№ 163
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A в закрито заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело №
20211100508613 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 31752/03.06.2021 г. по описа на ЧСИ
С.Х., подадена от Т. М. М., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело
№ 20218630400409 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, срещу действия на съдебния изпълнител – определяне на
дължимите разноски по изпълнителното дело.
Жалбоподателят оспорва размера на начислените от съдебния
изпълнител разноски. Твърди, че претендираните раззноски на взискателя от
105 лева се явяват прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на
делото, по което няма почни никакви извършени действия от взискателя.
Сочи, че таксата по ТТРЗЧСИ от 351,70 лева се явява прекомерна и е в по-
голям размер от този, посочен в т. 26 от ТТРЗЧСИ, доколкото дължимата
такса по т. 26 от Тарифата възлизала на 167,41 лева. Претендира да бъдат
намалени разноските на взискателя по изпълнителното дело от 105 лева на
100 лева и разноски по ТТРЗЧСИ от 351,70 лева на 167,41 лева. Прави искане
за присъждане на направените разноски в настоящото производство.
В дадения срок взискателят “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, е подал писмено
възражение, в което оспорва жалбата като неоснователна.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен
изпълнител.
1
Софийски градски съд, като прецени фактите и доказателствата по
делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия, намира
следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 03.02.2021 г. на “Т.С.”
ЕАД срещу длъжника Т. М. М., въз основа на изпълнителен лист, издаден на
11.01.2021 г. по гр.д. № 3988/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 35
състав, с който Т. М. М. е осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД на основание чл.
81 и чл. 273 вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 372 лева, направени по делото
разноски пред двете съдебни инстанции, изчислени съобразно уважената част
от предявените искове, както и сумата от 89 лева, сторени разноски в
заповедното производство, изчислени съобразно уважената част от
предявените искове, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от
621,60 лева, юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят “Т.С.”
ЕАД е поискал да бъде събрано вземането, както и разноските по
изпълнителното дело, включително 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 5 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
С молбата на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ е поискано извършването на
справки, насочването на принудителното изпълнение – запор върху вземания
на длъжника от трудови договори и запор върху вземания от банкови сметки
и сейфове, а ако не бъдат намерени такива – опис, оценка и продан на
притежавани от длъжника движими вещи. С молбата са възложени на
съдебния изпълнител изцяло действията по проучване имущественото
състояние на длъжника, правене на справки, снабдяване с документи, книжа и
други, както и определяне начина на изпълнението.
По изпълнителното дело са извършени справки и са наложени запори
върху вземания от сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение.
Поканата за доброволно изпълнение, в която са включени оспорваните
разноски по изпълнението, е връчена на длъжника на 25.05.2021 г.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител от
длъжника е сведена до посочените в ГПК актове и на лимитативно посочени в
закона основания – чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, което изключва всяко
разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията
на съдебния изпълнител (така в мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение
от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.
2
486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В случая жалбата е подадена от длъжника по изпълнителното дело
срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения едноседмичен срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В случая начислените в полза на взискателя разноски от 105 лева не са
прекомерни, тъй като същите включват разноските за държавна такса за
издаването на изпълнителния лист от 5 лева и за юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева. Правилно е начислена от съдебния изпълнител
държавната такса за издаването на изпълнителния лист, която е за сметка на
длъжника. Юрисконсултското възнаграждение е определено в размер на 100
лева, както се претендира в жалбата.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е прекомерна таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 351,70 лева. В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК
частният съдебен изпълнител е посочил, че общата сума от 351,70 лева с ДДС
за такси по ТТРЗЧСИ се формира, както следва: обикновени такси - такса по
т.1 от Тарифата - 24 лева с ДДС; четири броя такси по т. 3- 24 лева с ДДС;
три броя такси по т. 5 от Тарифата - 72 лева с ДДС; пет такси по т. 9 - 90 лева
с ДДС и допълнителни разноски по т. 31 - 3,70 лева (за държавни такси за
справка в регистъра на БНБ за банкови сметки, справка в НБД “Население”);
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ - 115 лева без ДДС или 138 лева с
ДДС.
Както е посочено от съдебния изпълнител в тежест на длъжника е
определена такса по т. 26 от Тарифата в размер на 138 лева с ДДС, т.е. дори
по-ниска от сочената от частния жалбоподател от 167,41 лева. В останалата
част сумата от 351,70 лева се формира от други такси и разноски (по т. 1, т. 3,
т. 5, т. 9 и т. 31).
Не се установява задълженията по изпълнителния лист да са платени от
длъжника към датата на образуване на изпълнителното дело или в срока за
доброволно изпълнение и това не се твърди в жалбата. Поради това
настоящият състав приема, че длъжникът е дал повод за завеждане на
изпълнителното дело, съответно за извършване на изпълнителните действия и
следва да понесе разноските по изпълнението до определения от закона
размер.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Взискателят и настоящ ответник по жалбата не претендира разноски в
настоящото производство, поради което такива не му се присъждат в същото.
3
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 31752/03.06.2021 г. по
описа на ЧСИ С.Х., подадена от Т. М. М., ЕГН ********** – длъжник по
изпълнително дело № 20218630400409 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на
КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу действия на съдебния изпълнител –
определяне на дължимите разноски по изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4