. В мотивите на заповедта е посочено, че лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № ***, собственост на „Алианц лизинг България“ АД, Булстат: ****, чийто
управител е П.Д.М., ЕГН: **********, е управляван от лице - Х.И.К., ЕГН: **********,
като водача не е притежавал съответно свидетелство за управление на МПС – СУМПС
е било с изтекъл срок на валидност.
На нарушителя е съставен АУАН
за
нарушение на разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП /л. 22/.
Три дни след
издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ, на 14.08.2017
год. на Х.И.К.,
ЕГН: **********
е издадено ново свидетелство за управление на МПС с валидност до 14.08.2027
год. /л. 25/.
При така установените факти се налагат
следните правни изводи:
На първо място, Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка №
17-0769-002330 от 11.08.2017 год., издадена от Р.П.- началник група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Бургас /л. 23/, е издадена от
компетентен орган, съобразно нормата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП и заповед №
251з-209 от 18.01.2017 година на директор ОД на МВР - Бургас за делегиране на
правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по
ЗДвП. В т.1.4 от заповедта изрично са посочени Началниците на групи в Сектор
„ПП“, какъвто е издателят на процесния административния акт, видно от
Удостоверение рег. № 251000-457/08.01.2018 год., издадено от Началник Сектор
„Човешки ресурси“ към ОДМВР гр. Бургас /л. 114/.
На второ място, заповедта за налагане на ПАМ е издадена в предвидена от
закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Същата е мотивирана и включва
подробно описание на фактическите обстоятелства около установяването на
административното нарушение по ЗДвП. Описание се съдържа и в съставения на жалбоподателя
АУАН, който е част от административната преписка по издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ.
На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
На следващо място, обаче, относно преценката за материална
законосъобразност на заповедта, съдът счита, че Заповедта е издадена в
нарушение на материалноправните разпоредби на закона.
В хипотезата на чл.171 т.2а от ЗДвП (в приложимата редакция към момента на
издаване на заповедта, ДВ бр.54 в сила от 05.07.2017 година), ПАМ „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство“ може да се приложи на собственик,
който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното
свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до
една година.
Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, като оспорената пред
настоящия състав заповед се основава на едно от тях - управление на МПС без
водачът да притежава съответното свидетелство за управление. В заповедта това основание изрично е
споменато.
В настоящият случай, предпоставките за правилното прилагане на ПАМ са две –
заповедта да има за адресат собственика на МПС и МПС да е било управлявано от
лице, което не притежава съответното свидетелство за управление.
Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.
152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността
по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.4.
Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство.
Свидетелството за управление на МПС се издава от органите на Министерството
на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и
чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от
съответната категория.
В случая, от материалите се установява, че водачът на лекия автомобил – жалбоподателя
Х.И.К., ЕГН: **********, го е управлявал без да притежава съответното
свидетелство за управление, тъй като срокът му на валидност е изтекъл на 16.02.2017
година.
Съгласно чл.50 ал.1 от Закона за
българските лични документи (ЗБДС) българското свидетелство за
управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ
за правоспособност за управление на моторно превозно средство. В разпоредбата
на чл.51 от ЗБДС са посочени и сроковете
за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за
съответните категории. В § 1 т.2 от ДР
на същия закон са дефинирани случаите на нередовен български личен
документ и един от тях е документът да е с изтекъл срок на валидност.
При проверката на 10.08.2017 година водачът на МПС е разполагал със
свидетелство за управление на МПС, което е било с изтекъл срок на валидност и
следователно този документ е бил нередовен. СУМПС е подлежало на подмяна,
съобразно изискването на чл. 151 ал.9
предл.II от ЗДвП. Липсата на редовно свидетелство за управление на МПС
следва да се приравни на липсата на такова свидетелство, тъй като единствено то
удостоверява необходимата правоспособност на водача да управлява МПС.
Изискването за „съответното свидетелство за управление на МПС“ означава наличие
на валидно такова с оглед на срока, за който е издадено. Нормата на чл.171 т.2а
от ЗДвП не визира само и единствено случаите, в които водачът не притежава
правоспособност да управлява МПС.
На следващо място, ПАМ на основание чл.171 т.2а от ЗДвП, се прилага винаги
по отношение на собственика на превозното средство.
В настоящият случай, при издаване на ЗППАМ № 17-0769-002330 от 11.08.2017 год.,
издадена от Р.П.- началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Бургас е посочено, че МПС, чиято регистрация е прекратена, е собственост на „Алианц
лизинг България“ АД, но въпреки това принудителната мярка е наложена на
физическото лице П.Д.М., ЕГН: **********, един от управителите на дружеството.
Доколкото П.Д.М. не е собственик на лекия автомобил, а такъв е друг правен
субект - „Алианц лизинг България“ АД, административният орган неправилно е
определил адресата на волеизявлението си. Неправилната преценка за адресата на
наложената мярка, представлява пряко нарушение на съответната хипотеза на
предвидената в закона норма, от което следва, че същата е издадена в нарушение
на материалния закон.
При така установените факти, съдът приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, на основание чл. 146, т.
4 от АПК, поради което следва да бъде отменена.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Ето защо, искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски за процесуално представителство 400 лева и 10 лева държавна
такса е основателно и следва да бъде
уважено.
По тези съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд-Бургас, осемнадесети състав,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка - ЗППАМ №
17-0769-002330 от 11.08.2017 год., издадена от Р.П.- началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР гр. Бургас, с която
на основание чл.171, т. 2а от Закона за движение по пътищата на П.Д.М., ЕГН: **********
е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на
ППС – лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ***за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Бургас да
заплати в полза на Х.И.К.,***, к-с „Братя
Миладинови“, **** разноски за процесуално представителство и държавна
такса в общ размер на 410 /четиристотин
и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: