Р Е
Ш Е Н И Е № 3747
гр. Пловдив, 07.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Малина Петрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16959 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са от Д.Б.А., ЕГН: ********** против „ТЕРРА КРЕДИТ" ООД, ЕИК: *********
обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание
чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че договор за потребителски кредит (заем) № ******/15.01.2016 г. е
изцяло недействителен, поради това, че е изписан на шрифт по-малък от 12 и
всяка страница от договора и общите условия не е подписана от ищеца и осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника ТЕРРА КРЕДИТ ООД да заплати на ищеца Д.Б.А. сумата от 1684,70 лева,
представляваща получена от ответника без основание сума по повод
недействителност на договор за потребителски кредит (заем) №
******/15.01.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване исковата
молба в съда – 24.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.
С исковата молба ищецът твърди, че между Д.А., в качеството му на
кредитополучател и ТЕРРА КРЕДИТ ООД, в качеството на кредитодател,
бил подписан договор за потребителски кредит (заем) № ******/15.01.2016 г.
Навежда довод, че договорът бил недействителен на специалните основания,
предвидени в чл.22 ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 ЗПК и чл.22 ЗПК вр. чл. 11, ал.2 ЗПК
поради изписване на договора на шрифт по-малък от 12 и неподписване на всяка
страница от договора и общите условия към него
от потребителя. Моли за прогласяване на недействителността на договора със сила на пресъдено
нещо на посочените основания. Сочи, че чистата стойност на кредита била
2000 лева, докато в изпълнение на клаузите на договора бил заплатил сумата от
3000 лева. С оглед недействителността на договора за потребителски кредит
намира, че разликата над чистата стойност на кредита от 2000 до действително
внесената сума от 3000 лева е недължимо платена, поради което и моли на
основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване исковата молба в съда, до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В проведеното на 19.02.2018 г. открито съдебно заседание ищецът е уточнил,
че общо заплатената от него сума по договора за кредит е в размер на 3684,70,
във връзка с което е допуснато изменение на осъдителния иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, като същият се
счита предявен за сумата от 1684,70 лева.
С писмената защита ищецът признава, че с оглед събраните по делото
доказателства предявеният установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК е
неоснователен. По отношение на предявения осъдителен иск моли съдът служебно в
мотивите да прогласи договора за недействителен, поради неравноправност на
клаузите му на основания, които не са наведени с исковата молба - непосочване в
договора, какво включва ГПР, липса на яснота какво включва дължимата от
потребителя сума 348,22 лева, липса на нормативно установено съдържание на
погасителния план, липса на посочване в договора на условия за прилагане на
договорния лихвен процент от 40 %. Моли за уважаване на осъдителния иск, така
както е предявен след допуснатото изменение на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ТЕРРА КРЕДИТ" ООД, е депозирало
писмен отговор, с който счита предявените искове за неоснователни. Оспорва
твърденията в исковата молба, че договорът бил написан на шрифт по-малък от 12
и че потребителят не е подписал всяка страница от процесния договор и общи
условия към него. Излага твърдения, че сумата, постъпила по кредита е в размер на 3684,70 като платени
от клиента са 2745,41 лева. Останалата сума от 939, 29 лева е рефинансирана от
„Терра Кредит" ООД. Така кредитът е приключен
предсрочно, а на ищецът му е отпуснат нов кредит. Моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Преди
разглеждането на правния спор, с който е сезиран, съдът намира за необходимо да
разгледа въпроса за вида на съединяването на обективно съединените искове:
В исковата
молба ищецът е посочил, че предявява исковете при условията евентуалност.
