РЕШЕНИЕ
гр. София, 28.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Е въззивен състав,
в публичното заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. дело
№ 113 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №233263 от 03.10.2019 г., по гр.д. 62497/2018 г., по описа на СРС, 164
с-в, „Е.К.Г.” ООД е осъдено да заплати на „М.”
ООД, по предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266,
ал. 1 33Д, сумата от 242,59 лв., представляваща неизплатен остатък от дължимо
възнаграждение за извършени СМР по договор за строителство, сключен между
страните на 27.12.2016 г., с предмет: „Изграждане на обект: Базова станция на „Н.С.Е.Н.”
ЕООД VTR0267.A000-Orlovetz Nova SOW", разположена близо до с. Орловец,
общ. Попски Тръмбеш, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.09.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, като претенцията е
отхвърлена за разликата над уважения размер от 242,59 лв. до пълния предявен
размер от 11 963,76 лв. като недоказана. Предвид изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на в полза на „М.” ООД
съразмерно на уважената част от иска сумата от 34,86 лв., а ищецът е осъден да
заплати на „Е.К.Г.“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1326, 54 лв.,
представляваща разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 242,59 лв.
до пълния предявен размер от 11 963,76 лв. е подадена въззивна жалба от ищеца „М.”
ООД, в която се излагат оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Поддържа, че при правилно изяснена фактическа
обстановка, СРС е достигнал до погрешни правни изводи за неоснователност на
претенцията до пълния предявен размер. Излага съображения, че искът е предявен
за сумата от 2500 лв., частичен от 11 963,76 лв., и впоследствие увеличен
до 8126,24 лв., а не до 11 963,76 лв., както е отразено в решението. Сочи още,
че между страните е разменяна кореспонденция, но до подписване на окончателна
количествено-стойностна сметка (или друг подобен документ) не се е стигнало,
като всяка от страните е променяла параметри, касаещи количеството на
осъществените дейности, рефлектиращи върху окончателната цена. Поддържа, че
самите страни по договора са разделили работата на две части: СМР „По договор”,
определян от ищеца като „първоначално възложени СМР”, както и „Допълнителни строително
ремонтни дейности” („ДСМР”), като към първоначалните СМР е добавена и цена на
инсталационни дейности, в размер на 3206 лв.
Счита,
че с изплащането от страна на ответника на сумата от 33 166,85 лв. с ДДС,
съответстваща като размер на стойността на включените в първоначалното
възложените СМР, то и работата по тези СМР (включително и стойността на
инсталационните дейности) не е била спорна и не е следвало нито съда, нито
страните, да ревизират предмета на този изпълнен договор. Като аргумент в тази
насока сочи, че обектът е предаден за използване на основния възложител
„Мобилтел“ ЕАД (понастоящем „А1 България ЕАД), поради което е налице приемане
на работата с конклудентни действия, макар и да не е разписан нарочен приемо-предавателен
протокол. Предвид тези доводи намира, че е налице хипотезата на чл. 264, ал. 3
от 33Д и след като веднъж работата е била приета изрично или с конклудентни
действия, правните последици от приемането са настъпили и не могат вече да
бъдат ревизирани от страните. В този смисъл твърди, че със заплащането на
първоначалните СМР единствено спорен е останал въпросът за заплащането на
допълнителните СМР, съобразно тяхното количество и стойност и неправилно СРС е преразгледал
вече призната и заплатена претенция, приемайки, че ответникът е извършил
„надплащане”, а оттук и неправилно е приспадната стойността на установените по
делото от съдебно-техническата експертиза основни СМР от стойността на общо
заплатената от ответника сума. Счита, че ответникът не е имал право да релевира
възражение за прихващане.
Изтъква
още, че представените по делото писмени доказателства съдържат данни, че
ответното дружество признава извършването на допълнителните СМР. Позовавайки се
на протокол №1 за установяване завършването и за заплащане на натурални видове
СМР от 07.06.2017 г., съставен от ответника, и посоченото в „Предложение 1”,
изпратено от ищеца на 07.12.2017 г., съдържащо раздел за допълнителни СМР,
намира за доказан иска си по основание и размер.
По
изложените съображения моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като претенцията му бъде
уважена до пълния предявен размер от 8126 лв., както и да му бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В
законоустановения срок въззиваемият ответник - „Е.К.Г.” ООД, е подал писмен
отговор, с който поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Изложени са аргументи за
правилно приложение от СРС на материалния и процесуалния закон, и за
обоснованост на изводите му, които кореспондират със събрания по делото
доказателствен материал.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, но частично недопустимо.
