Р Е Ш Е Н И Е
№ 131 04.11.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На трети
ноември 2020 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Драгомир Сяров
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 131 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на Н.Г.С. ЕГН **********
***, чрез а.. Л. И. *** против Решение № 260003/ 28.08.2020 г., постановено по
НАХД № 44/ 2020 г. по описа на РС – Омуртаг, с което е потвърдено НП № 19-1292-001775/
07.10.2019 г. на началника на група, сектор „ПП“ при ОД на МВР - Търговище, с
което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 950 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца и са му отнети 12 контролни точки на
основание Наредба № Iз-2539/ 04.02.2013 г. на МВР. В жалбата е посочено като касационно основание
за отмяна – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът
редовно призован, се представлява от а.. Л.И. ***, който поддържа жалбата и
изразява становище за отмяна на оспорения съдебен акт.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Търговище, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по делото.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а решението е законосъобразно.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че приложения АУАН серия Д, бл. № 794036,
съставен на 19.09.2019 г. от мл. автокотрольор при ОДМВР – Търговище, е
констатирано, че на 30.01.2019 г., около 15.30 ч., в с. Моравица, общ. Антоново,
обл. Търговище, по ул. „Г.Миленов“, до № 9, в посока на движение към гр. София,
касаторът е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 350 ЦДИ 4
МАТИК“, с регистрационен № …, собственост на Д. И. Д. от гр. Пловдив,
с превишена скорост, като при максимално допустима скорост за населеното място
от 50 км/ч, се движел със 131 км/ч. Посочено, че скоростта била засечена,
фиксирана и заснета с АТСС „ARH CAM S1“, с фабричен № 11743с4, че бил изготвен
снимков материал № 19154, както и че бил отчетен толеранс на измерената скорост
от – 4 км/ч и наказуемата скорост била установена на 127 км/ч. Като нарушена
законова разпоредба е посочен чл. 21, ал. 1 от ЗДП. В АУАН е отразено, че е
иззет контролен талон № 4637121. Актът е подписан от актосъставителя, един
свидетел и от касатора, като последният е посочил, че има възражения, но е
изложил конкретни такива. Приложена е снимка от 30.01.2019 г., заснета в
15:30:53.1 часа, на която е заснет лек автомобил марка „Мерцедес“, с
регистрационен № …. Посочено е в описания снимков материал, че локацията е: с. Моравица,
обл. Търговище, с GPS координати: 43.161847 26.120746, както и че максимално
допустимата скорост на движение е 50 км/ч, а засечената скорост 131 км/ч.
Отразено е и разстоянието, от което е направена снимката – 107 м. Налични са
маркери в средата на страните на снимката, които се пресичат именно върху
описания лек автомобил. Към материалите на административно-наказателната
преписка са приложени декларации по чл. 188 от ЗДП – две от собственика на
лекия автомобил и една от касатора. С първите две от тези декларации – от
31.03.2019 г. и от 02.08.2019 г., Д. И.Д., с адрес: гр. Пловдив, ул. „Филип Тотю“
№ 24, е декларирал в качеството му собственик на МПС с рег. № …, че на
31.01.2019 г., в 15.30 ч. посоченото МПС е било управлявано от касатора. С
втората от приложените декларации по чл. 188 от ЗДП касаторът е декларирал, че
на 31.01.2019 г., в 15.30 ч., е управлявал МПС с рег. № …. Въз основа на описания
по-горе АУАН е издадено обжалваното НП № 19-1292-001775 от 07.10.2019 г. на
началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Търговище, с което за
извършено адм. нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, на основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДП, на касатора са наложени административни наказания: „глоба“ в
размер на 950.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца,
и на основание Наредба № Із-2539/04.02.2013 г. на МВР, са му отнети 12
контролни точки. Описанието на нарушението в НП е идентично с описанието му в
АУАН.
По делото като свидетели са разпитани водената
от касатора Д. Ж.-Сп., както и както актосъставителя – св. Св. Сп. и свидетеля
по акта – св. Д. А.
Обсъждайки събраните по делото
доказателства съдът намира жалбата за неоснователна. При
разглеждане на АУАН и НП съдът не констатира нарушения на процесуалния и
материалния закон. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати
съществени процесуални нарушения свързани със съставяне на АУАН. Последният е
издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания
на ЗАНН. Установи се по делото, че касаторът е бил в сградата на Сектор „Пътна
полиция“ /КАТ/ при ОДМВР – Търговище, при съставянето на АУАН, като
актосъставителят го е уведомил, че ще му състави акта и му казал да изчака в
коридора, пред кабинета му, през времето необходимо за техническата дейност по
написване на акта. Установи се, че АУАН е бил редовно връчен на касатора и
следователно му е била предоставена възможност да даде обяснения и да направи
възражения, както при връчването на акта, така и допълнително в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. Присъствието на нарушителя при съставянето на АУАН в съответствие
с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е въведено с оглед осигуряване на
възможност лицето да разбере какво нарушение е извършил и най-вече за да има
възможност непосредствено при съставянето на акта да посочи своите възражения и
даде обяснения. В конкретния случай на касатора е била предоставена тази
възможност преди връчването на АУАН, но С. не се е възползвал от правото си да
направи конкретни възражения срещу акта. Представен му е и снимковия материал
заснет с АТС. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване
правото на защита на касатора. НП е издадено от лице, снабдено със съответната
материална компетентност за това. Приложени са заповеди на министъра на
вътрешните работи, с едната от които са определени структурите на МВР, които да
осъществяват контрол по ЗДП и заповед която доказва компетентността на
актосъставителя и на административно-наказващия орган. АУАН и НП съдържат
всички изискуеми от закона реквизити, включително ясно и точно описание на
нарушението, дата и място на извършването му и обстоятелствата, при които е
извършено, приложени са и доказателства, които го потвърждават. Описанието на
нарушението е достатъчно ясно и дава възможност на касатора да разбере за какво
се ангажира административно-наказателната му отговорност и да организира
защитата си. Както АУАН, така и НП, са подписани и връчени на касатора. С оглед
на това съдът е намерил АУАН и обжалваното НП за законосъобразни от гледна
точка на реквизити и процедура по постановяването им.