Съгласно трайната практика на ВКС обаче критерият за определяне вида на
съединяване на исковете не е субективен, а обективен и се определя от съда в
зависимост от това дали основанията, на които са предявени, се изключват или
могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно
правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на
иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава
ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска. След като определянето на
основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то съдът,
разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират
помежду си съединените искове, като не е
обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на
исковете. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по
всеки един от предявените искове; при евентуално съединяване по почин на ищеца,
съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск; а
алтернативното съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може да се
произнесе по исковете, без значение на кое от конкуриращите се основания ще го
уважи. В този изричен смисъл: решение №
117/31.05.2016 г., по гр.д. № 5673 по описа за 2015 г., ВКС, III г.о, решение №
38 от 02.03.2017 г. по гр.д. 60030/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 97 от 08.02.2013 г. по търг. д. №
196/2011 г. на ВКС, решение № 527 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1363/2009 г. на
ВКС, IV г.о., определение №21/03.02.2016
г., по ч.гр.д. № 6145 по описа за 2015 г. на ВКС, II г.о.
С оглед
гореизложените принципни съображения и доколкото основанията, на които се
предявяват исковете не са взаимоизключващи се, следва да се приеме, че исковете са предявени в условията на кумулативност, независимо от заявеното от ищеца в
исковата молба евентуално съединяване, и съдът дължи произнасяне с диспозитив по всеки един от тях.
По иска с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл.
22 ЗПК:
Съгласно
трайната съдебна практика в случаите, когато е сезиран с нарочен установителен иск за прогласяване на
недействителност на договор, съдът е
обвързан от основанията за недействителност, посочени от ищеца в исковата молба.
Недопустимо е при формулирани фактически основания и петитум
съдът да се самосезира с решаване на подобен, но
различен по предмет спор за недействителност на сделката, тъй като счита, че на
друго основание тя е нищожна, респ. унищожаема. Ако
процедира по този начин, съдът се произнася по непредявен предмет на иска и
актът му подлежи на обезсилване. При предявен установителен иск с правна
квалификация чл. 26 ЗЗД с изрично посочени в исковата молба основания за
недействителност силата на пресъдено нещо обхваща порочността, респективно липсата
на порочност на атакуваната сделка само
на посочените основания и не лишава
ищеца от възможността в същото производство да съедини и други искания за недействителност
на същата сделка или да стори това е отделен процес. Това е така, защото ищецът
по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за
изпълнение на договорно задължение, не е
длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения. Колко от тях, кои и кога ще
бъдат въведени зависи от суверенната преценка на ищеца, като съдът е обвързан
от наведените фактически и правни основания. В този изричен смисъл решение №
949 от 7.09.2010 г. по гр. д. № 653/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 868/15.02.2010 г. гр. дело № 2976 по описа
за 2008 г., ВКС, решение № 233/
31.07.2015 г., по гр.д. № 4380 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение №
198/ 10.08.2015 г., по гр.д. № 5252 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 33/02.07.2015 г., по гр.д. № 3903/2014
г., ВКС, I г.о., решение № 267/03.10.2011 г., по гр.д.
№1362 по описа за 2010 г., ВКС, IІІ г.о., решение № 495 от 21.11.2011 г. по гр.
д. № 696/2011 г. на ВКС.
Съгласно
изложените по-горе принципни положения съдът дължи да разгледа предявеният
установителен иск само на изложените в исковата молба основания, а именно –
нарушение на разпоредбите на чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 ЗПК и чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 11, ал.2 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 ЗПК нищожен е договор за потребителски кредит, чийто
текст е изписан на шрифт по малък от 12. Този довод на ищеца се явява
неоснователен, доколкото не кореспондира на събраните по делото доказателства.
От заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза, изготвено
от вещото лице А., неоспорено между страните, което се кредитира от съда като
обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че в
текста на договора е използван безсерифен шрифт от
типа на "Ariel". На определени места в
текста, шрифтът е от описания тип и е удебелен (получер). Навсякъде в текста на
договора, размерът на шрифта е 12 pt. В текста на
общите условия е използван серифен шрифт от типа на "Times
New Roman". На определени места в текста,
шрифтът е от описания тип и е удебелен (получер). Навсякъде в текста на
договора, размерът на шрифта е 12 pt. От
гореизложеното е видно, че законовите изисквания са стриктно спазени, поради
което и установителният иск следва да бъде отхвърлен на това конкретно
основание.
Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.2 ЗПК е нищожен договор за потребителски кредит, ако всяка
страница на общите условия не е подписана от потребителя. Видно от представения
като доказателство по делото в оригинал договор за потребителски кредит (заем)
№ ******/15.01.2016 г., всички страници от общите условия на същия са
подписани. С оглед направеното от ищеца изрично оспорване на автентичността на
подписа му са назначени две единични съдебно-почеркови
експертизи, които са дали противоречиви заключения. Според заключението на
вещото лице С. в представения за изследване документ се установява, че
подписът, положен за кредитополучател, е изпълнен от Д.Б.А.. Според
заключението на вещото лице Е.Ч. подписите, положени от името на Д.Б.А., в
договор за потребителски кредит (заем) № ****** от 15.01.2016 г., не са
изпълнени от Д.Б.А.. За преодоляване на така констатираното противоречие, е
назначена тройна съдебно-почеркова експертиза, според
заключението на която подписът за "Кредитополучател" от името на
Д.Б.А. в договор за потребителски кредит /заем/ № ****** от 15.01.2016 г.,
сключен между "Терра кредит" ООД и Д.Б.А.,
е изпълнен от Д.Б.А.. Съдът кредитира заключението на тройната експертиза,
доколкото същата категорично се поддържа и от трите изготвили я вещи лица и
доколкото същата е боравила с най-голямо количество сравнителен материал в
сравнение с останалите експертизи, което се явява максимална гаранция за
нейната обективност. От гореизложеното е видно, че законовите изисквания са
стриктно спазени, поради което и установителният иск следва да бъде отхвърлен и
на това конкретно основание.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД
По иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже предаването на дължимата сума, в тежест на
ответника е да докаже наличието на основание, на което е получена сумата, и
отново в тежест на ищеца е да докаже репликата си за нищожност на соченото от
ответника правно основание. В този изричен смисъл решение № 148 от 06.02.2017
г. по т. д. № 2637/2015 г. на ВКС, II т.о.,
решение № 746 от 05.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2009 г., ВКС, IV г. о.,
решение № 189 от 04.02.2014 г. по търг. д. № 141/2012 г. на ВКС, решение № 29
от 28.03.2012 по гр.д . № 1144/2010 г., ІV г.о. на ВКС, решение № 739 от
15.11.2010 г. по гр. д. № 316/2010 г., IV г. о., ВКС.
В процесния случай не е спорно между страните, че между
Д.А., в качеството му на кредитополучател и „ТЕРРА КРЕДИТ" ООД, в
качеството на кредитодател, бил сключен договор за
потребителски кредит (заем) № ******/15.01.2016 г. Отделено е за безспорно с
доклада по делото и че ищецът е заплатил на ответника сумата от общо 3684,70
лева, от които са платени 2745,41 лева, т.е. погасени чрез плащане, а
останалата сума от 939,29 лева чрез рефинансиране. Не съществува спор и че
заплатената сума от 3684,70 лева произтичала от клаузите на договора, като от
нея 2000 лева са чиста стойност на кредита и 1684,70 лева - други задължения по
договора.
В случая е без значение за извода
какъв е общият размер на заплатените суми, обстоятелството, че сумата от 939,29
лева е погасена чрез рефинансиране от банката. Това е така, защото със същата
сума реално се е задължил патримониумът на ищеца по новоотпуснатия с цел рефинансиране от същата банка кредит,
обстоятелство също така безспорно между страните.
С оглед гореизложеното уважаването на предявения осъдителен
иск зависи от основателността на репликата за нищожност на правното основание -
договор за потребителски кредит (заем) № ******/15.01.2016 г., наведена от
ищеца.
При разглеждане на предявения установителен иск вече бе
обоснована неоснователността на двете наведени от ищеца в исковата молба
основания за нищожност на договора.
Съгласно трайната практика на ВКС обаче, за разлика от правомощията му по предявен
нарочен установителен иск за нищожност на договор при който е обвързан от наведените от ищеца основания,
когато е сезиран с осъдителен иск за
изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено
без основание, съдът не само може, но
е и длъжен да провери
действителността на договора и на
ненаведени от страните основания в следните хипотези:
1) при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС,
решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. №
115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от 10.10.2018
г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – така изрично Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. №
2613/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от
01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят
до накърняване на установения в страната
правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква
събиране на доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по
гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 198/
10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о, решение № 384 от 2.11.2011
г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Според настоящия състав нормата
на чл. 143 ЗЗП /даваща дефиниция на неравноправна клауза/, за която горецитираната съдебна практика е категорична, че съдът
следи служебно и нормата на чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия закон преследват една и съща законова цел, а именно внасяне на равновесие в облигационно
отношение, в което едната страна има господстващо положение и защита правата на по-слабата страна. По
изложените съображения задължението за служебно
произнасяне на съда следва да бъде разпростряно и върху основанията за нищожност по чл. 22 ЗПК.
По този начин единствено могат да бъдат спазени ръководните указания дадени в
т.41 на Решението от 14.06.2012 г. на
Съда на Европейския съюз по дело № С-618/10 по делото на B. Español
de Crédito SA срещу
J. C. C, имащо характер на основополагащо в областта на потребителското право,
в което е прието, че неравноправното
положение на потребителя спрямо продавача или доставчика може да се компенсира
само с положителна и външна по отношение на самите страни по договора намеса.
В този изричен смисъл и редица други решения на СЕС - Решение по дело ******* и
*******, Решение по дело ****, Решение по дело ********, и Решение по дело VB Pénzügyi Lízing
На следващо място, настоящият състав намира, че нормите в
защита правата на потребителите /като
по-слабата и икономически и социално по-уязвимата страна в облигационното
отношение/ са именно такива императивни правни норми, които засягат установения
в страната правов ред, предвид прогласените в преамбюла Конституцията на РБ
принципи на равенство, справедливост, правова и социална държава. Поради което
и на това самостоятелно основание се приема, че за приложението на нормите,
уреждащи нищожността на потребителски договори за кредит, съдът следи служебно.
В този смисъл по предявения иск
с правно основание ч. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД съдът дължи служебна проверка
дали в договора за потребителски кредит (заем) № ******/15.01.2016 г. са налице
основания за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 22, вр. чл.
11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не
е посочен годишен процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал 1. от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително, в текста
на договора е посочено, че годишния процент на разходите е 49 %. Липсва обаче,
каквото и да било уточнение какви точно разходи
се включват в посочения процент. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от
него финансов продукт.
От
телеологическото тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва, че
простото посочване с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да
се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето
на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на
годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в Общите
условия и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР, противоречи
на изискването за яснота, въведено с чл. 11, т.10 ЗПК, поради което и договорът
следва да се счете за недействителен на това основание, съгласно изричната
разпоредба на чл. 22 ЗПК.
Изискването за посочване на ГПР включва в себе си и
задължение за изрично и изчерпателно посочване на разходите, отчетени при
формирането му следва и от императивната разпоредба на чл. 11, ал. 4 ЗПК,
съгласно която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размерът на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. При липса на посочване в договора кои
разходи се включват в посочения процент на ГПР съдът на практика се поставя в
невъзможност да провери дали посоченият
в договора процент ГПР кореспондира на действителния такъв по договора и
дали действителният ГПР не надхвърля
пределните стойности посочени в чл. 11, ал.4 ЗПК.
В смисъл, че изискването за посочване на ГПР включва в себе си и
задължение за изрично и изчерпателно посочване на разходите, отчетени при
формирането му е и трайната практика на Окръжен съд Пловдив, включително и
цитираната в писмената защита на ищеца - решение № 242 от
18.02.2016 г. по гр. д. № 45 / 2016 г. на Окръжен съд
– Пловдив, VI състав, решение № 1561 от
30.11.2016 г. по гр. д. № 2355 /2016 г. на VI състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 656 от 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/ 2017 г.
