Решение по дело №4804/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 2 август 2019 г.)
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20181720104804
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Перник, 02.07.2019г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на 04 06 2019 година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА

 

при секретар К Василева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4804 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от

КРЕДИХЕЛП ООД –заместена по реда на чл.226 ал.2 ГПК като страна- ищец от

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД

против

С.К.С. ЕГН ********** ***

 

 с искане да бъде признато за уставено, че ответникът дължи на дружеството

сумата 2019.60 лева,

представляваща непогасена главница по сключен с „КРЕДИХЕЛП ООД – запис на заповед от 16.05.2017г.

ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 15.12.2017г. до окончателно изплащане на вземането,

за които суми е издадена по реда на чл. 417 ГПК

Заповед за изпълнение № 7080/18.12.2017г. по ч. гр.д. № 08705/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

И образувано изп.дело при ЧСИ А.Василева район на действие ПОС

 

Ответникът в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител –

адвокат Н.М. ПАК,

оспорва авторството на положените подписи, както и за недължимост на сумата

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:

- наличие на валидно сключен Запис на заповед

елемент от съдържанието на който да е задължението на ответника да заплати сумите, предмет на същата,

-изпълнение на задължението на едната страна да предостави уговорената парична сума,

-настъпила изискуемост на задълженията на страната-получател, за които се поддържа, че не са изпълнени и

- настъпило частно правоприемство на страната на кредитора основано на прехвърляне на процесното вземане чрез действителен договор за цесия и

-че предишният кредитор – цедент е уведомил ответника за прехвърляне на вземането.

 

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:

-съществуването на валидно поето договорно задължение за възнаградителна лихва,

-размерът на вземането, както и

-настъпила изискуемост. 

 

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:

валидно главно задължение, чието забавено изпълнение се твърди, както и валидно договорени акцесорни задължения, ако има такива, за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение на главното задължение и

размерът на вземанията.

 

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:

-поставянето на ответника в забава,

-нейният начален момент и

-размерът на обезщетението.

 

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните на посочената дата е подписан Запис на заповед.

Сумата е била предадена на ответника със задължение да я върне на падежа.

На 17.08.2018г. е извършена цесия / прехвърляне на вземанията/ от КРЕДИ ХЕЛП ООД на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ЕАД, като последните встъпват като кредитори по отношение на ответника.

 Последният е бил уведомен с писмо за настъпилата цесия.

Сумата не е била върната на датата на падежа – 29.08.2017г.

Записът на заповед е приложен към ч.гр.дело/ което е приложено по настоящето/

Това е мотивирало КРЕДИХЕЛП ООД  за образува заповедно производство по реда на чл.417 ГПК – чгд  № 08705 / 2017г. за събиране на вземането си : за сумата 2019.60лв. главница, ведно със законната лихва от 09.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски 40.39лв. за д.такса и 50лв.юк.възн. по заповедното производство.

Въз основа на заповедта за изпълнение № 7080 от 18.12.2017г. по посоченото чгд е образувано изп.дело №2018 813 0400 165 при ЧСИ А.Василева район на действие ПОС

 

Следователно, установява се по доказателствата, че е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предало  на ответника сумата , която последният се е задължил да върне на датата на падежа.

Ответникът, в чиято доказателствена тежест съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.1, изр.1 ГПК е да установи неистинността на процесния документ, не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на наведените в срока по чл. 131 ГПК възражения по отношение на авторството на подписите.

 Предвид изложеното съдът намира, че от представените доказателства я по делото се установява, че страните са встъпили в облигационно правоотношение.

Ищцовата страна представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

 Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

 

От представения по делото Договор  прехвърляне на вземания  се установява, че ищцовата страна е прехвърлила на АСВ вземанията, произтичащи от  записа на заповед.

Видно от представеното от делото пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора.

 Във връзка с изложеното е необходимо да бъде отбелязано, че съгласно разясненията дадени с Решение № 137/02.06.2015г. постановено по гр.д. № 5759/2014г. по описа на ВКС, III ГО и Решение № 156/30.11.2015г. постановено по т.д. № 2639/2014г. по описа на ВКС, II ТО предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

 

Съдът намира, че ответникът е уведомен за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора, поради следните съображения:

 

Ведно с исковата молба е представено уведомление - отправено от цедента чрез цесионера до ответника, в което се сочи, че  кредиторът е прехвърлил на ищцовото дружество вземанията, произтичащи от посоечния запи сна заповед

 

Съгласно разясненията дадени с Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. по описа на ВКС, ІІ ТО и Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. по описа на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./ следва да се приеме, че получаването на уведомление от цедента, като приложение към исковата молба на цесионера, съставлява надлежно уведомяване на длъжника и поражда за същия правните последици на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

 Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

 

Уведомлението за настъпило частно правоприемство на страната на кредитора се счита за достигнало до знанието на длъжника и при връчване на исковата молба и приложенията по реда на чл. 47 ГПК, поради следните съображения:

 

Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.

 Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от кредитодателя-цедент, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен представител.

 Изходящото от кредитодателя-цедент уведомление, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

 Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника.

В подкрепа на изложеното е и Решение № 56/23.02.2018г. по въз.гр.д. № 670/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.

 

От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която

Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).

Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечна клауза, в който смисъл са дадени разяснения с Решение № 229/21.01.2013г. постановено по т.д. № 1050/2011г. по описа на ВКС, II ТО и т.3 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. на ОСТК, както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП – Решение № 23/07.07.2016г. постановено по т.д. № 3686/2014г. по описа на ВКС, I ТО и Решение № 142/01.08.2018г. постановено по т.д. № 1739/2017г. по описа на ВКС, II ТО.

В случая неустойки и обезпечения не са били уговаряни.

 

Предвид изложеното съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединени установителни искове  са основателни, а претенцията за сумата  по ИМ.

 

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство съразмерно на уважената част от исковата претенция

В Уст. иск- д.такса 40.40.лв. и 350лв. за особен представител, както и 100лв.юк.възн

В запов.производство- 40.39лв.д.такса и 50лв.юк.възн.

 

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК

от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д – р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4

Встъпили по реда на чл.226 ал.2 ГПК като страна-ищец  по предявен от

КРЕДИХЕЛП ООД –заместена по реда на чл.226 ал.2 ГПК като страна- ищец от

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД

против

С.К.С. ЕГН ********** ***

 

 че посоченият дължи на дружеството

сумата 2019.60 лева,

представляваща непогасена главница по сключен с „КРЕДИХЕЛП ООД – запис на заповед от 16.05.2017г.

ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 15.12.2017г. до окончателно изплащане на вземането,

за които суми е издадена по реда на чл. 417 ГПК

Заповед за изпълнение № 7080/18.12.2017г. по ч. гр.д. № 08705/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

И образувано изп.дело при ЧСИ А.Василева район на действие ПОС

 

ОСЪЖДА С.К.С. ЕГН ********** ***

ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА

КРЕДИХЕЛП ООД –заместена по реда на чл.226 ал.2 ГПК като страна- ищец от

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД

Както следва :

В Уст. иск- д.такса 40.40.лв. и 350лв. за особен представител, както и 100лв.юк.възн

В запов.производство- 40.39лв.д.такса и 50лв.юк.възн.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр. д. , да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

 

 

Районен съдия:

 

Вярно с оригинала: Х.С.