Разгледано по същество обжалваното НП също
се явява законосъобразно и правилно. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП редовно
съставените актове по посочения закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. По посочените по-горе съображения съдът счита АУАН, въз основа на
който е издадено процесното НП за редовно съставен. От събраните по делото
доказателства се доказа по несъмнен начин фактическата обстановка описана в
акта и НП. За доказване извършването на нарушението е приложена
снимка 30.01.2019 г., заснета в 15:30:53.1 часа, на която е заснет лек
автомобил марка „Мерцедес“, с регистрационен № …. Посочено е в описания снимков
материал, че локацията е: с. Моравица, обл. Търговище, с GPS координати:
43.161847 26.120746, както и че максимално допустимата скорост на движение е 50
км/ч, а засечената скорост 131 км/ч. Отразено е и разстоянието, от което е
направена снимката – 107 м. Налични са маркери в средата на страните на
снимката, които се пресичат именно върху описания лек автомобил. В АУАН и НП е
отразена наказуемата скорост – 127 км/ч, определена след изваждане от
измерената скорост на допустимата грешка при измерване на скоростта. Изложените
в жалбата твърдения, че не били представени доказателства за одобрен тип
средство за измерване, за първоначална и последваща проверка на същото, са
несъстоятелни, тъй като към материалите на административно-наказателната
преписка са приложени Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г., ведно с
приложение и Писмо № АУ-000029-64140/11.12.2017 г. на Български институт
по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и
съоръжения“, от които е видно, че преносима система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, с
фабричен № 11743с4, с която е установено нарушението, е преминала първоначална
проверка и е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 5126. От приложения Протокол за проверка № 74-С-ИСИ от
29.10.2018 г., на
Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване,
устройства и съоръжения“, се установява, че описаната по-горе система е
преминала необходимата последваща проверка. От приложението към цитираното
по-горе удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установява, че
маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на
заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото
превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. Това
обстоятелство, както и на факта, че АТС, с което е установено нарушението е с
вградено разпознаване на номера обосновават категоричен извод, че техническото
средство е отчело именно скоростта на движение на лек автомобил марка
„Мерцедес“, с регистрационен № …, заснет на приложена снимка. Изложеното води до извод
за спазване на изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. От приложените декларации по чл. 188 от
ЗДП по безспорен начин се установява, че именно жалбоподателят е управлявал МПС
с рег. № …, на 30.01.2019 г., в 15.30 ч. Ето защо съдът счита, че касаторът е
осъществил от обективна и субективна страна визираното в акта и санкционирано с
НП адм. нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП. Предпоставките, които установени по
безспорен начин, обуславят реализирането на административно – наказателната
отговорност на дееца са следните: първо – нарушителят да е извършил деянието,
т. е. да е установен факта на нарушението, второ – идентифициране на дееца и
трето - деянието да е извършено виновно. Размерът на наложеното наказание глоба
е определен съобразно регламентирания такъв в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП,
който предвижда конкретен размер на наказанието, а не минимален и максимален
размер на санкцията.
Настоящата инстанция счита изводите на
въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е
подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите
правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и наведените
възражения от наказаното лице. Подадената касационна жалба е неоснователна. Необосноваността
не е касационно основание за настоящата съдебна инстанция предвид нормата на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От приложените декларации по
чл. 188 от ЗДП по безспорен начин се установява, че именно касаторът е
управлявал МПС с рег. № …, на 30.01.2019 г., в 15.30 ч. Ето защо съдът е счел,
че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна визираното в акта и
санкционирано с НП административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП. Размерът
на наложените наказания е определен съобразно регламентирания такъв в чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДП, който предвижда конкретни размери на наказанието, а не
минимален и максимален размер на санкциите. В случая административното
нарушение, за което е санкциониран касатора е формално и настъпването на
каквито и да е имуществени вреди от него няма отношение към съставомерността и
следователно техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да
обосноват маловажност на случая. Затова при преценката дали деянието е
маловажен случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички
обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и
дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т.
е. всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за
обществото и др. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се
установява, че касаторът е управлявал описания по-горе лек автомобил със
скорост 127 км/ч в населено място, където максимално допустимата скорост на
движение е ограничена до 50км/ч, т. е. с 77 км/ч над максимално допустимата
скорост на движение. Управлението на МПС с такава скорост в населено място
безспорно води до повишена опасност от възникване на ПТП, включително с
пешеходец.
При положение, че
при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно
относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка
на въззивното решение, касационният
състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за
съставомерност на деянието на касатора по чл.21, ал.1 във вр. с чл.182, ал. 1, т.
6 – за управление на МПС в населено място с превишена скорост от 77 км./ ч.. Нарушението
е безспорно установено и доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви
възражения в обратната насока са неоснователни и необосновани.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита,
постановения съдебен акт за валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на
материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва
да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260003/28.08.2020 г.,
постановено по НАХД № 44/ 2020 г. по описа на РС – Омуртаг.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..