на VII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 336 от 13.03.2018
г. по в. гр. д. № 3025/ 2017 г. на VII състав на Окръжен съд – Пловдив
С
оглед приетите по-горе принципни постановки и доколкото, както вече се
констатира в процесния договор липсва уточнение кои разходи включва посоченият
процент на ГПР, то следва да се приеме, че договорът е нищожен на това
самостоятелно основание.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК
договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени
приложимият лихвен процент и условията
за прилагането му. В случая в договора е посочено лихвен процент 40 %.
Липсват обаче каквито и да било условия за прилагането му. Липсва изрично
посочване дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита или
променлив. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният
процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Нарушението е още по-съществено доколкото, нито в договора, нито в общите
условия, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с
главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.
Визираната неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е
самостоятелно основание за недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл. 22, вр. чл.
11, ал.1, т.11 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако същият
не съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В приложения по делото погасителен план е
посочена само общата сума на дължимата месечна вноска. Липсва обаче
разпределение на вноските във времето между отделните компоненти - главница,
лихва и други разходи. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за
недействителност на договора за потребителски
кредит. В този смисъл е и трайната практика на Окръжен съд Пловдив, включително
и цитираната от ищеца в писмената защита - решение № 526 от
02.05.2017 г. по гр. д. № 393 /2017 г. на VIII състав на Окръжен съд
– Пловдив, решение № 1435 от 20.11.2017 г. по гр. д.
№ 2283 / 2017 г. на VI състав на Окръжен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 23 ЗПК при
недействителност на договора, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В случая, чистата стойност на кредита е 2000 лева. Отделено бе за
безспорно с доклада по делото, че общо платената сума по кредита е 3684,70
лв. В този смисъл разликата от 1684,70 лева над 2000 до 3684,70 се явява
недължимо платена от потребителя. Доколкото заявеният от него осъдителен иск е
с идентичен размер, то същият следва да бъде изцяло уважен. Като законна
последица от уважаване на иска на ищеца следва да се присъди законната лихва от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимата сума.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете
страни. Ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК има право на разноски съответни на
уважения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, а именно
80 лева за държавна такса. На основание чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адв. Б.
следва да се присъди сумата от 360 лева - адвокатски хонорар за
представителство по уважения осъдителен иск. Тъй като разноските по назначените
по делото експертизи са направени само във връзка с отхвърления от съда
установителен иск, то същите следва да останат за сметка на ищеца. За сметка на
ищеца следва да остане и държавната такса за отхвърления установителен иск. На
основание чл. 78, ал.3, вр. чл. 78, ал.8
ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по
отхвърления установителен иск.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Б.А., ЕГН: **********, адрес: *** против „ТЕРРА КРЕДИТ"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12 иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за
потребителски кредит (заем) № ******/15.01.2016 г. е изцяло недействителен, поради
това че е изписан на шрифт по-малък от 12 и всяка страница от договора и общите
условия не е подписана от ищеца,
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12 да заплати
на Д.Б.А., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД сумата от 1684,70 лева (хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и
седемдесет стотинки), представляваща недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит (заем) № ******/15.01.2016 г., поради недействителност на
договора на основание чл. 22 ЗПК, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска – 24.10.2017 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 80 лева (осемдесет
лева), представляваща държавна такса по иска с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ" ООД, ЕИК ********* да заплати на Адвокат
Д.Г.Б., с личен номер ********** на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 360 лева (триста и шестдесет лева),
представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство по иска с
правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Б.А., ЕГН: ********** да заплати на „ТЕРРА КРЕДИТ"
ООД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал.3 ГПК, вр. чл. 78, ал.8 ГПК сумата
от 100 лева (сто лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство по
установителния иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно
с оригинала.
К.
К.