В
тази връзка следва да се отбележи, че с исковата молба СРС е сезиран с
осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 266, ал. 1 33Д за заплащане на възнаграждение за извършени СМР по договор
за строителство, сключен между страните на 27.12.2016 г., с предмет:
„Изграждане на обект: Базова станция на „Н.С.Е.Н.” ЕООД VTR0267.A000-Orlovetz
Nova SOW", разположена близо до с. Орловец, общ. Попски Тръмбеш. Ищцовата
претенция е била предявена като частична за сумата от 2500 лв. от цялото
вземане в размер на 11 963,76 лв., като в хода на производството (о.с.з. от
12.05.2019 г.) е била увеличена по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК до сумата от 8126,24 лв.
Принципът
за диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК) предвижда, че
предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от
страните. Ето защо и съдът следва да се произнесе единствено в рамките на
предявения от ищеца иск, индивидуализиран с неговото основание и петитум. Тъй
като видът и обемът на търсената защита се сочат от ищеца, то и в настоящия
случай СРС не е имал правомощието да отхвърля предявения осъдителен иск до
размера на 11 963,76 лв., а единствено до предявения за разглеждане пред съда
размер от 8126,24 лв. (до който размер искът е увеличен, респективно следва да
се счита за предявен), като за разликата над този размер произнасянето на съда е
извън обема на заявената от ищеца защита, т.е. налице е свръхпетитум, поради
което се явява недопустимо. Доколкото въззивната инстанция следи служебно за
допустимостта на решението в обжалваната част, то по изложените съображения и
на основание чл. 270, ал. 3 ГПК първоинстанционното решение подлежи на
обезсилване в частта, в която СРС е отхвърлил ищцовата претенция за незаплатено
възнаграждение - за разликата над 8126,24 лв. до 11 963,76 лв.
Решение
в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 242,59
лв., представляваща неизплатен остатък от дължимо възнаграждение за извършени
СМР по договор за строителство, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.09.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, не е обжалвано
от ответника и е влязло в законна сила
(арг. от чл. 296, т. 2, предл. 1 от ГПК).
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС,
като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:
По
делото страните страните не спорят, че са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за изработка, чийто предмет е свързан с
извършването на СМР от изпълнителя „М.” ООД, по възлагане на „Е.К.Г.” ООД СМР,
по договор за строителство, сключен на 27.12.2016 г., с предмет: „Изграждане на
обект: Базова станция на „Н.С.Е.Н.” ЕООД VTR0267.A000-Orlovetz Nova SOW",
разположена близо до с. Орловец, общ. Попски Тръмбеш.
С
оглед възраженията на ответника спорно и пред настоящата инстанция е дали
платената на 09.08.2017 г. от възложителя на изпълнителя сума от 33 166,85
лв. с ДДС, представлява погасяване на задължението за уговореното
възнаграждение по първоначално посочената от ищеца оферта или включва и
допълнително възложените по време на изпълнението дейности, каквато теза застъпва
ищеца.
За
да възникне правото на изпълнителя да получи възнаграждение за извършените от
него СМР, освен наличието на сключен между страните валиден договор за
изработка и възлагане на работата, ищецът следва да установи точно изпълнение
на договора, както и че е предал на ответника изработеното, респективно
последният го е приел без възражения.
При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства въззивният състав
намира за неоснователни доводите на въззивника, че със заплатените му от възложителя
33 166,85 лв. с ДДС е погасено договореното възнаграждение единствено по
отношение на първоначално възложените СМР, но не и на допълнително извършените
такива, а различен извод не следва единствено от обстоятелството, че посочената
сума съответства на размера на възнаграждението по първоначално изготвената от
ищеца оферта. От една страна, основанието на издадената от ищеца фактура
№236/22.05.2017 г. (л. 47 от делото на СРС) - „СМР на базова станция
VTR0267-Orlovetz NovaSow"
и „Инсталационни дейности на базова станция“, не разкрива съдържание,
индикиращо, че фактурата касае задължение за заплащане на възнаграждение
единствено за първоначално уговорените от страните СМР, а подобно обстоятелство
не се съдържа и в платежното на ответника от 09.08.2017 г. (л. 48, СРС), с
което е превел сумата по фактурата. Самият характер на сочените като
първоначално договорени СМР и тези, допълнително възложени в хода на
изпълнението, също не изискват приемането на изработеното на етапи и плащането
на части според това дали са първоначално или допълнително възложени, а
изпълнението им представлява единна дейност. Нещо повече, от становището на
самия ответник е видно, че не признава първоначално уговорените СМР да са
изпълнени в цялост, нито отрича пълно неизпълнение на допълнителни СМР, като
твърди, че само някои от първоначално и допълнително уговорените видове
дейности са извършени и то не всички от тях в пълен обем, поради което
поддържа, че преведената сума представлява възнаграждението за всичката реално
извършена дейност от ищеца. Предвид това и при липсата на представен по делото
подписан между страните приемо-предавателен протокол, в който да са посочени
осъществените от ищеца по вид и количество СМР и тяхното приемане от ответника,
не може да се приеме еднозначно, че твърдените първоначално и допълнително
възложени СМР са осъществени в пълен обем или че възложителят ги е приел без
възражения. Този извод се подкрепя и приетата пред СРС съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните по отношение на отразените в нея констатации
на вещото лице за извършените по количество и стойност СМР. Заключението не
установява, че всички от претендираните от ищеца първоначални и допълнително
възложени му СМР са били изпълнени по вид или обем, изчислявайки общата стойност
на изработеното в размер на 33 409,44 лв. с ДДС, и която стойност е
незначително по-висока от заплатените 33 166,85 лв. с ДДС.
