№ 644
гр. Бургас, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120203410 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АС. Й. Д. против Наказателно постановление
№ 21-0769-001786/18.06.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас,
Сектор „Пътна полиция” – Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал.
1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателката са наложени административни наказания
глоба в размер на 1 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Претендира се отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно поради несъответствие
между АУАН и НП досежно вменената повторност на нарушението.
Въззиваемата страна е изразила писмено становище за неоснователност
на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят
претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адвокат,
който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.
1
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, писменото
становище на въззиваемата страна, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, на
17.03.2021 г. в 15:10:38 ч. е изготвен снимков материал с № 11743D1/0110225
посредством АТСС ARH CAM S 1 с фабричен № 11743d1 на установено и
заснето моторно превозно средство – лек автомобил “ХОНДА СИВИК 5 ДР“
с рег. № ***, управлявано със скорост 125 км/час в гр. Бургас, по бул. „Тодор
Александров” в посока от надлез „Владимир Павлов” към кръстовище с ул.
„Спортна”. На кадъра от снимковия материал се наблюдава ясно визираният
автомобил, чието разположение и посока на движение е „приближаващ” в
момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол. В случая е
използвана преносима система за контрол на скоростта, която е с вградено
разпознаване на номера на превозното средство, т. е. идентифицира
превишилия скоростта автомобил по регистрационния номер, а видно от
снимката това е процесният автомобил. АТСС е одобрен тип средство за
измерване по Закона за измерванията, удостоверено с представените по
преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол
от проверка на мобилна система за контрол. Системата е работила на
автоматичен режим, което е в съответствие с изискването на чл. 9 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение попътищата, която дава
правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в
контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за
контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредбата/, съставен от обслужващия го полицейски служител със
съответната компетентност – мл. автоконтрольор, в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства – точното място на контрол и посоката,
в която е осъществяван, въведеният за контролирания участък скоростен
режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна и
номерата на първия и последния запис, номерът на служебния автомобил, в
2
който е било поставено мобилното АТСС. В Протокола за използване на
АТСС изрично е отразено, че ограничението на скоростта е 50 км/час в
населено място. Съобразно представената справка за собственик по
регистрация на МПС и декларация по чл. 188 от ЗДвП, жалбоподателката е
собственикът на процесният лек автомобил и на 13.04.2021 г. е декларирала,
че на процесната дата и час е управлявала лично собственото си МПС.
Акт серия GA № 346438 за установяване на административно
нарушение е съставен на 27.04.2021 г. в отсъствие на АС. Й. Д., без да е
търсена или да й е връчвана покана за явяване пред органа. С акта й е вменено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 17.03.2021 г. в 15:10 ч. в гр.
Бургас, по бул. „Тодор Александров” в посока от надлез „Владимир Павлов”
към кръстовище с ул. „Спортна” е управлявала /във връзка с декларация по
чл. 188 от ЗДвП от 06.11.2018 г./ лек автомобил автомобил “ХОНДА
СИВИК 5 ДР“ с рег. № ***, с наказуема скорост 121 км/час при рачетена за
населено място до 50 км/час, като скоростта е фиксирана и заснета с АТСС
ARH CAM S 1 с фабричен № 11743d1 със снимка № 0110225. При посочване
на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат толеранс от 3 % от
действително измерената скорост в полза на нарушителя. Със
съпроводително писмо от 11.05.2021 г. АУАН е изпратен до Началника на 01-
во РУ – Бургас за връчване, съответно връчен на жалбоподателката на
03.06.2021 г. срещу подпис.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, в което административно-наказващият орган е
приел фактическите констатации по акта и нарушената разпоредба, но в
допълнение е констатирал, че е налице повторност с електронен фиш серия К
№ 2904854/27.07.2019 г., в сила от 24.08.2020 г. на Сектор «ПП» - Бургас,
поради което е санкционирал жалбоподателката на основание чл. 182, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП с глоба в размер на 1 800 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца. Комплектовал е административно-
наказателната преписка със справка, от която е изводимо повторно
нарушение.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на
05.07.2021 г., а жалбата е депозирана на 09.07.2021 г.
3
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужвана територия в гр.
Бургас, на основание регламентираната от закона компетентност, а НП е
издадено от компетентен орган – от Началника на група към ОДМВР –
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр.
Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание
регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на
закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Производството по реализиране на административно-наказателната
отговорност е протекло незаконосъобразно, тъй като при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение е допуснато съществено
процесуално нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който разпорежда, че
АУАН се съставя в присъствието на нарушителя. Актът може да се състави и
в отсъствието на нарушителя, съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, когато той е
известен и след покана не се яви за съставяне на акта. В последната хипотеза
актосъставителят е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта, като в
поканата следва да се съдържа недвусмислено изявление на органа към
лицето, че същото се поканва на определена дата и час, за да му бъде
съставен акт за нарушение. Само при наличието на надлежно връчена такава
покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на
акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В
конкретния случай, от самия акт се установява, че АУАН е бил съставен в
отсъствието на жалбоподателката, без да е била търсена и поканена за
съставяне на акт. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, при
липсата на предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, изначално опорочава
4
производството. Разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН гарантират правото на
защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице,
в т. ч. разбиране на обвинението, възможност за възражения и представяне на
доказателства, с оглед установяване на обективната истина по случая.
Незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на административно-
наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Налице е и друго основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по
пътищата, снимковият материал, изготвен с техническо средство или система,
заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административно-наказателния
процес. Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното
място за контрол се удостоверява с протокол по образец /приложение към чл.
10, ал. 1 от Наредба Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./, съставен от
обслужващия го полицейски служител със съответната компетентност, в
който изчерпателно следва да са посочени релевантните обстоятелства –
точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведеният за
контролирания участък скоростен режим с пътен знак или за населено място,
режимът на измерване, началото и края на работната смяна и номерата на
първия и последния запис, номерът на служебния автомобил, в който е било
поставено мобилното АТСС. В случая, на кадъра от снимковия материал се
наблюдава ясно автомобилът, визиран в АУАН и НП, чието разположение и
посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за
видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС,
но изготвената снимка е с пореден № 0110225 и не попада в номерацията
между първия и последния запис с №№ 24115 – 24175 в представения по
преписката протокол за използване на АТСС. Разкритото несъответствие
индикира, че по административно-наказателната преписка не е приложен
съответният протокол съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. Този протокол е задължителен, защото той
е доказателството относно мястото и времето на извършване на нарушението,
и относно това с какво по вид АТСС е заснето нарушението. В случая по
5
делото не е представен такъв протокол за използване на АТСС, касаещ
процесното нарушение по снимка № 0110225, поради което последващите
действия на контролните органи се явяват незаконосъобразни, тъй като са
предприети при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи
условията, реда и начина за използването на мобилни АТСС и системи за
контрол на правилата за движение. Описаното несъответствие изключва
всякаква възможност да се направи несъмнен и обоснован извод, че
процесното наказателно постановление съдържа вярно, точно и обективно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
На последно място, анализът на установената по делото фактическа
обстановка показва, че административно-наказателното производство против
АС. Й. Д. е започнало със съставянето на АУАН за административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разписващ забрана за водачите на ППС да
превишават скорост от 50 км/час в населено място. Съответно НП е издадено
и жалбоподателката е санкционирана за това нарушение, но при условията на
повторност – факт, който е елемент от състава на административното
нарушение, без такова обвинение фактически да й е било повдигнато с
АУАН. Двете нарушения не са тъждествени, макар и фактически идентични
поради сходството от обективна страна от гледна точка на конкретните
условия на време и място, управлявано МПС и скоростта му. Квалификациите
им са също различни. Нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП регламентира
хипотеза на повторност – когато нарушението по ал. 1, т. 6 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от правоуправление за срок от три месеца. В случая е избрана и
приложена именно тази норма без в изложените във АУАН факти да е описан
състав на повторност. Разкритото несъответствие между фактическото
обвинение и санкционираното нарушение, както и различните правни рамки,
в които попадат, обуславят отмяна на наказателното постановление.
Изискването за съответствие между фактическото обвинение по АУАН и по
НП гарантира спазване на принципа за налагане на наказание за това
нарушение, което е установено по реда на ЗАНН и за което е уведомено
наказаното лице с възможност за защита в тридневен срок от връчване на
акта. Допуснатото противоречие между АУАН и НП опорочава
6
административно-наказателно производство и обуславя отмяната на
издаденото НП като незаконосъобразно, тъй като противното би означавало
да се допусне възможността с НП жалбоподателката да бъде наказана за
нарушение, за което в действителност не й е бил съставен АУАН.
Жалбоподателката не е поискала присъждане на разноски в това
производство, поради което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-001786/18.06.2021 г.
на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция” – Бургас, с
което на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП на АС. Й. Д., с ЕГН
**********, от ****, са наложени административни наказания глоба в размер
на 1 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7