Предвид
изложените съждения, настоящият състав на съда приема, че погасеното по
процесната фактура задължение следва да се приеме като такова за изпълнение на
всички извършени от ищеца СМР, а не само на първоначалните. В този смисъл
законосъобразно СРС е съобразил стойността на действително изпълнените СМР
спрямо заплатените и обосновано е присъдил дължимата разлика от 242,59 лв. Следва
да се отбележи, че изтъкнатото във въззивната жалба обстоятелство, че обектът е
предаден за използване от ответника на основния възложител „Мобилтел“ ЕАД,
действително сочи на приемане на изпълнените СМР от ищеца, но не обосновава
еднозначен извод първоначално и допълнително възложената работа да е извършена
от „М.” ООД в пълния претендиран обем.
Тъй като други оплаквания във
въззивната жалба по отношение на обжалваното решение не се съдържат, а крайните
правни изводи на двете инстанции съвпадат по отношение на неоснователността на
иска в отхвърлената и допустима част, касаеща разликата над сумата от 242,59 лв. до
претендираните 8126,24 лв., заявени частично от 11 963,76 лв., то и в
обжалваната част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемия „Е.К.Г.”
ООД, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, следва да се присъдят разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 870,00 лв. с ДДС, чийто
размер е намален до минимално предвидения в НМРАВ, предвид своевременно
релевирано и основателно възражение за прекомерност от страна на въззивника и
липсата на фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция.
Предвид
цената на иска въззивното решение по процесното търговско дело – арг. чл. 286,
ал. 1 ТЗ е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
решение
№233263 от 03.10.2019 г., по гр.д. 62497/2018 г. по описа на СРС, 164 с-в, в
частта, в която е отхвърлен предявения от „М.” ООД срещу „Е.К.Г.” ООД иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 33Д за
разликата над сумата от 8126,24 лв. до сумата 11 963,76 лв., представляваща
неизплатен остатък от дължимо възнаграждение за извършени СМР по договор за
строителство, сключен между страните на 27.12.2016г., с предмет: „Изграждане на
обект: Базова станция на „Н.С.Е.Н.” ЕООД VTR0267.A000-Orlovetz Nova OW",
разположена близо до с. Орловец, общ. Попски Тръмбеш.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№233263 от 03.10.2019 г., по гр.д. 62497/2018 г. по описа на СРС, 164 с-в, в
останалата обжалвана част, с която е която е отхвърлен предявения от „М.” ООД срещу „Е.К.Г.”
ООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 33Д за
разликата над присъденото възнаграждение в размер на сумата от 242,59 лв. до пълния
предявен размер от 8126,24 лв., предявен като частичен иск от общия размер
от 11 963,76 лв.
РЕШЕНИЕТО е влязло в
сила в необжалваната част, в която „Е.К.Г.” ООД е осъдено да заплати на „М.”
ООД, по предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266,
ал. 1 33Д, сумата от 242,59 лв., представляваща неизплатен остатък от дължимо
възнаграждение за извършени СМР по договор за строителство, сключен между
страните на 27.12.2016г., с предмет: „Изграждане на обект: Базова станция на „Н.С.Е.Н.”
ЕООД VTR0267.A000-Orlovetz Nova SOW", разположена близо до с. Орловец,
общ. Попски Тръмбеш, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.09.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „М.“ ООД,
ЕИК **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. С. П. да заплати на „Е.К.Г.“
ООД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***0, чрез адв. М. Д., на основание чл. 78,
ал. 3, вр. чл. 273 от ГПК, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, в размер на 870 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: